Веднага след като резултатът от референдума за Брекзит стана ясен,

Веднага откакто резултатът от референдума за Брекзит стана явен, някои в Брюксел съзряха опция да вклинят лондонското Сити, написа „ Politico “. След близо 8 години разногласия обаче, този месец политиците от Европейски Съюз реализираха съглашение , което ще притегли част от бизнеса в блока, само че надалеч по-малко от предстоящото. Нещо повече, съглашението стана допустимо, тъй като французите застанаха на страната на банките в страната си, които желаеха да продължат да употребяват английските клирингови къщи , лишавайки Германия – и по-специално Немската борса – от победа. Сагата господства в кръговете, определящи финансовата политика , в годините след Брекзит и визира сърцевината на въпроса дали лондонското Сити може да резервира световната си мощ отвън Европейски Съюз. Човек, работещ в региона на обществените политики в Лондонското сити, който отхвърля да разяснява публично поради чувствителността на тематиката, означи:

„ Картината надалеч не е розова, само че е доста по-добра от това, което си мислехме или което можехме да чакаме, като се има поради какво ни очакваше. “

Споразумението, контрактувано сред брюкселските политици, би могло да докара до изземване на обилни количества покупко-продажби от клиринговите центрове на Обединеното кралство и насилственото им прекачване в тези на Европейски Съюз . Само през септември предходната година чиновници на Европейската централна банка импровизирано лобираха пред държавните управления да изискат от банките в Европейски Съюз да реалокират 30-40% от покупко-продажбите си от Лондон . Очаква се окончателното съглашение да докара до пренасяне на надалеч по-малък % , тъй че то се приема като огромна победа: за банките от Европейски Съюз, които не желаят да напущат английските клирингови къщи, и за Лондон, където макар реториката отрязването на Ситито след Брекзит се оказа невероятно .

Любов към Лондон

Клиринговите къщи нормално се възприемат като „ тръбопровод “ на финансовата система – те работят като медиатор в транзакциите , осигурявайки самобитна застраховка , тъй че в случай че една от страните банкрутира, да не се стигне до вълнообразен резултат в цялата стопанска система, какъвто се наблюдаваше по време на финансовата рецесия от 2008 година Клиринговите къщи в Обединеното кралство – и по-специално една от тях, LCH – постоянно са били най-популярният избор за банките по света.

Любовта на Европейски Съюз към лондонските клирингови къщи се свежда до улеснение и пари: LCH е желаната клирингова къща от десетилетия насам, а за банките е по-евтино да имат цялата си активност на едно място. Кристиан Еделман, ръководещ сътрудник и съ-ръководител на Европа в консултантската компания за ръководство Oliver Wyman, е безапелационен:

„ Клирингът структурно е бизнес, в който всички печелят. “

Използването на клирингови къщи стана наложително след финансовата рецесия , а политизирането им води началото си още отпреди Брекзит, когато Европейската централна банка се опита да принуди кредиторите от Европейски Съюз да правят клиринг на покупко-продажбите си , деноминирани в евро („ евроклиринг “), в блока. В последна сметка ЕЦБ загуби против Обединеното кралство в знаково правосъдно решение, само че след Брекзит това се трансформира в политически въпрос номер едно в региона на финансовите услуги.

Предвид значимостта на клиринговите центрове , Брюксел краткотрайно позволи на банките от Европейски Съюз да употребяват английските такива до юни 2025 година Намерението беше, че краткосрочният достъп ще даде на Европа време да отреже изцяло лондонското Сити.

Френски волеви ход

Два въпроса преобладаваха в окончателното съглашение сред изпълнителната власт на Европейски Съюз, законодателите и държавните управления: какъв брой надзорни функционалности ще правят отстъпка страните на общоевропейския пазарен регулатор и броят на финансовите покупко-продажби, които ще би трябвало да се правят в клиринговите центрове на Европейски Съюз според разпоредбите.

Последният въпрос провокира най-вече различия : Дебатът се концентрира върху предлагането за „ дейна сметка „, което, както звучи, ще изисква от банките в Европейски Съюз да имат сметка в клирингова къща, основана в границите на блока, и да правят избран брой покупко-продажби в тази сметка. Като се има поради, че предметът на разискванията беше законодателен акт на Европейски Съюз , който би привлякъл бизнеса в блока, като евентуално би донесъл финансови изгоди на страните, както и би подобрил надзора им върху основни финансови покупко-продажби, беше изненадващо, че двете противопоставящи се страни не бяха Обединеното кралство и Европейски Съюз, а Франция и Германия.

Макар че Париж нормално поддържа стъпки, които ускоряват политическата мощност на Европа , известни на брюкселски език като „ стратегическа автономност “ , когато се стигна до изчистването на еврото, Франция беше тази, която подписа договорката, от която щеше да се възползва Обединеното кралство. Франция реши твърдо да застане зад своите банки, подкрепяйки тяхната позиция, че те ще изгубят интернационалния си бизнес и ще бъдат изправени пред по-високи разноски, в случай че клирингът на еврото бъде натрапен оттатък Ламанша. Перин Хереншмидт, началник на брюкселския офис за европейска обществена политика в Международната асоциация за суапове и деривати, посочи:

„ Преместването на клиринга в Европейски Съюз има своята цена. Намаляването на достъпа на европейските банки до английските клирингови къщи понижава стратегическата самостоятелност на банките и техните клиенти. “

Германия , въпреки това, би имала изгода от отрязването на LCH , защото евентуалният съперник – Eurex, част от Немската борса – е основан във Франкфурт .

Френско-германска омраза

Политическите разногласия сред Париж и Берлин заемат централно място. Защо Франция желае Германия да завоюва този значим финансов бранш? Преместването на клиринга на еврото във Франкфурт освен би предизвикало болежка на френските банки , само че и би поставило кръст на фантазията на Париж да бъде водещ финансов център на Европейски Съюз.

Освен това имаше спор за това кой ще управлява активността. По подигравка на ориста преместването на клиринга на еврото във Франкфурт би означавало по-малък контрол от страна на Европейски Съюз, в сравнение с в Лондон. Пазарният регулатор на Европейски Съюз – Европейският орган за скъпи бумаги и пазари (ЕОЦКП) – има по-голяма власт над клиринговите центрове отвън границите на блока, само че няма същите пълномощия за тези в границите на Европейски Съюз.

Вместо това немските финансови органи ще поемат функционалностите си, а в Брюксел има доста недоволства от техните не толкоз положителни резултати . Французите бяха изключително загрижени това да не се случи. Все отново ЕОЦКП се намира в Париж.

„ Ясно е, че въвеждането на характерен за Европейски Съюз клиринг ще усили някои разноски за най-малко някои медиатори “ , твърди Никола Верон, старши теоретичен помощник в Брюгел. Той продължава:

„ В същото време това дава повече надзор на органите на Европейски Съюз – само че даже и това се усложнява от обстоятелството, че няма мандат за контрол на клиринга на равнище Европейски Съюз. “

Лондон нервно се захващаше с пуканки, до момента в който траеше разправията.

Червени линии и пространство за маневриране

В единадесетия час Франция и Германия се държаха добре в името на политическа договорка .  Депутатите от Европейския парламент дадоха ясно да се разбере, че отстъпките на държавните управления от Европейски Съюз във връзка с надзора не са задоволителни, с цел да одобряват цялостната договорка. Трябваше да има някакво придвижване във връзка с условието за сметки – алена линия в мандата на държавните управления за договаряния – или да няма договорка .

И ето, че Франция и Германия откриха дружно някакво място за маневриране .  Двете страни, които имат по-голямата част от гласовете измежду държавните управления, се съгласиха, че първичните условия за броя на покупко-продажбите , които би трябвало да бъдат уравнявани в сметките на Европейски Съюз, могат да бъдат увеличени пет пъти. Това е малко спрямо условията, които можеха да бъдат въведени, само че въпреки всичко е прогрес.

Все още никой не знае до каква степен това ще се отрази на каузи на общите покупко-продажби, които се трансферират от Англия към Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като ЕОЦКП ще дефинира критериите, които ще повлияят на броя на покупко-продажбите, които би трябвало да се правят в блока, защото те зависят от размера на клиринговата къща и типа на финансовата търговия . Независимо от това, това най-вече да докара до нищожно понижаване на клиринговия капитал на Лондон.

Докато политиците и банките пресмятат числата , водещата вест е групова въздишка на облекчение – и тя прави все по-вероятно удължаването на периода до юни 2025 година

„ Не мисля, че от позиция на Европейски Съюз има някаква незабавна нужда да се наруши настоящето състояние “ , счита Верон и добавя:

„ Това не е безусловно политическа загуба за Европейски Съюз. Разбира се, за Немската борса това е различен въпрос. “

Засега противозаконната любовна връзка оттатък Ламанша може да продължи.