Биотехнологичен пробив: ДНК извършва сложни изчисления
Вече съществуват способи за запазване и превръщане на данните в ДНК молекули, като някои от тях даже се продават. Новата технология, показана от учени от Съединени американски щати, е още по-близка до опциите на обичайна електроника. Сега полимерните структури имат способността да правят калкулации и неведнъж да записват данните. Новият материал обезпечава предпазване на информацията в продължение на хиляди години, а също така е на ниска цена и елементарен за произвеждане.
В актуалните компютърни технологии се приема за даденост, че методите за запис на данни и методите за обработка на данни са съвместими между тях, макар че в реалност тези процеси се правят в разнообразни съставни елементи на компютъра. В доста връзки точно тази съгласуемост прави електронните изчислителни машини толкоз комфортни и известни, написа изданието Phys.org.
Що се отнася до технологията за предпазване на данни в ДНК, тя може да обезпечи доста по-дълъг живот и огромен потенциал, само че до момента не е била в положение да даде цялостния набор от благоприятни условия, с които разполага днешната елекроника: запазване и транспорт на данни; четене, заличаване, презаписване и зареждане на набори от данни; всичко това по програмируем и благонадежден метод.
„ Доказахме, че тези ДНК технологии са вероятни, когато създадохме една от тях “, споделя Алберт Киун от Университета на Северна Каролина, началник на плана.
Новата технология стана допустима с помощта на напредъка в приемането на меки полимери с неповторима морфология. Учените са основали полимерни структури, които са нарекли дендриколоиди. Самите те са микроскопични, само че порастват йерархично и образуват мрежа от наноскопични нишки. Благодарение на тяхната огромна повърхнина ДНК може да се отсрочва върху най-тънките нишки, без да се жертва плътността на данните.
„ Можете да поставите данни от хиляда преносимия компютър в вместилище върху ДНК с размера на гума на молив “, споделя Кюн.
А способността да се разграничава ДНК информацията от нановлакната, върху които е записана, разрешава осъществяването на доста от същите функционалности, които имат електронните устройства. Може да се копира информация непосредствено от повърхността на материала, без да се поврежда ДНК. Възможно е да се изтрият избрани елементи от ДНК и по-късно да се записва върху същата повърхнина. Това е сериозен прогрес, който може да докара до огромни промени в изчислителната техника.
Тестовете на технологията са посочили, че тази „ ДНК машина за първично предпазване и пресмятане “ е способна да взема решение елементарни задания от вида на судоку и шахмат. И може да съхранява данните в продължение на хиляди години, без да поврежда носителя на информация. Освен това дендроколоидният материал е относително на ниска цена и елементарен за произвеждане.
