Запалени забрадки, отрязани коси. Как смъртта на една жена разпали протестите в Иран
Вече цяла седмица Иран е обзет от яд и митинги. Жени горят забрадките си и режат косите си. Исканията им са за повече независимост, тъждество и завършек на религиозните ограничавания. Как се стигна дотук?
„ Не можете да ме хванете. “ „ Няма да мръдна отсам. “ „ Не ме докосвайте. “ Думите са на млада иранка, която е свалила забрадката си, макар че се намира на обществено място. Говори на няколко компактно забрадени дами, част от иранската нравствена полиция, които са я наобиколили и протягат ръка към нея.
„ Не е единствено поради забрадката, тук съм, тъй като вие убихте Махса “, споделя им момичето.
Действието се развива в четвъртък в Северен Иран – няколко дни откакто името Махса Амини се трансформира в нещо доста повече от име. Вече цяла седмица страната е обхваната от всеобщи митинги. Поводът за тях - гибелта на 22-годишната жена.
Арест, а след него гибел
Нa 16 септември Махса Амини е в Техеран дружно с брат си и други родственици. Те са от нормално семейство от иранския район Кюрдистан. Докато излизат от една от метростанциите в града, иранската религиозна полиция, която следи за спазването на строгите правила на обличане за дамите, арестува Амини. Причината - че съгласно тях носи забрадката си погрешно.
Тя е заведена в център, в който да бъде „ образована “ по тематиката. Малко по-късно тя се оказва в кома и три дни по-късно умира.
Иранската полиция заяви, че 22-годишната жена е претърпяла неочакван сърдечен удар, и отхвърли изказванията на деятели, че тя е била удряна по главата. Пред Радио Фарда, иранската работа на Радио Свободна Европа, майката на Амини, че щерка ѝ не е страдала здравословни проблеми в предишното.
Правителството разпореди следствие на случая, а иранският президент Ебрахим Раиси даже сподели, че усеща Амини като „ лична щерка “.
„ Справедливост, независимост и хиджаб по избор “
Това обаче не спря митингите. Те избухнаха незабавно след погребението на младата жена в родния ѝ град и бързо обгърнаха цялата страна.
На фрагментите от десетки ирански градове от последните дни се виждат дами, които се качват върху покривите на коли, смъкват забрадките от главите си и ги палят. Докато платът гори, стотици хора към тях – както мъже, по този начин и други дами - скандират „ Смърт на диктатора “ и „ Справедливост, независимост и хиджаб по избор “.
Появиха се видеа и на дами, които обществено отрязват косите си – в символ на противоречие с режима, който оспорва правото им сами да се разпореждат с телата си.
Появиха се и апели за завършек на Ислямската република, а единствено за часове хаштагът #MahsaAmini беше употребен милиони пъти в обществените мрежи.
Стигна се и до конфликти сред стачкуващите и полицията, която се опита да потуши със мощ митингите. По данни на Амнести интернешънъл минимум осем души са починали, а следената от страната иранска телевизия в четвъртък заяви за 17 жертви , в това число и служители на реда.
Ултраконсерваторът Ебрахим Раиси и " крачката обратно "
Това са най-големите антиправителствени митинги в Иран от 2019 година насам, когато хиляди хора излязоха на улиците поради цените на горивата. Тогава към 300 души починаха.
Както тогава, по този начин и в този момент се появиха и известия, че иранските управляващи пробват да лимитират интернет връзката в страната. За да попречи на разрастващото се протестно придвижване, режимът блокира и достъпа до обществените мрежи Инстаграм и Уотсап, където се провеждат протестиращите.
И макар че това надалеч не са първите всеобщи митинги в историята на Ислямската република, в тази ситуация има нещо друго.
Първо, те идват в миг, в който иранците са изключително недоволни от дейностите на режима и ситуацията в страната - бедността пораства, а инфлацията доближи повече от 50%. През последните седмици съвсем всеки ден се организираха демонстрации, свързани с тежката икономическа обстановка. И второ, тези митинги не идват ненадейно - претенции за разхлабване на строгите правила за облеклото на дамите има от години.
Покриването на главата и другите елементи от тялото става наложително в страната след Ислямската гражданска война през 1979 година , която поставя завършек на монархията.
Оттогава милиони дами в Иран се опълчват всекидневно на строгите условия, като пускат забрадката си да пада свободно върху раменете им, вместо да я пристягат и да скриват напълно косите си с нея.
Журналистката Голназ Есфандиари обаче отбелязва, че през последната една година, откогато е на власт президентът Ебрахим Раиси, натискът върху дамите се е нараснал, а нравствената полиция следи доста по-строго за спазването на разпоредбите.
Въпреки икономическите проблеми пред страната му, в изказванията си Раиси приказва постоянно за метода, по който „ враговете на Иран и исляма “ заплашват „ полезностите и религиозните основи на обществото “. Според наблюдаващите политиката на Раиси съставлява „ крачка обратно “ от относително „ мекото “ отношение на неговия предходник Хасан Рохани към тематиката.
Ще доведат ли митингите до смяна
Настоящите митинги обаче имат капацитета да трансформират това. Според активистката за женски права Мансура Шоджаи демонстрациите от последната седмица съставляват преломен миг.
„ След 40 години под ръководството на един женомразки режим, това придвижване има допустимо най-женските и цивилизовани слогани, които съумяха да обединят и дами, и мъже от Техеран до Кюрдистан “, разяснява Шоджаи пред Радио Фарда.
По думите ѝ митингите в този момент са „ кулминационната точка на доста години – изключително последните пет – протестно придвижване в Иран, което се целеше във върховете на властта “.
Други обаче са скептични. Журналистът Киан Шарифи отбелязва обстоятелството, че в петък режимът провежда контрапротести. Стотици поддръжници на държавното управление взеха присъединяване в тях.
„ Ако историята може да бъде някакъв индикатор, то иранските управляващи вършат това, когато са уверени, че държат обстановката под надзор “, Шарифи в Туитър.
Освен това в петък иранската войска разгласява изказване, в което намерено заплаши, че " ще конфронтира всички сюжети на враговете ", които с тези митинги целят " да отслабят ислямския режим ".
Според доста наблюдаващи смяна е възможнo да настъпи едвам когато религиозната и консервативна част от обществото осъзнае, че насилието на режима се случва в тяхно име – и се опълчи на това.
Това, което е несъмнено, е, че Махса Амини ще се трансформира в знак на желанието за смяна на доста иранци. Името ѝ към този момент се подреди до тези на Неда Ага-Солтан – 26-годишна жена, убита по време на опозиционни митинги през 2009 година – и на Сахар Ходаяри , известна още като Синьото момиче поради синия цвят на обичания ѝ футболен тим.
През 2019 Ходаяри се самозапали, откакто беше наказана за това, че се е преоблякла като мъж, с цел да бъде позволена на футболен мач. И все още иранските управляващи не престават да не позволяват дами до футболните игрища.
По време на погребението на Амини преди седмица десетки дами смъкнаха забрадките си в символ на взаимност. А на гробa ѝ беше изписано: „ Ти няма да умреш. Името ти ще се трансформира в код “.
„ Не можете да ме хванете. “ „ Няма да мръдна отсам. “ „ Не ме докосвайте. “ Думите са на млада иранка, която е свалила забрадката си, макар че се намира на обществено място. Говори на няколко компактно забрадени дами, част от иранската нравствена полиция, които са я наобиколили и протягат ръка към нея.
„ Не е единствено поради забрадката, тук съм, тъй като вие убихте Махса “, споделя им момичето.
Действието се развива в четвъртък в Северен Иран – няколко дни откакто името Махса Амини се трансформира в нещо доста повече от име. Вече цяла седмица страната е обхваната от всеобщи митинги. Поводът за тях - гибелта на 22-годишната жена.
Арест, а след него гибел
Нa 16 септември Махса Амини е в Техеран дружно с брат си и други родственици. Те са от нормално семейство от иранския район Кюрдистан. Докато излизат от една от метростанциите в града, иранската религиозна полиция, която следи за спазването на строгите правила на обличане за дамите, арестува Амини. Причината - че съгласно тях носи забрадката си погрешно.
Тя е заведена в център, в който да бъде „ образована “ по тематиката. Малко по-късно тя се оказва в кома и три дни по-късно умира.
Иранската полиция заяви, че 22-годишната жена е претърпяла неочакван сърдечен удар, и отхвърли изказванията на деятели, че тя е била удряна по главата. Пред Радио Фарда, иранската работа на Радио Свободна Европа, майката на Амини, че щерка ѝ не е страдала здравословни проблеми в предишното.
Правителството разпореди следствие на случая, а иранският президент Ебрахим Раиси даже сподели, че усеща Амини като „ лична щерка “.
„ Справедливост, независимост и хиджаб по избор “
Това обаче не спря митингите. Те избухнаха незабавно след погребението на младата жена в родния ѝ град и бързо обгърнаха цялата страна.
На фрагментите от десетки ирански градове от последните дни се виждат дами, които се качват върху покривите на коли, смъкват забрадките от главите си и ги палят. Докато платът гори, стотици хора към тях – както мъже, по този начин и други дами - скандират „ Смърт на диктатора “ и „ Справедливост, независимост и хиджаб по избор “.
Появиха се видеа и на дами, които обществено отрязват косите си – в символ на противоречие с режима, който оспорва правото им сами да се разпореждат с телата си.
Появиха се и апели за завършек на Ислямската република, а единствено за часове хаштагът #MahsaAmini беше употребен милиони пъти в обществените мрежи.
Стигна се и до конфликти сред стачкуващите и полицията, която се опита да потуши със мощ митингите. По данни на Амнести интернешънъл минимум осем души са починали, а следената от страната иранска телевизия в четвъртък заяви за 17 жертви , в това число и служители на реда.
Ултраконсерваторът Ебрахим Раиси и " крачката обратно "
Това са най-големите антиправителствени митинги в Иран от 2019 година насам, когато хиляди хора излязоха на улиците поради цените на горивата. Тогава към 300 души починаха.
Както тогава, по този начин и в този момент се появиха и известия, че иранските управляващи пробват да лимитират интернет връзката в страната. За да попречи на разрастващото се протестно придвижване, режимът блокира и достъпа до обществените мрежи Инстаграм и Уотсап, където се провеждат протестиращите.
И макар че това надалеч не са първите всеобщи митинги в историята на Ислямската република, в тази ситуация има нещо друго.
Първо, те идват в миг, в който иранците са изключително недоволни от дейностите на режима и ситуацията в страната - бедността пораства, а инфлацията доближи повече от 50%. През последните седмици съвсем всеки ден се организираха демонстрации, свързани с тежката икономическа обстановка. И второ, тези митинги не идват ненадейно - претенции за разхлабване на строгите правила за облеклото на дамите има от години.
Покриването на главата и другите елементи от тялото става наложително в страната след Ислямската гражданска война през 1979 година , която поставя завършек на монархията.
Оттогава милиони дами в Иран се опълчват всекидневно на строгите условия, като пускат забрадката си да пада свободно върху раменете им, вместо да я пристягат и да скриват напълно косите си с нея.
Журналистката Голназ Есфандиари обаче отбелязва, че през последната една година, откогато е на власт президентът Ебрахим Раиси, натискът върху дамите се е нараснал, а нравствената полиция следи доста по-строго за спазването на разпоредбите.
Въпреки икономическите проблеми пред страната му, в изказванията си Раиси приказва постоянно за метода, по който „ враговете на Иран и исляма “ заплашват „ полезностите и религиозните основи на обществото “. Според наблюдаващите политиката на Раиси съставлява „ крачка обратно “ от относително „ мекото “ отношение на неговия предходник Хасан Рохани към тематиката.
Ще доведат ли митингите до смяна
Настоящите митинги обаче имат капацитета да трансформират това. Според активистката за женски права Мансура Шоджаи демонстрациите от последната седмица съставляват преломен миг.
„ След 40 години под ръководството на един женомразки режим, това придвижване има допустимо най-женските и цивилизовани слогани, които съумяха да обединят и дами, и мъже от Техеран до Кюрдистан “, разяснява Шоджаи пред Радио Фарда.
По думите ѝ митингите в този момент са „ кулминационната точка на доста години – изключително последните пет – протестно придвижване в Иран, което се целеше във върховете на властта “.
Други обаче са скептични. Журналистът Киан Шарифи отбелязва обстоятелството, че в петък режимът провежда контрапротести. Стотици поддръжници на държавното управление взеха присъединяване в тях.
„ Ако историята може да бъде някакъв индикатор, то иранските управляващи вършат това, когато са уверени, че държат обстановката под надзор “, Шарифи в Туитър.
Освен това в петък иранската войска разгласява изказване, в което намерено заплаши, че " ще конфронтира всички сюжети на враговете ", които с тези митинги целят " да отслабят ислямския режим ".
Според доста наблюдаващи смяна е възможнo да настъпи едвам когато религиозната и консервативна част от обществото осъзнае, че насилието на режима се случва в тяхно име – и се опълчи на това.
Това, което е несъмнено, е, че Махса Амини ще се трансформира в знак на желанието за смяна на доста иранци. Името ѝ към този момент се подреди до тези на Неда Ага-Солтан – 26-годишна жена, убита по време на опозиционни митинги през 2009 година – и на Сахар Ходаяри , известна още като Синьото момиче поради синия цвят на обичания ѝ футболен тим.
През 2019 Ходаяри се самозапали, откакто беше наказана за това, че се е преоблякла като мъж, с цел да бъде позволена на футболен мач. И все още иранските управляващи не престават да не позволяват дами до футболните игрища.
По време на погребението на Амини преди седмица десетки дами смъкнаха забрадките си в символ на взаимност. А на гробa ѝ беше изписано: „ Ти няма да умреш. Името ти ще се трансформира в код “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ