Стая с плюшени играчки в Русе помага на бежанци
Вече трима души са минали през стаята за терапия с играчки
Стая за терапия с плюшени играчки оказва помощ на бягащи от войната хора, както и на други деца и възрастни, претърпели загуба на непосредствен, принуждение, занемаряване, да преодолеят психическите контузии. Тя е открита неотдавна в Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии (КСУДС) в Русе, каза директорът на общественото заведение Светла Межри, представена от Българска телеграфна агенция.
В стаята за игрова терапия детето или възрастният може да разкрие и изрази своите прекарвания и усеща - експанзия, боязън.
В лечебното помещение в Русе работи украинката Юлия Головко, която живее в крайдунавския град от пет години. Тя е психолог, арт терапевт, експерт по неврографика.
" Психолозите не знаят по какъв начин да реагират при работа с потърпевши от война, само че този способ е доста елементарен за разбиране и работи ", споделя Головко.
По думите ѝ децата, които живеят на територия, където има военни дейности, задават разнообразни въпроси.
" Защо нямам дом, за какво взривяват всичко, за какво непрекъснато вият сирени, от които трепериш. Защо се тресат стените, когато самолетът лети ниско и пуска бомба. За децата това е огромен потрес. Те заспиват вечерта, откакто са гледали анимация. Всичко е наред, а мама на следващия ден ще опече бисквитки. Но се разсънват, тъй като майка им ги носи, завити в палто. Обикновено не вземат нищо от вкъщи си. Най-често хващат играчка, защото още не осъзнават ", изяснява Головко.
Трима души към този момент са минали през стаята за терапия с играчки в Русе
Вече трима души са минали през стаята за терапия с играчки в Русе, като резултатите са отлични.
" Посети ни млада жена от Украйна, която е майка на наследник. Казах й, че имаме вълшебна стая и в нея се намира нейната играчка. Тя доста дълго гледа насъбраните върху масата играчки и избра черна плюшена маймунка, която беше леко скъсана. Тогава ѝ споделих да вземе бялата маймунка, която е нова. Но тя ми отговори, че черната маймунка е нейната играчка, защото имала същата, когато била дете.
Попитах я какво е било нейното детство. Тя се разплака и ми сподели, че тогава се е чувствала в сигурност, била е безгрижна, а в този момент, когато се намира в непозната страна, би трябвало да мисли за всичко - за прехраната, за жилището, сама и без поддръжка от никого. Потърси ни поради тежка акомодация към непознатата страна и неустановеност ", описа Головко.
Жената прегърнала играчката и си отпътувала.
" При нас играчките се дават. Избираш своята и си тръгваш ", споделя Головко.
Светла Межри добавя, че същата тази майка употребява услуга в КСУДС, защото работи и сама се оправя с грижите за детето си.
" В избрани дни през лятната почивка детето ѝ беше при нас ", изяснява Межри.
Стаята за терапия с играчки е била посетена и от друга украинка, която има две деца.
" Предложих на майката да намерения какво не ѝ стига в живота. Тогава тя ми отговори, че не ѝ стига деликатност, тъй като в този момент би трябвало да бъде като мъж - да пази децата, да дава отговор за тях. Когато влезе в стаята, сподели че търси коте, а от толкоз доста играчки, ние нямахме коте ", споделя Юлия Головко.
Тогава майката взела малко розово плюшено кученце. Обяснила, че повода за избора ѝ е в цвета, който асоциирала с деликатност.
" То е малко и аз би трябвало да го вардя, като моята деликатност, която е вътре в мен и би трябвало да я вардя ", изясни ми тя ", описа Головко.
Психологът е работила и с момиче, което проявявало експанзия.
" Обясних му, че може да си избере играчка. То ме попита какво може да прави с нея и дали може да я бие и хвърля. Казах му да си избере най-подходящата играчка, която може да го освободи от тези нападателни страсти, които са вътре в него. Тогава момиченцето взе плюшено тюленче и го хвърли към стената и стартира да се усмихва, успокои се ", изясни Головко.
По думите ѝ тази експанзия се демонстрира, когато се потискат страстите.
" Тези страсти би трябвало да излязат по някакъв метод - в случай че не със спорт, то може и с играчка ", споделя Головко.
Социалният служащ Ралица Александрова добавя, че посредством играчките екипът на КСУДС съумява да обработи страстите на децата, а и на възрастните.
" Самата играчка е терапевт. Детето може да спи с нея, да я гушка. Когато то към този момент не реагира на лечебната играчка, това значи, че тя е свършила своята работа ", изяснява Юлия Головко.
Според Светла Межри този способ може да помогне на доста хора - освен на бежанци, само че и на всички, които имат нескончаем стрес.
Психологът работи и с способ на терапия посредством изобразяване
Юлия Головко ползва и други форми на работа със своите пациенти.
" В взаимозависимост от случая, от тежестта на контузията, тя ползва и способ на терапия посредством изобразяване. По този метод по-бързо се доближава до хората и по-бързо се реализират резултатите, към които се стремим ", изяснява Межри.
В комплекса екипът работи и с мигранти от Сирия.
" Юлия беседва с тях единствено посредством рисунките. Така схваща за техния темперамент и към какво се стремят ", споделя Межри.
Според Головко рисунката в никакъв случай не лъже.
" С думи може да се визиите пред обществото по метод, по който желаете, само че рисунката ви разкрива същински ", споделя психологът.
Според нея всички носим детето вътре в себе си.
" Ако детето в нас се усеща в сигурност, то ние като огромни хора можем да се оправим с всички обстановки в живота ", изяснява психологът.
Социалният служащ Надежда Стойчева споделя, че тя и нейните сътрудници също имат на бюрото си по една плюшена играчка.
" Детето в нас се радва, когато погледнем към играчката, която сме избрали. Тя в действителност носи някакъв смисъл ", споделя Стойчева.
Юлия Головко изяснява, че се е привързала към плюшен петел.
" Не претърпявам живи петли, а мъжът ми ги отглежда. Но този плюшен петел провокира в мен страсти - т.е. има нещо, което не обичам, само че би трябвало да го приема ", смее се Головко.
По думите ѝ въпросът, на който би трябвало да си отговорим, е какво ни липсва в живота и да потърсим това, което би запълнило празнината.
Стая за терапия с плюшени играчки оказва помощ на бягащи от войната хора, както и на други деца и възрастни, претърпели загуба на непосредствен, принуждение, занемаряване, да преодолеят психическите контузии. Тя е открита неотдавна в Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии (КСУДС) в Русе, каза директорът на общественото заведение Светла Межри, представена от Българска телеграфна агенция.
В стаята за игрова терапия детето или възрастният може да разкрие и изрази своите прекарвания и усеща - експанзия, боязън.
В лечебното помещение в Русе работи украинката Юлия Головко, която живее в крайдунавския град от пет години. Тя е психолог, арт терапевт, експерт по неврографика.
" Психолозите не знаят по какъв начин да реагират при работа с потърпевши от война, само че този способ е доста елементарен за разбиране и работи ", споделя Головко.
По думите ѝ децата, които живеят на територия, където има военни дейности, задават разнообразни въпроси.
" Защо нямам дом, за какво взривяват всичко, за какво непрекъснато вият сирени, от които трепериш. Защо се тресат стените, когато самолетът лети ниско и пуска бомба. За децата това е огромен потрес. Те заспиват вечерта, откакто са гледали анимация. Всичко е наред, а мама на следващия ден ще опече бисквитки. Но се разсънват, тъй като майка им ги носи, завити в палто. Обикновено не вземат нищо от вкъщи си. Най-често хващат играчка, защото още не осъзнават ", изяснява Головко.
Трима души към този момент са минали през стаята за терапия с играчки в Русе
Вече трима души са минали през стаята за терапия с играчки в Русе, като резултатите са отлични.
" Посети ни млада жена от Украйна, която е майка на наследник. Казах й, че имаме вълшебна стая и в нея се намира нейната играчка. Тя доста дълго гледа насъбраните върху масата играчки и избра черна плюшена маймунка, която беше леко скъсана. Тогава ѝ споделих да вземе бялата маймунка, която е нова. Но тя ми отговори, че черната маймунка е нейната играчка, защото имала същата, когато била дете.
Попитах я какво е било нейното детство. Тя се разплака и ми сподели, че тогава се е чувствала в сигурност, била е безгрижна, а в този момент, когато се намира в непозната страна, би трябвало да мисли за всичко - за прехраната, за жилището, сама и без поддръжка от никого. Потърси ни поради тежка акомодация към непознатата страна и неустановеност ", описа Головко.
Жената прегърнала играчката и си отпътувала.
" При нас играчките се дават. Избираш своята и си тръгваш ", споделя Головко.
Светла Межри добавя, че същата тази майка употребява услуга в КСУДС, защото работи и сама се оправя с грижите за детето си.
" В избрани дни през лятната почивка детето ѝ беше при нас ", изяснява Межри.
Стаята за терапия с играчки е била посетена и от друга украинка, която има две деца.
" Предложих на майката да намерения какво не ѝ стига в живота. Тогава тя ми отговори, че не ѝ стига деликатност, тъй като в този момент би трябвало да бъде като мъж - да пази децата, да дава отговор за тях. Когато влезе в стаята, сподели че търси коте, а от толкоз доста играчки, ние нямахме коте ", споделя Юлия Головко.
Тогава майката взела малко розово плюшено кученце. Обяснила, че повода за избора ѝ е в цвета, който асоциирала с деликатност.
" То е малко и аз би трябвало да го вардя, като моята деликатност, която е вътре в мен и би трябвало да я вардя ", изясни ми тя ", описа Головко.
Психологът е работила и с момиче, което проявявало експанзия.
" Обясних му, че може да си избере играчка. То ме попита какво може да прави с нея и дали може да я бие и хвърля. Казах му да си избере най-подходящата играчка, която може да го освободи от тези нападателни страсти, които са вътре в него. Тогава момиченцето взе плюшено тюленче и го хвърли към стената и стартира да се усмихва, успокои се ", изясни Головко.
По думите ѝ тази експанзия се демонстрира, когато се потискат страстите.
" Тези страсти би трябвало да излязат по някакъв метод - в случай че не със спорт, то може и с играчка ", споделя Головко.
Социалният служащ Ралица Александрова добавя, че посредством играчките екипът на КСУДС съумява да обработи страстите на децата, а и на възрастните.
" Самата играчка е терапевт. Детето може да спи с нея, да я гушка. Когато то към този момент не реагира на лечебната играчка, това значи, че тя е свършила своята работа ", изяснява Юлия Головко.
Според Светла Межри този способ може да помогне на доста хора - освен на бежанци, само че и на всички, които имат нескончаем стрес.
Психологът работи и с способ на терапия посредством изобразяване
Юлия Головко ползва и други форми на работа със своите пациенти.
" В взаимозависимост от случая, от тежестта на контузията, тя ползва и способ на терапия посредством изобразяване. По този метод по-бързо се доближава до хората и по-бързо се реализират резултатите, към които се стремим ", изяснява Межри.
В комплекса екипът работи и с мигранти от Сирия.
" Юлия беседва с тях единствено посредством рисунките. Така схваща за техния темперамент и към какво се стремят ", споделя Межри.
Според Головко рисунката в никакъв случай не лъже.
" С думи може да се визиите пред обществото по метод, по който желаете, само че рисунката ви разкрива същински ", споделя психологът.
Според нея всички носим детето вътре в себе си.
" Ако детето в нас се усеща в сигурност, то ние като огромни хора можем да се оправим с всички обстановки в живота ", изяснява психологът.
Социалният служащ Надежда Стойчева споделя, че тя и нейните сътрудници също имат на бюрото си по една плюшена играчка.
" Детето в нас се радва, когато погледнем към играчката, която сме избрали. Тя в действителност носи някакъв смисъл ", споделя Стойчева.
Юлия Головко изяснява, че се е привързала към плюшен петел.
" Не претърпявам живи петли, а мъжът ми ги отглежда. Но този плюшен петел провокира в мен страсти - т.е. има нещо, което не обичам, само че би трябвало да го приема ", смее се Головко.
По думите ѝ въпросът, на който би трябвало да си отговорим, е какво ни липсва в живота и да потърсим това, което би запълнило празнината.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ