Сова Харис: 48% от българите подкрепят протестите, 32,5% искат Велико народно събрание
Вече втори месец митингите в огромните градове на страната са централното събитие, което вълнува българската общност. Макар че не са изключително всеобщи, митингите получават необятно утвърждение, което ги трансформира във значим фактор на вътрешно-политическата сцена у нас. Протестът извади на повърхността доста потулени проблеми, провокира разбъркване в политическите желания, като в същото време в своето развиване търпи и смяна на отношението към себе си. В началото гражданското неодобрение предизвикваше спонтанна реакция на благосклонност и поддръжка от публичното мнение, само че последователното му политизиране води до известна ерозия и съмнения в отношението към него.
Това сочи изследване извършено от СОВА ХАРИС по поръчка на вестник «Труд» в интервала 19 - 25 август 2020 година измежду 1000 български жители. Изследването е осъществено по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Първоначално над 60% от пълнолетните жители изцяло подкрепяха протестиращите. Сега записваме, че безусловната поддръжка е слязла до 48%, като още към 25% симпатизират, само че с известни условности. Когато става дума за радикализиране на дейностите и проявата на гражданско непокорство, по-голямата част от хората към този момент се отнасят с отрицание - 46% против 38% одобряващи. Очевидно протестиращите би трябвало да намерят точната мяра, в случай че желаят да останат във фокуса на публичното внимание. В противоположен случай рискуват сами да се компрометират.
Идеите, които министър председателят извади на показ посредством предлагането си за привикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на обществения спор. По създание предлагането му съдържа неща, които от дълго време витаят в общественото пространство, само че заради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развиване до краен резултат. Представени пред необятната общност, без да се загатва първоизточника им, те получават утвърждение от " квалифицирано " болшинство. Тезата, че основният прокурор би трябвало да бъде длъжен да се регистрира пред Парламента на всеки 6 месеца, се поддържа от 84% от хората. Мандатът на основния прокурор и на ръководителите на висшите съдилища би трябвало да се понижи от 7 на 5 години съгласно 81%. Предложението броят на депутатите в Народно събрание да бъде понижен от 240 на 120 се поддържа от 78%. 68% са съгласни, че съставът на Велико народно събрание би трябвало да се редуцира от 400 на 200 души. Съгласни, че би трябвало да се вкара наложително машинно гласоподаване, са 65%. Дистанционно гласоподаване по Интернет и по пощата би трябвало да се вкара съгласно 62%. Делът на определените от професионалната квота във Висш съдебен съвет би трябвало да е по-голям от този на определените по политически симптом, съгласно 60%. Съгласните, че Висш съдебен съвет би трябвало да се раздели на два самостоятелни органа - на съдиите и прокурорите, са 48%, като 45% са декларирали, че не могат да преценяват. Явно тази материя се възприема от всеобщия жител като тясно профилирана. От пръв взор се отхвърля само концепцията президентът да се избира от Парламента, а не посредством директно гласоподаване - 17% са " за ", до момента в който 66% са " срещу ". От концепциите, които Вътрешна македонска революционна организация стартира, съмнения има единствено за наложителната наборна военна работа - 41% утвърждение против 44% отрицание. Одобрението на въвеждането на наложително военно образование е 62%, на въвеждането на учебен ценз за гласоподаване - 61%.
Идеята идващите парламентарни избори да бъдат за Велико народно събрание, въпреки и в началото издигната от митинга, не се възприема еднопосочно. 32,5% са " за ", до момента в който 35% са срещу ". Предпочитаната теза е, че е задоволително да се създадат ремонти в настоящата Конституция. Така считат 43% от хората; 17% са на мнение, че би трябвало си остане настоящата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е належащо да се одобри нова Конституция.
Получените резултати демонстрират, че в обществото има преобладаваща визия за това, какви би трябвало да бъдат измененията и за това, по какъв начин би трябвало да протекат промените. Голяма част от оповестените оферти могат да бъдат решени и от нормално Народно заседание. Спорният въпрос е кой е законен да прави измененията. Чрез слагането на проблемите за социална полемика Премиерът направи опит да си върне самодейността. Тези, които считат, че главната цел на предлагането на Бойко Борисов е слагането на значимите проблеми в страната за полемика, са 22%. Това значи, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии. За 61% главната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, към този момент протестиращите не престават да удържат тезата, че първо ръководещите би трябвало да подадат оставка, а след това да се мисли какво да се прави - 50% от жителите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза показват 31%. Който и да пристигна на власт, ще се оправя по-добре съгласно 48%. Несъгласие с това изказване декларират 29%. Установяваме, че към този момент тезите на митинга имат превъзходство, само че в същото време е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща позиция. Разпределението на въздействието на двата лагера проличава най-добре в позицията какви би трябвало да бъдат идващите парламентарни избори у нас. Този въпрос е в центъра на политическото опълчване, макар че времето за осъществяване в двата разновидността съвсем съответствува. За постоянни избори през март 2021 година, проведени от настоящото държавно управление, са 35,5% от гласоподавателите. За предварителни избори, проведени от служебно държавно управление, са 47%. Явно доверието сред двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да въздейства на настройките в обществото. Същевременно тече и развой на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на главния си мотив - сигурността. Очевидно е, че Борисов би трябвало да отстъпва. Това е обикновено за края на трети управнически мандат. Очевидно е, че ръководената от него партия остава фактор при решаването на главните проблеми в страната и останалите политически играчи ще би трябвало да одобряват това.
Електорални настройки
В изискванията на представителна народна власт е извънредно значимо за всеки политик да има ясна визия за електоралната поддръжка, която стои зад него. Да може тъкмо да преценя кого съставлява, какви са ползите на гласоподавателите му и надлежно каква е политическата му тежест съгласно количеството на хората, които са му делигирали посланичество. В момента всички - и ръководещи, и съпротива, и протестиращи - приказват от позицията на народа, т.е., надценяват своята роля. Така по учебник се показва една политическа рецесия - обстановка, в която никой не си знае мястото. Излизането от сходно състояние се реализира с избори. Данните от проучването ни дават моментна фотография на изборните настройки. Трябва да отбележим, че в резултат на митингите политическите пристрастености са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, дават 54% от гласоподавателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и евентуално ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласоподават дават 64% от гласоподавателите. Това е относително висока степен на интензивност за нашата страна. Изострената обстановка освен е повишила интереса към политическата сфера, само че води и до разбърквания в политическите желания.
ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ с 17,8%, само че съгласно нашите проучвания губи 3,5% от началото на юли. При съдружния сътрудник в ръководството Вътрешна македонска революционна организация и нормално подкрепящата болшинството в Народното събрание ВОЛЯ също има известно намаляване. Съответно заявената поддръжка за Българска социалистическа партия е 15,7%, което е повишаване с 3,5%. Най-голям е напредъкът при " ИТН " - с 4,9% по отношение на юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа мощ с 10,1% поддръжка. Движение за права и свободи също уголемява своето наличие до 5,9%. От опит знаем, че на действителни избори Движението постоянно получава повече от заявения в проучванията избор. " Демократична България " може да разчита на вота на 4,5% от гласоподавателите, което удвоява политическата й тежест. " Изправи се.БГ " получава 2,9%, което е с 1,5% повече от поддръжката й през юли. Резултатите на Обединените патриоти (ОП) и " Изправи се.БГ ", преизчислени по отношение на тези, които биха дали своят вот, са малко над бариерата от 4% за влизане в идващия парламент. И двете обединения обаче имат спомагателни благоприятни условия, с цел да обезпечат своето наличие в идващото Народно събрание. Според нашите данни, възможна коалиция на Вътрешна македонска революционна организация и ВОЛЯ би могла да получи 5% от всички гласоподаватели. " Изправи се.БГ " дружно с АБВ и " Движение 21 " биха могли да разчитат на 4,6%, което е доста над прага за прекосяване на бариерата.
Регистрираме развой на доста разбъркване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не значи, че съществуващата струкрура е рухнула и одобрените политически сили ще слязат от сцената. Вариант, при който ГЕРБ и Българска социалистическа партия не участват в последваща управническа коалиция, е желан от 36% от гласоподавателите. Същевременно, е по-добре България да бъде ръководена от дясно-центристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ считат 19%. А че по-добре е България да се ръководи от ляво-центристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия - 18%. Широка коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия избират 5%, което демонстрира, че този вид не е известен измежду гласоподавателите.
Ако до идващите парламентарни избори не настъпят основни промени, с огромна възможност можем да предположим, че в идващото Народно събрание ще участват 7 политически субекта. Някои от тях са формирани от комплицирани обединения. Това допуска изключителна разпокъсаност, при която съставянето на парламентарно болшинство ще бъде задача с нараснала компликация. Излъчването на консенсусно реформаторско болшинство, което да направи радикални промени в структурата на ръководството на страната, очевидно ще би трябвало да се отсрочи за несигурно бъдеще.
По индикатора " доверие " новата партия " ИТН " стои най-добре от всичките си съперници с индикатор 22,5%. Това се дължи на обстоятелството, че тази групировка притегля симпатизанти от целия политически набор. За превърщането на това благосклонно отношение в избирателен резултат обаче в интервала до изборите са нужни съществени доказателства пред гласоподавателите за политическа уместност и подготвеност. Засега можем да кажем, че капацитетът на организацията е извънредно огромен.
При Българска социалистическа партия има доста повишаване на доверието съвсем до 20%, като освен това състояние са изпреварили даже ГЕРБ, въпреки и с по-малко от %. Изглежда, социалистите са напът да преодолеят рецесията на доверие, в която бяха изпаднали при започване на епидемията от КОВИД-19.
Доверието към ГЕРБ се е свило до каузи на гласуващите за тази партия - 18,8%. Същевременно обаче записваме готовност на твърдото ядро симпатизанти на ръководещата партия.
Значителен напредък при разширение на атмосферата записваме при " Изправи се.БГ " - 12,5% и при Демократична България - 9,9%.
Доверие, което съставлява капацитет за увеличение на електоралната тежест, има още при Вътрешна македонска революционна организация (9,5%), Движение за права и свободи (7,7%), НФСБ (7,5%), ВОЛЯ (5,9%) и АБВ (5,4%).
Рейтинг на политици и институции
Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля рецесията на доверието към него при започване на епидемията и към този момент се приближава до нормалния рейтинг за държавен глава. С 48% доверие той измества от първата позиция ръководителя на Националния действен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов към този момент е на трета позиция с 31% доверие. Персоналните офанзиви към премиера очевидно дават отражение и при него следим забележителен спад до равнище на доверие от 20%, което е съотносимо с каузи на симпатизантите на ГЕРБ. Същевременно записваме повишение на доверието към други водещи фигури в ръководещата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%), Цвета Караянчева (13,1%), Деница Сачева (12,2%). Значително покачване по този индикатор има при Мая Мановлова (24,6%), което демонстрира, че наличието й в публичното пространство е придобило по-голяма тежест. Сравнително висока степен на доверие получават и двамата съществени съперници за председателския пост на левицата: Корнелия Нинова (16,9%) и Кирил Добрев (11,8%). И двамата обаче са под равнището на утвърждение на организацията, която съставляват. Значително е подобрил своя обществен облик Христо Иванов, който по този индикатор от място в дъното на таблицата доближава до място измежду първите 10 с 16,9% доверие. Рейтинг, който надвишава този на представляваната от тях организация, имат още Красимир Каракачанов (13,0%), Веселин Марешки (9,7%), Валери Симеонов (9,1%), Мустафа Карадайъ (7,9%), Румен Христов (8,0%).
Трябва да отбележим, че митингите раздвижиха и отношението към институциите в българското общество. Европейският Съюз се обрисува като опорната точка, на която се доверяват повече от половината пълнолетни жители на страната - 52,4%. Президентството бележи забележителен растеж, достигайки до 44,5% доверие. По създание Президентството е втората институция след Европейски Съюз, която има позитивен рейтинг - доверието към нея надвишава недоверието. Силовите институции НАТО (30,9%), Министерство на вътрешните работи (27,2%) и МО (22,6%) поддържат прилична норма на доверие. Доверието към държавното управление в сегашната обстановка се свежда основно към поддръжката на гласоподавателите на ГЕРБ и съдружните им сътрудници (19,3%). Прокуратурата и съдът не съумяват да пробият леда, който е сковал доверието към тях: в Прокуратурата то е 16%, а в съда - 11,4%. Доверието в Парламента е прекомерно ниско даже за институция, която е в края на своя управнически мандат - 11,4%.
Изборът за нов водач на Българска социалистическа партия
Вътрешнопартийните избори в Българска социалистическа партия заслужават особено внимание, защото положението на Социалистическата партия въздейства върху конфигурацията на цялата политическа конструкция. Широката общност (41,1%) не счита, че резултатът от вътрешния избор ще възвърне единството в партията. Тези 15,5%, които имат вяра в обединителния резултат от изборите, са по-малко даже от симпатизантите на Българска социалистическа партия. Като главен съперник на настоящия ръководител всред четиримата кандидати се откроява Кирил Добрев. Според публичното мнение, Българска социалистическа партия би могла да реализира по-високи резултати на идните избори с Корнелия Нинова. И по този индикатор обаче също личи разделянето, защото сборът на поддръжката за останалите кандидати надвишава този на настоящия водач.
Пандемията COVID-19
Няма по какъв начин да бъде пренебрегната тематиката за епидемията от ковид, защото светът продължава да живее под знака на тази опасност. И институциите, и обществото ни до момента реагираха гъвкаво и България относително сполучливо се оправи с бедствието. 31% е делът на тези, които декларират, че прецизно съблюдават, а други 57% - че се преценяват с наложените ограничавания. Това демонстрира един съответен отговор на предизвикването. Смущаващо е нарастването на каузи на хората, които декларират, че не съблюдават защитните ограничения - от 6% преди два месеца на 9% в сегашния миг. Явно с цел да не се получи пробив в системата е належащо ограниченията, осигуряващи публичната сигурност, да се стягат. Голямата заплаха, която носи епидемията, несъмнено са икономическите последствия. В общество, в което огромна част от хората изпитват основни компликации за покриване на ежедневните си потребности, спомагателният стопански напън може да има пагубни последствия. Повече от половината от пълнолетното население у нас имат опасения, че приходите им ще намалеят (52,1%), а 57,2% - че спестяванията им ще се стопят. Според 39,6% ситуацията им може да се утежни до степен да не могат да се устоят.
Това сочи изследване извършено от СОВА ХАРИС по поръчка на вестник «Труд» в интервала 19 - 25 август 2020 година измежду 1000 български жители. Изследването е осъществено по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Първоначално над 60% от пълнолетните жители изцяло подкрепяха протестиращите. Сега записваме, че безусловната поддръжка е слязла до 48%, като още към 25% симпатизират, само че с известни условности. Когато става дума за радикализиране на дейностите и проявата на гражданско непокорство, по-голямата част от хората към този момент се отнасят с отрицание - 46% против 38% одобряващи. Очевидно протестиращите би трябвало да намерят точната мяра, в случай че желаят да останат във фокуса на публичното внимание. В противоположен случай рискуват сами да се компрометират.
Идеите, които министър председателят извади на показ посредством предлагането си за привикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на обществения спор. По създание предлагането му съдържа неща, които от дълго време витаят в общественото пространство, само че заради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развиване до краен резултат. Представени пред необятната общност, без да се загатва първоизточника им, те получават утвърждение от " квалифицирано " болшинство. Тезата, че основният прокурор би трябвало да бъде длъжен да се регистрира пред Парламента на всеки 6 месеца, се поддържа от 84% от хората. Мандатът на основния прокурор и на ръководителите на висшите съдилища би трябвало да се понижи от 7 на 5 години съгласно 81%. Предложението броят на депутатите в Народно събрание да бъде понижен от 240 на 120 се поддържа от 78%. 68% са съгласни, че съставът на Велико народно събрание би трябвало да се редуцира от 400 на 200 души. Съгласни, че би трябвало да се вкара наложително машинно гласоподаване, са 65%. Дистанционно гласоподаване по Интернет и по пощата би трябвало да се вкара съгласно 62%. Делът на определените от професионалната квота във Висш съдебен съвет би трябвало да е по-голям от този на определените по политически симптом, съгласно 60%. Съгласните, че Висш съдебен съвет би трябвало да се раздели на два самостоятелни органа - на съдиите и прокурорите, са 48%, като 45% са декларирали, че не могат да преценяват. Явно тази материя се възприема от всеобщия жител като тясно профилирана. От пръв взор се отхвърля само концепцията президентът да се избира от Парламента, а не посредством директно гласоподаване - 17% са " за ", до момента в който 66% са " срещу ". От концепциите, които Вътрешна македонска революционна организация стартира, съмнения има единствено за наложителната наборна военна работа - 41% утвърждение против 44% отрицание. Одобрението на въвеждането на наложително военно образование е 62%, на въвеждането на учебен ценз за гласоподаване - 61%.
Идеята идващите парламентарни избори да бъдат за Велико народно събрание, въпреки и в началото издигната от митинга, не се възприема еднопосочно. 32,5% са " за ", до момента в който 35% са срещу ". Предпочитаната теза е, че е задоволително да се създадат ремонти в настоящата Конституция. Така считат 43% от хората; 17% са на мнение, че би трябвало си остане настоящата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е належащо да се одобри нова Конституция.
Получените резултати демонстрират, че в обществото има преобладаваща визия за това, какви би трябвало да бъдат измененията и за това, по какъв начин би трябвало да протекат промените. Голяма част от оповестените оферти могат да бъдат решени и от нормално Народно заседание. Спорният въпрос е кой е законен да прави измененията. Чрез слагането на проблемите за социална полемика Премиерът направи опит да си върне самодейността. Тези, които считат, че главната цел на предлагането на Бойко Борисов е слагането на значимите проблеми в страната за полемика, са 22%. Това значи, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии. За 61% главната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, към този момент протестиращите не престават да удържат тезата, че първо ръководещите би трябвало да подадат оставка, а след това да се мисли какво да се прави - 50% от жителите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза показват 31%. Който и да пристигна на власт, ще се оправя по-добре съгласно 48%. Несъгласие с това изказване декларират 29%. Установяваме, че към този момент тезите на митинга имат превъзходство, само че в същото време е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща позиция. Разпределението на въздействието на двата лагера проличава най-добре в позицията какви би трябвало да бъдат идващите парламентарни избори у нас. Този въпрос е в центъра на политическото опълчване, макар че времето за осъществяване в двата разновидността съвсем съответствува. За постоянни избори през март 2021 година, проведени от настоящото държавно управление, са 35,5% от гласоподавателите. За предварителни избори, проведени от служебно държавно управление, са 47%. Явно доверието сред двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да въздейства на настройките в обществото. Същевременно тече и развой на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на главния си мотив - сигурността. Очевидно е, че Борисов би трябвало да отстъпва. Това е обикновено за края на трети управнически мандат. Очевидно е, че ръководената от него партия остава фактор при решаването на главните проблеми в страната и останалите политически играчи ще би трябвало да одобряват това.
Електорални настройки
В изискванията на представителна народна власт е извънредно значимо за всеки политик да има ясна визия за електоралната поддръжка, която стои зад него. Да може тъкмо да преценя кого съставлява, какви са ползите на гласоподавателите му и надлежно каква е политическата му тежест съгласно количеството на хората, които са му делигирали посланичество. В момента всички - и ръководещи, и съпротива, и протестиращи - приказват от позицията на народа, т.е., надценяват своята роля. Така по учебник се показва една политическа рецесия - обстановка, в която никой не си знае мястото. Излизането от сходно състояние се реализира с избори. Данните от проучването ни дават моментна фотография на изборните настройки. Трябва да отбележим, че в резултат на митингите политическите пристрастености са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, дават 54% от гласоподавателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и евентуално ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласоподават дават 64% от гласоподавателите. Това е относително висока степен на интензивност за нашата страна. Изострената обстановка освен е повишила интереса към политическата сфера, само че води и до разбърквания в политическите желания.
ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ с 17,8%, само че съгласно нашите проучвания губи 3,5% от началото на юли. При съдружния сътрудник в ръководството Вътрешна македонска революционна организация и нормално подкрепящата болшинството в Народното събрание ВОЛЯ също има известно намаляване. Съответно заявената поддръжка за Българска социалистическа партия е 15,7%, което е повишаване с 3,5%. Най-голям е напредъкът при " ИТН " - с 4,9% по отношение на юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа мощ с 10,1% поддръжка. Движение за права и свободи също уголемява своето наличие до 5,9%. От опит знаем, че на действителни избори Движението постоянно получава повече от заявения в проучванията избор. " Демократична България " може да разчита на вота на 4,5% от гласоподавателите, което удвоява политическата й тежест. " Изправи се.БГ " получава 2,9%, което е с 1,5% повече от поддръжката й през юли. Резултатите на Обединените патриоти (ОП) и " Изправи се.БГ ", преизчислени по отношение на тези, които биха дали своят вот, са малко над бариерата от 4% за влизане в идващия парламент. И двете обединения обаче имат спомагателни благоприятни условия, с цел да обезпечат своето наличие в идващото Народно събрание. Според нашите данни, възможна коалиция на Вътрешна македонска революционна организация и ВОЛЯ би могла да получи 5% от всички гласоподаватели. " Изправи се.БГ " дружно с АБВ и " Движение 21 " биха могли да разчитат на 4,6%, което е доста над прага за прекосяване на бариерата.
Регистрираме развой на доста разбъркване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не значи, че съществуващата струкрура е рухнула и одобрените политически сили ще слязат от сцената. Вариант, при който ГЕРБ и Българска социалистическа партия не участват в последваща управническа коалиция, е желан от 36% от гласоподавателите. Същевременно, е по-добре България да бъде ръководена от дясно-центристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ считат 19%. А че по-добре е България да се ръководи от ляво-центристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия - 18%. Широка коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия избират 5%, което демонстрира, че този вид не е известен измежду гласоподавателите.
Ако до идващите парламентарни избори не настъпят основни промени, с огромна възможност можем да предположим, че в идващото Народно събрание ще участват 7 политически субекта. Някои от тях са формирани от комплицирани обединения. Това допуска изключителна разпокъсаност, при която съставянето на парламентарно болшинство ще бъде задача с нараснала компликация. Излъчването на консенсусно реформаторско болшинство, което да направи радикални промени в структурата на ръководството на страната, очевидно ще би трябвало да се отсрочи за несигурно бъдеще.
По индикатора " доверие " новата партия " ИТН " стои най-добре от всичките си съперници с индикатор 22,5%. Това се дължи на обстоятелството, че тази групировка притегля симпатизанти от целия политически набор. За превърщането на това благосклонно отношение в избирателен резултат обаче в интервала до изборите са нужни съществени доказателства пред гласоподавателите за политическа уместност и подготвеност. Засега можем да кажем, че капацитетът на организацията е извънредно огромен.
При Българска социалистическа партия има доста повишаване на доверието съвсем до 20%, като освен това състояние са изпреварили даже ГЕРБ, въпреки и с по-малко от %. Изглежда, социалистите са напът да преодолеят рецесията на доверие, в която бяха изпаднали при започване на епидемията от КОВИД-19.
Доверието към ГЕРБ се е свило до каузи на гласуващите за тази партия - 18,8%. Същевременно обаче записваме готовност на твърдото ядро симпатизанти на ръководещата партия.
Значителен напредък при разширение на атмосферата записваме при " Изправи се.БГ " - 12,5% и при Демократична България - 9,9%.
Доверие, което съставлява капацитет за увеличение на електоралната тежест, има още при Вътрешна македонска революционна организация (9,5%), Движение за права и свободи (7,7%), НФСБ (7,5%), ВОЛЯ (5,9%) и АБВ (5,4%).
Рейтинг на политици и институции
Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля рецесията на доверието към него при започване на епидемията и към този момент се приближава до нормалния рейтинг за държавен глава. С 48% доверие той измества от първата позиция ръководителя на Националния действен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов към този момент е на трета позиция с 31% доверие. Персоналните офанзиви към премиера очевидно дават отражение и при него следим забележителен спад до равнище на доверие от 20%, което е съотносимо с каузи на симпатизантите на ГЕРБ. Същевременно записваме повишение на доверието към други водещи фигури в ръководещата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%), Цвета Караянчева (13,1%), Деница Сачева (12,2%). Значително покачване по този индикатор има при Мая Мановлова (24,6%), което демонстрира, че наличието й в публичното пространство е придобило по-голяма тежест. Сравнително висока степен на доверие получават и двамата съществени съперници за председателския пост на левицата: Корнелия Нинова (16,9%) и Кирил Добрев (11,8%). И двамата обаче са под равнището на утвърждение на организацията, която съставляват. Значително е подобрил своя обществен облик Христо Иванов, който по този индикатор от място в дъното на таблицата доближава до място измежду първите 10 с 16,9% доверие. Рейтинг, който надвишава този на представляваната от тях организация, имат още Красимир Каракачанов (13,0%), Веселин Марешки (9,7%), Валери Симеонов (9,1%), Мустафа Карадайъ (7,9%), Румен Христов (8,0%).
Трябва да отбележим, че митингите раздвижиха и отношението към институциите в българското общество. Европейският Съюз се обрисува като опорната точка, на която се доверяват повече от половината пълнолетни жители на страната - 52,4%. Президентството бележи забележителен растеж, достигайки до 44,5% доверие. По създание Президентството е втората институция след Европейски Съюз, която има позитивен рейтинг - доверието към нея надвишава недоверието. Силовите институции НАТО (30,9%), Министерство на вътрешните работи (27,2%) и МО (22,6%) поддържат прилична норма на доверие. Доверието към държавното управление в сегашната обстановка се свежда основно към поддръжката на гласоподавателите на ГЕРБ и съдружните им сътрудници (19,3%). Прокуратурата и съдът не съумяват да пробият леда, който е сковал доверието към тях: в Прокуратурата то е 16%, а в съда - 11,4%. Доверието в Парламента е прекомерно ниско даже за институция, която е в края на своя управнически мандат - 11,4%.
Изборът за нов водач на Българска социалистическа партия
Вътрешнопартийните избори в Българска социалистическа партия заслужават особено внимание, защото положението на Социалистическата партия въздейства върху конфигурацията на цялата политическа конструкция. Широката общност (41,1%) не счита, че резултатът от вътрешния избор ще възвърне единството в партията. Тези 15,5%, които имат вяра в обединителния резултат от изборите, са по-малко даже от симпатизантите на Българска социалистическа партия. Като главен съперник на настоящия ръководител всред четиримата кандидати се откроява Кирил Добрев. Според публичното мнение, Българска социалистическа партия би могла да реализира по-високи резултати на идните избори с Корнелия Нинова. И по този индикатор обаче също личи разделянето, защото сборът на поддръжката за останалите кандидати надвишава този на настоящия водач.
Пандемията COVID-19
Няма по какъв начин да бъде пренебрегната тематиката за епидемията от ковид, защото светът продължава да живее под знака на тази опасност. И институциите, и обществото ни до момента реагираха гъвкаво и България относително сполучливо се оправи с бедствието. 31% е делът на тези, които декларират, че прецизно съблюдават, а други 57% - че се преценяват с наложените ограничавания. Това демонстрира един съответен отговор на предизвикването. Смущаващо е нарастването на каузи на хората, които декларират, че не съблюдават защитните ограничения - от 6% преди два месеца на 9% в сегашния миг. Явно с цел да не се получи пробив в системата е належащо ограниченията, осигуряващи публичната сигурност, да се стягат. Голямата заплаха, която носи епидемията, несъмнено са икономическите последствия. В общество, в което огромна част от хората изпитват основни компликации за покриване на ежедневните си потребности, спомагателният стопански напън може да има пагубни последствия. Повече от половината от пълнолетното население у нас имат опасения, че приходите им ще намалеят (52,1%), а 57,2% - че спестяванията им ще се стопят. Според 39,6% ситуацията им може да се утежни до степен да не могат да се устоят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ