Вече повече от седмица бизнес, държава и синдикати обсъждат мерки,

Вече повече от седмица бизнес, страна и синдикати разискват ограничения, с които да подкрепят стопанската система ни да "издържи " в актуалната обстановка. Работодателите желаят "глътка въздух ", чиновниците заплатите си, а страната да продължи да получава доходи в бюджета. Вчера трите страни реализираха непълен консенсус по какъв начин би трябвало да се работи. Останаха няколко желани от бизнеса промени, които евентуално ще бъдат признати при започване на идната седмица.

Какви са ограниченията, по какъв начин ще работи бизнесът и ще излезем ли от актуалната обстановка с стопанска система, която не е "заразена " толкоз мощно, изданието economic.bg. беседва с Евгений Иванов, изпълнителен шеф на най-голямата работодателска организация в страната - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

- Г-н Иванов, през вчерашния ден страната, бизнесът и синдикатите разискаха постановлението, през което страната ще поддържа бизнеса и служащите. Можем ли да обобщим какво се включва в него и за какво беше подкрепено частично от работодателите?

- Хронологията е следната. В петък преглеждахме план на разпореждане за мярката "60/40 ", на стойност 1 милиарда лева, посредством която ще се подкрепя изплащането на заплатите на предприятия в затруднено положения. В нея методът беше доста друг от този, за който се договорихме през вчерашния ден (събота, 28 март). В текстовете от постановлението от петък методът беше следният – има лист от браншове, които могат да бъдат бенефициенти по мярката "60/40 " и единствено предприятия, които са в тези браншове с код по КИД могат да аплайват, другите не. И това беше единственият аршин.

След дълги разисквания, в петък взехме решение, че би трябвало да има по-обективен метод и се разбрахме страната да приготви нов вид, в който да бъдат регистрирани и нашите претенции. Вчера (събота) получихме от страната вид, който предвиждаше следното – един лист с предприятия в браншове, които със заповед на министъра на опазването на здравето са затворени, които няма потребност да потвърждават нищо, тъй като щом са затворени със заповед, имат достъп до мярката.

Получихме и различен лист, с втори тип предприятия, които преустановяват работа напълно или отчасти, тъй като имат чист спад на продажбите. И страната беше предложила да има предел, съгласно който да се потвърди, че има спад на чистите доходи от продажби - повече от 25%, и тези предприятия да имат достъп до мярката. Държавата предлага сравнението да е месец март 2020 година по отношение на осреднения интервал януари-февруари 2020 година

Но съгласно нас двата параметъра са мощно дискриминационни. Първият – 25% спад на продажбите е доста висок предел. Ако си стигнал до този %, ти си „ починал “ и няма за какво да те съживяват, това предприятия няма смисъл да бъде подпомагано. По предложение на КРИБ намаляването на прага до 20% дава опция предприятието да бъде избавено. По него се водеха доста диспути и един по един обществените сътрудници го одобриха, след което го одобри и министърът на труда и обществената политика Деница Сачева.

Другото предложение беше по отношение на интервала на съпоставяне. Януари месец постоянно е слаб, даже в учебници написа, че е слаб месец за бизнеса. И когато съпоставим слаб резултат със слаб резултат, няма да се потвърди и 5% спад в оборота. Затова тази мярка аз персонално дефинирах като мощно дискриминационна. Защото има доста предприятия, които имат тежка сезонна взаимозависимост и тези предприятия на процедура ще бъдат изключени поради интервала на съпоставяне. Затова предложих то да се прави на годишна база – март 2020 година по отношение на март 2019 година или 1/12 от цялата предходна година. Предложих от тези разновидности да си избере страната. В последна сметка със обществените сътрудници се обединихме да бъде март по отношение на март предходната година. Това ни даде опция да подкрепим отчасти мярката, тъй като страната одобри предложенията на КРИБ.

- Защо остава тогава думата „ отчасти “?

- Защото в частта държавна помощ по схемата "60/40 " не ги поддържаме. Смятаме, че тази мярка, в този тип няма да работи. Има компании, които мъчно могат по тази скица да си подкрепят заплатите, тъй като когато една огромна компания е бенефициент по мярката, тя постоянно има ликвидност, с която може да покрие заплащанията сред месеците. Докато дребният бизнес живее месец за месец. Откъде притежател на дребна компания ще вземе пари, в случай че няма ликвидност, да покрие заплатите преди страната да му е превела идващия транш? Сметката му не излиза. Синдикатът КТ „ Подкрепа “ напълно тук ме поддържа и изнесоха данни от техните федерации, че при 60/40 работодателят избира да редуцира служащи, в сравнение с да заплаща заплати.

В Закона за изключителното състояние обаче е записано точно 60/40 и в този момент чакаме и сме поискали незабавна корекция в него. Тристранката не може да промени закона.

- Какви разновидности предложи КРИБ за смяната на тази мярка?

- КРИБ още в петък предложи три разновидността. Първият е да остане съотношението 60/40, само че страната да поеме осигуровките, които другояче би трябвало да заплати работодателят, отново в съответствие 60/40. Този вид беше мощно подсилен от КНСБ, които обявиха, че той ще работи. Законът може да бъде изменен и това да бъде признато, тогава не би трябвало да се пипа нищо, а единствено да се прибавят осигуровките. Това, съгласно нас, е най-работещият вид.

Вторият вид, който ще бъде малко по-трудно признат от страната, е разпределението на процентите да бъде 80/20. Тогава към този момент Вашият шеф ще има пари, защото ще би трябвало да обезпечи доста по-малко средства, в сравнение с при схемата 60/40.

И третият вид е най-неприятен и за работодателите, и за служащите. При него страната се съгласява да бъдат понижени заплатите в предприятията за интервала на рецесията. Както, да вземем за пример, направиха във футболен клуб „ Барселона “ и си понижиха заплатите.

- На кой от тези разновидности се спря страната и тук ли е повода, че „ отчасти “ подкрепяте ограниченията?

- Тук е. Но казусът е, че държавното управление не може да одобри нито един от тези разновидности, до момента в който не бъде изменен законът. Това е работа на Народното събрание. В момента в него е записано 60/40 и осигуровките се заплащат напълно от работодателя. Той би трябвало да се промени в един от тези три разновидността, които оферират работодателите. Най-работещ и бърз е първият и той е в границите на този бюджет, не би трябвало да се дават в допълнение пари.

Този вид е потребен, тъй като всеки участник в схемата получава повече наличен приход – служащият ще получи повече, работодателят ще има повече пари за заплати, а фискът от единия джоб ще реалокира осигуровките незабавно в другия, в Национален осигурителен институт. Ако би трябвало да ги заплаща работодателят, той по закон може да ги начисли, само че да не ги заплати или да ги заплати след шест месеца. Както сподели министър председателят Борисов, има спад в приходите от осигуровки и би трябвало незабавно да пълним Национален осигурителен институт. Ето го – това е разновидността. По този метод към 120-150 млн. лева ще влязат мигновено в Национален осигурителен институт, тъй като страната ще ги извади от единия джоб и ще ги постави в другия.

- В последна сметка, за които и от разновидностите да се съгласи страната, би трябвало да има смяна в Закона за изключителното състояние?

- Задължително би трябвало да има смяна в закона. Те не могат да вземат решение, тъй като това не е нито прерогатив на вицепремиера, нито на министъра. Тези разновидности са изпратени от дълго време и са записани в протокола от съвещанието, т.е. са публични. Но Народното събрание би трябвало да реши, тъй че когато се свика, ние ще изготвим формален документ, в който да има на хартия трите оферти и те да си изберат едно от тях.

- Кога може да се свика Народното събрание, съгласно Вас?

- Трябва да стане оптимално бързо. Тогава би трябвало да се прегледа и друга точка – станалото към този момент ноторно известно неплащане – ние го назоваваме „ парадайс за длъжника “. В момента Законът за изключителното състояние дава право никой да не заплаща нищо, да не бъде преследван, да не заплаща лихви и кредиторът да няма никакъв лост да си получи парите назад. Това са двете промени, за които незабавно би трябвало да бъде призован Народното събрание и незабавно да бъдат признати.

- Очаквате ли това да се случи другата седмица, тъй като въпреки всичко би трябвало ограниченията да се одобряват бързо, с цел да може и да се приложат бързо?

- Очакваме и се надяваме това да стане в сряда.

- Какви други ограничения оферирате за подпомагането на бизнеса?

- Те са свързани с Българската национална банка и ние се надяваме и сме подкрепили да се одобряват напътствията на Европейската централна банка и на Европейската комисия за разхлабване на режима на кредитиране, с цел да могат комерсиалните банки бързо да стартират да кредитират. Това към този момент е направено на европейско равнище.

- Миналата седмица по рекомендации на ЕЦБ стана ясно, че и в България може да се одобри „ кредитна почивка “.

- Това решение може да се вземе единствено и само от комерсиалните банки, то не може да бъде общо. Всяка ще реши за себе си.

Ако обаче бяхме в еврозоната и ERM-2, щяхме да се „ къпем “ в пари, евтини пари и доста пари. Нека това бъде обица на ухото на тези, които бяха срещу. Нека в този момент да търсят пари от тези, които споделиха, че ще загубим, в случай че влезем в еврозоната. Ако бяхме там в този момент, щяхме да можем да теглим милиарди при 0% рента и когато не ги върнем, най-после можеше и да ги опростят. Пример за това са Гърция и Италия, тъй че вижте какво загубихме. Еврозоната сега дава пари с цялостни шепи. 1 трлн. евро е към този момент мярката, от които ние можем да вземем 0 евро.

- Капитализацията на ББР със 700 млн. лева, които ще се дават като гаранции на бизнеса и се чака банките да провиснал още 2 милиарда лева на база на тази гаранция, работеща мярка ли ще е?

- Това ще е безусловно работеща мярка и може би един от най-хубавите принадлежности, без да се води държавна помощ. Капитализира се банката, която по формулировка би трябвало да предизвиква, а тя към този момент дава портфейлна гаранция, която неведнъж усилва сумата, с която е обезпечена гаранцията. Това се практикува в целия свят.

- Другата значима допустима мярка е и заемите по 1500 лева за служащите. Според Вас хората в неплатен отпуск ще се възползват ли от нея и задоволителни ли са тези пари, в случай че рецесията продължи повече от месец?

- При тази мярка, отново в режим на гаранции, ББР ще дава парите през комерсиалните банки. Като се чака този, който е теглил заема, да го върне, тъй като в случай че не го върне, при него загубите ще бъдат, че първо ще влезе в „ черния лист “ на неизрядните платци и повече на никое място няма да получи стотинка. Второ - това е дребен мост, който да обезпечи семействата в този интервал, който ние чакаме да бъде не повече от три месеца.

Това би трябвало да бъде облечено юридически сред принципала на ББР - министърът на финансите, и банката. И след това сред ББР и комерсиалните банки. Тази мярка беше казана политически, само че би трябвало да бъде облечена в документи.

- Говорим за краткосрочни ограничения и всички надяваме да се наложат единствено такива за идващите 2-3 месеца. Всъщност какъв брой може да издържи стопанската система ни в тази обстановка?

- Оптимистичният вид е да издържи без огромни разтърсвания три месеца. След това към този момент ще влезем в мощно „ спешен режим “ и започваме да режем, няма да има метод. Този режим на „ стягане на коланите “ включва всичко, били сме в подобен през 2008 година и знаем.

- Работи ли се към този момент и за дълготрайни ограничения и изобщо би трябвало ли да се разискват в сегашния миг, имайки поради, че още сме фокусирани върху краткосрочните?

- Дълбоко някъде в нашите разбори има, има планове. Но всеки един план не може да бъде аргументиран, в случай че нямаме числата за загубите. Трябва да изчакаме тези 2-3 месеца, с цел да имаме цялостна картина и да облечем дълготрайните ограничения в точни цифри, в този момент можем да гадаем единствено.

- Като приказваме за цифри, то има ли калкулации какъв брой е изгубил бизнесът, без да го окачествяваме като дребен и огромен, от 13 март – началото на изключителното състояние?

- Грубата сметка сочи, че туристическият бранш на процедура регистрира 90% загуби. Това значи, че приносът на бранша от 13% в Брутният вътрешен продукт става 10%, които също са под въпрос. Това са първите почти надеждни цифри. Имаме обаче напредък в други браншове, които леко компенсират. На този стадий числата към момента плават. Нямаме и цялостен месец, с цел да създадем точна оценка кои браншове регистрират спад и кои растеж.