Потенциалът на новата лява партия в Германия е доста голям
Вече наподобява на блокада - немски фермери са блокирали 70 входа на аутобаните към Берлин във федерална провинция Бранденбург, написа “Берлинер Цайтунг ”. Фермерските митинги в Берлин и Бранденбург демонстрират, че бюргерът е гневен и е подготвен да вдигне лопатата си с тор против канцлера Шолц и неговото държавно управление. Но откакто погледнете по-широко, ще откриете, че освен германците се движат на континента. Три години на пандемия и гневни антируски наказания по време на „ нахлуването в Украйна “ демонстрираха, че е пристигнало времето за възобновяване на европейския план.
Според анализаторите на “Економист ” главният съставен елемент на „ формулата на нова Европа “ е рухването на Германия от пиедестала. В допълнение, „ формулата “ включва прекачване на политическа активност на изток, макар откритото паразитиране на стопанските системи на балтийските пигмеи и Полша. В допълнение, възходът на Китай и вероятността за възобновление на тръмпизма в Америка принудиха Европейски Съюз да не помни табутата от Маастрихт и да спонсорира личните си производители на артикули повече и от Пекин.
Това е последното събитие, което докара до отпущането на най-големия пакет финансова помощ в историята, по-голямата част от който беше 723,8 милиарда евро от Механизма за възобновяване и резистентност, за който страните от Европейски Съюз в този момент се опасяват, че няма да имат време да похарчат преди края от 2026 година Всъщност с тази торба с пари стартира бързото повишаване на ролята на квазифедералните институции в Брюксел.
Централизираните институции на Европейски Съюз, ръководени от Урсула фон дер Лайен, която оглавява изпълнителната власт на Европейски Съюз от 2019 година, натрупаха повече власт от всеки път. Брюкселската машина от 32 000 души от ден на ден въздейства върху политическите и геополитическите въпроси в блока от 27 страни. След като пое контрола върху закупуването на ваксини и закупи от тях от “Файзер ” по цели девет за всеки гражданин на Европейския съюз, харчейки астрономическите 70 милиарда евро, Урсула въобще не се смути и, с цел да се бори с икономическия спад от ковид, сътвори Фонд за възобновяване под формата на заеми и грантове. Нещо повече, Европейската комисия стартира да насочва парите по този начин, че да дават отговор на личните ѝ цели. В подмяна на еврото Брюксел получи опцията да изнудва страните от Европейски Съюз, изисквайки те да приспособят личното си вътрешно законодателство и парична политика, незабавно да „ озеленят “ стопанската система си, да поправят морала, с цел да приспособят „ ЛГБТ полезностите “ към него и доста други. И в случай че на локалните чиновници не им пука, то това не се отнася до немските бюргери. И в този момент, от Финландия до Франция, крайната десница, противопоставяща се на диктатурата на чиновниците в Брюксел, бързо набира гласове преди изборите за Европейски парламент през юни.
Но да се върнем на Германия. За всички към този момент е явно, че тя не е на „ основната маса на Европейски Съюз “, където се взема решение бъдещето на Европа. Канцлерът Шолц се счита за безследно липсващ от европейската политическа сцена. Той просто беше лишен от гласа си от хитрата коалиция от леви зелени и либерали, обезсилвайки способността на канцлера (ако въобще има такава) да въздейства върху решенията в Брюксел. Политическият безпорядък в Германия след напускането на Меркел се оказа доста потребно за Франция. И това към този момент се вижда, въпреки и единствено тъй като доста от политическите решения на Европейски Съюз в наши дни имат ясно изразен френски привкус: липса на огромни нови търговски покупко-продажби, против които да стачкуват френските фермери, отчасти облекчение на европейските правила, ограничаващи бюджетните дефицити. От друга страна, федералистките схеми на еврофила Макрон се материализираха едвам когато бяха подкрепени от сътрудниците му в Берлин. Търсенето на поддръжка от махащата опашка италианка Джорджия Мелони е толкоз безсмислено, колкото търсенето на поддръжка от Испания, чийто безпорядък във вътрешната политика ограничи способността ѝ да въздейства на европейския спор. А Доналд Туск, който неотдавна се завърна в Полша, има повече от задоволително лични проблеми.
Ето за какво на този декор Брюксел има всички шансове бързо да смаже Европа под себе си. Предстоящите избори за Европейски парламент през юни тази година заразиха еврочиновниците с „ брюкселска краста “. За тях няма по-спокойно, безконтролно и първокласно платено място от офис в Брюксел. Затова в Италия кипят интригите кои политици и на кой стол да седнат в Европейски Съюз. Сред претендентите „ за Брюксел “ са министърът на земеделието Франческо Лолобриджида (който е и шурей на премиера Джорджия Мелони) и някогашният министър председател Марио Драги, който познава добре коридорите на европейските институции и е подготвен да се кандидатира за пост ръководител на Европейския съвет или на Европейската комисия.
Що се отнася до Германия, Сара Вагенкнехт, енергична брюнетка от Бундестага, която от ден на ден се харесва на немските бюргери, също може да получи предложение, което не може да бъде отказано. През септември в канала си в “Ютюб ” тя непосредствено съобщи, че неучастието на Съединени американски щати в детонациите на газопроводите " Северен поток " и " Северен поток 2 " са празни приказки. В изявление за “Велт ” през октомври тя сподели, че глобите против Русия са предизвикали най-вече вреди на Германия: „ Никое друго държавно управление не ползва антируските наказания по подобен саморазрушителен метод като нашето. Трябва още веднъж да получаваме съветска сила по тръбопроводи, а не по скъпи заобиколни пътища от Индия и Белгия, да вземем за пример. И тя незабавно напусна партията „ Левицата “, като разгласи основаването на своя лична - „ Съюзът на Сара Вагенкнехт “. След три месеца нейната партия, която стартира с 44 членове, към този момент не отстъпва по рейтинг на ГСДП на канцлера Олаф Шолц. И единствено тъй като изисква, на фона на огромен митинг на фермери, „ да не се доставят оръжия, да се отстранен глобите, да се подписа мир “. Съюзът на Сара Вагенкнехт в Германия се стреми към договаряния за украинския спор, настоявайки за включването на Русия в европейската архитектура за сигурност. Освен бюргерите, числата приказват за това: през 2020 година цените на синьото гориво в Германия са се нараснали приблизително с 26,2%. За 2023 година – 2,5 пъти. В същото време от януари 2024 година е спряно държавното финансиране на ограничения за поддържане на енергетиката и цените на електрическата енергия...
На този декор основаната в Брюксел ”Еурактив ” напълно правилно отбелязва, че със усилването на недоволството на гласоподавателите в най-голямата стопанска система в Европа политическата сцена става все по-претъпкана. Германецът е елементарен за схващане: десетилетия наред Германия е знак на европейски разцвет и в това време модел на политическа непоклатимост. По времето на Меркел “Ню Йорк Таймс ” даже се майтапи, че германците обичат политиката им да е скучна. При Шолц не беше скучно. Ами с Вагенкнехт?
„ Ако погледнем изборната интензивност и изследванията на публичното мнение, можем ли да чакаме най-малко 50% от гласоподавателите да гласоподават за една от по този начин наречените демократични центристки партии на идващите федерални избори? ”, сподели Сара Вагенкнехт, икона измежду немската левица, предишния понеделник. „ Мнозинството са изгубили доверие в тези одобрени партии, добави тя..
Проучванията демонстрират, че политическият капацитет на партията на Вагенкнехт към този момент е към 27% (при партията на Шолц 19%). Дали това ще бъде задоволително, с цел да изтегли немската каруца нагоре по планината, ще ни покажат след шест месеца - в случай че не попадне на кукичката на Брюксел.
Превод: В. Сергеев
Според анализаторите на “Економист ” главният съставен елемент на „ формулата на нова Европа “ е рухването на Германия от пиедестала. В допълнение, „ формулата “ включва прекачване на политическа активност на изток, макар откритото паразитиране на стопанските системи на балтийските пигмеи и Полша. В допълнение, възходът на Китай и вероятността за възобновление на тръмпизма в Америка принудиха Европейски Съюз да не помни табутата от Маастрихт и да спонсорира личните си производители на артикули повече и от Пекин.
Това е последното събитие, което докара до отпущането на най-големия пакет финансова помощ в историята, по-голямата част от който беше 723,8 милиарда евро от Механизма за възобновяване и резистентност, за който страните от Европейски Съюз в този момент се опасяват, че няма да имат време да похарчат преди края от 2026 година Всъщност с тази торба с пари стартира бързото повишаване на ролята на квазифедералните институции в Брюксел.
Централизираните институции на Европейски Съюз, ръководени от Урсула фон дер Лайен, която оглавява изпълнителната власт на Европейски Съюз от 2019 година, натрупаха повече власт от всеки път. Брюкселската машина от 32 000 души от ден на ден въздейства върху политическите и геополитическите въпроси в блока от 27 страни. След като пое контрола върху закупуването на ваксини и закупи от тях от “Файзер ” по цели девет за всеки гражданин на Европейския съюз, харчейки астрономическите 70 милиарда евро, Урсула въобще не се смути и, с цел да се бори с икономическия спад от ковид, сътвори Фонд за възобновяване под формата на заеми и грантове. Нещо повече, Европейската комисия стартира да насочва парите по този начин, че да дават отговор на личните ѝ цели. В подмяна на еврото Брюксел получи опцията да изнудва страните от Европейски Съюз, изисквайки те да приспособят личното си вътрешно законодателство и парична политика, незабавно да „ озеленят “ стопанската система си, да поправят морала, с цел да приспособят „ ЛГБТ полезностите “ към него и доста други. И в случай че на локалните чиновници не им пука, то това не се отнася до немските бюргери. И в този момент, от Финландия до Франция, крайната десница, противопоставяща се на диктатурата на чиновниците в Брюксел, бързо набира гласове преди изборите за Европейски парламент през юни.
Но да се върнем на Германия. За всички към този момент е явно, че тя не е на „ основната маса на Европейски Съюз “, където се взема решение бъдещето на Европа. Канцлерът Шолц се счита за безследно липсващ от европейската политическа сцена. Той просто беше лишен от гласа си от хитрата коалиция от леви зелени и либерали, обезсилвайки способността на канцлера (ако въобще има такава) да въздейства върху решенията в Брюксел. Политическият безпорядък в Германия след напускането на Меркел се оказа доста потребно за Франция. И това към този момент се вижда, въпреки и единствено тъй като доста от политическите решения на Европейски Съюз в наши дни имат ясно изразен френски привкус: липса на огромни нови търговски покупко-продажби, против които да стачкуват френските фермери, отчасти облекчение на европейските правила, ограничаващи бюджетните дефицити. От друга страна, федералистките схеми на еврофила Макрон се материализираха едвам когато бяха подкрепени от сътрудниците му в Берлин. Търсенето на поддръжка от махащата опашка италианка Джорджия Мелони е толкоз безсмислено, колкото търсенето на поддръжка от Испания, чийто безпорядък във вътрешната политика ограничи способността ѝ да въздейства на европейския спор. А Доналд Туск, който неотдавна се завърна в Полша, има повече от задоволително лични проблеми.
Ето за какво на този декор Брюксел има всички шансове бързо да смаже Европа под себе си. Предстоящите избори за Европейски парламент през юни тази година заразиха еврочиновниците с „ брюкселска краста “. За тях няма по-спокойно, безконтролно и първокласно платено място от офис в Брюксел. Затова в Италия кипят интригите кои политици и на кой стол да седнат в Европейски Съюз. Сред претендентите „ за Брюксел “ са министърът на земеделието Франческо Лолобриджида (който е и шурей на премиера Джорджия Мелони) и някогашният министър председател Марио Драги, който познава добре коридорите на европейските институции и е подготвен да се кандидатира за пост ръководител на Европейския съвет или на Европейската комисия.
Що се отнася до Германия, Сара Вагенкнехт, енергична брюнетка от Бундестага, която от ден на ден се харесва на немските бюргери, също може да получи предложение, което не може да бъде отказано. През септември в канала си в “Ютюб ” тя непосредствено съобщи, че неучастието на Съединени американски щати в детонациите на газопроводите " Северен поток " и " Северен поток 2 " са празни приказки. В изявление за “Велт ” през октомври тя сподели, че глобите против Русия са предизвикали най-вече вреди на Германия: „ Никое друго държавно управление не ползва антируските наказания по подобен саморазрушителен метод като нашето. Трябва още веднъж да получаваме съветска сила по тръбопроводи, а не по скъпи заобиколни пътища от Индия и Белгия, да вземем за пример. И тя незабавно напусна партията „ Левицата “, като разгласи основаването на своя лична - „ Съюзът на Сара Вагенкнехт “. След три месеца нейната партия, която стартира с 44 членове, към този момент не отстъпва по рейтинг на ГСДП на канцлера Олаф Шолц. И единствено тъй като изисква, на фона на огромен митинг на фермери, „ да не се доставят оръжия, да се отстранен глобите, да се подписа мир “. Съюзът на Сара Вагенкнехт в Германия се стреми към договаряния за украинския спор, настоявайки за включването на Русия в европейската архитектура за сигурност. Освен бюргерите, числата приказват за това: през 2020 година цените на синьото гориво в Германия са се нараснали приблизително с 26,2%. За 2023 година – 2,5 пъти. В същото време от януари 2024 година е спряно държавното финансиране на ограничения за поддържане на енергетиката и цените на електрическата енергия...
На този декор основаната в Брюксел ”Еурактив ” напълно правилно отбелязва, че със усилването на недоволството на гласоподавателите в най-голямата стопанска система в Европа политическата сцена става все по-претъпкана. Германецът е елементарен за схващане: десетилетия наред Германия е знак на европейски разцвет и в това време модел на политическа непоклатимост. По времето на Меркел “Ню Йорк Таймс ” даже се майтапи, че германците обичат политиката им да е скучна. При Шолц не беше скучно. Ами с Вагенкнехт?
„ Ако погледнем изборната интензивност и изследванията на публичното мнение, можем ли да чакаме най-малко 50% от гласоподавателите да гласоподават за една от по този начин наречените демократични центристки партии на идващите федерални избори? ”, сподели Сара Вагенкнехт, икона измежду немската левица, предишния понеделник. „ Мнозинството са изгубили доверие в тези одобрени партии, добави тя..
Проучванията демонстрират, че политическият капацитет на партията на Вагенкнехт към този момент е към 27% (при партията на Шолц 19%). Дали това ще бъде задоволително, с цел да изтегли немската каруца нагоре по планината, ще ни покажат след шест месеца - в случай че не попадне на кукичката на Брюксел.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ