)
Стачката от друга гледна точка: Как една жена в инвалидна количка оцелява в София, дори когато градският работи Новини
Вече трети ден работещите в градския превоз на София стачкуват дейно. Т.е. няма превоз. Движи се единствено метрото. Принципно сходни събития не са нищо изненадващо за една народна власт, споделят, че в Европа били всекидневие.
Добре, само че дали си давате сметка какво се случва с хората, които нямат кола, а също по този начин не могат като вас да походят за здраве 5-10 км? Остават закотвени, борят се с неуредиците и се пробват да продължат живота си.
" Днес градският превоз не работи. Вероятно и на следващия ден. Трудно е, нали? Утехата - най-малко Метрото може да се употребява. За мен това, което преживявате в този момент, е всекидневие. Всеки ден - без градски транпорт, тъй като е отчасти наличен за човек в количка. И в случай че потегли от спирка " А ", дали ще стигна до " Б "? До спирка " С " ще изгрее Луната, а съм тръгнала по слънце. Понякога 3 часа не стигат от Люлин да се " добера " до НДК. Метрото също е призрачен сън. Адреналинът ми трансферира всички естествени стойности, сърцето ми ще излети, та няма да го стигна - ето, задава се мотрисата, а за мен е страшилище. Мнооого висок предел, удря (и може да счупи) моторите на количката, даже повдигната на задни колела. Голямо е дистанцията сред него и перона. Зее като бездна. Ако не съумея, предните колела попадат там и дружно с количката се накланям напред. Нея ли да удържа, себе си ли? Дори асистентът ми е усложнен, другояче физически мощен мъж. Веднъж го претърпях, стига ми! Стрес - това за мен е градският превоз на европейска София. ", написа в профила си във фейсбук Мариана Харизанова. " Шофьорите желаят по-високи заплати. Не, до момента в който съм принудена да върша таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропущам да продължат, до момента в който не се научат да стопират до тротоара и да наклонят возилото. Не и до момента в който автобус 111 ме подминава в дъжда, тъй като съм единствена на спирката и количката ми изисква стартиране на рампа, а той, " негово величество водачът ", би трябвало да стане от седалката, да пристигна и да спомага. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за отпадък. Да очаквам идващия... Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И тъй наречените ", продължава тя своя коментар.
" И аз съм бързала за работа - БЧК е надалеч. Ден след ден борба, с цел да стигна до офиса. И по този начин години. Не ви е добре през днешния ден, нали? Съчувствам ви, разбирам. За малко се докоснахте до казуса ми - какъв брой е мъчно без градски превоз. Поне Метрото не ви е проблем.Тази история можеха да опишат стотици хиляди хора в колички. И освен от София. Много от тях са невидими. Защо ли? ", пита Мариана.
Аз пък желая да прибавя, че за доста от водачите, даже хората без колички сме невидими - по тази причина постоянно затварят вратите преди да сме се качили или слезли, затискайки възрастни, майки с деца, възпитаници... Виждала съм много чанти и торби с покупки, потеглили с рейса, до момента в който притежателят им стои учуден на спирката. Чувала съм много нецензурни думи от същите тези водачи, които желаят в този момент по-високо възнаграждение. Плащаме скъпо за това наслаждение, наречено " градски превоз ", не мислите ли? А когато искаш повече пари за услугата, ще би трябвало да предложиш и съответното качество. Да или не?
Добре, само че дали си давате сметка какво се случва с хората, които нямат кола, а също по този начин не могат като вас да походят за здраве 5-10 км? Остават закотвени, борят се с неуредиците и се пробват да продължат живота си.
" Днес градският превоз не работи. Вероятно и на следващия ден. Трудно е, нали? Утехата - най-малко Метрото може да се употребява. За мен това, което преживявате в този момент, е всекидневие. Всеки ден - без градски транпорт, тъй като е отчасти наличен за човек в количка. И в случай че потегли от спирка " А ", дали ще стигна до " Б "? До спирка " С " ще изгрее Луната, а съм тръгнала по слънце. Понякога 3 часа не стигат от Люлин да се " добера " до НДК. Метрото също е призрачен сън. Адреналинът ми трансферира всички естествени стойности, сърцето ми ще излети, та няма да го стигна - ето, задава се мотрисата, а за мен е страшилище. Мнооого висок предел, удря (и може да счупи) моторите на количката, даже повдигната на задни колела. Голямо е дистанцията сред него и перона. Зее като бездна. Ако не съумея, предните колела попадат там и дружно с количката се накланям напред. Нея ли да удържа, себе си ли? Дори асистентът ми е усложнен, другояче физически мощен мъж. Веднъж го претърпях, стига ми! Стрес - това за мен е градският превоз на европейска София. ", написа в профила си във фейсбук Мариана Харизанова. " Шофьорите желаят по-високи заплати. Не, до момента в който съм принудена да върша таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропущам да продължат, до момента в който не се научат да стопират до тротоара и да наклонят возилото. Не и до момента в който автобус 111 ме подминава в дъжда, тъй като съм единствена на спирката и количката ми изисква стартиране на рампа, а той, " негово величество водачът ", би трябвало да стане от седалката, да пристигна и да спомага. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за отпадък. Да очаквам идващия... Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И тъй наречените ", продължава тя своя коментар.
" И аз съм бързала за работа - БЧК е надалеч. Ден след ден борба, с цел да стигна до офиса. И по този начин години. Не ви е добре през днешния ден, нали? Съчувствам ви, разбирам. За малко се докоснахте до казуса ми - какъв брой е мъчно без градски превоз. Поне Метрото не ви е проблем.Тази история можеха да опишат стотици хиляди хора в колички. И освен от София. Много от тях са невидими. Защо ли? ", пита Мариана.
Аз пък желая да прибавя, че за доста от водачите, даже хората без колички сме невидими - по тази причина постоянно затварят вратите преди да сме се качили или слезли, затискайки възрастни, майки с деца, възпитаници... Виждала съм много чанти и торби с покупки, потеглили с рейса, до момента в който притежателят им стои учуден на спирката. Чувала съм много нецензурни думи от същите тези водачи, които желаят в този момент по-високо възнаграждение. Плащаме скъпо за това наслаждение, наречено " градски превоз ", не мислите ли? А когато искаш повече пари за услугата, ще би трябвало да предложиш и съответното качество. Да или не?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ