Мъдра притча за вечната любов и половинката
Веднъж чух по какъв начин един психолог бе запитан дали има вяра в идеалните взаимоотношения и че в света има половинки, които, щом се срещнат, образуват идеалния съюз?
На което той отговори почти по този начин:
„ Вярвам, че някъде в този свят съществува Цигулка, която е предопределена за мен. Щом я намеря, взема я в ръце, очарователна музика незабавно ще се разнесе и всички мои другари и познати ще гледат и ще завиждат с удивление какъв виртуоз съм и какъв брой положителни сме двамата с нея.
Но към този момент нищо сходно не се случва. Преминавам през цигулките една след друга, даже не се възнамерявам да отделя време за образование. Не. Не ми би трябвало! Да проучвам гами, солфежи, режисура на ръцете и всичко останало – тези земни каузи не са за мен. Просто би трябвало да срещна Точната Цигулка, с цел да се роди музиката незабавно!.. “
Слушателите даже не го разбрахме незабавно. Видя се по какъв начин лицата първоначално се озариха от наслада, а по-късно до тях доближи сарказма и мисълта, че над връзките въпреки всичко би трябвало много да работиш…
