Николай Гяуров можеше да дружи и с короновани особи, и със селяни като мен
Вече съвсем шестнадесет години не е сред нас един Велик българин на име Николай Гяуров. Десетилетия той представяше България по най-големите подиуми на света. В днешно време оценките за персоналния му живот и за изкуството му са многозначни. Пише се, че в персоналния си живот бил затворен и неразговорлив - нямал другари. За изкуството му пък пишат, че е стартиран за осъществяванията си на партийни конгреси.
Аз считам, че на партийните конгреси не е изпълнявал “Партизан за пердах се стяга”, а международна класика
Смятам, че щом е можел да дружи с един селяндур като мен, е имал и доста други другари тук и по света.
Познавам го още от 50-те години. Тогава бях възпитаник във Велинград. По това време изгряваше звездата на Гяуров и като кореняк велинградчанин всички го знаеха. Беше разпален рибар, откъдето го знам и аз.
През 80-те години пък, когато към този момент живееше в гр. Модена, Италия, идваше на лов и лов на риба в Родопите, където работех и аз. Прекарваше при нас към месец като посетител на държавното управление. Ходехме на лов и най-много на лов на риба. Не съм срещал по-добър рибар на блесна от него.
Беше като видра, изваждаше пъстървите и от най-малките вирчета. Пристигаше при нас блед и изтощен. След няколко дни престой започваше да оглася коридорите с неповторимия си глас.
При един ловджийски излет против него излиза глиган. Той стрелял, само че глиганът не паднал на място, а се залетял към него. В последния миг Гяуров направил крачка настрана и хвърлил пелерината, с която бил загърнат. Глиганът се блъснал в пелерината, понесъл я напред и недалеко паднал. Имал си е дни артистът, както споделя народът.
Гяуров и авторът
Аз считам, че на партийните конгреси не е изпълнявал “Партизан за пердах се стяга”, а международна класика
Смятам, че щом е можел да дружи с един селяндур като мен, е имал и доста други другари тук и по света.
Познавам го още от 50-те години. Тогава бях възпитаник във Велинград. По това време изгряваше звездата на Гяуров и като кореняк велинградчанин всички го знаеха. Беше разпален рибар, откъдето го знам и аз.
През 80-те години пък, когато към този момент живееше в гр. Модена, Италия, идваше на лов и лов на риба в Родопите, където работех и аз. Прекарваше при нас към месец като посетител на държавното управление. Ходехме на лов и най-много на лов на риба. Не съм срещал по-добър рибар на блесна от него.
Беше като видра, изваждаше пъстървите и от най-малките вирчета. Пристигаше при нас блед и изтощен. След няколко дни престой започваше да оглася коридорите с неповторимия си глас.
При един ловджийски излет против него излиза глиган. Той стрелял, само че глиганът не паднал на място, а се залетял към него. В последния миг Гяуров направил крачка настрана и хвърлил пелерината, с която бил загърнат. Глиганът се блъснал в пелерината, понесъл я напред и недалеко паднал. Имал си е дни артистът, както споделя народът.
Гяуров и авторът Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ