Вече започна да става комично. А и с този ултиматум,

Вече стартира да става комично. А и с този ултиматум, даже и леко досадно. Нямаше да му обърна внимание, в случай че не беше публикуван и от държавния пресцентър. Извинение? Да, то е належащо. Но единствено и само към вас - феновете.

Извинение поради основаните чудовища в студиата. Празни хора, псевдозвезди, боязън от смисъла. Как се докарахме дотук? Не толкоз поради зависимости, колкото поради неналичието на темперамент, ценностен крах и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си.

Иначе нямаше да допуснем, всички групово, десетките празноглавци да дефилират по студиата от години, нито политическите планове да се пръкват от телевизионния екран. Това е една от аргументите да се стигне до обстановката, в която компрометираните се пробват да компрометират, калните хвърлят тиня с претекста: " Всички сме мръсни ".

Чакайте, ние знаем кои са мръсни. Не са нужни някогашни публицисти, развили политическите планове на олигарси да се пробват да сочат с пръст. Когото и да било.

Как да вярваш на безчестния? Как да го приемеш съществено? Политиците си броят роднините във властта. Те са доста. Шуробаджанащината няма цвят.

Доживяхме Българска социалистическа партия да заприказва за братко и батко, а създателят на " Шайка " да громи ченгетата, които клеймеше, само че в ГЕРБ, в едни други времена. В които поговорката " бий ги, с цел да те почитат " се трансформира в " плюй ги, с цел да те назначават ". Защото и оня, който крещеше " извинисебе " е сътрудник на този, който през днешния ден чакал да му се извинят.

Ожениха се. За властта. И несъмнено е сладко. Колкото и да се извиняват от ГЕРБ за държанието на Антон Тодоров, то очевидно им изнася. Щом си мислят, че сходна безочливост може да бъде възмездена просто с някакво си опрощение.

Колкото и да се дистанцират от ГЕРБ от него, също толкоз мощно го приласкават. Явно се радват на момента, в който и дребното свободни места стартират да се пропукват. Пукнатините извън и пукнатините от вътрешната страна. Нашите лични пукнатини...

Трябват ли ни същински медии въобще? Защото до момента в който оплакваме публицистиката, всеки трети в трамвая е с жълт вестник в ръка. Докато и вие сте подготвени да дадете левчето си за злословия и помийна яма, островите ще стават все по-малко. Клоака посредством която се прави и групова разпра. С всеки неуместен на мощните на деня.

Мечтая за момента, в който огромните малките екрани и издания ще разгласят най-малко един къс интервал на хигиена. Нещо като да " почистим България дружно ", само че посредством ефира си. " Да почистим ефира си дружно. Поне за един ден " – лишавайки от естрада личните си франкенщайни.

Едно пространство без патриотари, мумии, кръв, Динковци, Пери и впрочем грехове.

Съмнявам се, че през днешния ден това е допустимо. Защото играта за рейтинг е толкоз жестока, че постоянно ще се намерят хора, подготвени и ритуално да се самоубиват. В ефир. Защото не си дават сметка нито коя година сме, нито какво се случва на открито.