Художниците Ирина Вачкова и Ивайло Иванов - Бензо споделят и преобразяват керамичното изкуство вече 27 години в ателието си в Априлци
Вече съвсем 27 години художниците керамици Ивайло Иванов – Бензо и Ирина Вачкова са двойка както в изкуството, по този начин и в живота. Днес те работят в лично керамично студио в кв. „ Ново село “ в Априлци, където трансформират обичайния керамичен поминък в модерно изкуство. В изявление за Българска телеграфна агенция двамата описват за взаимния си креативен път, за философията си в керамиката, за салдото сред традицията и модерното, за компромисите в изкуството, за обществените тематики в свои творби и за работата си с деца като инвестиция в бъдещето.
Двамата са познати на необятната аудитория и като „ Термодвойката “ – по името на уреда, който мери температурата в керамичната пещ. „ Има игра на думи, тъй като има горещи усеща сред нас и от време на време горещи напрежения в креативния развой “, сподели Ирина Вачкова. По думите ѝ всеки от двамата почита творчеството на другия и „ влиза безусловно на пръсти в света на другия “. „ Много сме деликатни, подлагаме на критика се, споделяме си, когато някой забележи, че другият е позволил неточност, само че всичко е с мярка, никой не гледа да подчини другия “, акцентира тя.
„ Допълваме се един различен – аз съм повече по формата, по скулптурната част, до момента в който Ирина е повече по живописта, подбирането на цветовата гама. Висшият пилотаж в керамиката, както споделя проф. Венко Колев, е, когато си и ваятел, и живописец. Аз имам някакво картинно чувство, само че нейното мнение постоянно е по-добро от моето решение “, сподели Ивайло Иванов.
И двамата са ученици на Художественото учебно заведение в Троян, със компетентност „ Керамика “. Икономическата обстановка през 90-те години на предишния век ги принуждава незабавно след завършването си да стартират работа по специалността, което им дава ранен на практика опит. В избран интервал работят в Чехия, където събират стартов капитал за лично ателие. Първата си независима галерия осъществят през 2001–2002 година в границите на коледния салон на столичната изложба „ Сезони “, след което вземат участие в голям брой изложения и креативен начинания.
В отговор на въпроса какво търсят в една форма или обект, с цел да бъде наименуван „ приключен “, Иванов уточни, че изкуството е непрестанен развой и че способността на художника да знае по кое време да спре се учи още в художественото учебно заведение. „ За да можеш да продължиш работата си на другия ден, керамиката би трябвало да я завиеш по някакъв метод. Това завиване е едно обособяване от нея. На другия ден виждаш неточности и преценяваш дали не си стигнал до финала “, описа той. „ Кога настава точният миг за една приключена работа се учи, с времето се построява някаква мярка. Понякога даже е по-добре да го оставиш леко незавършено, да има загатнато “, добави Вачкова.
Въпреки подчертания съвременен и артистичен жанр на творбите си, двамата споделят, че поддържат връзка с обичайна керамика. За Ирина Вачкова е значимо художникът да може да прави всичко самичък, без да зависи от други, като в разнообразни интервали е употребила разнородни изразни средства, в това число фолклорни детайли. „ Всичко ми е дала и всичко бих пазил, стига да я познавам в такава дълбочина. Проблемът е, че няма по какъв начин да знаеш безусловно всичко в керамиката “, съобщи Иванов.
По думите на Вачкова в разнообразни интервали ги вълнуват разнообразни тематики и от време на време имат потребност от самобитен подем. „ Да, всичко е изпято и изтанцувано, само че в този момент ще измислим нови стъпки “, сподели тя. В началото двамата работят по пазарно насочени планове, само че пандемията от КОВИД-19 се оказва повратен миг за тях. „ Извадихме си старите скици, за които все нямахме време, тъй като все трябваше да се заплащат сметки и да се гонят поръчки и в действителност започнахме да вършим това, което желаеме, и сме доста щастливи. Въпреки че ни е доста мъчно, сме и доста задоволени “, описа Вачкова.
Двамата признават, че мъчно дефинират стила си, като шеговито го назовават „ Новоселската школа “ – по името на котловината, в която се намира Априлци. По думите на Вачкова стиловете им се смесват – от минималистични до мощно орнаментирани форми.
„ Не е като да правиш единствено едно нещо – ние сме хора с обострени сетива и нещата, които минават през душата и главата ти са разнообразни всеки ден. Няма по какъв начин да стоиш на едно място, с цел да утвърдиш жанр. Може би от занаятчийската част има някакъв детайл, който е постоянен, другото е редовно придвижване – през днешния ден имаш една концепция, на следващия ден се събуждаш със напълно друга “, уточни Иванов.
Част от творбите на артистичния дует са провокативни и засягат тематики като проституцията и половата еднаквост. Според Иванов в публичния и политическия живот всекидневно могат да се видят доста по-скандални неща от тези в изкуството.
„ Има някои неща, които просто желаят дa излязат от теб и знаеш, че в никакъв случай няма да ги продадеш, само че знаеш, че би трябвало да ги направиш и това не те оставя, като захласнат си. Това е част от изкуството - нещо те вълнува и го правиш “, сподели Вачкова. Тя добави, че се стремят към хармония, само че умишлено засягат обществено чувствителни тематики, с цел да предизвикат размисъл у публиката. „ Да рисувам единствено красиви рози, красиви облици, тъй като мога да ги продам, до момента в който отминавам дами, които си продават телата по автомагистралата и все пак да ги обрисувам обичайно – не мога “, акцентира художничката.
„ Творецът държи пръста на пулса на протичащото се в живота и на обществото. И реагира по личен си метод “, разяснява Иванов.
Сред главните провокации пред двамата актьори те открояват неналичието на меценатство в керамичното изкуство. „ Фактът, че в националните галерии няма фондове е повече от сладкодумен “, акцентира Иванов, като това съгласно него е и насочна точка за диалога за компромисите в изкуството. По думите му доста създатели се изправят пред избора сред художественото задоволство и нуждата от финансова резистентност – алтернатива, която в други общества е преодоляна посредством поредни културни политики. Въпреки това двамата споделят, че бягат от рутината с доста работа. Според Вачкова вдъхновението идва в процеса – до момента в който работят върху едно произведение, към този момент се ражда концепция за идващото.
Значително място в активността им заема и работата с деца. „ Мислим, че е в действителност доста значимо да работим с децата – в случай че желаеме да променим бъдещето, би трябвало да работим с тях. Идеята е освен ние да работим с тези деца, само че и да ги срещаме с хора на изкуството “, сподели Вачкова. По думите ѝ всяка форма на творчество облагородява децата и играе основна роля в тяхното развиване.
Двамата са познати на необятната аудитория и като „ Термодвойката “ – по името на уреда, който мери температурата в керамичната пещ. „ Има игра на думи, тъй като има горещи усеща сред нас и от време на време горещи напрежения в креативния развой “, сподели Ирина Вачкова. По думите ѝ всеки от двамата почита творчеството на другия и „ влиза безусловно на пръсти в света на другия “. „ Много сме деликатни, подлагаме на критика се, споделяме си, когато някой забележи, че другият е позволил неточност, само че всичко е с мярка, никой не гледа да подчини другия “, акцентира тя.
„ Допълваме се един различен – аз съм повече по формата, по скулптурната част, до момента в който Ирина е повече по живописта, подбирането на цветовата гама. Висшият пилотаж в керамиката, както споделя проф. Венко Колев, е, когато си и ваятел, и живописец. Аз имам някакво картинно чувство, само че нейното мнение постоянно е по-добро от моето решение “, сподели Ивайло Иванов.
И двамата са ученици на Художественото учебно заведение в Троян, със компетентност „ Керамика “. Икономическата обстановка през 90-те години на предишния век ги принуждава незабавно след завършването си да стартират работа по специалността, което им дава ранен на практика опит. В избран интервал работят в Чехия, където събират стартов капитал за лично ателие. Първата си независима галерия осъществят през 2001–2002 година в границите на коледния салон на столичната изложба „ Сезони “, след което вземат участие в голям брой изложения и креативен начинания.
В отговор на въпроса какво търсят в една форма или обект, с цел да бъде наименуван „ приключен “, Иванов уточни, че изкуството е непрестанен развой и че способността на художника да знае по кое време да спре се учи още в художественото учебно заведение. „ За да можеш да продължиш работата си на другия ден, керамиката би трябвало да я завиеш по някакъв метод. Това завиване е едно обособяване от нея. На другия ден виждаш неточности и преценяваш дали не си стигнал до финала “, описа той. „ Кога настава точният миг за една приключена работа се учи, с времето се построява някаква мярка. Понякога даже е по-добре да го оставиш леко незавършено, да има загатнато “, добави Вачкова.
Въпреки подчертания съвременен и артистичен жанр на творбите си, двамата споделят, че поддържат връзка с обичайна керамика. За Ирина Вачкова е значимо художникът да може да прави всичко самичък, без да зависи от други, като в разнообразни интервали е употребила разнородни изразни средства, в това число фолклорни детайли. „ Всичко ми е дала и всичко бих пазил, стига да я познавам в такава дълбочина. Проблемът е, че няма по какъв начин да знаеш безусловно всичко в керамиката “, съобщи Иванов.
По думите на Вачкова в разнообразни интервали ги вълнуват разнообразни тематики и от време на време имат потребност от самобитен подем. „ Да, всичко е изпято и изтанцувано, само че в този момент ще измислим нови стъпки “, сподели тя. В началото двамата работят по пазарно насочени планове, само че пандемията от КОВИД-19 се оказва повратен миг за тях. „ Извадихме си старите скици, за които все нямахме време, тъй като все трябваше да се заплащат сметки и да се гонят поръчки и в действителност започнахме да вършим това, което желаеме, и сме доста щастливи. Въпреки че ни е доста мъчно, сме и доста задоволени “, описа Вачкова.
Двамата признават, че мъчно дефинират стила си, като шеговито го назовават „ Новоселската школа “ – по името на котловината, в която се намира Априлци. По думите на Вачкова стиловете им се смесват – от минималистични до мощно орнаментирани форми.
„ Не е като да правиш единствено едно нещо – ние сме хора с обострени сетива и нещата, които минават през душата и главата ти са разнообразни всеки ден. Няма по какъв начин да стоиш на едно място, с цел да утвърдиш жанр. Може би от занаятчийската част има някакъв детайл, който е постоянен, другото е редовно придвижване – през днешния ден имаш една концепция, на следващия ден се събуждаш със напълно друга “, уточни Иванов.
Част от творбите на артистичния дует са провокативни и засягат тематики като проституцията и половата еднаквост. Според Иванов в публичния и политическия живот всекидневно могат да се видят доста по-скандални неща от тези в изкуството.
„ Има някои неща, които просто желаят дa излязат от теб и знаеш, че в никакъв случай няма да ги продадеш, само че знаеш, че би трябвало да ги направиш и това не те оставя, като захласнат си. Това е част от изкуството - нещо те вълнува и го правиш “, сподели Вачкова. Тя добави, че се стремят към хармония, само че умишлено засягат обществено чувствителни тематики, с цел да предизвикат размисъл у публиката. „ Да рисувам единствено красиви рози, красиви облици, тъй като мога да ги продам, до момента в който отминавам дами, които си продават телата по автомагистралата и все пак да ги обрисувам обичайно – не мога “, акцентира художничката.
„ Творецът държи пръста на пулса на протичащото се в живота и на обществото. И реагира по личен си метод “, разяснява Иванов.
Сред главните провокации пред двамата актьори те открояват неналичието на меценатство в керамичното изкуство. „ Фактът, че в националните галерии няма фондове е повече от сладкодумен “, акцентира Иванов, като това съгласно него е и насочна точка за диалога за компромисите в изкуството. По думите му доста създатели се изправят пред избора сред художественото задоволство и нуждата от финансова резистентност – алтернатива, която в други общества е преодоляна посредством поредни културни политики. Въпреки това двамата споделят, че бягат от рутината с доста работа. Според Вачкова вдъхновението идва в процеса – до момента в който работят върху едно произведение, към този момент се ражда концепция за идващото.
Значително място в активността им заема и работата с деца. „ Мислим, че е в действителност доста значимо да работим с децата – в случай че желаеме да променим бъдещето, би трябвало да работим с тях. Идеята е освен ние да работим с тези деца, само че и да ги срещаме с хора на изкуството “, сподели Вачкова. По думите ѝ всяка форма на творчество облагородява децата и играе основна роля в тяхното развиване.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ