Тулупи, а движение 2 февруари кога?
Вече си имаме „ Движение 3 март “. Едни 170-килограмов недодялан фен на църковната музика, две кльощави остарели моми, половин дузина професионални полит-ренегати и всякакви стрелкинчета и боксьорчета дето гръбначният мозък им е изпълняващ длъжността основен, са решили да бранят това, дето никой не ще да пипа. Били се събрали от всички публични сфери и нямали обща идеология. Гнусна неистина – сплотява ги дупедавството и близането на топките на Елеонора Митрофанова. Така че умерено могат да си прекръстят придвижването на „ 2 февруари “.
Хич не подценявайте обстоятелствата – педерастлъкът, в публичния, а не в половия му смисъл, си е пар екселанс идеология. Начин на живот, мирогред, модус операнди, в случай че щете. Да си въртиш дебелия (или спаружения - тук имат ранообразие) гъз по посока на най-дащния спонсор е умеене, за което Ицо Петроф би дал три изявленията, в случай че съществуваше още вестник „ Шоу “ да му ги разгласява.
За класическия дупедавец не съществуват идейни придвижвания, политическа доктрина и публичен контракт – той има единствено подли врагове, които се пробва да изклати, и господари, на които да чисти аналното отвърстие с език. Разбира се, последните също подлежат на изменничество и надлъгване в общия случай. В настоящия – не чак толкоз, тъй като от Москва не простят на ренегатите – я ще ги черпят чайче с полоний, я ще им купят билет за чартър към Новосибирск, я ще им оставят незагасен фас в леглото.
Действията на тази тайфа петоколонници от дълго време към този момент е минала етапа на занимателния виц. Самоунижението и нулирането на всички досегашни достижения на тази жалка команда от дълго време не е безопасен фейлетон по Алеко, не е почтена нецензурност и приветлив материализъм. Чрез ритуалното си публично самоубийство тези ибрикчии заплашват да дерайлират България от без друго криволичещия й европейски и либерален път на развиване.
Ако през днешния ден оставим 3 март в ръцете на рашибозушката паплач, на следващия ден ще ни вземат и 24 май, и 2 февруари, и рождените дни, и имените. Те са такива – ненаситни, искащи да сложат ръчичките си върху това, което принадлежи на целия български народ. Първо като бранители, след това – като осквернители и най-после – като пълновластни господари. Точно по схемата, по която от епохи работят спонсорите им от опиканите останки от монголоидната Златна орда на Червения площад.
Кой тъкмо е упълномощил тези дърти кокошки и примляскващи шопари да се грижат за родната памет? Имам поради кой, с изключение на вуйна Елеонора, генерал-губернаторът на София по волята на кайзер Путлер. С каква тъкмо социална легитимност тази неугледна сбирщина, която даже естетически е по-отблъскваща от мил шоу, спонсорирано от Министерството на културата, чертае полоси в националната обич и благодарност? С каква експертиза, правомерност и морална позиция са надарени дупедавците, която ние, елементарните българи, не притежаваме?
Ако ще пазят нещо, по-добре да си изберат 2 февруари. Бездруго празникът поиздиша в последно време, в редакцията никой зевзек не ми е подарявал геврек най-малко от десетилетие. А и ще им отива на позициите – наведени към „ Драган Цанков “ и хванали се за глезените. Без корпулентния публицист, де – той и колената си мъчно ще стигне.
Хич не подценявайте обстоятелствата – педерастлъкът, в публичния, а не в половия му смисъл, си е пар екселанс идеология. Начин на живот, мирогред, модус операнди, в случай че щете. Да си въртиш дебелия (или спаружения - тук имат ранообразие) гъз по посока на най-дащния спонсор е умеене, за което Ицо Петроф би дал три изявленията, в случай че съществуваше още вестник „ Шоу “ да му ги разгласява.
За класическия дупедавец не съществуват идейни придвижвания, политическа доктрина и публичен контракт – той има единствено подли врагове, които се пробва да изклати, и господари, на които да чисти аналното отвърстие с език. Разбира се, последните също подлежат на изменничество и надлъгване в общия случай. В настоящия – не чак толкоз, тъй като от Москва не простят на ренегатите – я ще ги черпят чайче с полоний, я ще им купят билет за чартър към Новосибирск, я ще им оставят незагасен фас в леглото.
Действията на тази тайфа петоколонници от дълго време към този момент е минала етапа на занимателния виц. Самоунижението и нулирането на всички досегашни достижения на тази жалка команда от дълго време не е безопасен фейлетон по Алеко, не е почтена нецензурност и приветлив материализъм. Чрез ритуалното си публично самоубийство тези ибрикчии заплашват да дерайлират България от без друго криволичещия й европейски и либерален път на развиване.
Ако през днешния ден оставим 3 март в ръцете на рашибозушката паплач, на следващия ден ще ни вземат и 24 май, и 2 февруари, и рождените дни, и имените. Те са такива – ненаситни, искащи да сложат ръчичките си върху това, което принадлежи на целия български народ. Първо като бранители, след това – като осквернители и най-после – като пълновластни господари. Точно по схемата, по която от епохи работят спонсорите им от опиканите останки от монголоидната Златна орда на Червения площад.
Кой тъкмо е упълномощил тези дърти кокошки и примляскващи шопари да се грижат за родната памет? Имам поради кой, с изключение на вуйна Елеонора, генерал-губернаторът на София по волята на кайзер Путлер. С каква тъкмо социална легитимност тази неугледна сбирщина, която даже естетически е по-отблъскваща от мил шоу, спонсорирано от Министерството на културата, чертае полоси в националната обич и благодарност? С каква експертиза, правомерност и морална позиция са надарени дупедавците, която ние, елементарните българи, не притежаваме?
Ако ще пазят нещо, по-добре да си изберат 2 февруари. Бездруго празникът поиздиша в последно време, в редакцията никой зевзек не ми е подарявал геврек най-малко от десетилетие. А и ще им отива на позициите – наведени към „ Драган Цанков “ и хванали се за глезените. Без корпулентния публицист, де – той и колената си мъчно ще стигне.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ