След новините: Кой ще спечели спора за високата цена на тока?
Вече пети месец продължава разногласието, лице в лице и през медиите, сред бизнеса и държавното управление - първо служебното, а в този момент и постоянното - какви да бъдат обезщетенията поради високите цени на тока?
Въпрос: Министър Василев, стана ясно, че вие сте податлив таванът на обезщетенията да доближи 35, бизнесът желае 40%. Докъде може да стигне този пазарлък?
Асен Василев: Бизнесът изиска 50 - това се дължи на разнообразни визии, сред специалистите, които министерството на енергетиката считат какви ще бъдат цените сред февруари и март и цените, с които работи бизнеса - тук не е въпрос на пазарлък, въпрос е да се откри стиковка в това.
Досега решението, което прилагаше служебното държавно управление, е да компенсира фирмите с по 110 лв. на мегаватчас. Новото държавно управление одобри нова скица - да бъдат компенисирани 75% от разликата сред базовата цена - 185 лв. и средномесечната сега. Има обаче и таван - помощта да бъде най-много 30 на 100 от новата цена. В края на предходната година представители на най-големите работодателски организации упорстваха за среща с държавното управление. Вместо нея, страните се срещнаха в комисия в Народното събрание.
" Отдавна чакахме тази среща, с цел да разбираем по какъв начин препоръчаната скица за таван от 30% не устройва по-голяма част от българските предпирятия. Тук огромната въпросителна е каква ще бъде конкурентоспособността на всяко българско дружество - говорехме и вицепремиерът доста вярно означи, че в Германия 85% от предприятията търгуват електрическата сила с дълготрайни контракти. Средно за Европейския съюз 80% са на дълготрайни контракти и 20% дневно напред ", изясни Добри Митрев, ръководител на БСК.
И тъкмо в това съпоставяне се появи първият сериозен проблем на енергийната система у нас, а точно - неналичието на дълготрайни контракти. Тук има две страни на монетата. Ат едната - бизнесът непринудено се е отказал от тях тъй като не са му били преференциални.
" Не дребна част от сдруженията имаха фючърсни контракти от 80 лв., имаха фючърсни контракти на 100 лв.. В един миг, когато цените на пазара станаха по-ниски, те избраха тези контракти да ги скапват и в този момент сега те нямат тези твърди цени, нямат тези твърди контракти и надлежно зависят от пазара ден напред. Една от аргументите тази обстановка да е доста по-драматична за българския бизнес, в сравнение с за немския е че в Германия 70-80% от българския бизнес в действителност е на фючърсни контракти и това какво се случва на борсата ден напред, тях не ги визира ", споделя Асен Василев.
Но отговорност за неналичието на дълготрайни контракти не е единствено на компаниите. Държавата като принципал на най-големите сдружения в енергетиката също носи огромна част от виновността.
" Една от аргументите да са създали друг избор е, че огромна част от производителите у нас не са продавали отвън пазара ден напред, т.е. предлагането в този сегмент е било лимитирано ", добавя Василев.
Оказа се, че КЕВР не изисква от производителите да продават дълготрайно. Пропуск, заложен в една разпоредба, който би трябвало да бъде отхвърлен. Част от текстовете към този момент са утвърдени от Комисията за енергийно и водно контролиране, само че към момента има текстове, които не са импортирани в регулатора за утвърждение. Целта е да се насърчи бизнесът да подписва повече дълготрайни контракти през борсата. У нас този сегмент заема едвам 20%, до момента в който в Европа е тъкмо противоположното.
Докато работодатели и страната спорят каква да бъде помощта, бизнесът в страната оцелява. Русенката Даниела Симеонова е шеф на компания, която повече от 20 години участва съществено на пазара на европейската текстилна промишленост. Според нея ненапълно държавното управление е съумяло да подкрепи компаниите.
" Макар че дотирането на тока беше доста несъществено на фона на действителната цена, в случай че разясняваме действителната цена преди рецесията, тя беше сред 100 и 200 лева на мегаватчас. В момента цените са към 600 и над 600 лева на мегаватчас. Дотацията беше към 100 лева на мегаватчас, тъй че сами разбирате за каква незначителна помощ става въпрос ", споделя Даниела.
Основното страдание обаче не е толкоз за незадоволителната помощ, която компаниите получават, а че това е единственият им късмет за оцеляване.
" Макар че всички от бизнеса сме на помощи, считам че като краткотраен вид това е окей. Но не е обикновено семействата и бизнесът да не престават да стоят на помощи.
За мен това е притеснително, не трябва бизнесът да е на помощи. А факт е, че съществуваме с помощта на помощите ", добавя Даниела.
И компанията към този момент един път е пробвала да си помогне със лични сили и вложения.
" Цените са несравнимо по-високи. Нашата компания е осъществила фотоволтаици още през 2020 година Това доста ни оказа помощ и ни даде едно преимущество пред останалите сътрудници в сектора. За страдание, зимните месеци фотоволтаиците не могат да понижат фрапантно ценатана потреблението, само че въпреки всичко е помощ ".
Основният проблем, който към момента остава пред бизнеса, е неналичието на предвидимост, поради което страната ни към този момент не е толкоз привлекателна за вложителите.
" Решението е в незабавни и съответни ограничения от страна на държавното управление. Ние не чуваме нищо съответно. Не разбираме нищо съответно. Искам дори да ви кажа един куриоз за мен. Аз повече от 20- 25 години съм шеф. За първи път, през днешния ден сме 7 януари, за първи път няма изясненост във връзка с минималната работна заплата. Това за мен е леко необичайно и тревожно ", описа Даниела Симеонова.
Компаниите упорстват да отпадне таванът на компенсацията, която получават. Министърът на финансите отговори че е податлив на компромис като показа модел на квазипазар.
" С наслаждение бих се съгласил на една такава скица, в случай че вие се съгласите, да сложим един " под " от 200 лв. на мегаватчас, които да покриват разноските на българската енергетика, когато пазарната цена е по-ниска. Нали по този начин - един фючърсен контракт на 200 лв. за произвеждане на българската енергетика, която е нужна на българския бизнес и тогава няма да имаме проблем нито с високите цени, нито с ниските. Защото да помогаме, когато цените са високи, а да оставим на пазара българските производители когато те са под индустриалните им разноски, значи да банкрутираме българската енергетика ", изясни Василев.
Според властимащите е нелогично да бъде подпомаган толкоз бизнесът, че да стане мързелив и да не търси както благоприятни условия за енергийна успеваемост, по този начин и по-добри предложения. А електрическа енергия в България сега има. Един от плюсовете на високите цени е че всички мощности са натоварени съвсем на най-много и продават на облага. Има и поръчки за нови производства на ток.
" В систематичния оператор сега има поръчки, които надвишават 15 000 мегавата нови мощности, огромна част от тези мощности ще са доста по-ефективни от в този момент съществуващите ", сподели министърът на енергетиката Александър Николов.
Друг е въпросът, че държавните енергийни сдружения не се ръководят дейно. Зад тази теза от години стоят имената и на доста специалисти в енергийните среди.
" Дружествата под шапката на БЕХ не работят с ясни прогнози и дълготрайни контракти, изключително говорейки за въглеродните излъчвания. Докато индустриалните мощности в Германия работеха три до четири години напред за закупувани излъчвания, в България, и най към този момент за упоменатите Топлоелектрическа централа 2 и " Топлофикация София " се купуваха постфактум, което води до големи загуби и голяма неефективност ", добави Николов.
В момента обезщетенията за бизнеса се обезпечават главно от два източника - държавния бюджет и Фонд сигурност на електроенергийната система.
" Един от главните ни приходоизточници сега са парите от въглеродните квоти, които българската енергетика продава и търгува на интернационалните тържища, което е несъмнено от Европейската комисия. Квотите са избрани тъкмо под брой, тъкмо по кое време да се търгуват, къде да се търгуват, при което се реализира пазарна цена. Приходите, от които идват във фонд " Сигурност " на електроенергийната система ", изясни Диан Червенкондев, ръководител на УС на фонд " Сигурност " на енергийната система.
Освен това производителите внасят 5% от приходите си във фонда. Друг доход е таксата обвързване към обществото. Общо сумата, която се чака за 2022 година е към 2 милиарда лв.. Парите се разходват обаче строго целево - за компенсиране на НЕК като публичен снабдител и с цел да допринесат за обществената търпимост.
Заключенията са едни - нито пазарът ни е проведен както би трябвало, бизнесът към момента е неосведомен по какъв начин да ръководи разноските си за ток и по какъв начин да се подсигурява в несигурна среда. Властта упреква държавните предприятия, че не работят дейно, само че към момента няма концепция по какъв начин да промени това.
Европейският съюз упорства да създадем свободен пазар, от друга - подобен по този начин и не се получава. С последното налагане на мораториум върху цените за бита, свободният пазар беше напълно зачеркнат.
Въпрос: Министър Василев, стана ясно, че вие сте податлив таванът на обезщетенията да доближи 35, бизнесът желае 40%. Докъде може да стигне този пазарлък?
Асен Василев: Бизнесът изиска 50 - това се дължи на разнообразни визии, сред специалистите, които министерството на енергетиката считат какви ще бъдат цените сред февруари и март и цените, с които работи бизнеса - тук не е въпрос на пазарлък, въпрос е да се откри стиковка в това.
Досега решението, което прилагаше служебното държавно управление, е да компенсира фирмите с по 110 лв. на мегаватчас. Новото държавно управление одобри нова скица - да бъдат компенисирани 75% от разликата сред базовата цена - 185 лв. и средномесечната сега. Има обаче и таван - помощта да бъде най-много 30 на 100 от новата цена. В края на предходната година представители на най-големите работодателски организации упорстваха за среща с държавното управление. Вместо нея, страните се срещнаха в комисия в Народното събрание.
" Отдавна чакахме тази среща, с цел да разбираем по какъв начин препоръчаната скица за таван от 30% не устройва по-голяма част от българските предпирятия. Тук огромната въпросителна е каква ще бъде конкурентоспособността на всяко българско дружество - говорехме и вицепремиерът доста вярно означи, че в Германия 85% от предприятията търгуват електрическата сила с дълготрайни контракти. Средно за Европейския съюз 80% са на дълготрайни контракти и 20% дневно напред ", изясни Добри Митрев, ръководител на БСК.
И тъкмо в това съпоставяне се появи първият сериозен проблем на енергийната система у нас, а точно - неналичието на дълготрайни контракти. Тук има две страни на монетата. Ат едната - бизнесът непринудено се е отказал от тях тъй като не са му били преференциални.
" Не дребна част от сдруженията имаха фючърсни контракти от 80 лв., имаха фючърсни контракти на 100 лв.. В един миг, когато цените на пазара станаха по-ниски, те избраха тези контракти да ги скапват и в този момент сега те нямат тези твърди цени, нямат тези твърди контракти и надлежно зависят от пазара ден напред. Една от аргументите тази обстановка да е доста по-драматична за българския бизнес, в сравнение с за немския е че в Германия 70-80% от българския бизнес в действителност е на фючърсни контракти и това какво се случва на борсата ден напред, тях не ги визира ", споделя Асен Василев.
Но отговорност за неналичието на дълготрайни контракти не е единствено на компаниите. Държавата като принципал на най-големите сдружения в енергетиката също носи огромна част от виновността.
" Една от аргументите да са създали друг избор е, че огромна част от производителите у нас не са продавали отвън пазара ден напред, т.е. предлагането в този сегмент е било лимитирано ", добавя Василев.
Оказа се, че КЕВР не изисква от производителите да продават дълготрайно. Пропуск, заложен в една разпоредба, който би трябвало да бъде отхвърлен. Част от текстовете към този момент са утвърдени от Комисията за енергийно и водно контролиране, само че към момента има текстове, които не са импортирани в регулатора за утвърждение. Целта е да се насърчи бизнесът да подписва повече дълготрайни контракти през борсата. У нас този сегмент заема едвам 20%, до момента в който в Европа е тъкмо противоположното.
Докато работодатели и страната спорят каква да бъде помощта, бизнесът в страната оцелява. Русенката Даниела Симеонова е шеф на компания, която повече от 20 години участва съществено на пазара на европейската текстилна промишленост. Според нея ненапълно държавното управление е съумяло да подкрепи компаниите.
" Макар че дотирането на тока беше доста несъществено на фона на действителната цена, в случай че разясняваме действителната цена преди рецесията, тя беше сред 100 и 200 лева на мегаватчас. В момента цените са към 600 и над 600 лева на мегаватчас. Дотацията беше към 100 лева на мегаватчас, тъй че сами разбирате за каква незначителна помощ става въпрос ", споделя Даниела.
Основното страдание обаче не е толкоз за незадоволителната помощ, която компаниите получават, а че това е единственият им късмет за оцеляване.
" Макар че всички от бизнеса сме на помощи, считам че като краткотраен вид това е окей. Но не е обикновено семействата и бизнесът да не престават да стоят на помощи.
За мен това е притеснително, не трябва бизнесът да е на помощи. А факт е, че съществуваме с помощта на помощите ", добавя Даниела.
И компанията към този момент един път е пробвала да си помогне със лични сили и вложения.
" Цените са несравнимо по-високи. Нашата компания е осъществила фотоволтаици още през 2020 година Това доста ни оказа помощ и ни даде едно преимущество пред останалите сътрудници в сектора. За страдание, зимните месеци фотоволтаиците не могат да понижат фрапантно ценатана потреблението, само че въпреки всичко е помощ ".
Основният проблем, който към момента остава пред бизнеса, е неналичието на предвидимост, поради което страната ни към този момент не е толкоз привлекателна за вложителите.
" Решението е в незабавни и съответни ограничения от страна на държавното управление. Ние не чуваме нищо съответно. Не разбираме нищо съответно. Искам дори да ви кажа един куриоз за мен. Аз повече от 20- 25 години съм шеф. За първи път, през днешния ден сме 7 януари, за първи път няма изясненост във връзка с минималната работна заплата. Това за мен е леко необичайно и тревожно ", описа Даниела Симеонова.
Компаниите упорстват да отпадне таванът на компенсацията, която получават. Министърът на финансите отговори че е податлив на компромис като показа модел на квазипазар.
" С наслаждение бих се съгласил на една такава скица, в случай че вие се съгласите, да сложим един " под " от 200 лв. на мегаватчас, които да покриват разноските на българската енергетика, когато пазарната цена е по-ниска. Нали по този начин - един фючърсен контракт на 200 лв. за произвеждане на българската енергетика, която е нужна на българския бизнес и тогава няма да имаме проблем нито с високите цени, нито с ниските. Защото да помогаме, когато цените са високи, а да оставим на пазара българските производители когато те са под индустриалните им разноски, значи да банкрутираме българската енергетика ", изясни Василев.
Според властимащите е нелогично да бъде подпомаган толкоз бизнесът, че да стане мързелив и да не търси както благоприятни условия за енергийна успеваемост, по този начин и по-добри предложения. А електрическа енергия в България сега има. Един от плюсовете на високите цени е че всички мощности са натоварени съвсем на най-много и продават на облага. Има и поръчки за нови производства на ток.
" В систематичния оператор сега има поръчки, които надвишават 15 000 мегавата нови мощности, огромна част от тези мощности ще са доста по-ефективни от в този момент съществуващите ", сподели министърът на енергетиката Александър Николов.
Друг е въпросът, че държавните енергийни сдружения не се ръководят дейно. Зад тази теза от години стоят имената и на доста специалисти в енергийните среди.
" Дружествата под шапката на БЕХ не работят с ясни прогнози и дълготрайни контракти, изключително говорейки за въглеродните излъчвания. Докато индустриалните мощности в Германия работеха три до четири години напред за закупувани излъчвания, в България, и най към този момент за упоменатите Топлоелектрическа централа 2 и " Топлофикация София " се купуваха постфактум, което води до големи загуби и голяма неефективност ", добави Николов.
В момента обезщетенията за бизнеса се обезпечават главно от два източника - държавния бюджет и Фонд сигурност на електроенергийната система.
" Един от главните ни приходоизточници сега са парите от въглеродните квоти, които българската енергетика продава и търгува на интернационалните тържища, което е несъмнено от Европейската комисия. Квотите са избрани тъкмо под брой, тъкмо по кое време да се търгуват, къде да се търгуват, при което се реализира пазарна цена. Приходите, от които идват във фонд " Сигурност " на електроенергийната система ", изясни Диан Червенкондев, ръководител на УС на фонд " Сигурност " на енергийната система.
Освен това производителите внасят 5% от приходите си във фонда. Друг доход е таксата обвързване към обществото. Общо сумата, която се чака за 2022 година е към 2 милиарда лв.. Парите се разходват обаче строго целево - за компенсиране на НЕК като публичен снабдител и с цел да допринесат за обществената търпимост.
Заключенията са едни - нито пазарът ни е проведен както би трябвало, бизнесът към момента е неосведомен по какъв начин да ръководи разноските си за ток и по какъв начин да се подсигурява в несигурна среда. Властта упреква държавните предприятия, че не работят дейно, само че към момента няма концепция по какъв начин да промени това.
Европейският съюз упорства да създадем свободен пазар, от друга - подобен по този начин и не се получава. С последното налагане на мораториум върху цените за бита, свободният пазар беше напълно зачеркнат.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ