Ковид умря
Вече не е съвременно да се пита за коронавирус. Не е съвременно и да се мисли за него. Но то към този момент не е съвременно да се мисли по принцип, тъй че с мисленето сме модерно. Вирусът беше пропуснат като остаряло гадже на ваучър на манекенки.
И става все по отблъснат, само че също като проклетото остаряло гадже има способността да тормози. Уж го няма но не е тъкмо по този начин. Маската в левия ти джоб припомня за него. Тормози те по легален път. Прилича както в казармата да те юркат по правилник. (По-старите знаят защо приказвам. За по-младите това е непреводима игра на думи.)
Живеем си в постапокалипсиса, в който никой не смее да каже не е ли време да се смъкват парцалите от лицата макар очевидната им неефективност. Извънредната обстановка (или положение) продължава да е изключително и всеки месец възобновява странния си законов статут.
Хората са комплицирани и невротизирани.
Никой нищо не споделя какво да се прави – да смъкваме ли маските или не? Законно ли е или не е законно? Забелязва се, че хората смъкват самоволно фереджетата, само че някак боязливо. Нямат публично позволение и в никакъв случай не се знае от къде ще изскочи някой нервозен полицай да ги сгълчи. Личи си, че няма боязън от вируса, а от закона. Само на най-полираните мозъци повтарят, че пазят себе си, пазят някой различен и като цяло избавят планетата. В очите на болшинството маската към този момент зае откровеното си място на намордник. Но легален намордник. Задължителен. С него показваш почитание към законодателството, примирение и почитание към мощните на деня, даже и мощните да са искрено глупави. Всичко това се назовава пригодливост и съгласно Дарвин е отлично качество. Така, че не се безпокойте – вие сте чудесни.
Реалността демонстрира, че болните понижават, вируса стана явно различен. Ваксинираните всеобщо боледуват.
Нищо не е по този начин както беше преди половин година. Но страната се занимава с значими неща и не идва време да намерения върху това какво става с всички тези ограничения. Здравното министерство очевидно чака СЗО да му заяви какви да ги свърши. СЗО чакат биг фарма да им каже какво да прави. И всички седим и чакаме да забележим. До тогава не се знае в състояние ли сме, в рецесия, в обстановка, какво по дяволите сме, че никой публично не оповестява края на нервността? Или чакаме да забележим какво ще стане с Украйна, че да не стане тъй че заради финансово глобалистични причини отново да подхващаме ковидната нервност и да си играем на иди ми-доди ми.
Днес коронавирус няма. Има бежанци, които бягат от война. В репортажите си проличава по какъв начин някои бягат, а други са пристигнали в Несебър да си поваканцуват малко. Защото на война постоянно е по този начин. Един умира, различен печели. Лошото е, че вие още веднъж не печелите. Кой печели към този момент всички знаем.
Ковид умря. Вие какво чакате?
И става все по отблъснат, само че също като проклетото остаряло гадже има способността да тормози. Уж го няма но не е тъкмо по този начин. Маската в левия ти джоб припомня за него. Тормози те по легален път. Прилича както в казармата да те юркат по правилник. (По-старите знаят защо приказвам. За по-младите това е непреводима игра на думи.)
Живеем си в постапокалипсиса, в който никой не смее да каже не е ли време да се смъкват парцалите от лицата макар очевидната им неефективност. Извънредната обстановка (или положение) продължава да е изключително и всеки месец възобновява странния си законов статут.
Хората са комплицирани и невротизирани.
Никой нищо не споделя какво да се прави – да смъкваме ли маските или не? Законно ли е или не е законно? Забелязва се, че хората смъкват самоволно фереджетата, само че някак боязливо. Нямат публично позволение и в никакъв случай не се знае от къде ще изскочи някой нервозен полицай да ги сгълчи. Личи си, че няма боязън от вируса, а от закона. Само на най-полираните мозъци повтарят, че пазят себе си, пазят някой различен и като цяло избавят планетата. В очите на болшинството маската към този момент зае откровеното си място на намордник. Но легален намордник. Задължителен. С него показваш почитание към законодателството, примирение и почитание към мощните на деня, даже и мощните да са искрено глупави. Всичко това се назовава пригодливост и съгласно Дарвин е отлично качество. Така, че не се безпокойте – вие сте чудесни.
Реалността демонстрира, че болните понижават, вируса стана явно различен. Ваксинираните всеобщо боледуват.
Нищо не е по този начин както беше преди половин година. Но страната се занимава с значими неща и не идва време да намерения върху това какво става с всички тези ограничения. Здравното министерство очевидно чака СЗО да му заяви какви да ги свърши. СЗО чакат биг фарма да им каже какво да прави. И всички седим и чакаме да забележим. До тогава не се знае в състояние ли сме, в рецесия, в обстановка, какво по дяволите сме, че никой публично не оповестява края на нервността? Или чакаме да забележим какво ще стане с Украйна, че да не стане тъй че заради финансово глобалистични причини отново да подхващаме ковидната нервност и да си играем на иди ми-доди ми.
Днес коронавирус няма. Има бежанци, които бягат от война. В репортажите си проличава по какъв начин някои бягат, а други са пристигнали в Несебър да си поваканцуват малко. Защото на война постоянно е по този начин. Един умира, различен печели. Лошото е, че вие още веднъж не печелите. Кой печели към този момент всички знаем.
Ковид умря. Вие какво чакате?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ