„Жрецът на Тангра” Йоло Денев се препитава с продажба на календари
Вечният протестър Йоло Денев, който е по барикадите още от 1989 година, намира метод да оцелее в сложните времена. „ Жрецът на Тангра ” се е заел с продажбата на календари за новата 2021 година, върху които са изобразени прабългарски знаци, негова близка другарка и орел в полет. Изображенията били благословени от господ Тангра и осветени в три български църкви, увещава ни той.
По думите му, календарът имал целебно деяние, тъй като самият Йоло носил „ хартиените тела ” в божия храм, с цел да слушат попските молебствия. Най-кратката четена им молитва била от половин час. Един образец от годишника коства 5 лв.. Скромната сума е задоволителна на безконечния протестър, без който не минава нито една стачка в отечеството ни в последните 3 десетилетия.
„ Седя пред входа на метростанция „ Сердика ” и си продавам моите календари. Донесъл съм и последния брой на издавания от мен вестник „ Революционер ”, само че него ще го подаря на някой другар или на другарка. Казвам финален, тъй като не зная по кое време ще мога да си го разреша още веднъж да печатам. Който си купи от календарите ми, ще е блажен. Домът му ще бъде цветущ, тъй като всяка картинка съм заредил енергийно. Казвам ви, даже болният ще може да получи излекуване, в случай че стои няколко минути пред знаците на прабългарите. Стоя пред метрото, тъй като на открито е студено. В самите влакчета търговията е неразрешена – няма къде да ида, въпреки че имам пенсионерска карта за превоза. Сутрин излизам от нас към 11 и се връщам чак вечерта. Тичам по мои си работи. Виждам се с всякакви хора по улиците, тъй като заведенията не работят. Мен цяла София ме познава. Спират ме непознати, приказваме си, свидлив ми ръката за шанс. Аз ги възвеличавам от името на Тангра и по този начин...
Разчитам на пенсията си, която по никакъв начин не огромна и на това, което продам. За мен 5 лв. са доста пари. Икономичен съм, тъй като не пия, не пуша. Е, от време на време ми се желае да си отпусна душата, да не помни страдания и тегоби, да пийна едно алено винце за загрявка, само че... Сметките идват една след друга и би трябвало да се заплащат. Пиша книги, пиша текстове за бунтовни песни. И рок опера желая да слага. Възпял самичък и Левски, и Ботев, за Хаджи Димитър пиша. Работя непрестанно, само че самичък си издавам книгите. После самичък си ги продавам. Добре ми е в метрото, само че не всеки ден отивам на топло там ”, споделя пред кореспондент на „ Уикенд ” атрактивният бунтовник, обяснявайки че от 5-6 години е вдовец и самотата му тежи повече от безпаричието.
Красавицата от календара, създаден и зареден енергийно по негова концепция, била остаряла другарка. Жената се отнасяла с почитание към творчеството му, чела всичките му книги и му пособия в тежките житейски обстановки, които се изсипвали една след друга при Йоло Денев. Двамата се познавали повече от 26 години. Когато брачната половинка на безконечния протестър умряла, госпожата намерила благи думи да го утеши в огромната тъга. Била извънредно умна и с нюх към стихоплетството. Красотата й също била от решаващо значение, когато протестърът решил да я постави паралелно до знаците на прабългарите в календара.
„ Аз съм се научил самичък да се боря в живота и не ме боязън от нищо . Готвя, шетам, пера, пазаря на „ Женски пазар ”, пиша. И ще ви кажа, че надалеч не всички политици са безкнижни. Президентът Петър Стоянов е чел всичко, което съм писал. Неща, които съм писал през 90-те години, и в този момент са настоящи. Дълго време пишех в тетрадка, научих се самичък да работя с компютър. България, с цел да оцелее, би трябвало да държи на мен. Написал съм го в стихотворението си „ Откровение ”, където споделям, че аз съм оракул Йоил и посредством мен приказва Духът на боговете. Аз съм Йоло – огън, факел, светлина и път. Светя нощ и ден. Гледат ме настръхнали бандити, а бандити колкото щеш в тая страна ”, продължава с разясненията си темпераментния протестър.
По думите му, календарът имал целебно деяние, тъй като самият Йоло носил „ хартиените тела ” в божия храм, с цел да слушат попските молебствия. Най-кратката четена им молитва била от половин час. Един образец от годишника коства 5 лв.. Скромната сума е задоволителна на безконечния протестър, без който не минава нито една стачка в отечеството ни в последните 3 десетилетия.
„ Седя пред входа на метростанция „ Сердика ” и си продавам моите календари. Донесъл съм и последния брой на издавания от мен вестник „ Революционер ”, само че него ще го подаря на някой другар или на другарка. Казвам финален, тъй като не зная по кое време ще мога да си го разреша още веднъж да печатам. Който си купи от календарите ми, ще е блажен. Домът му ще бъде цветущ, тъй като всяка картинка съм заредил енергийно. Казвам ви, даже болният ще може да получи излекуване, в случай че стои няколко минути пред знаците на прабългарите. Стоя пред метрото, тъй като на открито е студено. В самите влакчета търговията е неразрешена – няма къде да ида, въпреки че имам пенсионерска карта за превоза. Сутрин излизам от нас към 11 и се връщам чак вечерта. Тичам по мои си работи. Виждам се с всякакви хора по улиците, тъй като заведенията не работят. Мен цяла София ме познава. Спират ме непознати, приказваме си, свидлив ми ръката за шанс. Аз ги възвеличавам от името на Тангра и по този начин...
Разчитам на пенсията си, която по никакъв начин не огромна и на това, което продам. За мен 5 лв. са доста пари. Икономичен съм, тъй като не пия, не пуша. Е, от време на време ми се желае да си отпусна душата, да не помни страдания и тегоби, да пийна едно алено винце за загрявка, само че... Сметките идват една след друга и би трябвало да се заплащат. Пиша книги, пиша текстове за бунтовни песни. И рок опера желая да слага. Възпял самичък и Левски, и Ботев, за Хаджи Димитър пиша. Работя непрестанно, само че самичък си издавам книгите. После самичък си ги продавам. Добре ми е в метрото, само че не всеки ден отивам на топло там ”, споделя пред кореспондент на „ Уикенд ” атрактивният бунтовник, обяснявайки че от 5-6 години е вдовец и самотата му тежи повече от безпаричието.
Красавицата от календара, създаден и зареден енергийно по негова концепция, била остаряла другарка. Жената се отнасяла с почитание към творчеството му, чела всичките му книги и му пособия в тежките житейски обстановки, които се изсипвали една след друга при Йоло Денев. Двамата се познавали повече от 26 години. Когато брачната половинка на безконечния протестър умряла, госпожата намерила благи думи да го утеши в огромната тъга. Била извънредно умна и с нюх към стихоплетството. Красотата й също била от решаващо значение, когато протестърът решил да я постави паралелно до знаците на прабългарите в календара.
„ Аз съм се научил самичък да се боря в живота и не ме боязън от нищо . Готвя, шетам, пера, пазаря на „ Женски пазар ”, пиша. И ще ви кажа, че надалеч не всички политици са безкнижни. Президентът Петър Стоянов е чел всичко, което съм писал. Неща, които съм писал през 90-те години, и в този момент са настоящи. Дълго време пишех в тетрадка, научих се самичък да работя с компютър. България, с цел да оцелее, би трябвало да държи на мен. Написал съм го в стихотворението си „ Откровение ”, където споделям, че аз съм оракул Йоил и посредством мен приказва Духът на боговете. Аз съм Йоло – огън, факел, светлина и път. Светя нощ и ден. Гледат ме настръхнали бандити, а бандити колкото щеш в тая страна ”, продължава с разясненията си темпераментния протестър.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ