Вече трайно оформилото се усещане, че България се развива на

Вече трайно оформилото се чувство, че България се развива на две скорости и че северозападната част върви по-бавно от останалите региони, е на път да се пренесе и в София. В северните и западни елементи на столицата качеството на живот е по-ниско, в сравнение с в центъра и в някои други квартали. Това е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски равнища на задоволеност на хората от тези зони. Това се споделя в изследване на общинския проучвателен план „ Визия за София ” по тематиката „ Как софиянци правят оценка живота в столицата ”, извършено в края на м.г.

Като места с по-нисък капитал, както образователно-културен, по този начин и стопански, се открояват крайградските територии и кварталите „ Надежда ”, „ Орландовци ”, „ Свобода ”, написа в отчета. Посочва се още, че в „ Дружба ”, „ Люлин ” и „ Обеля ” процентът на хората, които дефинират приходите си като незадоволителни, видимо надвишава междинните за града. Анкетираните от тези елементи считат, че качеството им на живот може да се усъвършенства посредством развиването на обществения превоз, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишение на качеството на образованието в кварталните учебни заведения, децентрализация на културния живот и по-засилени ограничения за сигурност.

На противоположния полюс са жителите на центъра и на още няколко квартала. „ С висок образователно-културен и стопански капитал са най-много централните градски елементи, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат приходи над 1000 лева на член от семейството. В тези елементи е съсредоточено както по-застаряващо, по този начин и по-младо население – хора, заети в частния бранш, с специалности, изискващи високо обучение и подготовка. Квартали, които имат положително просветително културно равнище, само че икономическият капитал варира в по-широки граници, са „ Лозенец ”, „ Дианабад ”, „ Гоце Делчев ”, „ Гео Милев ”, „ Яворов ”, „ Христо Смирненски ”. В тези квартали живеят предимно високообразовани хора, заети с неръчен труд, само че с приходи към междинното за София ”, настояват от „ Визия за София ”. 

Като цяло софиянци харесват града си, макар че ясно показват сензитивност към проблемите му, считат от организацията. 57 на 100 от хората са на мнение, че градът се развива към по-добро място за живеене. Общите индикатори сочат усъвършенстване по отношение на проучване „ Евробарометър ” от 2015 година, когато малко над 40% са били изцяло задоволени да живеят в София. Най-високо е оценен достъпът до магазини и търговски площи, като изключение вършат „ Овча купел ”, „ Славия ” и „ Факултета ”. Жителите са най-критични към качеството на въздуха и равнището на звук, към чистотата на града и положението на улиците и постройките в него, както и от цените на живота и сигурността. Любопитно е, че мръсният въздух е посочен като главен проблем на София от близо три четвърти от хората, като в това време голямата част от тях не виждат виновност в себе си за това. " В „ Овча купел ”, „ Славия ”, „ Факултета ” и крайградските зони да вземем за пример респондентите са удовлетворени от чистия въздух в квартала си, само че афишират мръсния въздух за проблем номер едно на София ”, демонстрират наблюденията.