Вече всичко е спокойно. Обикновено така се случва. Тишината се

„ Вече всичко е умерено. Обикновено по този начин се случва. Тишината се възцарява към третия ден “ – с тези думи музикантът и публицист Константин Кацаров разяснява в обществените мрежи вълната от реакции след кончината на българския създател Роси Антов, известeн като Дивак Турлак. В изострен и изчерпателен пост Кацаров посочи обстоятелството, че гибелта на локален създател засенчи по интерес в България края на международната кинолегенда Бриджит Бардо.

Феноменът на „ посмъртното знамение “

Кацаров обръща внимание на парадоксалната обстановка, в която консуматори всеобщо споделят текстове на Антов, с който се срещат за първи път едвам след съдбовната вест. Музикантът дефинира това като част от едно „ лицемерно, инфлуенсърско общество на беззъб яд, лъжлива обич и подправено, кратковременно съчувствие “.

Според фронтмена на „ Ренегат “, акцията за изкупуване на книгите на умрелия създател е закъсняла демонстрация на угриженост. Книгите не могат да бъдат открити в този момент, тъй като приживе не са били търсени, акцентира Кацаров, разкривайки структурния дисбаланс сред виртуалната интензивност и действителната поддръжка за българската просвета.

Критика към медиите и „ патриотите “

В обявата си Кацаров не пести рецензии и към медиите, които отразяват „ незнайните “ създатели едвам след гибелта им, защото тогава те се трансформират в „ най-благодатната и продаваема вест “. Музикантът опълчва този интерес на всекидневието, в което медийното пространство е окупирано само от политици и поп-фолк реализатори.

Особен акцент в разбора е подложен върху „ родолюбивите профили “, които проповядват ненавист към Запада, до момента в който битът им е напълно построен от европейски богатства и капиталистическо имущество. Кацаров иронизира и подправените благодетели, чиято „ патриотична стока “ и жестове за бедните постоянно прикриват чисто материална персонална полза.

Смъртта като цифров капитал

„ Нечия крах е плодородна тема… в случай че това прибавя внимание към профила ни, запасът от некачествена съпричастност на мига се задейства “, заключава Кацаров. Според него успеха по интерес на българския публицист над Бриджит Бардо в родното пространство не е мотив за горделивост, а признак за общество, което употребява нещастията като следващата „ пикантна вест “, преди да се затича към идната плодородна тематика.

Припомняме:

Светът се сбогува с една от най-емблематичните и неподражаеми икони на киното и модата – Бриджит Бардо.

ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ – СВЕТЛИНАТА, КОЯТО СИ ОТИДЕ: Бриджит Бардо ни напусна на 91 години, оставяйки света по-беден