Може ли да се създаде батерия с помощта на ракообразни
Вече освен се приказва за намаляването на нездравословните излъчвания и замърсяването на околната среда, само че и се подхващат дейности в тази тенденция. Остава единствено огромният въпрос дали не е прекомерно късно за това.
Но е реалност, че към този момент съвсем всички огромни автомобилни производители оповестиха, че проектите им за идващите години са да наблегнат на производството на хибриди и напълно електрически моторни транспортни средства.
Големият плюс на електрическите коли е, че не отделят никакви нездравословни излъчвания, просто тъй като няма мотор с вътрешно горене, който да замърсява околната среда. Но пък те надалеч не са съвършени. И не приказваме единствено за системите, които употребяват.
Става дума за батериите, които ги зареждат. Химикалите, които се употребяват в стандартните акумулатори като литиево-йонните да вземем за пример, не са най-екологичните, когато стане дума за разграждане. На някои от тях им лишава стотици или даже хиляди години, с цел да се разградят. Да не приказваме, че са корозивни и запалими. Същото важи и за всички останали стандартни акумулатори, които използваме всекидневно.
Учени от университета в Мериленд обаче са намерили метод да създадат батериите доста по-благоприятни за околната среда. Оказва се, че черупките на раците, омарите и скаридите, които по принцип са боклук при потреблението им, могат да бъдат в основата на новите акумулатори.
Екзоскелетите на ракообразните са направени от кафези, които съдържат хитин, тип полизахарид, който пък, от своя страна, прави черупките им твърди и устойчиви на външни въздействия. Този по този начин скъп материал в действителност се намира в обилие в природата, само че досега не е открит подобаващ метод за оползотворяването му.
Изследването на учените от университета в Мериленд, което е оповестено в списание, демонстрира, че посредством химическа обработка и прибавянето на воден разтвор на оцетна киселина, въпросният хитин може да са синтезира в корав гел и да се употребява като електролит (течност, паста или гел, който разрешава на заредените молекули да пътуват от единия завършек на батерията до другия, позволявайки ѝ да съхранява енергия) за акумулатори. Така се получава хитозан.
Когато към този гел се добавили и цинк, учените са съумели да основат изцяло възобновима батерия. Тя е с 99.7% енергийна успеваемост, даже след 1000 цикъла, което са към 400 часа. Новите акумулатори могат да се зареждат и разреждат бързо, без това да се отразява кой знае какъв брой на работата им.
Батерията, която е две трети направена от хитозан, не е запалима и може да се разгради в почвата след единствено пет месеца, като след себе си ще остави цинкът, който е изцяло рециклируем, написа.
Но е реалност, че към този момент съвсем всички огромни автомобилни производители оповестиха, че проектите им за идващите години са да наблегнат на производството на хибриди и напълно електрически моторни транспортни средства.
Големият плюс на електрическите коли е, че не отделят никакви нездравословни излъчвания, просто тъй като няма мотор с вътрешно горене, който да замърсява околната среда. Но пък те надалеч не са съвършени. И не приказваме единствено за системите, които употребяват.
Става дума за батериите, които ги зареждат. Химикалите, които се употребяват в стандартните акумулатори като литиево-йонните да вземем за пример, не са най-екологичните, когато стане дума за разграждане. На някои от тях им лишава стотици или даже хиляди години, с цел да се разградят. Да не приказваме, че са корозивни и запалими. Същото важи и за всички останали стандартни акумулатори, които използваме всекидневно.
Учени от университета в Мериленд обаче са намерили метод да създадат батериите доста по-благоприятни за околната среда. Оказва се, че черупките на раците, омарите и скаридите, които по принцип са боклук при потреблението им, могат да бъдат в основата на новите акумулатори.
Екзоскелетите на ракообразните са направени от кафези, които съдържат хитин, тип полизахарид, който пък, от своя страна, прави черупките им твърди и устойчиви на външни въздействия. Този по този начин скъп материал в действителност се намира в обилие в природата, само че досега не е открит подобаващ метод за оползотворяването му.
Изследването на учените от университета в Мериленд, което е оповестено в списание, демонстрира, че посредством химическа обработка и прибавянето на воден разтвор на оцетна киселина, въпросният хитин може да са синтезира в корав гел и да се употребява като електролит (течност, паста или гел, който разрешава на заредените молекули да пътуват от единия завършек на батерията до другия, позволявайки ѝ да съхранява енергия) за акумулатори. Така се получава хитозан.
Когато към този гел се добавили и цинк, учените са съумели да основат изцяло възобновима батерия. Тя е с 99.7% енергийна успеваемост, даже след 1000 цикъла, което са към 400 часа. Новите акумулатори могат да се зареждат и разреждат бързо, без това да се отразява кой знае какъв брой на работата им.
Батерията, която е две трети направена от хитозан, не е запалима и може да се разгради в почвата след единствено пет месеца, като след себе си ще остави цинкът, който е изцяло рециклируем, написа.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ