Вече не се чака принцът да е на бял кон, а да ти хареса сторито във всички мрежи
Вече не се чака принцът да е на бял кон, а да ти хареса сторито във всички мрежи
В свят като днешния с съвременни връзки и независимост за водене на връзки под всякаква форма и тип, сключването на брак като че ли е ретро метод да кажеш на колегата си “искам ти да си индивидът, който ще ме буди в три през нощта, с цел да ме помоли за чаша вода ”. Но какво в действителност се крие зад безконечното “ДА ” в ерата на онлайн любовта?
Баба ти е писала писма, в които се е вричала във безконечна честност и безрезервна обич,
а през днешния ден ти се чудиш дали изобщо да рискуваш да отговаряш на следващото “хей ” в чата. Често срещано е да чуеш по какъв начин твоят другар е в следващия (situationship), или казано на чист български съвсем връзка. Има фамилиарност, има срещи, има и усеща, само че няма никакви етикети.
Всичко е доста комплицирано и недоизяснено в този вид връзки,
само че в последна сметка е по-безопасно по този начин. Романтика? Разбира се, че има. Да ти хареса историята във всички обществени мрежи, е еквивалент на това да пристигна пред теб на бял кон. Социологическият парадокс е налице, хората са самотни, търсят любов, само че се боят да се обвържат. Затова си
пишат, превъртат и какви ли още не съвременни сказуеми, докато не пристигна идващият “по-добър ”
Но въпреки всичко, в случай че си от дребното щастливци, които имат връзки, траяли след безконечния въпрос “Какви сме ние? ”, идва идващото огромно предизвикателство. Ще сложиш ли пръстен на ръката на обичаната и има ли смисъл от това през днешния ден.
Този вид модерни връзки, които се намират в зоната на
“живеем дружно, разделяме си сметките, взехме си куче, само че не желаеме женитба и съществено обвързване ”, от дълго време превъзхождат по брой подписите в брачните домове. Бракът през днешния ден въобще не наподобява на себе си от преди 20 година Според Народно събрание, през 2024 година в България са били подписани 20 643 брака – с близо 9000 по-малко от 2019 година
За сметка на това разводите са 8650 (за същия интервал са намалели едвам с 2000).
Това значи, че съвсем всеки втори брак отива в архива по-бързо от последния сезон на това предаване за обич, с многото рози и тежки решения с коя ще се вози на яхта на следващия ден и ще вечеря на залез-слънце вдругиден. Булката дезертьор също не е изключение, по-скоро диагноза. Сватбите у нас към този момент не са това, което бяха. Браковете не просто понижават – те напряко се топят. Спадът е по-голям от този през пандемията, а
при младите сред 20 и 29 г. разликата за последните 10 година е съвсем 50%
Двойките още се обичат, само че подписът нещо куца. И не, не булката, тя към този момент въобще не отива в ритуалната зала. Влизаме самоуверено в ерата на синдрома на “булката дезертьор ”. Само че не е като на кино – с рокля, кон и Ричард Гиър.
Тук булката просто отхвърля предлагането или изчезва след фразат
а “Нали е време към този момент да се оженим? ”. Резултатът е еднакъв: суматоха, сълзи и от време на време – терапия. Причините са сложни – споделят психолозите. Един се опасява да не загуби свободата си, различен се чуди дали сътрудникът му е “точният ”, трети просто се е нагледал на родителския бракоразвод и желае да спести най-малко един в живота си.
А има и такива, които изпадат в паник офанзива единствено при мисълта за “гостите на сватбата ”.
Психоложката Л.Б. Шнайдер, да вземем за пример, разказва три типичен претекста за подписване на брак. Единият е просто “искам да се оженя ” – без значение за кого. Вторият е “искам влиятелен сътрудник ” – нещо като квалифициран шурей или чужденец. А третият, най-редкият,
само че и най-здравият – “искам тъкмо този човек ”. Познайте кой претекст е най-дефицитен през днешния ден?
Съвременното семейство също се е трансформирало. По-малко хора живеят под един покрив, съвсем никой не чака да се ожени, с цел да заживее с някого, мъжът от дълго време не е единственият “глава на фамилията ”. Всъщност от време на време няма и глава – има две порти и обособени спални.
Формите на брак също към този момент звучат като меню в ресторант с фюжън кухня:
брак по обред, брак по контракт, брак с неравномерен контракт и несъмнено – брак по обич. Последният
към момента се поръчва, но мъчно се подготвя
Междувременно милениалите и поколението Z слагат напълно други въпроси: “Това ли е индивидът за мен? ”, “Защо не се усещам обвързван? ”, “Нормално ли е да ми липсва независимост още от третия месец? ” Те не желаят просто връзка, а прочувствена съгласуемост, сигурност и общ жанр на живот. За тях бракът не е крачка напред, а може да е и крачка настрана. Няма по какъв начин да подминем и икономическия фактор. Сватбите станаха разкош, разводите – скъпи, а страната не предлага данъчни бонуси, които да стимулират “обвързването с щемпел ”.
Отделно, в случай че нещата се объркат – раздялата е надалеч по-лесна без сватбен акт и парцел за разделяне.
И още нещо: децата, родени отвън брака, към този момент не са сензация. Ако някой вдигне вежда, то е по-скоро тъй като детето няма инстаграм, в сравнение с, тъй като няма венчани родители. Истината е елементарна: в актуалния свят бракът престана да бъде културна даденост. Той към този момент не е “трябва ”, а “ако искаш ”. Не е гаранция за дългоденствие, нито избавителен пояс за любовта. Понякога даже е просто добре проведено празненство, след което всичко си остава същото. Или пък не. Така че, в случай че ви следва женитба и внезапно ви се прииска да бягате – умерено. Може просто да сте в крайник с времето.
В свят като днешния с съвременни връзки и независимост за водене на връзки под всякаква форма и тип, сключването на брак като че ли е ретро метод да кажеш на колегата си “искам ти да си индивидът, който ще ме буди в три през нощта, с цел да ме помоли за чаша вода ”. Но какво в действителност се крие зад безконечното “ДА ” в ерата на онлайн любовта?
Баба ти е писала писма, в които се е вричала във безконечна честност и безрезервна обич,
а през днешния ден ти се чудиш дали изобщо да рискуваш да отговаряш на следващото “хей ” в чата. Често срещано е да чуеш по какъв начин твоят другар е в следващия (situationship), или казано на чист български съвсем връзка. Има фамилиарност, има срещи, има и усеща, само че няма никакви етикети.
Всичко е доста комплицирано и недоизяснено в този вид връзки,
само че в последна сметка е по-безопасно по този начин. Романтика? Разбира се, че има. Да ти хареса историята във всички обществени мрежи, е еквивалент на това да пристигна пред теб на бял кон. Социологическият парадокс е налице, хората са самотни, търсят любов, само че се боят да се обвържат. Затова си
пишат, превъртат и какви ли още не съвременни сказуеми, докато не пристигна идващият “по-добър ”
Но въпреки всичко, в случай че си от дребното щастливци, които имат връзки, траяли след безконечния въпрос “Какви сме ние? ”, идва идващото огромно предизвикателство. Ще сложиш ли пръстен на ръката на обичаната и има ли смисъл от това през днешния ден.
Този вид модерни връзки, които се намират в зоната на
“живеем дружно, разделяме си сметките, взехме си куче, само че не желаеме женитба и съществено обвързване ”, от дълго време превъзхождат по брой подписите в брачните домове. Бракът през днешния ден въобще не наподобява на себе си от преди 20 година Според Народно събрание, през 2024 година в България са били подписани 20 643 брака – с близо 9000 по-малко от 2019 година
За сметка на това разводите са 8650 (за същия интервал са намалели едвам с 2000).
Това значи, че съвсем всеки втори брак отива в архива по-бързо от последния сезон на това предаване за обич, с многото рози и тежки решения с коя ще се вози на яхта на следващия ден и ще вечеря на залез-слънце вдругиден. Булката дезертьор също не е изключение, по-скоро диагноза. Сватбите у нас към този момент не са това, което бяха. Браковете не просто понижават – те напряко се топят. Спадът е по-голям от този през пандемията, а
при младите сред 20 и 29 г. разликата за последните 10 година е съвсем 50%
Двойките още се обичат, само че подписът нещо куца. И не, не булката, тя към този момент въобще не отива в ритуалната зала. Влизаме самоуверено в ерата на синдрома на “булката дезертьор ”. Само че не е като на кино – с рокля, кон и Ричард Гиър.
Тук булката просто отхвърля предлагането или изчезва след фразат
а “Нали е време към този момент да се оженим? ”. Резултатът е еднакъв: суматоха, сълзи и от време на време – терапия. Причините са сложни – споделят психолозите. Един се опасява да не загуби свободата си, различен се чуди дали сътрудникът му е “точният ”, трети просто се е нагледал на родителския бракоразвод и желае да спести най-малко един в живота си.
А има и такива, които изпадат в паник офанзива единствено при мисълта за “гостите на сватбата ”.
Психоложката Л.Б. Шнайдер, да вземем за пример, разказва три типичен претекста за подписване на брак. Единият е просто “искам да се оженя ” – без значение за кого. Вторият е “искам влиятелен сътрудник ” – нещо като квалифициран шурей или чужденец. А третият, най-редкият,
само че и най-здравият – “искам тъкмо този човек ”. Познайте кой претекст е най-дефицитен през днешния ден?
Съвременното семейство също се е трансформирало. По-малко хора живеят под един покрив, съвсем никой не чака да се ожени, с цел да заживее с някого, мъжът от дълго време не е единственият “глава на фамилията ”. Всъщност от време на време няма и глава – има две порти и обособени спални.
Формите на брак също към този момент звучат като меню в ресторант с фюжън кухня:
брак по обред, брак по контракт, брак с неравномерен контракт и несъмнено – брак по обич. Последният
към момента се поръчва, но мъчно се подготвя
Междувременно милениалите и поколението Z слагат напълно други въпроси: “Това ли е индивидът за мен? ”, “Защо не се усещам обвързван? ”, “Нормално ли е да ми липсва независимост още от третия месец? ” Те не желаят просто връзка, а прочувствена съгласуемост, сигурност и общ жанр на живот. За тях бракът не е крачка напред, а може да е и крачка настрана. Няма по какъв начин да подминем и икономическия фактор. Сватбите станаха разкош, разводите – скъпи, а страната не предлага данъчни бонуси, които да стимулират “обвързването с щемпел ”.
Отделно, в случай че нещата се объркат – раздялата е надалеч по-лесна без сватбен акт и парцел за разделяне.
И още нещо: децата, родени отвън брака, към този момент не са сензация. Ако някой вдигне вежда, то е по-скоро тъй като детето няма инстаграм, в сравнение с, тъй като няма венчани родители. Истината е елементарна: в актуалния свят бракът престана да бъде културна даденост. Той към този момент не е “трябва ”, а “ако искаш ”. Не е гаранция за дългоденствие, нито избавителен пояс за любовта. Понякога даже е просто добре проведено празненство, след което всичко си остава същото. Или пък не. Така че, в случай че ви следва женитба и внезапно ви се прииска да бягате – умерено. Може просто да сте в крайник с времето.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ