Вечер на село. Скука. Баба казва на мъжа си.- Дядо,

Вечер на село. Скука. Баба споделя на мъжа си.
- Дядо, хайде да си поиграем на младост.
- Как се играе това?
- Ами, първо би трябвало да ме поканиш на среща.
- Е, добре. Ела в 8 вечерта на нашето място край реката.
Сложил дядото чиста риза, взел акордеона и се запътил към реката. Седнал на брега да чака. Става 8, бабата я няма, става 9, 10 – нищо. Започнал да мръзне, тормозил се: „ Дали пък не е станало нещо, остарели сме към този момент... “, почакал още малко, станал и си тръгнал. Прибира се у дома, гледа, бабата, настанила се комфортно в креслото, плете чорап пред тв приемника.
- Бабо, ти какво? Два часа те чаках, огладнях, намръзнах...
- Ох, остави се, мама не ме пусна!