Животни в БГ зоопарк крещят за спасение, държавата нехае
Вече три месеца зоопаркът в Кюстендил е затворил за гости, заради липса на лиценз, неприятни условия за животните си и потребност от незабавен ремонт, алармират mediacafe.bg.
Незаконната конюнктура и неприемливите условия обаче не са нещо ново. Паркът е основан през 1962 година, от 2009 година се стопанисва от общината при мизерни условия и тесни кафези за всички жители. Някои от локалните споделят, че дивите котки не могат да устоят и умират в мъка. Общината твърди, че няма пари, с цел да обезпечи съответна среда за битие на животните и очевидно 12 години не желае да се оправи със обстановката.
А в безспорен контрастност Добрич са съумели да намерят работеща скица за създаване на близка до естествената среда зоологическа градина и да основат способ за удовлетворяващо поддържане на всяко от животните.
Габриела Георгиева от Кюстендил от дребна посещава зоопарка в родния си град, от 14 години води децата си там. Последно е била броени дни преди да го затворят и твърди, че положението освен не се е трансформирало, а даже се е влошило.
Днес кюстендилци са мощно разтревожени и гневни, тъй като се стигна до там животните сами да крещят за избавление. От няколко дни ревът на лъва кънти из целия град като рев за помощ.
„ Този зов ме накара да напиша обява в обществените мрежи. Едва ли ревът е предизвикан от чисто естествен нагон на животното. Масово мнение е, че става прекомерно мощен в последно време. Свързах се с представителка на фондация „ Четири лапи “, която сподели, че може да не го боли, само че това не значи, че му е добре. Особено го чуваме нощем, когато градът утихне. “, споделя Габриела.
Тя е сюрпризирана от интереса на хората и вълната, която е основала след себе си. Получава информация за дейностите и желанията на други прочувствено ангажирани жители към проблема, защото фондации, общини, институции и министерство не подхващат никакви дейности за възстановяване на обстановката с изключение на коментиране и подписки. А в същото време животните не престават да живеят в микроклетки и бетон час по час.
„ Гълъбите, колкото и да са непретенциозни, също бяха в един кафез, който надалеч не е задоволителен чисто пространствено, бяха натъпкани един до различен. Не знам на дивите свине и китайските дребни свине дали им е това пространство, аз не съм неприкрит биолог, само че просто от чисто човешка позиция не е редно да се гледат по този начин. Не ми харесват изискванията, в които живеят животните. “, споделя още Георгиева.
Незаконната конюнктура и неприемливите условия обаче не са нещо ново. Паркът е основан през 1962 година, от 2009 година се стопанисва от общината при мизерни условия и тесни кафези за всички жители. Някои от локалните споделят, че дивите котки не могат да устоят и умират в мъка. Общината твърди, че няма пари, с цел да обезпечи съответна среда за битие на животните и очевидно 12 години не желае да се оправи със обстановката.
А в безспорен контрастност Добрич са съумели да намерят работеща скица за създаване на близка до естествената среда зоологическа градина и да основат способ за удовлетворяващо поддържане на всяко от животните.
Габриела Георгиева от Кюстендил от дребна посещава зоопарка в родния си град, от 14 години води децата си там. Последно е била броени дни преди да го затворят и твърди, че положението освен не се е трансформирало, а даже се е влошило.
Днес кюстендилци са мощно разтревожени и гневни, тъй като се стигна до там животните сами да крещят за избавление. От няколко дни ревът на лъва кънти из целия град като рев за помощ.
„ Този зов ме накара да напиша обява в обществените мрежи. Едва ли ревът е предизвикан от чисто естествен нагон на животното. Масово мнение е, че става прекомерно мощен в последно време. Свързах се с представителка на фондация „ Четири лапи “, която сподели, че може да не го боли, само че това не значи, че му е добре. Особено го чуваме нощем, когато градът утихне. “, споделя Габриела.
Тя е сюрпризирана от интереса на хората и вълната, която е основала след себе си. Получава информация за дейностите и желанията на други прочувствено ангажирани жители към проблема, защото фондации, общини, институции и министерство не подхващат никакви дейности за възстановяване на обстановката с изключение на коментиране и подписки. А в същото време животните не престават да живеят в микроклетки и бетон час по час.
„ Гълъбите, колкото и да са непретенциозни, също бяха в един кафез, който надалеч не е задоволителен чисто пространствено, бяха натъпкани един до различен. Не знам на дивите свине и китайските дребни свине дали им е това пространство, аз не съм неприкрит биолог, само че просто от чисто човешка позиция не е редно да се гледат по този начин. Не ми харесват изискванията, в които живеят животните. “, споделя още Георгиева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ