Отзивът за първото софийско „кино” в софийския вестник „Отзив”
Вече осем години тлее пушекът, подклаждан от д.изк.н. Петър Кърджилов и разгорял се в книгата му „ Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)” в напъните му да осъществя своя локален (столичен) национализъм. От 1960 година е прочут фактът, че първата обществена кинопрожекция се е състояла през м. февруари 1897 година в град Русе. Във вестник „ Законност” е отразено усещането от гостуващия в града „ цинематограф”. Там написа, че „ апарата дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми в всичката им живост и придвижвания. Пристигналият цинематограф демонстрира, да вземем за пример един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижките площади и така нататък - всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна алюзия.”
Г-н П. Кърджилов от 2013 година не се уморява да цитира софийските вестници „ Народни права” и „ Мир” от декември 1896 година за кинопрожекции в хотелите „ Македония” и „ България”, с което „ доказва”, че те изпреварват с два месеца тези в Русе. Видяхме какъв е бил отзвукът от „ цинематографа” в Русе. Но с изключение на „ Народни права” и „ Мир” по това време са излизали и други вестници. Нека да прочетем деликатно какво написа различен софийски вестник - „ Отзив” от 8 април 1897 година за качеството на прожектираните филми „ таман против Двореца, на „ Александровска” площад”:
„ Думата ни е, че отдавна насам сме забележили, щото разни…..и тем сходни гладници и шарлатани да дохождат тук и да експлоатират и мамят хората посредством всякакви панорами, представления, невидени чудеса, кинематографи и д. т., без в същина ни минимум да оправдават своите чудесни обещания, залепени из улиците на огромни и всевъзможни помпозни обявления. Така в последно време постъпи и един самозванец с некакъв си собствен кинимотограф, таман против Двореца, на „ Александровска” площад, гдето видехме толкоз всякакви любопитни и интелигентни хора да си дадат парите единствено за ветера! Ний мислим, че в случай че на просяците е запретено да просят, то на такива очевидни янкеседжии (джебчии- бел.Х.Л.) още повече би трябвало да се запрети да събличат хората посредством своите неистини и измами и че нужно е да им се не разрешава преди да се ревизира техното искуство и преди да се дефинира таксата, която те би трябвало да земат, а не както в този момент да оскубват хората, както си щът, и да ги угощават единствено с шарлатаниите си.”
На първо място оценката е на фена за това, което се демонстрира на екрана. Според тази обява софиянци са си давали парите на „ ветера” за това, което са им показвали всякакви „ шарлатани”. Несериозно е атракциите на такива мошеници да имат искания за кино. Изображението би трябвало да подхожда на тъкмо избрани механически критерии за качество. Измамата в София е, че там апаратът и филмите са на Едисон, а в Русе – на братя Люмиер, чиято първа обществена кинопрожекция е приета от международната кинообщност. Нека озаренията да си останат в полите на Витоша, само че първият изгрев на киното в България е на брега на Дунава.
Хачик ЛЕБИКЯН
Г-н П. Кърджилов от 2013 година не се уморява да цитира софийските вестници „ Народни права” и „ Мир” от декември 1896 година за кинопрожекции в хотелите „ Македония” и „ България”, с което „ доказва”, че те изпреварват с два месеца тези в Русе. Видяхме какъв е бил отзвукът от „ цинематографа” в Русе. Но с изключение на „ Народни права” и „ Мир” по това време са излизали и други вестници. Нека да прочетем деликатно какво написа различен софийски вестник - „ Отзив” от 8 април 1897 година за качеството на прожектираните филми „ таман против Двореца, на „ Александровска” площад”:
„ Думата ни е, че отдавна насам сме забележили, щото разни…..и тем сходни гладници и шарлатани да дохождат тук и да експлоатират и мамят хората посредством всякакви панорами, представления, невидени чудеса, кинематографи и д. т., без в същина ни минимум да оправдават своите чудесни обещания, залепени из улиците на огромни и всевъзможни помпозни обявления. Така в последно време постъпи и един самозванец с некакъв си собствен кинимотограф, таман против Двореца, на „ Александровска” площад, гдето видехме толкоз всякакви любопитни и интелигентни хора да си дадат парите единствено за ветера! Ний мислим, че в случай че на просяците е запретено да просят, то на такива очевидни янкеседжии (джебчии- бел.Х.Л.) още повече би трябвало да се запрети да събличат хората посредством своите неистини и измами и че нужно е да им се не разрешава преди да се ревизира техното искуство и преди да се дефинира таксата, която те би трябвало да земат, а не както в този момент да оскубват хората, както си щът, и да ги угощават единствено с шарлатаниите си.”
На първо място оценката е на фена за това, което се демонстрира на екрана. Според тази обява софиянци са си давали парите на „ ветера” за това, което са им показвали всякакви „ шарлатани”. Несериозно е атракциите на такива мошеници да имат искания за кино. Изображението би трябвало да подхожда на тъкмо избрани механически критерии за качество. Измамата в София е, че там апаратът и филмите са на Едисон, а в Русе – на братя Люмиер, чиято първа обществена кинопрожекция е приета от международната кинообщност. Нека озаренията да си останат в полите на Витоша, само че първият изгрев на киното в България е на брега на Дунава.
Хачик ЛЕБИКЯН
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ