Вечната поезия на Иван Вазов в спектакъла на Театър „Българска армия“ в Пловдив
Вечната лирика на великия българин Иван Вазов ще бъде показана в театър на Театър „ Българска войска “ в Пловдив , оповестиха от локалната администрация. Постановката се споделя „ Урок по български “. Тя е основана по стихове на Вазов и ще бъде сложена на 28-ми февруари в Дома на културата „ Борис Христов “ от 19:00 часа .
Артистите Евелин Костова, Антоанета Добрева – Нети, Анастасия Ингилизова, Калин Иванов, Йордан Алексиев и Ясен Атанасов няма да преразказват написаното в учебниците за живота и творчеството на Патриарха на българската литература, а ще се опитат със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или така нареченото „ художествено слово ”) да надникнат в десетина от неговите неувяхващи произведения. В спектакъла феновете ще чуят „ Паисий “, „ Левски “, „ Опълченците на Шипка “, „ Моите песни “, „ Майка ми “ и други обичани стихове на Иван Вазов.
Автор на театралната акомодация е Иван Налбантов , сценографията и костюмите на Нина Пашова, а музиката е на Дони.
А за какво „ Театрален Урок по български “, дава отговор филологът, преподавател по литература и учител в Сoфийски университет – проф. Владимир Атанасов :
„ Защото театърът е дом, в който приютяваме фантазиите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок припомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си напомня и стартира да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го желае. Зрителят е напуснал делника на своята незаинтересованост и не се нуждае от други „ инструкции “ – словото на Вазов изпълва. Това е задоволително. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с насладата да чува стиховете още веднъж. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява упованията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо прекарване на историята, на това огромно и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и в този момент. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена… не напомнят предубеждения, те са узнаване, тъй като набират ново познание, което отключва въображението и укрепва културната еднаквост. Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както самостоятелно за него, по този начин и за отдадените, към които към този момент принадлежи. “
С Вазов стартира професионалното съществуване на българската лирика , нейното обогатяване като език, сюжети, изразност, претекстове, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е превъзходен образец за естествено свързване на националната тирада и книжовната норма . И до през днешния ден остарелите форми придават характерна „ вазовска ” стилова колоритност на неговите стихове. Днес Вазовото слово живее в новия план за сценичен урок на Театър „ Българска войска ”.
„ Българското слово обича Вазовата лирика и изпълва театъра. Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, паниките и тъгите, които е пренесло в културната ни памет! А за какво Вазов? Слушайте! “ , споделя още проф. Владимир Атанасов.
