Как да икономисаме от компонентите на компютъра без да губим производителност
Веднага след излизането на процесорите Ryzen и увеличението броя на ядрата в чиповете на Intel, ползата към независимо сглобяваните десктоп компютри внезапно набъбна. Това напълно не е за удивление, тъй като в този момент за същите като преди към година пари, е допустимо да се получи значително по-висока продуктивност. Но заради другите мита и взрива на криптовалутите, доста от съставените елементи за един личен компютър станаха значително по-високи. От тази позиция, постигането на някаква осезаема спестовност на финансови средства наподобява напълно оправдана. А в случай че няма загуба в продуктивността, то тази спестовност е дори добре пристигнала. Нека да разгледаме няколко разновидността.
Няма смисъл да се купуват процесори Ryzen с показател X и старшите процесори на Intel, които не подлежат на овърклок
AMD обичайно позволява овърклока на безусловно всички свои процесори и от това можем да се възползваме. Така да вземем за пример, разликата сред Ryzen 2700 и 2700X е единствено увеличената с към 200 MHz тактова периодичност и в сходство с това се генерира повечко топлота. Но като се има поради, че многочислените тестери от дълго време потвърдиха, че не се прави никакъв специфичен асортимент на кристалите при старшите версии на процесорите, то самоуверено можем да вземем 2700 и да го клокнем до 2700X, като по този метод икономисаме $20-$25. Ясно е, че в този случай дънните платки с младшия чипсет A320 не са подобаващи, тъй като този чипсет не поддържа овърклок. Но въпреки това, никой няма да си вземе сходно дъно за топ-процесор – неговото зареждане е едва, има единствено два слота за оперативна памет, а и портовете са малко.
С процесорите на Intel всичко е по-интересно. При тях овърклокът е вероятен единствено при чиповете с показател К. Всички други CPU от една и съща серия се разграничават единствено по честотите и на някои места по кеш паметта. Да погледнем младшия i5-8400 и старшия i5-8600, който не може да се клоква:
Разликата в цената сред тях постоянно доближава $30-$40, само че каква е разликата в продуктивността? Честотите при работа на всички процесорни ядра се разграничава едвам с 300 MHz, което е към 5-7%. Именно тази разлика ще се усети при множеството приложения, употребяващи най-вече процесора. Струва ли си в този случай да се дават спомагателни няколко десетки долари? Общо взето, не.
Не си коства да се купуват старши RAM комплекти с XMP/D.O.C.P профили
Овърклокът на оперативната памет е много тънка работа, тъй като би трябвало да се наблюдават освен честотата и напрежението, а и най-малко четири съществени тайминга, да не приказваме за субтаймингите, които са над 10. Ето за какво Intel и AMD взеха решение да улеснят потребителите и сътвориха специфични профили за автоматизиран клок – надлежно XMP и D.O.C.P.
Какъв е техният смисъл? Не се постанова да си играете с обстоен и комплициран овърклок. Достатъчно е да се влезе в BIOS, да се задейства профила и да се направи рестарт. След това се подсигурява, че оперативната памет обезпечено ще работи с указаната от производителя периодичност. Да пропуснем тук, че доста постоянно тезо профили не са идеални и от RAM плочките може да се изстиска повече, само че това е тематика за друга публикация. Въпросът е, че тук производителите хитруват. Да се спрем да вземем за пример на много известната серия памети Predator на Kingston. В тази серия има два RAM комплекта с по 16 GB и периодичност 3200 или 3333 MHz. Разликата в някои магазини доближава $25-$30.
Но в случай че се вгледаме по-внимателно, можем да видим нещо забавно. Плочките памет физически са напълно идентични и даже таймингите и напреженията съответстват. Единствената разлика е в честотата. Няма по какъв начин да не се прокрадне мисълта, че младшите планки памет ще работят с по-високата периодичност. А това е елементарно да се ревизира. Достатъчно е в BIOS да се задейства XMP и да се избере периодичност 3333 MHz. Както се и очакваше – имаме цялостна непоклатимост.
Няма смисъл да се заплаща повече за скъпите RAM комплекти, тъй като прекомерно постоянно те се разграничават от по-евтините единствено по честотата. А с нейната смяна в BIOS ще се оправи и напълно начинаещия.
Балансът при избор на дънна платка
Много постоянно дънната платка едва въздейства на продуктивността на компютърната система.
Изключение са може би дъната със Z чипсета, тъй като единствено те дават опция за овърклок както на процесорите на Intel, по този начин и на паметта. И тук също е доста значимо да има баланс. Естествено, някои на ниска цена Intel Celeron ще се усеща превъзходно на дънна платка с чипсета Z370, която обаче е доста скъпа. Този процесор ще работи също толкоз добре и на напълно опростено дъно с чипсета H310, който може да бъде открит за 10 пъти по-ниска цена от флагманските дънни платки. Но въпреки това, за един i5-8400 няма разлика дали ще бъде подложен на дънна платка с чипсет B360 или H370, само че дъното с H370 е много по-скъпо. А като се има поради, че RAID масивите и 10 USB врата за множеството консуматори не са нужни и от тази позиция също може да да бъде направена осезателна спестовност.
Не плащайте за фабричен клокнатите видеокарти
При търсенето на най-подходящата видеокарта може да срещнете, че еднакъв производител продава две външно и хардуерно идентични видеокарти, само че с разнообразни честоти. Естествено, цената на клокнатите графични карти е по-скъпа с $25-$30.
От една страна, това е напълно разумно – по-бързото решение би трябвало да коства по-скъпо. Но въпреки това, постоянно в надписите на по-скъпата видеокартата можем да забележим буквите О или Оценка за съвместимост, която очевидно загатват на овърклок ( o ver c lock). Като се има поради, че и Nvidia, и AMD позволяват клокването на своите видеокарти, то самоуверено можем да вземем по-евтиния модел и да го клокнем. Това може да стане с вездесъщия пакет MSI Afterburne до равнището на по-старшата графична карта. Нищо ужасно няма да се случи, тъй като от хардуерна точка тези видеокарти са напълно идентични.
Единствената разлика е, че в OC версиите на видеокартите постоянно е допустимо да се покачва и напрежението. Но и тук може деликатно да се рискува и тривиално да се обнови Video BIOS фърмуера. Това е доста по-лесно от обновяването на фърмуера на Android смарт телефоните.
Не е належащо да се обръща изключително внимание на производителя на SSD
Въпреки че хард дисковете са към момента известни, доста хора прибавят в своята настройка даже и напълно простоват SSD, тъй като той няколко пъти покачва скоростта на зареждане и отзивчивостта на системата. Само че производителите на контролерите и чиповете памет за флаш дисковете са всичко на всичко пет. А производителите на SSD са десетки. А дали тези флаш дискове от вътрешната страна не са идентични и се разграничават единствено по лепенката на корпуса. И тук е напълно ненужно да се заплащат огромни суми. Необходимо е деликатно да вгледаме в хардуера на въпросния SSD, а не в именитостта на марката.
Пример. Да се спрем на доста известния в бюджетния сегмент Kingston A400 с потенциал 120 GB, който може да бъде открит за към $30. Отзивите за този диск са доста и все позитивни.
Лесно можем да видим, че в него се употребява контролера Phison PS3111-S11, който е доста известен с ниската си цена и доста положителни параметри, и се употребява да вземем за пример в SSD SmartBuy S11 и може да бъде открит и за $24. Икономията може да доближи 20%, а при по-скъпите модели и доста повече.
Ако замисляте ъпгрейд, погледнете какво предлага AliExpress
Процесорите остаряват относително постепенно и още има консуматори, употребяващи конфигурации с Core 2 Duo или Core i3 от първо потомство. Разбира се, за 2018 година те са слаби и Windows 10 на тях едвам ще помръдва. Въниква предпочитание за ъпгрейд. Само че Core 2 Quad са много скъпи. А да се сглобява нов PC от нулата е още по-скъпо. Изход от тази обстановка може да се окаже визитата на AliExpress, откъдето да се закупи да вземем за пример някой Xeon.
Последно време този метод стана извънредно известен. И напълно разумно, тъй като единствено за към $20 може да се вземе 4-ядрен и даже 8-ядрен процесор, който в ежедневната работа не отстъпва на сегашните Core i3 и на най-младшите Ryzen чипове. При това нищо не би трябвало да се трансформира – поставяте новия процесор в сокета и готово. По този метод е изцяло допустимо да удвоите продуктивността на своята поостаряла настройка.
Компютърното зареждане
Това е модулът, от който продуктивността напълно не зависи и това ни подлъгва да икономисаме. Но това напълно не значи, че в система с Core i9 и двойка RTX 2080 Ti би трябвало да се сложи зареждане от незнаен производител с цена $15. Много е огромен шансът още при първия пик на напрежението да се наложи да купите най-малко нов захранващ блок.
Съвсем по същия метод не е належащо тройно презастраховане и да се вземе 1000 W зареждане със документ Titanium за една офисна настройка с процесор Celeron и без никаква видеокарта.
Виждаме, че съвсем на всички места в една компютърна настройка може да се икономиса, без никаква разлика в продуктивността. Но би трябвало да се гледа малко по-внимателно и да се заобикалят авансово съединените конфигурации, предлагани в интернет.
Няма смисъл да се купуват процесори Ryzen с показател X и старшите процесори на Intel, които не подлежат на овърклок
AMD обичайно позволява овърклока на безусловно всички свои процесори и от това можем да се възползваме. Така да вземем за пример, разликата сред Ryzen 2700 и 2700X е единствено увеличената с към 200 MHz тактова периодичност и в сходство с това се генерира повечко топлота. Но като се има поради, че многочислените тестери от дълго време потвърдиха, че не се прави никакъв специфичен асортимент на кристалите при старшите версии на процесорите, то самоуверено можем да вземем 2700 и да го клокнем до 2700X, като по този метод икономисаме $20-$25. Ясно е, че в този случай дънните платки с младшия чипсет A320 не са подобаващи, тъй като този чипсет не поддържа овърклок. Но въпреки това, никой няма да си вземе сходно дъно за топ-процесор – неговото зареждане е едва, има единствено два слота за оперативна памет, а и портовете са малко.
С процесорите на Intel всичко е по-интересно. При тях овърклокът е вероятен единствено при чиповете с показател К. Всички други CPU от една и съща серия се разграничават единствено по честотите и на някои места по кеш паметта. Да погледнем младшия i5-8400 и старшия i5-8600, който не може да се клоква:
Разликата в цената сред тях постоянно доближава $30-$40, само че каква е разликата в продуктивността? Честотите при работа на всички процесорни ядра се разграничава едвам с 300 MHz, което е към 5-7%. Именно тази разлика ще се усети при множеството приложения, употребяващи най-вече процесора. Струва ли си в този случай да се дават спомагателни няколко десетки долари? Общо взето, не.
Не си коства да се купуват старши RAM комплекти с XMP/D.O.C.P профили
Овърклокът на оперативната памет е много тънка работа, тъй като би трябвало да се наблюдават освен честотата и напрежението, а и най-малко четири съществени тайминга, да не приказваме за субтаймингите, които са над 10. Ето за какво Intel и AMD взеха решение да улеснят потребителите и сътвориха специфични профили за автоматизиран клок – надлежно XMP и D.O.C.P.
Какъв е техният смисъл? Не се постанова да си играете с обстоен и комплициран овърклок. Достатъчно е да се влезе в BIOS, да се задейства профила и да се направи рестарт. След това се подсигурява, че оперативната памет обезпечено ще работи с указаната от производителя периодичност. Да пропуснем тук, че доста постоянно тезо профили не са идеални и от RAM плочките може да се изстиска повече, само че това е тематика за друга публикация. Въпросът е, че тук производителите хитруват. Да се спрем да вземем за пример на много известната серия памети Predator на Kingston. В тази серия има два RAM комплекта с по 16 GB и периодичност 3200 или 3333 MHz. Разликата в някои магазини доближава $25-$30.
Но в случай че се вгледаме по-внимателно, можем да видим нещо забавно. Плочките памет физически са напълно идентични и даже таймингите и напреженията съответстват. Единствената разлика е в честотата. Няма по какъв начин да не се прокрадне мисълта, че младшите планки памет ще работят с по-високата периодичност. А това е елементарно да се ревизира. Достатъчно е в BIOS да се задейства XMP и да се избере периодичност 3333 MHz. Както се и очакваше – имаме цялостна непоклатимост.
Няма смисъл да се заплаща повече за скъпите RAM комплекти, тъй като прекомерно постоянно те се разграничават от по-евтините единствено по честотата. А с нейната смяна в BIOS ще се оправи и напълно начинаещия.
Балансът при избор на дънна платка
Много постоянно дънната платка едва въздейства на продуктивността на компютърната система.
Изключение са може би дъната със Z чипсета, тъй като единствено те дават опция за овърклок както на процесорите на Intel, по този начин и на паметта. И тук също е доста значимо да има баланс. Естествено, някои на ниска цена Intel Celeron ще се усеща превъзходно на дънна платка с чипсета Z370, която обаче е доста скъпа. Този процесор ще работи също толкоз добре и на напълно опростено дъно с чипсета H310, който може да бъде открит за 10 пъти по-ниска цена от флагманските дънни платки. Но въпреки това, за един i5-8400 няма разлика дали ще бъде подложен на дънна платка с чипсет B360 или H370, само че дъното с H370 е много по-скъпо. А като се има поради, че RAID масивите и 10 USB врата за множеството консуматори не са нужни и от тази позиция също може да да бъде направена осезателна спестовност.
Не плащайте за фабричен клокнатите видеокарти
При търсенето на най-подходящата видеокарта може да срещнете, че еднакъв производител продава две външно и хардуерно идентични видеокарти, само че с разнообразни честоти. Естествено, цената на клокнатите графични карти е по-скъпа с $25-$30.
От една страна, това е напълно разумно – по-бързото решение би трябвало да коства по-скъпо. Но въпреки това, постоянно в надписите на по-скъпата видеокартата можем да забележим буквите О или Оценка за съвместимост, която очевидно загатват на овърклок ( o ver c lock). Като се има поради, че и Nvidia, и AMD позволяват клокването на своите видеокарти, то самоуверено можем да вземем по-евтиния модел и да го клокнем. Това може да стане с вездесъщия пакет MSI Afterburne до равнището на по-старшата графична карта. Нищо ужасно няма да се случи, тъй като от хардуерна точка тези видеокарти са напълно идентични.
Единствената разлика е, че в OC версиите на видеокартите постоянно е допустимо да се покачва и напрежението. Но и тук може деликатно да се рискува и тривиално да се обнови Video BIOS фърмуера. Това е доста по-лесно от обновяването на фърмуера на Android смарт телефоните.
Не е належащо да се обръща изключително внимание на производителя на SSD
Въпреки че хард дисковете са към момента известни, доста хора прибавят в своята настройка даже и напълно простоват SSD, тъй като той няколко пъти покачва скоростта на зареждане и отзивчивостта на системата. Само че производителите на контролерите и чиповете памет за флаш дисковете са всичко на всичко пет. А производителите на SSD са десетки. А дали тези флаш дискове от вътрешната страна не са идентични и се разграничават единствено по лепенката на корпуса. И тук е напълно ненужно да се заплащат огромни суми. Необходимо е деликатно да вгледаме в хардуера на въпросния SSD, а не в именитостта на марката.
Пример. Да се спрем на доста известния в бюджетния сегмент Kingston A400 с потенциал 120 GB, който може да бъде открит за към $30. Отзивите за този диск са доста и все позитивни.
Лесно можем да видим, че в него се употребява контролера Phison PS3111-S11, който е доста известен с ниската си цена и доста положителни параметри, и се употребява да вземем за пример в SSD SmartBuy S11 и може да бъде открит и за $24. Икономията може да доближи 20%, а при по-скъпите модели и доста повече.
Ако замисляте ъпгрейд, погледнете какво предлага AliExpress
Процесорите остаряват относително постепенно и още има консуматори, употребяващи конфигурации с Core 2 Duo или Core i3 от първо потомство. Разбира се, за 2018 година те са слаби и Windows 10 на тях едвам ще помръдва. Въниква предпочитание за ъпгрейд. Само че Core 2 Quad са много скъпи. А да се сглобява нов PC от нулата е още по-скъпо. Изход от тази обстановка може да се окаже визитата на AliExpress, откъдето да се закупи да вземем за пример някой Xeon.
Последно време този метод стана извънредно известен. И напълно разумно, тъй като единствено за към $20 може да се вземе 4-ядрен и даже 8-ядрен процесор, който в ежедневната работа не отстъпва на сегашните Core i3 и на най-младшите Ryzen чипове. При това нищо не би трябвало да се трансформира – поставяте новия процесор в сокета и готово. По този метод е изцяло допустимо да удвоите продуктивността на своята поостаряла настройка.
Компютърното зареждане
Това е модулът, от който продуктивността напълно не зависи и това ни подлъгва да икономисаме. Но това напълно не значи, че в система с Core i9 и двойка RTX 2080 Ti би трябвало да се сложи зареждане от незнаен производител с цена $15. Много е огромен шансът още при първия пик на напрежението да се наложи да купите най-малко нов захранващ блок.
Съвсем по същия метод не е належащо тройно презастраховане и да се вземе 1000 W зареждане със документ Titanium за една офисна настройка с процесор Celeron и без никаква видеокарта.
Виждаме, че съвсем на всички места в една компютърна настройка може да се икономиса, без никаква разлика в продуктивността. Но би трябвало да се гледа малко по-внимателно и да се заобикалят авансово съединените конфигурации, предлагани в интернет.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ