Вече нищо не е същото, ние, те, пловдивският спорт -

Вече нищо не е същото, ние, те, пловдивският спорт - също! В първата съвсем естествена година след коронавирус пловдивчани схванаха за какво градът им е номер 1 в българския спорт. Е, по какъв начин за какво! Заляхме стадионите и залите с триумфи, които доста хора, ангажирани с подпомагането на спорта, не чакаха.

Просто и разумно, администриращите бъдещето на спорта под тепетата живеят в предишното. Време е да се събудим, всички, които малко или доста милеем за спорта. Иначе всичко в един миг ще отиде по дяволите.

Няма да ви увещавам в нищо, няма да изтъквам какъв брой пари е вложила Общината в спортна инфраструктура. Сигурно всичко, в което се финансира, ще стане хубаво. Дано! Въпросът е в отношението към спортистите. Трябва да покажем като град, че се гордеем със спортистите ни. И да приветстваме триумфите.

Не е обикновено международната шампионка (жени до 20 години) Пламена Миткова още да не е поздравена от локалната власт. Никой не се снима с цветето на леката атлетика на България. 

Не имам предвид Йосиф Миладинов - той получи 15 000 лв. финансиране от Общината, макар, че за клуба си тази година има един старт на 50 м. бътерфлай. Йосиф избра да се състезава за столичния клуб " Спринт ", където очевидно са му дали обещание повече, пък и база. Съгласете се, че не трябва един олимпийски финалист, когато не е по лагерите на националния тим, да би трябвало да плува в един кулоар със 5-6 свои съотборници в басейн " Младост ".

Време е да измислим метод и механизъм, с който да резервираме в Пловдив най-хубавите ни спортисти. Те са едно от нещата, които теглят града ни напред. 

Не е въпрос до плакет или до някой лев в плик, а в уважението, в респекта към тези спортисти.

Затова аз благодаря на всички, които са ме карали да се усещам горделив пловдивчанин - хиляди момчета, девойки, мъже и дами, които всекидневно загърбват и превъзмогват проблемите. Супер сте!