Коледни пости - Ден 3: Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
Вечерята мина триумфално! Всички бяхме удовлетворени от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови като че ли – не пробвах от месото, до момента в който сготвям, та малко на око. Както и да е – рекламации не срещнах. Интересното за мен нещо през вечерта беше обвързвано с Бояна, дребната дъщеря.
Не знам дали всички майки на дребни деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и поради труда, който сме положили по този начин или другояче. Ако три часа си се трудил над менюто на дребните съкровища, а те не пожелаят даже да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – доста постоянно. И с цел да не отива трудът и продуктите напразно – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този табиет толкоз мощно се е вкоренил, че на няколко пъти се чувствам по какъв начин протягам ръка да и доизяждам хапките. Сега тя е на стадий да хваща сама лъжицата, само че тя стига до устата й с случаен триумф. Та, почтено казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е в действителност мъчно да се оправя.
Ето че е неделя и тя е прелестна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, тъй като през днешния ден е и прекрасен ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, поради многото оферти от през вчерашния ден с тиквени предписания – имам пратени от другари за: постен тиквеник, тиквена крем чорба и една доста завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специфични мотиви.
Винаги съм обичала да отивам на пазара. Вчерашната хипермаркетна безчувственост внезапно контрастира с непосредствеността и живеца на елементарния квартален пазар.
Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в дребни щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги поставя на кашона пред себе си – 4 лева чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с елементарна връзка ги е стегнала в пъстри букети. Бърборят и разискват живота. Има и по- подредени и по- богати сергии – с цитруси, най-малко три типа ябълки и още доста зеленчук. „ Заповядайте ”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едвам 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с отвращение се разсънва в слънчевата, само че мразовита неделя, станало 11 часа и обядът би трябвало към този момент да е най-малко в план.
Вземам назаем от Хера рецептата за. На пица – никой не отхвърля у дома – даже дребното. Направих две – едната, за мен, е доста по- дребна – без месо и разтопен кашкавал ( поглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, само че въпреки всичко е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, хвърлям и едни постни меденки.
Рецептата за меденките е:
4-5 лъжици мед
Кафена чаша хладка вода
Кафена чашка олио
2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер
1 ч. л. канела
Щипка джинджифил на прахуляк
3-4 с.лъжици смлени орехи
Разтапяме меда във водата, прибавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко прибавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, с цел да замесим меко тесто. Разточваме го и употребяваме формички, които детето подава. Ние акцентираме на сърчицата, тъй като Дара, огромната, е, по този начин да се каже, влюбена.
Печем на хартия за печене за към 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.
И по този начин, през днешния ден, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви потребности от не- постна храна. Трудното беше по какъв начин да устоя на навика да дояждам на дребното в купичката. Сега в действителност съзнавам две неща – че от там идват двата кг, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в илюзия, че дребната не яде толкоз, колкото ми се желае – ами че аз не й давам опция. Като ограбвам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто би трябвало да й давам време да се нахрани.
Не знам, дали е от постите, само че чувствам, по какъв начин ми се трансформира визията за храната. Не че на са ми хрумвали сходни мисли и дотук, само че в този момент като че ли мога да ги пипна, толкоз са действителни и правилни. Някак сме привикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- значимото, което ни събира на масата. Да, храната е мотивът, само че в действителност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си единствено ние един за различен. Какво толкоз ще сложиш, в действителност не е значимо. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лв.. Докато сядаме всички дружно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Не знам дали всички майки на дребни деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и поради труда, който сме положили по този начин или другояче. Ако три часа си се трудил над менюто на дребните съкровища, а те не пожелаят даже да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – доста постоянно. И с цел да не отива трудът и продуктите напразно – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този табиет толкоз мощно се е вкоренил, че на няколко пъти се чувствам по какъв начин протягам ръка да и доизяждам хапките. Сега тя е на стадий да хваща сама лъжицата, само че тя стига до устата й с случаен триумф. Та, почтено казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е в действителност мъчно да се оправя.
Ето че е неделя и тя е прелестна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, тъй като през днешния ден е и прекрасен ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, поради многото оферти от през вчерашния ден с тиквени предписания – имам пратени от другари за: постен тиквеник, тиквена крем чорба и една доста завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специфични мотиви.
Винаги съм обичала да отивам на пазара. Вчерашната хипермаркетна безчувственост внезапно контрастира с непосредствеността и живеца на елементарния квартален пазар. Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в дребни щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги поставя на кашона пред себе си – 4 лева чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с елементарна връзка ги е стегнала в пъстри букети. Бърборят и разискват живота. Има и по- подредени и по- богати сергии – с цитруси, най-малко три типа ябълки и още доста зеленчук. „ Заповядайте ”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едвам 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с отвращение се разсънва в слънчевата, само че мразовита неделя, станало 11 часа и обядът би трябвало към този момент да е най-малко в план.
Вземам назаем от Хера рецептата за. На пица – никой не отхвърля у дома – даже дребното. Направих две – едната, за мен, е доста по- дребна – без месо и разтопен кашкавал ( поглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, само че въпреки всичко е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, хвърлям и едни постни меденки.
Рецептата за меденките е:
4-5 лъжици мед Кафена чаша хладка вода Кафена чашка олио 2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер 1 ч. л. канела Щипка джинджифил на прахуляк 3-4 с.лъжици смлени орехиРазтапяме меда във водата, прибавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко прибавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, с цел да замесим меко тесто. Разточваме го и употребяваме формички, които детето подава. Ние акцентираме на сърчицата, тъй като Дара, огромната, е, по този начин да се каже, влюбена.
Печем на хартия за печене за към 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.
И по този начин, през днешния ден, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви потребности от не- постна храна. Трудното беше по какъв начин да устоя на навика да дояждам на дребното в купичката. Сега в действителност съзнавам две неща – че от там идват двата кг, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в илюзия, че дребната не яде толкоз, колкото ми се желае – ами че аз не й давам опция. Като ограбвам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто би трябвало да й давам време да се нахрани.
Не знам, дали е от постите, само че чувствам, по какъв начин ми се трансформира визията за храната. Не че на са ми хрумвали сходни мисли и дотук, само че в този момент като че ли мога да ги пипна, толкоз са действителни и правилни. Някак сме привикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- значимото, което ни събира на масата. Да, храната е мотивът, само че в действителност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си единствено ние един за различен. Какво толкоз ще сложиш, в действителност не е значимо. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лв.. Докато сядаме всички дружно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ