Шеф в СДВР: Защо мирният протест в София прерасна в хаос
Вечерта, в която хиляди хора излязоха на кротичък митинг в центъра на София, приключи с безпорядък, разрушени витрини и фрагменти, които разклатиха обществото. Младежи с маски и качулки, стъклени бутилки, пиратки с внушителна мощ, провокатори, които се промъкват през контролните пунктове – всичко това се случи в границите на няколко часа, откакто уредниците обещаваха „ спокойно шествие “.
Как се стигна до такава степен и можеше ли погромът да бъде предотвратен? Началникът на бранш „ Масови мероприятия “ при Столична дирекция на вътрешните работи Иван Георгиев споделя пред „ Телеграфно подкаста “ хронологията по този начин, както я е видял — от близко, от позицията на човек, който от самото начало е стоял безусловно до сцената и в непрекъснат контакт с уредниците.
„ Събитието беше декларирано като спокойно “
Георгиев стартира през цялото време: уведомлението за митинга, подадено в Столична дирекция на вътрешните работи. В него събитието е разказано като спокойно, проведено от политическа партия, с апели за ненасилие в обществените мрежи.
Но точно там – още на равнище документи – се появява първата тревожна детайлност. В уведомлението е имало абзац за осъществяване на шествие, „ без да има начална точка, без да има маршрут на напредване, без да има посещавани обекти, както и без да има последна точка “. На работната среща в полицията уредниците са били питани какво значи това. Георгиев изяснява:
„ Отговорено беше, че това ще отпада. Отразено е в протокола от срещата. “
Оттам нататък Столична дирекция на вътрешните работи изготвя проект за защита — задоволително чиновници, разстановка към постройката на Партийния дом, НС2 и прилежащите зони по бул. „ Дондуков “.
На хартия всичко е под надзор.
Провокаторите — селектирани, само че неотстраними
Още на входовете към зоната на митинга се виждат първите съмнителни лица. Полицията построява 21 филтровъчни пункта, където хората се ревизират за неразрешени предмети.
Там чиновниците засичат хора, носещи предмети, които биха могли да се употребяват като оръжие: боксове, спрейове, мощни пиратки, стъклени бутилки.
Проблемът?
Дори когато полицейски чиновници имат обосновано подозрение към обещано лице, те нямат право да го отстранят, в случай че не носи неразрешен предмет.
Георгиев изяснява тази правна рамка по този начин:
„ Те имат право да вземат участие. Такива лица влязоха… През целият интервал на събитието бяхме уведомявани, че има такива хора, не правят нищо, само че има подозрение, че ще извършат. Не го отхвърлям. Това е истина. “
Така провокаторите влизат в периметъра напълно легално — въоръжени само със подозренията на чиновниците.
„ Помолихме да има стюарди. Не беше откликнато. “
Един от най-често задаваните въпроси след погрома е за какво тези лица не са били изведени в точния момент.
Началникът на бранш „ Масови мероприятия “ дава отговор, който трансферира фокуса към уредниците. „ Помолихме да има задоволителен брой стюарди. С тяхно, мое и на сътрудниците подпомагане щяхме да влезем и да ги изведем… На настояването ни от страна на уредника да дойдат стюарди… не беше откликнато. “
С други думи — полицията би могла да влезе, само че единствено в случай че има медиатори, гарантиращи, че сходна акция няма да се схване като провокация от страна на органите на реда.
Георгиев изяснява още: „ Влизането ни без стюарди щеше да провокира и да ескалира напрежение. Щеше да се търси причина в нас, за какво сме основали нарушение на публичния ред. “
Връзката с уредниците обаче съгласно него не е сработила: „ Хората идваха и ни посочваха, ние отново искахме връзка с уредника, само че това нещо не се случи “.
Началото на хаоса: „ Усети се, че стартира напрежение “
Там, където митингът се прелива в шествие, полицията усеща първата същинска смяна в атмосферата.
По думите на Георгиев:
„ При минаване на 200-300 метра от шествието бяха хвърляни предмети, усети се, че стартира напрежение… Колегите се отдръпнаха на по-голямо разстояние. Беше отбранителна позиция. Стремяхме се да не сме повода за провокация. “ Той акцентира, че провокацията очевидно се е търсела „ предумишлено “ — не към здания, а към служителите на реда.
Сред арестуваните или спряните от чиновници имало и малолетни, носещи рискови предмети:
„ Бяха хванати и върнати на родителите им деца, които имаха в себе си боксове, спрейове, пиратки… в случай че попаднат в дреха при хвърлянето, може да отнеме човешки живот. “
Ескалацията пред постройката на „ Врабча “
По маршрута на шествието обстановката е все по-напрегната. Най-сериозната ескалация настава пред постройката на ул. „ Врабча “, която принадлежи на парламентарно показана партия.
Георгиев признава:
„ Без причина нещата ескалираха в действителност много. “
Това е моментът, в който маските падат – безусловно и преносно. Маскирани групи се струпват напред, полицията стои в отбранителна позиция. А хаосът се разпростира пред стотици фамилии, които часове по-рано са били на кротичък митинг.
Защо полицията не влезе в тълпата?
Един от най-тежките обвинявания към Столична дирекция на вътрешните работи след погрома беше, че чиновниците не са работили уверено. Отговорът на Георгиев е съответен: законът го разрешава, само че човешката логичност — не.
„ Влизането единствено по себе си, когато е всеобща безредица… ще докара до следното: хора, които нямат нищо общо с тези прояви, да пострадат. Ако се влезе — ще се случи. “
Той акцентира, че използването на водно оръдие е било невероятно поради температурите. А потреблението на спрей е било рисковано: „ Щяхме да обгазим спокойно протестиращи жители. “
Провокатори, които „ знаят тактиката “ на полицията
Георгиев отбелязва още един подробност — че измежду провокаторите е имало хора, които явно познават полицейските тактики.
„ Когато беше изваден спрей, тези правонарушители се дърпаха на 3-4 линия. Знаят на какъв брой метра ще ги хвана спрея. “
Служителите на реда са били оборудвани с каски, без щитове, с прибрани палки. Целта е била да не наподобяват заплашително, с цел да не ескалират напрежението. Но за някои от провокаторите това очевидно е било преимущество.
Можеше ли този разгром да бъде предотвратен?
От казаното от Иван Георгиев се обрисува комплицирана картина, в която разнообразни фактори се събират в един миг: липса на задоволително стюарди, неспособност да бъдат изведени съмнителни лица без сходно ходатайство, провокатори, които „ не правят нищо “, само че се държат съмнително, групи, готови тактически, голям брой деца и фамилии в тълпата, риск полицейска интервенция да рани почтени
Полицейският чиновник не отхвърля, че провокатори е имало, че са били разпознати и че напрежението е било усещано още първоначално. Но позицията му остава безапелационна:
„ Щяхме да предотвратим погрома, само че щяха да пострадат мирни протестиращи. “
Дилемата, пред която полицията се оказва, е сред две несгоди — и тя избира по-малката: да не допусне почтени хора да бъдат ранени при силово влизане.
Това ли е било единственото решение? Можеше ли обстановката да се овладее по различен метод? Или системата за защита на всеобщи мероприятия има систематичен проблем, който се демонстрира всякога, когато в тълпата попаднат авансово проведени провокации?
Отговорите предстоят. Но думите на Георгиев дават нещо рядко срещано — взор от вътрешната страна, по минути, през очите на човек, който е стоял в самия център на събитията.
