Без светлина, газ и лекарства, но вкъщи. Как Нагорни Карабах живее под блокада - Свят
Вече съвсем два месеца арменците от Нагорни Карабах живеят в изолираност от външния свят. Азербайджан, който не крие упоритостите си да си върне контрола над противоречивия район, където не престават да живеят арменци, на процедура блокира единствения път към Армения. Хората не разполагат с храна и медикаменти, привикват да живеят с спирания на отоплението и електричеството, без явен излаз от обстановката, оповестява Би Би Си.
Малките магазинчета по тесните улички на Степанакерт (наричан от азербайджанците Ханкенди), столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република, са задръстени от опашки за яйца, които в този момент се продават един път на няколко дни и не повече от 10 яйца на човек. На витрините на прилежащите магазини има надписи " Без яйца " или " Елате със личните си торбички ".
По рафтовете в супермаркетите се натрупа прахуляк, като остават единствено най-скъпите или минимум нужните артикули. На опашките хората се поучават един различен къде в града и какви артикули могат да се намерят.
На 12 декември м.г. група, наричаща се азербайджански екоактивисти, блокира Лачинския кулоар - единствения сухопътен път, който свързва Степанакерт и НКР с Армения. Официален Баку поддържа протестиращите, само че упорства, че не се стреми да откъсне района от света. Международни организации и европейски политици предизвестяват, че Карабах затъва от ден на ден в филантропична рецесия.
Постепенно привикваме с това
От началото на блокадата достъп до района имат единствено Червеният кръст и съветските миротворци. Контингент от близо 2000 бойци е ситуиран в Нагорни Карабах след войната от 2020 година, вследствие на която към три четвърти от територията на НКР е под контрола на Азербайджан. Според арменски оценки на останалата земя живеят до 120 000 души.
Преди да бъде блокиран пътят от Армения до Нагорни Карабах, по пътя Горис-Степанакерт всеки месец се доставяха към 12 000 тона храна, а в този момент постоянните доставки са спрени. Храната доближава до НКР единствено с помощта на Червения кръст и миротворците.
Започнаха спирания на доставките на газ: единственият газопровод минава през територии под контрола на Азербайджан. През тези територии минава единственият електропреносен път, чиято щета докара до редица спирания на електрозахранването. Сега жителите на НКР прекарват най-малко шест часа дневно (три пъти по два часа) без електричество, а от време на време и без топла вода и отопление. През януари заради щета на кабел районът остана без интернет за през целия ден.
" Добре е да се изключват най-малко за два часа всякога, не повече. Ако вечеряме в девет вместо в седем, няма да загубим доста. Постепенно привикваме с това ", споделя жителката на Степанакерт Алена Мелкумян.
Небето над града към този момент не се вижда от дима на печките на дърва, които оказват помощ за справяне със студа. Някои хора купуват печки, други се пробват да си създадат сами. Все още има задоволително дърва за огрев.
По улиците е безшумно, колите са необичайност. Много от хората са почнали да вървят пешком, с цел да пестят горивото за незабавни случаи. Автобусите не престават да се движат, само че на рядко.
Альона Мелкумян, на 37 година, е родена и живее в Шуша (градът, който арменците назовават Шуши), където работи като туристически гид. И двата народа считат този град-крепост за собствен културен център; през 2020 година той минава под контрола на Азербайджан и всички арменски поданици на града би трябвало да намерят леговище в Армения или в други селища в НКР.
Альона и фамилията ѝ са се открили в един от хотелите за бежанци в Степанакерт, тя работи като рецепционистка в различен хотел и сама обезпечава прехраната на фамилията си. Баща ѝ е един от над 5000-те поданици, които са изгубили приходите си поради блокадата: строителната площадка, на която е работил, е спряна. Тригодишната й щерка получава обрив по тялото, който съгласно Альона се дължи на неналичието на витамини.
" Опитваме се да ѝ купуваме витамини, само че не можем да намерим нищо в аптеките. Можем умерено да ядем макарони и елда всеки ден, само че повече ме тормози, че не мога да осигуря на детето си вярно хранене. Или пък равнището на захарта на майка ми може да скочи до небето, а аз не мога да намеря инсулин ", споделя дамата.
Животът в хотела е обвързван с електричеството: в случай че няма ток, няма и вода или отопление. Сутрин Альона загрява вода в термос, с цел да има ресурс за останалата част от деня. Освен това тя подготвя храната авансово, стига да има електричество, а от време на време се постанова детето да се къпе на мрачно, на светлината на фенерче.
Заради затварянето на пътя е потърпевша и здравната логистика: медикаменти и здравно съоръжение към този момент не се доставят. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) оказва помощ за превозването на най-тежко болните: по данни на организацията за два месеца доброволците му са транспортирали повече от 70 пациенти.
МКЧК оказва помощ на хората да се съберат още веднъж със фамилиите си и доставя памперси, бебешка храна и медикаменти. Но медикаментите не доближават и се дават единствено на тежко болните.
Повече от 100 тона филантропичен помощ от Армения към този момент се намира в Горис, на границата с Карабах, само че към момента не е допустимо да бъде доставен в НКР. В Горис краткотрайно живеят и хора, блокирани в Армения поради затворини пътища.
Семейството на Самвел Нариманян е едно от многото, които към момента не са се завърнали. Администрацията на Сюник Марз заплаща за настаняването им, само че фамилията на Нариманян към момента не е съумяло да премине през Лачинския кулоар - хората се транспортират последователно. " Ще се приберем вкъщи допустимо най-скоро. Но към момента не знаем по кое време ще пристигна нашият ред. Намираме се в неопределеност ", споделя Нариманян.
78-годишният майор Арушанян е претърпял инфаркт и сърдечна интервенция, само че в този момент е невероятно да се откри нужното му лекарство. Успял е да се достави с две опаковки, само че никой не знае какъв брой дълго ще продължи блокадата.
За Арушанян, както и за други поданици на Степанакерт на неговата възраст, това не е първият сходен опит - блокадата на града по време на първата война в Карабах при започване на 90-те години на предишния век е траяла към шест месеца. " Вече сме минали през това, най-важното е да имаме самун. Докато има самун, няма да останем гладни. Може да нямаме ток, газ и медикаменти, само че сме си вкъщи ", споделя той.
На 18 януари управляващите вкараха система от талони за храна, които обезпечават по един литър олио за готвене, един кг елда, макаронени произведения, ориз и захар на човек месечно. Жителите на Степанакерт засаждат градини и оранжерии, с цел да си обезпечат най-малко малко ресурси.
Карабахските арменци имат лично произвеждане на месо и млечни артикули, само че съгласно локалните управляващи то е спаднало до най-малко заради неналичието на доставки на фураж и други селскостопански артикули.
Има ли излаз от рецесията?
Азербайджанските деятели се появяват за първи път на пътя Лачин в покрайнините на Шуша на 3 декември 2022 година, като желаят позволение от съветските миротворци да изпратят азербайджански експерти, които да следят мините в териториите под арменски надзор. След това обстановката беше позволена за няколко часа и дребна група азербайджански експерти се насочи към мините, съпроводена от миротворци.
Властите на НКР дефинират това като провокация за " спиране на сухопътните връзки и подлагане на психически гнет на локалното население ". Министерството на околната среда на Азербайджан упорства, че специалистите са били изпратени, с цел да проверяват " противозаконната употреба на минерали и обвързваните с нея екологични последствия ".
На 12 декември пътят още веднъж е блокиран от " екоактивисти ", които упорстват работата по мините да бъде прекъсната. Това са златните и медните залежи Кашен и Дръмбон (азербайджански имена Гизилбулаг и Демирли), експлоатирани от Base Metals, най-големия поданик в НКР.
На 28 декември управляващите на непризнатата република стопираха употребата на мината " Кашен " (мината в Дръмбон не работи от няколко години) и приканиха за интернационална оценка на въздействието върху околната среда. Баку не е дал отговор на това предложение.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отхвърля съществуването на самата обсада. " Знаем, че колите на мироопазващите сили транспортират храна и медикаменти за арменското население. Ние не сме срещу, защото блокадата не е наша цел ", съобщи Алиев на 10 януари.
Към плакатите " Спрете екоцида " от дълго време се причислиха и " Карабах е Азербайджан ", а участниците започнаха намерено да приказват за желанието си да поемат цялостен надзор над Лачинския път, който в този момент е в зоната на отговорност на миротворците.
Азербайджан не крие, че не желае да удължи мандата на миротворците след 2025 година На Нагорни Карабах не се дава специфичен статут ( " нито статут, нито самостоятелност ", по думите на Алиев) - Баку ги кани да станат азербайджански жители и да живеят в домовете си съгласно азербайджанското законодателство.
" За тези, които не желаят да станат жители на нашата страна, пътят не е затворен, те могат да изоставен. Никой няма да им се меси. Те могат да изоставен страната с рейсове. Пътят е отворен ", съобщи Алиев в средата на януари.
Друга допустима причина за блокадата е желанието на Баку да открие екстериториален кулоар " Зангезур " през арменска територия, който да свърже Азербайджан с неговия ексклав - Нахичеванската самостоятелна република.
" Коридорът " Зангезур ", който би трябвало да свърже Азербайджан с Нахичеван през арменския регион Сюник, рано или късно ще бъде пуснат в употреба, без значение дали Ереван желае или не ", сподели Алиев. Арменският министър-председател Никол Пашинян неведнъж е заявявал, че Армения не има намерение да дава подобен кулоар на Азербайджан, а се интересува от деблокирането на районните информационни направления.
Ситуацията в района се изостря, откакто Рубен Варданян, руско-арменски мултимилионер и човеколюбец, който се отхвърля от съветското си поданство и се реалокира в Карабах, поема ръководството на НКР през ноември 2022 година
Идването на Варданян не се харесва на азербайджанските управляващи, които го считат за " непознат детайл ". " Дейността му е с престъпен и рискован темперамент. Смятаме, че това би трябвало да спре. Колкото по-скоро този човек напусне района, толкоз по-добре ще бъде за всички, изключително за локалното население ", съобщи през декември азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов.
Общественото отношение към Варданян е смесено, като мнозина в Карабах и Армения го считат за протеже на Москва (отказът на Варданян от съветско поданство е подписан от самия президент Путин). Самият той заобикаля да насочва директни рецензии към Кремъл и миротворците, които играят все по-слаба роля от началото на войната в Украйна.
Вижданията на Варданян са да живее с азербайджанците " един до друг, само че не дружно " (т.е. не като част от Азербайджан). На огромен протест в Степанакерт на 25 декември Варданян съобщи, че карабахските арменци имат три благоприятни условия: да се интегрират в Азербайджан, да изоставен или да се бият. " Взех решението си на 2 септември (денят, в който разгласи, че ще се откаже от съветското си поданство и ще се реалокира в НКР), аз съм тук, съпротивлявам се, няма да напусна и няма да се подчиня на настояванията на Азербайджан ", сподели Варданян.
" Трябва да създадем всичко, с цел да може идващото потомство да види успеха - самостоятелен и благополучен Арцах (арменското име на НКР). " Варданян също по този начин декларира, че е подготвен да договаря с Азербайджан " при схващане от азербайджанска страна ". " Уважаваме обстоятелството, че живеем в един и същи район и че би трябвало да намерим метод да живеем дружно. Въпреки всички компликации, би трябвало да намерим решение, което да е задоволително и за двете страни ", сподели той.
Първоначално Варданян съумява да завоюва поддръжката на жителите, само че поради продължителната блокадата доверието към него спада.
Ереван неведнъж е упорствал Баку да деблокира пътя, само че няма признаци за съществени договаряния по този въпрос - най-малко обществено. Азербайджан публично отхвърля да договаря с " индивида, изпратен от Москва ".
В средата на януари Никол Пашинян съобщи, че най-хубавият метод за разрешаване на рецесията е да се изпрати интернационална задача за определяне на обстоятелствата в района. Той също по този начин съобщи, че Армения би трябвало да се управлява само от дипломацията и да упражнява " оптималния вероятен интернационален напън ".
Същевременно той подсети, че " няма страна в света, която да не признава Нагорни Карабах като част от Азербайджан. " Имаме избор: да се впишем в логиката на интернационалното развиване или да се противопоставим на тази логичност.
Ще преживеем и това
Карабахските арменци възприемат блокадата като опит на Азербайджан да пречупи волята им и в последна сметка да ги изгони от района. " Днес мога да устоя на всичко това и да хапвам макарони и елда, само че те ни карат да се усещаме потиснати. В дълготраен проект нещата ще бъдат доста по-трудни от лимитираните условия на живот, които имаме в този момент ", споделя Альона Мелкумян.
Майор Арушанян претърпява втората война в дома си в Степанакерт и даже в изискванията на обсада няма желание да го напуща. " По време на войната берях ябълки и круши в градината ни и ги изпращах в Ереван за внучката ми ", споделя той. - Сега очаквам пътят да се отвори, с цел да пристигна и да пие с мен нашето вино.
Малко карабахски арменци имат вяра, че могат да живеят в мир и сигурност като част от Азербайджан. През последните 30 години и арменците, и азербайджанците са били жертви на взаимно етническо пречистване, погроми и военни закононарушения. Но блокадата на Карабах и периодическите военни нападения на Азербайджан и обстрелването на позиции в Армения и НКР убеждават, че мирът към момента е надалеч.
" Невъзможно е да си представим, че едно арменско семейство може да живее, да праща децата си на учебно заведение, да работи, да сътвори какъвто и да е бизнес, в случай че живее в Азербайджан, под тяхно ръководство ", споделя жителката на Степанакерт Нона Погосян. - Дори в този момент, когато след 2020 година беше подписано някакво съглашение, виждаме по какъв начин Азербайджан нарушава всички клаузи по него. Историята през последното столетие неведнъж е доказвала, че двата народа не могат да съществуват дружно.
Въпреки спорните изказвания на арменските управляващи за ориста на Карабах, жителите се надяват да запазят независимостта си и виждат в това единствения метод да останат по домовете си. " Най-важното в процеса на създаване на бъдещето е да останем правилни на правилата, които бяха открити в края на 80-те години на предишния век (общественото придвижване за обособяване на Нагорно-Карабахската самостоятелна област от Азербайджанската ССР стартира през 1988 година - бел. ред.). Това е самоопределяне. Народът би трябвало да получи право на това ", споделя Гурген Багдасарян, преподавател по музика от Степанакерт.
Според него съветските мироопазващи сили към момента са единствената мощ, която стопира Азербайджан сега. " Жителите на Арцах разчитат на личните си сили и считат съветските миротворци за поръчител на сигурността ", добавя Гурген. - " Живея в Арцах, правя работата си съзнателно и с това способствам за това родината ми да се изправи на крайници. И мисля, че целият арменски народ е с нас. Те са един народ. И няма значение, че настоящето държавно управление (на Армения) е двусмислено по въпроса за Арцах. Ние също ще оцелеем.
Малките магазинчета по тесните улички на Степанакерт (наричан от азербайджанците Ханкенди), столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република, са задръстени от опашки за яйца, които в този момент се продават един път на няколко дни и не повече от 10 яйца на човек. На витрините на прилежащите магазини има надписи " Без яйца " или " Елате със личните си торбички ".
По рафтовете в супермаркетите се натрупа прахуляк, като остават единствено най-скъпите или минимум нужните артикули. На опашките хората се поучават един различен къде в града и какви артикули могат да се намерят.
На 12 декември м.г. група, наричаща се азербайджански екоактивисти, блокира Лачинския кулоар - единствения сухопътен път, който свързва Степанакерт и НКР с Армения. Официален Баку поддържа протестиращите, само че упорства, че не се стреми да откъсне района от света. Международни организации и европейски политици предизвестяват, че Карабах затъва от ден на ден в филантропична рецесия.
Постепенно привикваме с това
От началото на блокадата достъп до района имат единствено Червеният кръст и съветските миротворци. Контингент от близо 2000 бойци е ситуиран в Нагорни Карабах след войната от 2020 година, вследствие на която към три четвърти от територията на НКР е под контрола на Азербайджан. Според арменски оценки на останалата земя живеят до 120 000 души.
Преди да бъде блокиран пътят от Армения до Нагорни Карабах, по пътя Горис-Степанакерт всеки месец се доставяха към 12 000 тона храна, а в този момент постоянните доставки са спрени. Храната доближава до НКР единствено с помощта на Червения кръст и миротворците.
Започнаха спирания на доставките на газ: единственият газопровод минава през територии под контрола на Азербайджан. През тези територии минава единственият електропреносен път, чиято щета докара до редица спирания на електрозахранването. Сега жителите на НКР прекарват най-малко шест часа дневно (три пъти по два часа) без електричество, а от време на време и без топла вода и отопление. През януари заради щета на кабел районът остана без интернет за през целия ден.
" Добре е да се изключват най-малко за два часа всякога, не повече. Ако вечеряме в девет вместо в седем, няма да загубим доста. Постепенно привикваме с това ", споделя жителката на Степанакерт Алена Мелкумян.
Небето над града към този момент не се вижда от дима на печките на дърва, които оказват помощ за справяне със студа. Някои хора купуват печки, други се пробват да си създадат сами. Все още има задоволително дърва за огрев.
По улиците е безшумно, колите са необичайност. Много от хората са почнали да вървят пешком, с цел да пестят горивото за незабавни случаи. Автобусите не престават да се движат, само че на рядко.
Альона Мелкумян, на 37 година, е родена и живее в Шуша (градът, който арменците назовават Шуши), където работи като туристически гид. И двата народа считат този град-крепост за собствен културен център; през 2020 година той минава под контрола на Азербайджан и всички арменски поданици на града би трябвало да намерят леговище в Армения или в други селища в НКР.
Альона и фамилията ѝ са се открили в един от хотелите за бежанци в Степанакерт, тя работи като рецепционистка в различен хотел и сама обезпечава прехраната на фамилията си. Баща ѝ е един от над 5000-те поданици, които са изгубили приходите си поради блокадата: строителната площадка, на която е работил, е спряна. Тригодишната й щерка получава обрив по тялото, който съгласно Альона се дължи на неналичието на витамини.
" Опитваме се да ѝ купуваме витамини, само че не можем да намерим нищо в аптеките. Можем умерено да ядем макарони и елда всеки ден, само че повече ме тормози, че не мога да осигуря на детето си вярно хранене. Или пък равнището на захарта на майка ми може да скочи до небето, а аз не мога да намеря инсулин ", споделя дамата.
Животът в хотела е обвързван с електричеството: в случай че няма ток, няма и вода или отопление. Сутрин Альона загрява вода в термос, с цел да има ресурс за останалата част от деня. Освен това тя подготвя храната авансово, стига да има електричество, а от време на време се постанова детето да се къпе на мрачно, на светлината на фенерче.
Заради затварянето на пътя е потърпевша и здравната логистика: медикаменти и здравно съоръжение към този момент не се доставят. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) оказва помощ за превозването на най-тежко болните: по данни на организацията за два месеца доброволците му са транспортирали повече от 70 пациенти.
МКЧК оказва помощ на хората да се съберат още веднъж със фамилиите си и доставя памперси, бебешка храна и медикаменти. Но медикаментите не доближават и се дават единствено на тежко болните.
Повече от 100 тона филантропичен помощ от Армения към този момент се намира в Горис, на границата с Карабах, само че към момента не е допустимо да бъде доставен в НКР. В Горис краткотрайно живеят и хора, блокирани в Армения поради затворини пътища.
Семейството на Самвел Нариманян е едно от многото, които към момента не са се завърнали. Администрацията на Сюник Марз заплаща за настаняването им, само че фамилията на Нариманян към момента не е съумяло да премине през Лачинския кулоар - хората се транспортират последователно. " Ще се приберем вкъщи допустимо най-скоро. Но към момента не знаем по кое време ще пристигна нашият ред. Намираме се в неопределеност ", споделя Нариманян.
78-годишният майор Арушанян е претърпял инфаркт и сърдечна интервенция, само че в този момент е невероятно да се откри нужното му лекарство. Успял е да се достави с две опаковки, само че никой не знае какъв брой дълго ще продължи блокадата.
За Арушанян, както и за други поданици на Степанакерт на неговата възраст, това не е първият сходен опит - блокадата на града по време на първата война в Карабах при започване на 90-те години на предишния век е траяла към шест месеца. " Вече сме минали през това, най-важното е да имаме самун. Докато има самун, няма да останем гладни. Може да нямаме ток, газ и медикаменти, само че сме си вкъщи ", споделя той.
На 18 януари управляващите вкараха система от талони за храна, които обезпечават по един литър олио за готвене, един кг елда, макаронени произведения, ориз и захар на човек месечно. Жителите на Степанакерт засаждат градини и оранжерии, с цел да си обезпечат най-малко малко ресурси.
Карабахските арменци имат лично произвеждане на месо и млечни артикули, само че съгласно локалните управляващи то е спаднало до най-малко заради неналичието на доставки на фураж и други селскостопански артикули.
Има ли излаз от рецесията?
Азербайджанските деятели се появяват за първи път на пътя Лачин в покрайнините на Шуша на 3 декември 2022 година, като желаят позволение от съветските миротворци да изпратят азербайджански експерти, които да следят мините в териториите под арменски надзор. След това обстановката беше позволена за няколко часа и дребна група азербайджански експерти се насочи към мините, съпроводена от миротворци.
Властите на НКР дефинират това като провокация за " спиране на сухопътните връзки и подлагане на психически гнет на локалното население ". Министерството на околната среда на Азербайджан упорства, че специалистите са били изпратени, с цел да проверяват " противозаконната употреба на минерали и обвързваните с нея екологични последствия ".
На 12 декември пътят още веднъж е блокиран от " екоактивисти ", които упорстват работата по мините да бъде прекъсната. Това са златните и медните залежи Кашен и Дръмбон (азербайджански имена Гизилбулаг и Демирли), експлоатирани от Base Metals, най-големия поданик в НКР.
На 28 декември управляващите на непризнатата република стопираха употребата на мината " Кашен " (мината в Дръмбон не работи от няколко години) и приканиха за интернационална оценка на въздействието върху околната среда. Баку не е дал отговор на това предложение.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отхвърля съществуването на самата обсада. " Знаем, че колите на мироопазващите сили транспортират храна и медикаменти за арменското население. Ние не сме срещу, защото блокадата не е наша цел ", съобщи Алиев на 10 януари.
Към плакатите " Спрете екоцида " от дълго време се причислиха и " Карабах е Азербайджан ", а участниците започнаха намерено да приказват за желанието си да поемат цялостен надзор над Лачинския път, който в този момент е в зоната на отговорност на миротворците.
Азербайджан не крие, че не желае да удължи мандата на миротворците след 2025 година На Нагорни Карабах не се дава специфичен статут ( " нито статут, нито самостоятелност ", по думите на Алиев) - Баку ги кани да станат азербайджански жители и да живеят в домовете си съгласно азербайджанското законодателство.
" За тези, които не желаят да станат жители на нашата страна, пътят не е затворен, те могат да изоставен. Никой няма да им се меси. Те могат да изоставен страната с рейсове. Пътят е отворен ", съобщи Алиев в средата на януари.
Друга допустима причина за блокадата е желанието на Баку да открие екстериториален кулоар " Зангезур " през арменска територия, който да свърже Азербайджан с неговия ексклав - Нахичеванската самостоятелна република.
" Коридорът " Зангезур ", който би трябвало да свърже Азербайджан с Нахичеван през арменския регион Сюник, рано или късно ще бъде пуснат в употреба, без значение дали Ереван желае или не ", сподели Алиев. Арменският министър-председател Никол Пашинян неведнъж е заявявал, че Армения не има намерение да дава подобен кулоар на Азербайджан, а се интересува от деблокирането на районните информационни направления.
Ситуацията в района се изостря, откакто Рубен Варданян, руско-арменски мултимилионер и човеколюбец, който се отхвърля от съветското си поданство и се реалокира в Карабах, поема ръководството на НКР през ноември 2022 година
Идването на Варданян не се харесва на азербайджанските управляващи, които го считат за " непознат детайл ". " Дейността му е с престъпен и рискован темперамент. Смятаме, че това би трябвало да спре. Колкото по-скоро този човек напусне района, толкоз по-добре ще бъде за всички, изключително за локалното население ", съобщи през декември азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов.
Общественото отношение към Варданян е смесено, като мнозина в Карабах и Армения го считат за протеже на Москва (отказът на Варданян от съветско поданство е подписан от самия президент Путин). Самият той заобикаля да насочва директни рецензии към Кремъл и миротворците, които играят все по-слаба роля от началото на войната в Украйна.
Вижданията на Варданян са да живее с азербайджанците " един до друг, само че не дружно " (т.е. не като част от Азербайджан). На огромен протест в Степанакерт на 25 декември Варданян съобщи, че карабахските арменци имат три благоприятни условия: да се интегрират в Азербайджан, да изоставен или да се бият. " Взех решението си на 2 септември (денят, в който разгласи, че ще се откаже от съветското си поданство и ще се реалокира в НКР), аз съм тук, съпротивлявам се, няма да напусна и няма да се подчиня на настояванията на Азербайджан ", сподели Варданян.
" Трябва да създадем всичко, с цел да може идващото потомство да види успеха - самостоятелен и благополучен Арцах (арменското име на НКР). " Варданян също по този начин декларира, че е подготвен да договаря с Азербайджан " при схващане от азербайджанска страна ". " Уважаваме обстоятелството, че живеем в един и същи район и че би трябвало да намерим метод да живеем дружно. Въпреки всички компликации, би трябвало да намерим решение, което да е задоволително и за двете страни ", сподели той.
Първоначално Варданян съумява да завоюва поддръжката на жителите, само че поради продължителната блокадата доверието към него спада.
Ереван неведнъж е упорствал Баку да деблокира пътя, само че няма признаци за съществени договаряния по този въпрос - най-малко обществено. Азербайджан публично отхвърля да договаря с " индивида, изпратен от Москва ".
В средата на януари Никол Пашинян съобщи, че най-хубавият метод за разрешаване на рецесията е да се изпрати интернационална задача за определяне на обстоятелствата в района. Той също по този начин съобщи, че Армения би трябвало да се управлява само от дипломацията и да упражнява " оптималния вероятен интернационален напън ".
Същевременно той подсети, че " няма страна в света, която да не признава Нагорни Карабах като част от Азербайджан. " Имаме избор: да се впишем в логиката на интернационалното развиване или да се противопоставим на тази логичност.
Ще преживеем и това
Карабахските арменци възприемат блокадата като опит на Азербайджан да пречупи волята им и в последна сметка да ги изгони от района. " Днес мога да устоя на всичко това и да хапвам макарони и елда, само че те ни карат да се усещаме потиснати. В дълготраен проект нещата ще бъдат доста по-трудни от лимитираните условия на живот, които имаме в този момент ", споделя Альона Мелкумян.
Майор Арушанян претърпява втората война в дома си в Степанакерт и даже в изискванията на обсада няма желание да го напуща. " По време на войната берях ябълки и круши в градината ни и ги изпращах в Ереван за внучката ми ", споделя той. - Сега очаквам пътят да се отвори, с цел да пристигна и да пие с мен нашето вино.
Малко карабахски арменци имат вяра, че могат да живеят в мир и сигурност като част от Азербайджан. През последните 30 години и арменците, и азербайджанците са били жертви на взаимно етническо пречистване, погроми и военни закононарушения. Но блокадата на Карабах и периодическите военни нападения на Азербайджан и обстрелването на позиции в Армения и НКР убеждават, че мирът към момента е надалеч.
" Невъзможно е да си представим, че едно арменско семейство може да живее, да праща децата си на учебно заведение, да работи, да сътвори какъвто и да е бизнес, в случай че живее в Азербайджан, под тяхно ръководство ", споделя жителката на Степанакерт Нона Погосян. - Дори в този момент, когато след 2020 година беше подписано някакво съглашение, виждаме по какъв начин Азербайджан нарушава всички клаузи по него. Историята през последното столетие неведнъж е доказвала, че двата народа не могат да съществуват дружно.
Въпреки спорните изказвания на арменските управляващи за ориста на Карабах, жителите се надяват да запазят независимостта си и виждат в това единствения метод да останат по домовете си. " Най-важното в процеса на създаване на бъдещето е да останем правилни на правилата, които бяха открити в края на 80-те години на предишния век (общественото придвижване за обособяване на Нагорно-Карабахската самостоятелна област от Азербайджанската ССР стартира през 1988 година - бел. ред.). Това е самоопределяне. Народът би трябвало да получи право на това ", споделя Гурген Багдасарян, преподавател по музика от Степанакерт.
Според него съветските мироопазващи сили към момента са единствената мощ, която стопира Азербайджан сега. " Жителите на Арцах разчитат на личните си сили и считат съветските миротворци за поръчител на сигурността ", добавя Гурген. - " Живея в Арцах, правя работата си съзнателно и с това способствам за това родината ми да се изправи на крайници. И мисля, че целият арменски народ е с нас. Те са един народ. И няма значение, че настоящето държавно управление (на Армения) е двусмислено по въпроса за Арцах. Ние също ще оцелеем.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ