Извини се, Турция и преклони глава пред българската дипломация!
Вече към седмица съществена тематика в общественото ни пространство са дипломатическите връзки сред България и Турция. Причина за това стана изявление на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който намерено призна за интервенция на Турция в българското законодателство.
Според информацията, Мевлют Чавушоглу е " посъветвал " българския външен министър Екатерина Захариева, България да " не нарушава правата на турското малцинство ". Става въпрос за за необятно разисквания Закон за вероизповеданията. Правителството на България чинно разсрочи задълженията на Главното мюфтийство, не позволи ограничение на външното му финансиране и по този метод на процедура извърши повелите на Анкара.
" Решенията " на депутатите ни щяха да минат спокойно и безшумно, в случай че не беше пристигнало изявлението на Чавушоглу. Признанието на турския външен министър надали е изненадало някого всъщност, само че наруши всевъзможни правила на дипломацията. Последвалата реакция от България беше предстояща и безалтернативна. Привикването на турския дипломат и последвалия демарш обаче, се трансфораха в следващото оскърбление за България, с отхвърли на Турция за опрощение. Това беше повече от явен знак за българската дипломация, че се намира в подчинено състояние. Но би трябвало да се има поради, че точно България сътвори всички предпоставки, с цел да се намира в тази позиция.
Много е значимо да се означи, че България не изиска опрощение за турската интервенция, а само за формалното ѝ обявяване . Проблемът на българските политици не е, че получават команди извън, а че това става обществено притежание. Ех, този неприятен Чавушоглу...
Позицията на Турция, че думите на Чавушоглу са извадени от подтекст, също е доста показателна, тъй като демонстрира очевидно пренебрежение и отклонение на казуса. В тази връзка бих желал да попитам, щом става въпрос за естествена връзка сред високопоставени дипломати, по кое време Захариева и Чавушоглу са обсъждали турското законодателство? А какво да кажем за правата на българското малцинство? О, извинете, българско малцинство в Турция няма .
Това не ви ли наподобява малко на прословутия пакет " Мобилност? Западните " борци за свободен пазар ", които в действителност постановат очевиден протекционизъм по отношение на компаниите от Изток. Не е неприятно да се подсети на пледиращите за права турски дипломати за продължаващите арести по политическа линия в самата Турция.
Да погледнем и вътрешния отзив в България, подбуден от дипломатическия скандал. Голям интерес разсъниха в мен митингите на Вътрешна македонска революционна организация против турската експанзия. Като част от ръководещата коалиция " Обединени патриоти ", против кого тъкмо стачкуват воеводите? Може би жителят Каракачанов стачкува за дейностите на вицепремиера и министър на защитата Каракачанов? При " патриотите " обстановката наподобява - хем сърби, хем боли. Не желаят да се прокарват някои противоречиви ремонти, само че вземат участие в събирането на кворум. Вътрешно несъгласие, само че постоянно практикуване по сладкодумство.
Същевременно лостовете на въздействие на българската страна също наподобяват имагинерни. Въпреки че участваме в Европейски Съюз и НАТО, ролята на България в тях е незначителна. Макар и външна за Европейски Съюз страна, Турция наподобява в пъти по-важна за общността от България. Заради икономическата и военната си мощност, както и опасността от бежанска вълна, Турция е незаобиколим фактор и значим сътрудник за Великите сили. От своя страна, България се трансформира в една стратегически значима територия, само че с пренебрежими държавни функционалности. За действителна дипломация даже не може да се води сериозен диалог, когато външният министър се явява просто проводник на непознати ползи.
А славният в миналото плач, в този момент наподобява като жално мяукане. Всъщност даже е по-скоро като цвъртене и се чува все по-тихо. Тихо, да не събудим българите!
Автор: Тодор Беленски
Според информацията, Мевлют Чавушоглу е " посъветвал " българския външен министър Екатерина Захариева, България да " не нарушава правата на турското малцинство ". Става въпрос за за необятно разисквания Закон за вероизповеданията. Правителството на България чинно разсрочи задълженията на Главното мюфтийство, не позволи ограничение на външното му финансиране и по този метод на процедура извърши повелите на Анкара.
" Решенията " на депутатите ни щяха да минат спокойно и безшумно, в случай че не беше пристигнало изявлението на Чавушоглу. Признанието на турския външен министър надали е изненадало някого всъщност, само че наруши всевъзможни правила на дипломацията. Последвалата реакция от България беше предстояща и безалтернативна. Привикването на турския дипломат и последвалия демарш обаче, се трансфораха в следващото оскърбление за България, с отхвърли на Турция за опрощение. Това беше повече от явен знак за българската дипломация, че се намира в подчинено състояние. Но би трябвало да се има поради, че точно България сътвори всички предпоставки, с цел да се намира в тази позиция.
Много е значимо да се означи, че България не изиска опрощение за турската интервенция, а само за формалното ѝ обявяване . Проблемът на българските политици не е, че получават команди извън, а че това става обществено притежание. Ех, този неприятен Чавушоглу...
Позицията на Турция, че думите на Чавушоглу са извадени от подтекст, също е доста показателна, тъй като демонстрира очевидно пренебрежение и отклонение на казуса. В тази връзка бих желал да попитам, щом става въпрос за естествена връзка сред високопоставени дипломати, по кое време Захариева и Чавушоглу са обсъждали турското законодателство? А какво да кажем за правата на българското малцинство? О, извинете, българско малцинство в Турция няма .
Това не ви ли наподобява малко на прословутия пакет " Мобилност? Западните " борци за свободен пазар ", които в действителност постановат очевиден протекционизъм по отношение на компаниите от Изток. Не е неприятно да се подсети на пледиращите за права турски дипломати за продължаващите арести по политическа линия в самата Турция.
Да погледнем и вътрешния отзив в България, подбуден от дипломатическия скандал. Голям интерес разсъниха в мен митингите на Вътрешна македонска революционна организация против турската експанзия. Като част от ръководещата коалиция " Обединени патриоти ", против кого тъкмо стачкуват воеводите? Може би жителят Каракачанов стачкува за дейностите на вицепремиера и министър на защитата Каракачанов? При " патриотите " обстановката наподобява - хем сърби, хем боли. Не желаят да се прокарват някои противоречиви ремонти, само че вземат участие в събирането на кворум. Вътрешно несъгласие, само че постоянно практикуване по сладкодумство.
Същевременно лостовете на въздействие на българската страна също наподобяват имагинерни. Въпреки че участваме в Европейски Съюз и НАТО, ролята на България в тях е незначителна. Макар и външна за Европейски Съюз страна, Турция наподобява в пъти по-важна за общността от България. Заради икономическата и военната си мощност, както и опасността от бежанска вълна, Турция е незаобиколим фактор и значим сътрудник за Великите сили. От своя страна, България се трансформира в една стратегически значима територия, само че с пренебрежими държавни функционалности. За действителна дипломация даже не може да се води сериозен диалог, когато външният министър се явява просто проводник на непознати ползи.
А славният в миналото плач, в този момент наподобява като жално мяукане. Всъщност даже е по-скоро като цвъртене и се чува все по-тихо. Тихо, да не събудим българите!
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ