Веднага след като разбира, че Титаник“ се е ударил в

Веднага откакто схваща, че „ Титаник “ се е блъснал в айсберг през нощта на 14 април 1912 година, Джон Джейкъб Астор IV се впуска в деяние: разсънва бременната си брачна половинка, споделя ѝ да си постави най-топлите облекла и всичките си бижута, след което я завежда на палубата на кораба, качва я на избавителна лодка – и дава обещание, че ще я види на сутринта.

Но двамата в никакъв случай повече няма да се съберат. За финален път го виждат да пуши цигара на палубата на обречения транспортен съд, когато той стартира да потъва, а тялото му е открито седмица по-късно в ледените води на Северния Атлантик.

През миналия век Джон Джейкъб Астор IV е запомнен най-много с това, че е бил най-богатият пасажер на „ Титаник “.

И по този начин, кой е бил той? И по какъв начин животът му го довежда до съдбовното качване на борда на „ Титаник “ през април 1912 година?

Това е неговата история.

Джон Джейкъб Астор IV, към 1895 година

Роден на 13 юли 1864 година в Райнбек, Ню Йорк, Джон Джейкъб Астор IV живее фаворизиран живот през цялото време. Той е правнук на Джон Джейкъб Астор, преселник от днешна Германия, който натрупва благосъстоянието си с търговия с кожи и недвижими парцели в Ню Йорк. Което значи, че Джон IV се ражда във висшите прослойки на обществото – и се възползва доста от това.

Посещава елитни учебни заведения, в това число Харвард, а по-късно продължава фамилната традиция да влага в недвижими парцели. През 1897 година управлява построяването на хотелите Уалдорф-Астория и Св. Реджис Ню Йорк през 1905 година и Никербокер през 1906 година

Уалдорф-Астория се трансформира в знак на лукс, а Св. Реджис Ню Йорк е наименуван от The New York Times през 1904 година „ най-хубавият хотел в Америка “. Но ползите на Астор не се лимитират единствено до строителството.

Джон Джейкъб Астор IV е също по този начин откривател, който проектира спирачка за велосипед и усъвършенстван турбинен двигател; родолюбец, който предлага потреблението на яхтата си „ Нурмахал “ на американския флот по време на Испано-американската война; и публицист, който през 1894 година написва научнофантастичен разказ, наименуван „ Пътуване в други светове “, в който си показва какъв би бил животът през 2000 година

Покрай всичко Астор се дами за Ава Лоул Уилинг и има две деца: Винсънт и Алис. Разводът им през 1909 година след 18-годишен брак провокира скандал в нюйоркското общество, както и вторият брак на Астор с доста по-младата Мадлин Талмейдж Форс през 1911 година (той е на 47 години, а Мадлин – едвам на 18).

Скандалът към брака им през 1911 година е една от аргументите Джон и Мадлен да решат да пътуват в чужбина след сватбата си.

За да избегнат абсурда, младоженците вземат решение да пътуват в чужбина. Но откакто Мадлен забременява, Джон им резервира пътешестване назад до Ню Йорк през април 1912 година И естествнео избира най-луксозния транспортен съд разполагаем – новият Титаник.

Мадлен и Джон Джейкъб Астор се качват на борда в Шербург, Франция, на 10 април 1912 година Като пасажери от първа класа, те се радват на многочислените улеснения на кораба, като да вземем за пример фитнес залата. Възможно е спомагателен комфорт да им е доставил и фактът, че капитан Едуард Смит е бил толкоз харесван от богатите пасажери, че е бил прочут като „ капитанът на милионерите “.

Асторови познават някои хората на борда на Титаник, в това число светската дама Моли Браун, с която са пътували за малко в Египет. Но двойката не социалничи много-много – Мадлен, бременна в петия месец, прекарва множеството време в отмора в каютата им в първа класа на палубата С.

През нощта на 14 април 1912 година Асторови спят, когато Титаник се удря в айсберг към 23:40 ч. Според роман на Мадлен брачният партньор ѝ я разсънва и ѝ споделя, че има някакъв проблем. Той отива да проверява и когато се връща, лицето му е „ по-сериозно от преди “, само че я твърди, че не са в заплаха. Мадлен си спомня, че брачният партньор ѝ остава спокоен, до момента в който ѝ помагал да се облече в топли облекла и да си постави бижута, а по-късно двамата се качват на палубата, където се събират с други пасажери.

В този миг Джон прави всичко допустимо, с цел да увери Мадлен в тяхната сигурност. Когато към среднощ офицерите на кораба стартират да пълнят избавителните лодки, той споделя: „ Тук сме в по-голяма сигурност, в сравнение с в тази дребна лодка “.

Но когато обстановката става все по-тежка, Астор трансформира мнението си и към 1:45 ч. оказва помощ на Мадлен да влезе в избавителна лодка 4. Според показанията на пасажера от Титаник Арчибалд Грейси Астор пита дали може да придружи брачната половинка си, само че вторият офицер, Чарлз Лайтълър, му споделя, че не се позволяват мъже в избавителните лодки, до момента в който всички дами не се качат.

Астор дава отговор: „ Добре, кажете ми какъв е номерът на тази лодка, с цел да мога да я намеря след това “. (От своя страна Лайтолър счита, че Астор е желал да знае номера на избавителната лодка, с цел да може по-късно да съди White Star Line, компанията, която построява Титаник.)

От своя страна Мадлен декларира, че брачният партньор ѝ е „ най-спокойният човек “ на кораба, даже откакто му отхвърлят място в избавителната лодка. Когато спускат лодката, той ѝ споделя: „ Морето е умерено и ти ще се оправиш. В положителни ръце си, ще се срещнем на сутринта. “

Разбира се, Мадлен в никакъв случай повече не вижда брачна половинка си.

За финален път Астор е забелязан жив на палубата, облечен в костюм, да пуши цигара. Скоро по-късно той става един от почти 1500-те души, починали при потъването на Титаник.

Мадлен Астор и синът ѝ Джон Джейкъб Астор VI.

Мадлен Астор и останалите оживели в последна сметка са избавени от ледените води на Северния Атлантик към 4:00 ч. сутринта, когато идва корабът Карпатия. Дни по-късно други кораби претърсват региона за тела и на 22 април Маккей-Бенет намира тялото на Джон.

Инициалите му, J.J.A., били зашити на яката му, а със себе си той имал редица полезности: над 2000 американски $ (както и английски и френски пари), голям брой бижута и златен джобен часовник (часовникът му бе продаден на търг за 1,46 млн. $ предходната година).

Въпреки че съгласно някои отчети тялото му е смазано и покрито със сажди – което допуска, че е погубен от един от комините на Титаник – съгласно други тялото му е в съвършено положение. Когато умира, той е на 47 години и макар че е мъчно да се пресметна тъкмо чистото му положение, се допуска, че то е към 87 милиона $ (няколко милиарда в днешни пари).

Джобният часовник на Джон Джейкъб Астор IV е един от най-забележителните артефакти, открити при трагичното поглъщане на известния лайнер.

Астор завещава по-голямата част от положението си на най-големия си наследник Винсънт, макар че е великодушен и към брачната половинка си. Той оставя на Мадлен, която през август същата година ражда сина им Джон Джейкъб Астор VI, 100 000 $ (днес към 2,75 млн.), дома си на Пето авеню и попечителски фонд от 5 млн. $. Той също по този начин оставя на сина им попечителски фонд от 3 млн. $ (82,6 млн. долара). В наследството на Астор се показва също, че Мадлен ще загуби къщата и фонда, в случай че се омъжи наново, и когато го прави през 1916 година, тя се отхвърля и от двете.

През миналото столетие, до момента в който мнозина се занимават с въпроса за какво е потопен Титаник, Джон IV изненадващо се оказва в центъра на една от най-странните тайни теории за нещастието. Тя гласи, че Джей Пи Морган е провел потъването, с цел да убие съперниците си на борда – в това число Астор. Въпреки това няма нищо значително в поддръжка на това изказване.

В последна сметка Джон остава една от най-известните жертви на Титаник. Но той е и образец за това, че благосъстоянието и славата на човек не всеки път му оказват помощ, когато се случи злополука. Въпреки че е най-богатият пасажер на „ Титаник “, Астор потъва дружно с него и в последна сметка нито семейството му, нито благосъстоянието му не могат да го спасят.