Защо всички отново гледат към Нетаняху?
Вече повече от шест месеца Израел е замесен във война, освен в Газа, само че и в прокси спор с Иран. В събота вечер този прокси спор за първи път прояви своята интензивност и сътвори предпоставки за ескалация към пряк спор, откакто Иран извърши своята военна интервенция „ Истинско заричане ”.
Защо Иран атакува Израел?
Отговорът на този въпрос може да се търси в поредност от събития, които намират своите корени и развиване през последните 10-15 години. Иран сполучливо е брандиран като главния зложелател на Израел в района. Нещо, което не може да не се регистрира, предвид на обстоятелството, че страхът от иранското въздействие в Близкия изток беше и една от аргументите водачите на доста от арабските страни в района да премислят връзките си с Израел и да образуват стратегически връзки, които да се конкурират с тези на Иран.
Ако би трябвало обаче по-дълбоко и аналитично да разгледаме въпроса, то Иран нямаше различен избор с изключение на да се намеси непосредствено в спора. Криенето зад проксита дълго беше сполучлива тактика, само че след поетапното очистване на редица висши ирански военни, които координираха иранските проксита, Техеран стартира да схваща, че координирането на доста точки за напън против Израел не дава нужните резултати.
Трябва да е ясно едно и то е, че след 7 октомври 2023 година Израел не преглежда войната против „ Хамас “ като единственият спор, а в противен случай, Израел е в уголемен районен спор с така наречен Огнен пръстен на Иран, който употребява пет точки за напън против Израел и неговите съдружници.
Кои са тези пет точки?
Освен „ Хамас “ в Газа и Западния бряг, несъмнено, би трябвало да споменем „ Хизбулла “ в Ливан, иранските милиции в Южна Сирия и „ Популярния фронт ” в Ирак, а и от половин година насам и дейното присъединяване, което имат хутите в Йемен, чиито пиратски нападения над търговски кораби в Баб-ел Мандебския пролив нанасят не малко стопански вреди.
След ликвирането на Касем Сюлеймани през 2020 година, Иран се наложи да премисли метода си за борба с Израел. Това дружно със сформирането на съюзи с Авраамовите съглашения сред Израел и няколко страни в района, както и стоплянето на връзките сред Израел и Саудитска Арабия, принуди режима да децентрализира прокситата, давайки им повече средства, само че и повече автономност на деяние. Неслучайно в последните години противоракетните системи и „ Железният купол ” на Израел бяха тествани нееднократно. От дребни ракети от Газа и Ливан, до ракетите и дроновете, които Иран изтреля в събота. И въпреки всичко системите на Израел и неговите съдружници съумяват, въпреки и с огромна финансова стойност да стопират до 99% от ударите на Иран.
Тук би трябвало да се регистрира и намесата на прилежаща Йордания, тъй като прихващането на иранските дронове и ракетите се осъществяваше и след експлицитната наредба на крал Абдулла, че дава достъп до йорданското въздушно пространство на Израел. Нещо, което демонстрира, какъв брой жилест и устойчив е съюзът на Израел с Йордания, въпреки и предвид на обстоятелството, че крал Абдулла е един от най-острите критици на войната на Израел в Газа.
Но настрани от „ огнените пръстени ” на Иран, тук би трябвало да погледнем по-сериозно какви са ходовете пред Израел и Нетанаху.
Какво следва и каква ще е ответната реакция на Израел?
Атаката на Иран има повече политическа тежест в сравнение с да цели да нанесе някаква действителна вреда по Израел. Самите цели и удари демонстрират това. Всъщност, в случай че би трябвало независимо да погледнем на нещата, тази офанзива обслужва и аятоласите и Нетаняху. Режимът в Иран не желае война, а желае да сплаши!
Иран желае да покаже, че към момента има силите да попречва и да въздейства на процесите в Близкия изток, а за Нетаняху Иран е опция още веднъж да сплоти „ военния кабинет ” и да накара хората, които допреди две седмици призоваваха за избори в Израел, да останат в него. Преди офанзивата на Израел над иранското консулство в Дамаск, кабинетът на Нетаняху беше изправен пред сериозна рецесия. Към проблемите му се прибавя и огромният факт, че още няма решение за най-болния въпрос за заложниците, които „ Хамас “ държи в плен, а настрана от това връзките сред Нетаняху и Байдън, доведоха до това Израел да компрометира основна част от лобито си в Демократическата партия. Нещо повече беше и въздържането при гласуванията на Съединени американски щати в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както и привикването на опозиционните водачи Ганц и Лапид, до момента в който самия Нетаняху няма среща очи в очи с Байдън от месеци. Всичко това дава индикации, че Байдън и демократите не желаят да имат нищо общо с Бенямин Нетаняху.
Другото нещо, което Нетаняху ще срещне като проблем, е по какъв начин да укроти крайнодесните хардлайнери в кабинета, като Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир, изключително с оглед, на това че има членове на техните партии, които потъпкват всевъзможни граници и призоваваха още преди месеци за удар с „ тактическо нуклеарно оръжие ” против Иран или потреблението на такова оръжие в Газа. Тук ролята на Нетаняху ще би трябвало да е основна предвид на това, че той не може да си разреши хардлайнерите да му се качат на главата. Едно е политическото оцеляване и затварянето на очите на ликудниците за това какво вършат религиозните ционистки заселници в Западния бряг, само че напълно друго е война с Иран.
Има и различен вид, който в случай че от Вашингтон се направлява добре, може да даде по-добри резултати. Това е вкарването в уравнението на арабските страни и по-конкретно на Саудитска Арабия. За сходна концепция се заприказва още преди три седмици, когато президентът Джо Байдън загатна, че има такива индикации от стана на Рияд. Сформирането и укрепването на мощен районен съюз, който доста и намерено да ограничи „ иранския шиитски полумесец ” е единственият път напред за деескалация на спора. Това е и единственият път за разрешаване на палестинския въпрос. Без присъединяване на арабските страни няма да има мир. Особено в случай че се стигне до война сред Израел и Иран.
Тук е редно да се регистрира още нещо доста значимо и то е, че борбата сред Израел и Иран ще има директни политически последствия освен в Техеран и Йерусалим, само че и непосредствено във Вашингтон, където към този момент се чуват доста съществени рецензии от страна на републиканците към президента Байдън, който ясно съобщи, че Съединени американски щати няма да се включат в ответен удар на Израел против Иран. Нетаняху освен относително сполучливо маневрира своето политическо оцеляване, само че освен това, той сякаш сполучливо за него самия маневрира и в връзките сред демократите и републиканците в Конгреса. Ироничното в тази ситуация е, че до момента в който той маневрира с персонална политическа полза, Израел стартира да губи двупартийния детайл на поддръжка от страна на Съединени американски щати. Златното сечение за невмешателство и невземане на страна беше нарушено още през 2016 година, когато Нетаняху поддържа Доналд Тръмп. Всъщност ударът на Израел против Дамаск преди две седмици целеше да притегли вниманието на Тръмп, тъй като Нетаняху желае да покаже, че е подготвен да продължи делото на администрацията на Тръмп, ликвидирайки втория по старшинство след починалия Сюлеймани човек на Революционната армия в Сирия – Мохамед Реза Захеди. Дългата игра на Нетаняху е ясна и тя е той да се улови като удавник за шамандура при възможна победа на Тръмп на идните избори в Съединени американски щати. Затова Биби изигра „ иранската карта ” и сложи Иран пред алтернатива да отговори непосредствено, а не през проксита.
Не мога да предскажа какъв тъкмо ще е отговорът на Израел след офанзивата на Иран в събота, само че едно съм сигурен и то е, че в случай че за Нетаняху предизвикването на Иран да влезе в открит спор му носи някакво краткотрайно политическо самочувствие, то за Иран ще става все по-трудно да прави крачки обратно. Революционната армия от ден на ден се трансформира в организация, изолирана от иранското общество. Война за Иран на открито, може да докара до вълнения вътре, а въпреки това едното око на Иран постоянно би трябвало да гледа и на изток към Пакистан, от кое място непрекъснато идват бежанци. Поредният многомилиарден заем от Китай не се обрисува да е от изгода за режима на аятоласите, а и не виждам самодейност от Китай за финансиране на такива ходове. Така че пред Израел седят повече варианти, в сравнение с пред Иран. Включително седи и опцията Израел един път вечно да реши въпроса с иранската нуклеарна стратегия.
Единственият сигурен съдружник на Иран в сегашната обстановка остава Русия, която обаче мъчно ще може да играе по-съществена роля в този спор. Особено предвид на това, че тя сполучливо към този момент маневрира своите ползи в спора за въздействие сред Иран и арабските страни, правейки несъмнено, оръжейни и ресурсни покупко-продажби и с двете страни.
Пред Запада и по-конкретно пред Съединени американски щати стои още една алтернатива
И това е бързото топене на блокираните от републиканците запаси за Израел и Украйна в Конгреса. Два са разновидностите там, като единият е доста неприятен, а другият има капацитет, в случай че е направляван добре, да служи като продължение на линията на Байдън за помощ на съдружниците на Съединени американски щати в района.
В първия вид милиардите в помощ, които вървят към този момент в един пакет, биват разграничени в два. За Израел и Украйна поотделно. Републиканците дават индикации, че са подготвени на подобен ход, само че това ще сътвори дипломатически проблем за Съединени американски щати, тъй като ще постави подозрения за двойни стандарти при оценката на външните закани за Запада. При втория вид пакетът остава един, само че бива отблокиран, заздравен и гласуван, както е в сегашната си дефиниция. При този сюжет Байдън печели, тъй като до момента в който оказва помощ, резервира и интереса на американската външна политика, която в неговото лице и това на предшественика му Барак Обама е в школата на „ уилсънизма ”, в случай че би трябвало да четем Уолтър Ръсел Мийд.
И тук доближавам до заключението, което става все по-ясно за всички. Линията на американската външна политика, направлявана от президенти на Демократическата партия за овакантяване на някои проблематични райони, само че подсилвайки локалните съдружници там, е от време на време политика на „ нож с две остриета ”. Съединени американски щати не желаят да се трансформират в „ огромния батко ”, който разчиства след дребния брат, само че в това време не могат и да изоставен района по простата причина, че отговорността към събитията и последствията от тях са в частност последствия от американското наличие в Близкия изток. Тоест като си се хванал на хорото, ще играеш до дъно.
Може би поради това известността на Обама и Байдън в Близкия и Средния изток претърпя съществени вреди. Иранската договорка, напускането на Афганистан, натрупването на проблеми в връзките с локални съдружници. Всичко това са признаци на ерозията на американското наличие в района. И единствените, които печелят от това, са ретроградните сили. Сега е един от тези моменти, в които не би трябвало да има съмнение в позицията на Съединени американски щати в районен аспект. Тишината от „ военния кабинет ” на Израел също подсказва, че всички са в очакване. На какво обаче, е въпросът, чийто отговор занапред ще би трябвало да чакаме!
---
Димитър Къцарков e хебраист и докторант по интернационалните връзки. Специализирал е в Университета в Хайфа и в Йерусалимския университет, Израел. Работил е в посолството на Израел в България, Министерството на външните работи, Израелския център за просвета и просвета в България, както и във фондация Orient Occident по стратегия на Съвета за човешки права на Организация на обединените нации в Мароко и Египет. Към момента развива частна консултантска активност за старт-ъп компании, търсещи реализация на пазарите в Близкия изток и Африка. Автор на редица медийни и научни публикации.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Защо Иран атакува Израел?
Отговорът на този въпрос може да се търси в поредност от събития, които намират своите корени и развиване през последните 10-15 години. Иран сполучливо е брандиран като главния зложелател на Израел в района. Нещо, което не може да не се регистрира, предвид на обстоятелството, че страхът от иранското въздействие в Близкия изток беше и една от аргументите водачите на доста от арабските страни в района да премислят връзките си с Израел и да образуват стратегически връзки, които да се конкурират с тези на Иран.
Ако би трябвало обаче по-дълбоко и аналитично да разгледаме въпроса, то Иран нямаше различен избор с изключение на да се намеси непосредствено в спора. Криенето зад проксита дълго беше сполучлива тактика, само че след поетапното очистване на редица висши ирански военни, които координираха иранските проксита, Техеран стартира да схваща, че координирането на доста точки за напън против Израел не дава нужните резултати.
Трябва да е ясно едно и то е, че след 7 октомври 2023 година Израел не преглежда войната против „ Хамас “ като единственият спор, а в противен случай, Израел е в уголемен районен спор с така наречен Огнен пръстен на Иран, който употребява пет точки за напън против Израел и неговите съдружници.
Кои са тези пет точки?
Освен „ Хамас “ в Газа и Западния бряг, несъмнено, би трябвало да споменем „ Хизбулла “ в Ливан, иранските милиции в Южна Сирия и „ Популярния фронт ” в Ирак, а и от половин година насам и дейното присъединяване, което имат хутите в Йемен, чиито пиратски нападения над търговски кораби в Баб-ел Мандебския пролив нанасят не малко стопански вреди.
След ликвирането на Касем Сюлеймани през 2020 година, Иран се наложи да премисли метода си за борба с Израел. Това дружно със сформирането на съюзи с Авраамовите съглашения сред Израел и няколко страни в района, както и стоплянето на връзките сред Израел и Саудитска Арабия, принуди режима да децентрализира прокситата, давайки им повече средства, само че и повече автономност на деяние. Неслучайно в последните години противоракетните системи и „ Железният купол ” на Израел бяха тествани нееднократно. От дребни ракети от Газа и Ливан, до ракетите и дроновете, които Иран изтреля в събота. И въпреки всичко системите на Израел и неговите съдружници съумяват, въпреки и с огромна финансова стойност да стопират до 99% от ударите на Иран.
Тук би трябвало да се регистрира и намесата на прилежаща Йордания, тъй като прихващането на иранските дронове и ракетите се осъществяваше и след експлицитната наредба на крал Абдулла, че дава достъп до йорданското въздушно пространство на Израел. Нещо, което демонстрира, какъв брой жилест и устойчив е съюзът на Израел с Йордания, въпреки и предвид на обстоятелството, че крал Абдулла е един от най-острите критици на войната на Израел в Газа.
Но настрани от „ огнените пръстени ” на Иран, тук би трябвало да погледнем по-сериозно какви са ходовете пред Израел и Нетанаху.
Какво следва и каква ще е ответната реакция на Израел?
Атаката на Иран има повече политическа тежест в сравнение с да цели да нанесе някаква действителна вреда по Израел. Самите цели и удари демонстрират това. Всъщност, в случай че би трябвало независимо да погледнем на нещата, тази офанзива обслужва и аятоласите и Нетаняху. Режимът в Иран не желае война, а желае да сплаши!
Иран желае да покаже, че към момента има силите да попречва и да въздейства на процесите в Близкия изток, а за Нетаняху Иран е опция още веднъж да сплоти „ военния кабинет ” и да накара хората, които допреди две седмици призоваваха за избори в Израел, да останат в него. Преди офанзивата на Израел над иранското консулство в Дамаск, кабинетът на Нетаняху беше изправен пред сериозна рецесия. Към проблемите му се прибавя и огромният факт, че още няма решение за най-болния въпрос за заложниците, които „ Хамас “ държи в плен, а настрана от това връзките сред Нетаняху и Байдън, доведоха до това Израел да компрометира основна част от лобито си в Демократическата партия. Нещо повече беше и въздържането при гласуванията на Съединени американски щати в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както и привикването на опозиционните водачи Ганц и Лапид, до момента в който самия Нетаняху няма среща очи в очи с Байдън от месеци. Всичко това дава индикации, че Байдън и демократите не желаят да имат нищо общо с Бенямин Нетаняху.
Другото нещо, което Нетаняху ще срещне като проблем, е по какъв начин да укроти крайнодесните хардлайнери в кабинета, като Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир, изключително с оглед, на това че има членове на техните партии, които потъпкват всевъзможни граници и призоваваха още преди месеци за удар с „ тактическо нуклеарно оръжие ” против Иран или потреблението на такова оръжие в Газа. Тук ролята на Нетаняху ще би трябвало да е основна предвид на това, че той не може да си разреши хардлайнерите да му се качат на главата. Едно е политическото оцеляване и затварянето на очите на ликудниците за това какво вършат религиозните ционистки заселници в Западния бряг, само че напълно друго е война с Иран.
Има и различен вид, който в случай че от Вашингтон се направлява добре, може да даде по-добри резултати. Това е вкарването в уравнението на арабските страни и по-конкретно на Саудитска Арабия. За сходна концепция се заприказва още преди три седмици, когато президентът Джо Байдън загатна, че има такива индикации от стана на Рияд. Сформирането и укрепването на мощен районен съюз, който доста и намерено да ограничи „ иранския шиитски полумесец ” е единственият път напред за деескалация на спора. Това е и единственият път за разрешаване на палестинския въпрос. Без присъединяване на арабските страни няма да има мир. Особено в случай че се стигне до война сред Израел и Иран.
Тук е редно да се регистрира още нещо доста значимо и то е, че борбата сред Израел и Иран ще има директни политически последствия освен в Техеран и Йерусалим, само че и непосредствено във Вашингтон, където към този момент се чуват доста съществени рецензии от страна на републиканците към президента Байдън, който ясно съобщи, че Съединени американски щати няма да се включат в ответен удар на Израел против Иран. Нетаняху освен относително сполучливо маневрира своето политическо оцеляване, само че освен това, той сякаш сполучливо за него самия маневрира и в връзките сред демократите и републиканците в Конгреса. Ироничното в тази ситуация е, че до момента в който той маневрира с персонална политическа полза, Израел стартира да губи двупартийния детайл на поддръжка от страна на Съединени американски щати. Златното сечение за невмешателство и невземане на страна беше нарушено още през 2016 година, когато Нетаняху поддържа Доналд Тръмп. Всъщност ударът на Израел против Дамаск преди две седмици целеше да притегли вниманието на Тръмп, тъй като Нетаняху желае да покаже, че е подготвен да продължи делото на администрацията на Тръмп, ликвидирайки втория по старшинство след починалия Сюлеймани човек на Революционната армия в Сирия – Мохамед Реза Захеди. Дългата игра на Нетаняху е ясна и тя е той да се улови като удавник за шамандура при възможна победа на Тръмп на идните избори в Съединени американски щати. Затова Биби изигра „ иранската карта ” и сложи Иран пред алтернатива да отговори непосредствено, а не през проксита.
Не мога да предскажа какъв тъкмо ще е отговорът на Израел след офанзивата на Иран в събота, само че едно съм сигурен и то е, че в случай че за Нетаняху предизвикването на Иран да влезе в открит спор му носи някакво краткотрайно политическо самочувствие, то за Иран ще става все по-трудно да прави крачки обратно. Революционната армия от ден на ден се трансформира в организация, изолирана от иранското общество. Война за Иран на открито, може да докара до вълнения вътре, а въпреки това едното око на Иран постоянно би трябвало да гледа и на изток към Пакистан, от кое място непрекъснато идват бежанци. Поредният многомилиарден заем от Китай не се обрисува да е от изгода за режима на аятоласите, а и не виждам самодейност от Китай за финансиране на такива ходове. Така че пред Израел седят повече варианти, в сравнение с пред Иран. Включително седи и опцията Израел един път вечно да реши въпроса с иранската нуклеарна стратегия.
Единственият сигурен съдружник на Иран в сегашната обстановка остава Русия, която обаче мъчно ще може да играе по-съществена роля в този спор. Особено предвид на това, че тя сполучливо към този момент маневрира своите ползи в спора за въздействие сред Иран и арабските страни, правейки несъмнено, оръжейни и ресурсни покупко-продажби и с двете страни.
Пред Запада и по-конкретно пред Съединени американски щати стои още една алтернатива
И това е бързото топене на блокираните от републиканците запаси за Израел и Украйна в Конгреса. Два са разновидностите там, като единият е доста неприятен, а другият има капацитет, в случай че е направляван добре, да служи като продължение на линията на Байдън за помощ на съдружниците на Съединени американски щати в района.
В първия вид милиардите в помощ, които вървят към този момент в един пакет, биват разграничени в два. За Израел и Украйна поотделно. Републиканците дават индикации, че са подготвени на подобен ход, само че това ще сътвори дипломатически проблем за Съединени американски щати, тъй като ще постави подозрения за двойни стандарти при оценката на външните закани за Запада. При втория вид пакетът остава един, само че бива отблокиран, заздравен и гласуван, както е в сегашната си дефиниция. При този сюжет Байдън печели, тъй като до момента в който оказва помощ, резервира и интереса на американската външна политика, която в неговото лице и това на предшественика му Барак Обама е в школата на „ уилсънизма ”, в случай че би трябвало да четем Уолтър Ръсел Мийд.
И тук доближавам до заключението, което става все по-ясно за всички. Линията на американската външна политика, направлявана от президенти на Демократическата партия за овакантяване на някои проблематични райони, само че подсилвайки локалните съдружници там, е от време на време политика на „ нож с две остриета ”. Съединени американски щати не желаят да се трансформират в „ огромния батко ”, който разчиства след дребния брат, само че в това време не могат и да изоставен района по простата причина, че отговорността към събитията и последствията от тях са в частност последствия от американското наличие в Близкия изток. Тоест като си се хванал на хорото, ще играеш до дъно.
Може би поради това известността на Обама и Байдън в Близкия и Средния изток претърпя съществени вреди. Иранската договорка, напускането на Афганистан, натрупването на проблеми в връзките с локални съдружници. Всичко това са признаци на ерозията на американското наличие в района. И единствените, които печелят от това, са ретроградните сили. Сега е един от тези моменти, в които не би трябвало да има съмнение в позицията на Съединени американски щати в районен аспект. Тишината от „ военния кабинет ” на Израел също подсказва, че всички са в очакване. На какво обаче, е въпросът, чийто отговор занапред ще би трябвало да чакаме!
---
Димитър Къцарков e хебраист и докторант по интернационалните връзки. Специализирал е в Университета в Хайфа и в Йерусалимския университет, Израел. Работил е в посолството на Израел в България, Министерството на външните работи, Израелския център за просвета и просвета в България, както и във фондация Orient Occident по стратегия на Съвета за човешки права на Организация на обединените нации в Мароко и Египет. Към момента развива частна консултантска активност за старт-ъп компании, търсещи реализация на пазарите в Близкия изток и Африка. Автор на редица медийни и научни публикации.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ