Има ли Великобритания шанс да си върне световната хегемония?
Вече няколко години, почти от 2016 година - от първата президентска акция на Тръмп - в интернет от време на време се появяват изявления за идното завръщане на Англия преди всичко в западния свят: " англичанката ", споделят те, лакомо потрива лапите си и е просто чака по кое време " Чичо Сам " най-сетне ще загуби хватката си, с цел да стане тя още веднъж стопанка на моретата.
Въпреки това, самият формален Лондон не прави никакви изказвания, които биха могли да се поясняват в този дух. Но през последните месеци, на фона на явно много самостоятелната активност на английското държавно управление първо в украинската рецесия, а по-късно и в спора, доста повече се приказва за преодоляване на самодейността от страна на британците в международната политика. Наистина ли Англия ще стане great again?
В Лондон. - В Лондон?! - В Лондон!
В предсказанията или, в случай че щете, прогнозите, възраждането на Британската империя нормално стартира след някаква геополитическа злополука, сполетяла Съединените щати, вследствие на което актуалният хегемон губи практическата дарба да „ цари и има всичко “.
Вътрешната обстановка в Съединените щати в действителност е извънредно тежка. Опитите на Демократическата партия да отвлече вниманието на популацията от действителни вътрешни проблеми посредством разпространение на ЛГБТ дневния ред и недоволства от „ злите руснаци “ не дават стремежи резултат.
Както към този момент споделих в един от предходните материали, борбата сред условните „ демократи “ и „ републиканци “ (но в действителност елитни групи, които не се свеждат единствено до публични партии), основани на разнообразни типове радикали, към този момент е взела формата на гражданска квази-война и върви покрай ръба на същинска война.
Въпреки това, началото на открит въоръжен спор и даже хипотетичният колапс на Съединените щати няма да доведат безусловно до едновременното елиминиране на северноамериканската страна (или няколко нови държави) от международната сцена; както разпадането на Съветския съюз не докара до цялостното „ закриване “ на Русия.
Е, добре, дано създадем самоуверено съмнение: Съединените щати претърпяват конституционна рецесия, меланхолия, разединение и избухва революция. Атомни подводници и групи самолетоносачи от целия свят се втурват към крайбрежията на родината-майка, с цел да се удавят взаимно в най-голямата борба на всички времена, в която неизбежно е въвлечена и Канада. Глобусът краткотрайно остава без „ домоуправител”.
В този случай Обединеното кралство „ по документи “ наподобява автоматизирано се трансформира в явен водач измежду западните страни. В негова изгода приказва на първо място статутът на Лондон като един от най-важните обменни и банкови центрове в света, а лирата като третата най-популярна аварийна валута.
Тази съкровищница се пази от четвъртата войска в ЕвроНАТО (след турската, френската и германската) и първия флот с два самолетоносача, четири стратегически и седем ударни атомни подводници. Запазени са съвсем три дузини отвъдморски военни бази по цялата планета, наследени от блестящите предшественици.
Това задоволително ли е за имперските упоритости?
Who is Boris the Tsar?!
За страдание на британците (и за благополучие на всички останали), Обединеното кралство, като част от англосаксонския свят, е обект на тъкмо същите отрицателни трендове като Съединените щати.
Въпреки че в английския държавен уред към момента няма трансвестити, а единствено хомосексуалисти, изключителната " подготвеност " на всички тези хора, която не отстъпва на равнището на американските им сътрудници, е отвън подозрение.
Какво коства единствено министър председателят Джонсън, който работи като публицист близо две десетилетия и неведнъж е подложен на критика от сътрудниците си за откровени неистини и нелепости в публикациите си.
Точно както в Съединени американски щати, в Обединеното кралство се следи нарастване на каузи на имигрантите в общото население. Наред с това нарастват проблемите, които пораждат на основата на сложната интеграция на хора от непознати култури в обществото: обществено разслоение, престъпност, в това число проведена етническа.
Средното равнище на обучение на популацията, в това число на коренното население, намалява; въпреки това, неговата наркотизация нараства, като се има поради голямата консумация на легални „ антидепресанти “.
От административна позиция Обединеното кралство сигурно не е по-гъсто образувание от Съединените щати. Има и своите сепаратисти; също така, за разлика от Съединените щати, където дебатът за отделянето на избран щат към момента е умозрителен и/или маргинален, Шотландия към този момент организира своя референдум за обособяване от кралството през 2014 година и тогава 44% от популацията гласоподава за самостоятелност.
Още по-спорна е стабилността на Северна Ирландия, която освен има лична автономност в границите на Обединеното кралство, само че е и обект на искания от Република Ирландия.
Собствените военни запаси на Англия са изцяло задоволителни за отбрана на островите от всеки зложелател – само че не и за безчет интервенции в ролята на „ международен стражар “.
Последната отвъдморска акция, която британците организираха само в свои лични ползи – възобновяване на контрола над Фолкландския архипелаг през 1982 година – беше доста сложна и струваше много чувствителни загуби.
Военните загуби, а точно материалните, са нещо, което Обединеното кралство не може да си разреши в този момент. Факт е, че след края на Студената война, която беше победоносна за Запада, английската военна промишленост беше съществено съкратена, а останалите предприятия минаха към тясна интеграция с военно-промишлените компании на други страни - Съединени американски щати, Германия, Швеция и други
И макар че де юре английският холдинг BAE Systems е най-големият производител на оръжия в Европа, де факто фабриките и корабостроителниците, ситуирани на Британските острови, не са в положение да създават никаква военна система напълно, с изключение на дребните оръжия.
Приблизително същото може да се каже и за невоенната част от действителния бранш на английската стопанска система: тя съществува и включва няколко високотехнологични промишлености (самолетна и автомобилна индустрия, корабостроене), само че е сериозно подвластна от интернационалното съдействие.
Вътрешното земеделие, или по-скоро, неговите останки, даже теоретично няма да могат да изхранят популацията на островите при положение на логистична рецесия или обсада.
Междувременно, тъкмо през вчерашния ден пандемията КОВИД-19 сподели, че в сериозна обстановка целият искра на „ постиндустриалното общество “ мигновено отлита и доминирането на банкирането със бранша на услугите над физическото произвеждане на артикули и храни се обръща, е симптом не на „ високо развита икономика”, а на неналичието на стопанска система като такава.
Сегашната сякаш привилегирована позиция на Англия измежду другите западни страни не е някаква безспорна полезност, а единствено сполучлива позиция в „ таблицата на ранговете “ на американоцентричния еднополюсен свят.
Самият Лондон показва цялата си неустановеност по време на Брекзит: разводът с Европейския съюз, който се смяташе за бърз и относително на ниска цена, в действителност се трансформира в многогодишно дело, чийто финален баланс към момента не е реализиран.
И сривът на еднополярната система ще се окаже за Обединеното кралство може би едно от най-големите разтърсвания измежду всички западноевропейски страни.
Континентални съседи, като Франция и Германия, с отслабването на американския водач най-малко ще възстановят суверенитета си – със мощ и дружно с куп междуособни спорове. Англия с не дребна възможност ще загуби величествения префикс от името, смисъла си на финансов център и може би даже териториалната си целокупност.
Така че сегашните извънредно „ самостоятелни “ ходове на Джонсън и Трус са просто дреболии в играта. Не си коства съществено да чакаме възраждането на Британската империя под каквато и да е форма, просто няма действителни предпоставки за това. При подценяваното преформатиране на света, центровете на струпване на власт са ситуирани на напълно разнообразни места.
Превод: СМ
Въпреки това, самият формален Лондон не прави никакви изказвания, които биха могли да се поясняват в този дух. Но през последните месеци, на фона на явно много самостоятелната активност на английското държавно управление първо в украинската рецесия, а по-късно и в спора, доста повече се приказва за преодоляване на самодейността от страна на британците в международната политика. Наистина ли Англия ще стане great again?
В Лондон. - В Лондон?! - В Лондон!
В предсказанията или, в случай че щете, прогнозите, възраждането на Британската империя нормално стартира след някаква геополитическа злополука, сполетяла Съединените щати, вследствие на което актуалният хегемон губи практическата дарба да „ цари и има всичко “.
Вътрешната обстановка в Съединените щати в действителност е извънредно тежка. Опитите на Демократическата партия да отвлече вниманието на популацията от действителни вътрешни проблеми посредством разпространение на ЛГБТ дневния ред и недоволства от „ злите руснаци “ не дават стремежи резултат.
Както към този момент споделих в един от предходните материали, борбата сред условните „ демократи “ и „ републиканци “ (но в действителност елитни групи, които не се свеждат единствено до публични партии), основани на разнообразни типове радикали, към този момент е взела формата на гражданска квази-война и върви покрай ръба на същинска война.
Въпреки това, началото на открит въоръжен спор и даже хипотетичният колапс на Съединените щати няма да доведат безусловно до едновременното елиминиране на северноамериканската страна (или няколко нови държави) от международната сцена; както разпадането на Съветския съюз не докара до цялостното „ закриване “ на Русия.
Е, добре, дано създадем самоуверено съмнение: Съединените щати претърпяват конституционна рецесия, меланхолия, разединение и избухва революция. Атомни подводници и групи самолетоносачи от целия свят се втурват към крайбрежията на родината-майка, с цел да се удавят взаимно в най-голямата борба на всички времена, в която неизбежно е въвлечена и Канада. Глобусът краткотрайно остава без „ домоуправител”.
В този случай Обединеното кралство „ по документи “ наподобява автоматизирано се трансформира в явен водач измежду западните страни. В негова изгода приказва на първо място статутът на Лондон като един от най-важните обменни и банкови центрове в света, а лирата като третата най-популярна аварийна валута.
Тази съкровищница се пази от четвъртата войска в ЕвроНАТО (след турската, френската и германската) и първия флот с два самолетоносача, четири стратегически и седем ударни атомни подводници. Запазени са съвсем три дузини отвъдморски военни бази по цялата планета, наследени от блестящите предшественици.
Това задоволително ли е за имперските упоритости?
Who is Boris the Tsar?!
За страдание на британците (и за благополучие на всички останали), Обединеното кралство, като част от англосаксонския свят, е обект на тъкмо същите отрицателни трендове като Съединените щати.
Въпреки че в английския държавен уред към момента няма трансвестити, а единствено хомосексуалисти, изключителната " подготвеност " на всички тези хора, която не отстъпва на равнището на американските им сътрудници, е отвън подозрение.
Какво коства единствено министър председателят Джонсън, който работи като публицист близо две десетилетия и неведнъж е подложен на критика от сътрудниците си за откровени неистини и нелепости в публикациите си.
Точно както в Съединени американски щати, в Обединеното кралство се следи нарастване на каузи на имигрантите в общото население. Наред с това нарастват проблемите, които пораждат на основата на сложната интеграция на хора от непознати култури в обществото: обществено разслоение, престъпност, в това число проведена етническа.
Средното равнище на обучение на популацията, в това число на коренното население, намалява; въпреки това, неговата наркотизация нараства, като се има поради голямата консумация на легални „ антидепресанти “.
От административна позиция Обединеното кралство сигурно не е по-гъсто образувание от Съединените щати. Има и своите сепаратисти; също така, за разлика от Съединените щати, където дебатът за отделянето на избран щат към момента е умозрителен и/или маргинален, Шотландия към този момент организира своя референдум за обособяване от кралството през 2014 година и тогава 44% от популацията гласоподава за самостоятелност.
Още по-спорна е стабилността на Северна Ирландия, която освен има лична автономност в границите на Обединеното кралство, само че е и обект на искания от Република Ирландия.
Собствените военни запаси на Англия са изцяло задоволителни за отбрана на островите от всеки зложелател – само че не и за безчет интервенции в ролята на „ международен стражар “.
Последната отвъдморска акция, която британците организираха само в свои лични ползи – възобновяване на контрола над Фолкландския архипелаг през 1982 година – беше доста сложна и струваше много чувствителни загуби.
Военните загуби, а точно материалните, са нещо, което Обединеното кралство не може да си разреши в този момент. Факт е, че след края на Студената война, която беше победоносна за Запада, английската военна промишленост беше съществено съкратена, а останалите предприятия минаха към тясна интеграция с военно-промишлените компании на други страни - Съединени американски щати, Германия, Швеция и други
И макар че де юре английският холдинг BAE Systems е най-големият производител на оръжия в Европа, де факто фабриките и корабостроителниците, ситуирани на Британските острови, не са в положение да създават никаква военна система напълно, с изключение на дребните оръжия.
Приблизително същото може да се каже и за невоенната част от действителния бранш на английската стопанска система: тя съществува и включва няколко високотехнологични промишлености (самолетна и автомобилна индустрия, корабостроене), само че е сериозно подвластна от интернационалното съдействие.
Вътрешното земеделие, или по-скоро, неговите останки, даже теоретично няма да могат да изхранят популацията на островите при положение на логистична рецесия или обсада.
Междувременно, тъкмо през вчерашния ден пандемията КОВИД-19 сподели, че в сериозна обстановка целият искра на „ постиндустриалното общество “ мигновено отлита и доминирането на банкирането със бранша на услугите над физическото произвеждане на артикули и храни се обръща, е симптом не на „ високо развита икономика”, а на неналичието на стопанска система като такава.
Сегашната сякаш привилегирована позиция на Англия измежду другите западни страни не е някаква безспорна полезност, а единствено сполучлива позиция в „ таблицата на ранговете “ на американоцентричния еднополюсен свят.
Самият Лондон показва цялата си неустановеност по време на Брекзит: разводът с Европейския съюз, който се смяташе за бърз и относително на ниска цена, в действителност се трансформира в многогодишно дело, чийто финален баланс към момента не е реализиран.
И сривът на еднополярната система ще се окаже за Обединеното кралство може би едно от най-големите разтърсвания измежду всички западноевропейски страни.
Континентални съседи, като Франция и Германия, с отслабването на американския водач най-малко ще възстановят суверенитета си – със мощ и дружно с куп междуособни спорове. Англия с не дребна възможност ще загуби величествения префикс от името, смисъла си на финансов център и може би даже териториалната си целокупност.
Така че сегашните извънредно „ самостоятелни “ ходове на Джонсън и Трус са просто дреболии в играта. Не си коства съществено да чакаме възраждането на Британската империя под каквато и да е форма, просто няма действителни предпоставки за това. При подценяваното преформатиране на света, центровете на струпване на власт са ситуирани на напълно разнообразни места.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ