Край на Минския процес?
Вечерта на 26 януари Съединени американски щати и НАТО дадоха на Русия писмен отговор на нейните оферти за гаранции за сигурност. Въпреки че, съгласно прессекретаря на съветския президент, формалната реакция би трябвало да се изчака, Сергей Лавров очерта мнението на Москва на 27 януари: „ Там има реакция, която ни разрешава да се разчита на началото на сериозен диалог, само че по второстепенни тематики. Няма позитивна реакция по главния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция по отношение на недопустимостта на по-нататъшно разширение на НАТО на изток и разполагането на ударни оръжия, които могат да застрашат територията на Руската федерация ”.
Следователно би трябвало да се каже, че основният въпрос на рецесията в връзките на Русия със Запада е Украйна. Останалите въпроси отиват, по този начин да се каже, " в пакета ".
На пръв взор картината е, че Съединени американски щати, Франция, Германия се пробват да убедят Киев най-сетне да стартира да извършва Минските съглашения. Лавров също загатна това: „ Западните настойници на украинския режим ни увериха, че ще реализиран осъществяването от страна на Киев на отговорностите му по пакета от ограничения, който беше подписан в Минск през 2015 година На първо място, във връзка с специфичния статут на Донбас. Това обвързване е на Запада и той би трябвало да подсигурява, че Киев извършва споразуменията от Минск”
На същия ден, 26 януари, в Париж се състоя първата среща на политическите съветници на страните от Нормандската четворка от лятото насам. Преговорите продължиха повече от осем часа. След тях стана известно за съглашението да се срещнат след две седмици в Берлин, което явно може да се смята за някакъв прогрес (по-рано сходни срещи завършваха без съглашения за по-нататъшни контакти). Според Дмитрий Козак Украйна е поискала двуседмична отмора, с цел да разиска въпроса за директните договаряния сред Киев и ДНР и ЛНР. Друг въпрос, който ще бъде решен по време на тази пауза, е отговорът на Киев на предложенията на Донецк и Луганск, които бяха импортирани в Тристранната контактна група по друго време.
По-рано Киев протакаше, като саботира Минските съглашения, само че в този момент даже не изчака две седмици: на 27 януари украинският външен министър Дмитрий Кулеба сподели за настояването за директни договаряния с ЛНР и ДНР „ няма да се случи, тъй като е кардинален въпрос”. Същия ден ЛНР разгласи първия обстрел от 10 дни насам, вследствие на което почина боец. Това е макар обстоятелството, че в Париж страните се споразумяха за официално съобщение за съблюдаване на режима на преустановяване на огъня. Това не е първата провокация и е ясно, че Киев не има намерение да подхваща съществени стъпки към спокойно споразумяване.
Ще изискат ли Съединени американски щати да принудят украинските управляващи да трансформират позицията си? По-вероятно не, в сравнение с да. И по този начин поражда въпросът: какво следва?
Москва неведнъж е заявявала, че Русия не е страна по Минските съглашения. Блинкен, до момента в който беше в Киев, сподели, че съгласно Минските съглашения „ Украйна е направила нещо, само че нещо към момента би трябвало да се направи “. Въпреки това, колкото и да наблягате на уговорката към Минския развой, е невероятно да се премълчи фактът, че Украйна го нарушава за дълго време.
Краят на Минския развой ще значи нов формат за връзките на Русия със самопровъзгласилите се републики. Няма да гадаем какви са политическите разновидности за този формат, само че е напълно явно, че той ще се изрази в интеграцията на републиките в икономическото пространство на Руската федерация и военна поддръжка под една или друга форма (и въпросът за допускане Украйна, Грузия и Молдова към НАТО ще бъде задълго замразен). Подобни стъпки на Русия ще бъдат възприети с облекчение както в Руската федерация, по този начин и в Украйна: споделят, че „ нямаше потребност “ от появяването на съветски войски на териториите, следени от Киев. Мнозина към този момент имат вяра, че „ няма да има война сред Украйна и Русия “. Предполагаме, че казусът ще се ограничи до военни доставки за самопровъзгласилите се републики, което беше инициирано от фракцията „ Единна Русия “ в Държавната дума на 26 януари (но това изявление може да се отдаде на детайлите на дипломатическо маневриране).
Що се отнася до дълготрайните връзки с Украйна, дано се обърнем към изказването на Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, от 27 януари. Той даде да се разбере, че Москва към този момент не вижда смисъл да се занимава с актуалното управление на Украйна: „ Мисля, че в последна сметка “, сподели Медведев, „ тази каша е за украинската страна. Просто ще им омръзне и ще би трябвало да изберат управление, което да следва – не, не проруска политика, несъмнено, а проукраинска политика. Но политика, която е ориентирана към естествени стопански връзки с Русия, към реализиране на рационален баланс по разнообразни въпроси, към признание на геополитическите действителности, в това число Крим и редица други въпроси.
Сред такива „ геополитически действителности “ може да е освен Крим, само че и Донбас.
Превод: В. Сергеев
Следователно би трябвало да се каже, че основният въпрос на рецесията в връзките на Русия със Запада е Украйна. Останалите въпроси отиват, по този начин да се каже, " в пакета ".
На пръв взор картината е, че Съединени американски щати, Франция, Германия се пробват да убедят Киев най-сетне да стартира да извършва Минските съглашения. Лавров също загатна това: „ Западните настойници на украинския режим ни увериха, че ще реализиран осъществяването от страна на Киев на отговорностите му по пакета от ограничения, който беше подписан в Минск през 2015 година На първо място, във връзка с специфичния статут на Донбас. Това обвързване е на Запада и той би трябвало да подсигурява, че Киев извършва споразуменията от Минск”
На същия ден, 26 януари, в Париж се състоя първата среща на политическите съветници на страните от Нормандската четворка от лятото насам. Преговорите продължиха повече от осем часа. След тях стана известно за съглашението да се срещнат след две седмици в Берлин, което явно може да се смята за някакъв прогрес (по-рано сходни срещи завършваха без съглашения за по-нататъшни контакти). Според Дмитрий Козак Украйна е поискала двуседмична отмора, с цел да разиска въпроса за директните договаряния сред Киев и ДНР и ЛНР. Друг въпрос, който ще бъде решен по време на тази пауза, е отговорът на Киев на предложенията на Донецк и Луганск, които бяха импортирани в Тристранната контактна група по друго време.
По-рано Киев протакаше, като саботира Минските съглашения, само че в този момент даже не изчака две седмици: на 27 януари украинският външен министър Дмитрий Кулеба сподели за настояването за директни договаряния с ЛНР и ДНР „ няма да се случи, тъй като е кардинален въпрос”. Същия ден ЛНР разгласи първия обстрел от 10 дни насам, вследствие на което почина боец. Това е макар обстоятелството, че в Париж страните се споразумяха за официално съобщение за съблюдаване на режима на преустановяване на огъня. Това не е първата провокация и е ясно, че Киев не има намерение да подхваща съществени стъпки към спокойно споразумяване.
Ще изискат ли Съединени американски щати да принудят украинските управляващи да трансформират позицията си? По-вероятно не, в сравнение с да. И по този начин поражда въпросът: какво следва?
Москва неведнъж е заявявала, че Русия не е страна по Минските съглашения. Блинкен, до момента в който беше в Киев, сподели, че съгласно Минските съглашения „ Украйна е направила нещо, само че нещо към момента би трябвало да се направи “. Въпреки това, колкото и да наблягате на уговорката към Минския развой, е невероятно да се премълчи фактът, че Украйна го нарушава за дълго време.
Краят на Минския развой ще значи нов формат за връзките на Русия със самопровъзгласилите се републики. Няма да гадаем какви са политическите разновидности за този формат, само че е напълно явно, че той ще се изрази в интеграцията на републиките в икономическото пространство на Руската федерация и военна поддръжка под една или друга форма (и въпросът за допускане Украйна, Грузия и Молдова към НАТО ще бъде задълго замразен). Подобни стъпки на Русия ще бъдат възприети с облекчение както в Руската федерация, по този начин и в Украйна: споделят, че „ нямаше потребност “ от появяването на съветски войски на териториите, следени от Киев. Мнозина към този момент имат вяра, че „ няма да има война сред Украйна и Русия “. Предполагаме, че казусът ще се ограничи до военни доставки за самопровъзгласилите се републики, което беше инициирано от фракцията „ Единна Русия “ в Държавната дума на 26 януари (но това изявление може да се отдаде на детайлите на дипломатическо маневриране).
Що се отнася до дълготрайните връзки с Украйна, дано се обърнем към изказването на Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, от 27 януари. Той даде да се разбере, че Москва към този момент не вижда смисъл да се занимава с актуалното управление на Украйна: „ Мисля, че в последна сметка “, сподели Медведев, „ тази каша е за украинската страна. Просто ще им омръзне и ще би трябвало да изберат управление, което да следва – не, не проруска политика, несъмнено, а проукраинска политика. Но политика, която е ориентирана към естествени стопански връзки с Русия, към реализиране на рационален баланс по разнообразни въпроси, към признание на геополитическите действителности, в това число Крим и редица други въпроси.
Сред такива „ геополитически действителности “ може да е освен Крим, само че и Донбас.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ