Теодор Недев: Наблюдаваме безпрецедентно висок скок в данъчната тежест
Вече над десетилетие ИПИ пресмята показателя на локалната данъчна тежест – знак, който демонстрира какъв брой са високи локалните налози в другите общини по канара от 0 до 100. Долната граница на показателя се реализира, когато всички следени локални налози са сведения до съответните им възможни минимуми съгласно Закона за локалните налози и такси.
В интервала, в който ИПИ пресмята показателя, неговата междинна стойност за страната (претеглено по население на общините) стабилно пораства. Изключение е само 2019 година, когато обаче има локални избори и общините по-скоро намаляват локални налози. През 2025 година обаче се следи изключително внезапен скок в данъчната тежест – с цели 2,5 пункта по скалата от 0 до 100, споделя икономистът от ИПИ Теодор Недев. Повишението е невиждано високо за последните 10 години, изключително като се вземе поради, че 2025 година не е следизборна година, а общинските препоръки са най-склонни да покачват налози точно при започване на мандатите си.
Средната данъчна тежест пораства тъй като невиждано огромен брой общини са повишили някой от проследените налози, а не да вземем за пример тъй като дребен брой общини със относително огромно население са повишили дадени ставки с доста. През 2025 година се следят по 72 случая на покачване на налога върху недвижимите парцели, 33 на налога за възмездно придобиване на имущество, 28 на патентния налог за търговски обекти и 45 на налога върху транспортните средства. С изключение на последния от изброените налози, тези резултати са рекордни за последното десетилетие.
Ако разгледаме данъчната тежест по общини, виждаме че тя е най-висока в регионалните градове и в общините по южното Черноморие. На челните места се подреждат общините Царево (стойност на показателя от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). Най-ниски са локалните налози в обособени по-рядко обитаеми общини, изключително в регионите по западната граница на страната, като общините с най-ниски налози са Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).
По-интересният резултат обаче е динамичността на данъчната тежест през годините. Сравнявайки картите на страната през 2021 година и 2025 година, виждаме, че втората е надалеч по-тъмна – т.е. доста общини, които са били с релативно ниски налози преди пет години, към този момент са със приблизително високи или високи. Всички данни сочат, че локалната данъчна тежест у нас пораства бързо и навсякъде. Това е и разумно – както неведнъж сме коментирали, общините у нас имат прекомерно лимитирани лични доходи и са мощно подвластни от централния бюджет за финансиране на локалните действия. Водещата причина е, че основите, които се употребяват за облагане с локални налози – данъчни оценки на парцели, мощ на колите, комерсиалната повърхност – не порастват с инфлацията, за разлика от основите на налозите, постъпващи в държавния бюджет – приходи, доходи, облаги и така нататък Това е причина общините да стават все по-финансово подвластни от централната власт, което надлежно им пречи да взимат независимо решенията, които са най-подходящи за личните им поданици.
Едно допустимо решение е част от приходите от подоходния налог, които порастват във времето с ценовото ниво, да бъдат насочвани непосредствено към общинските бюджет. Така общините биха имали доста по-високи лични доходи без да се постанова да усилват непрекъснато локални налози. Тази концепция е в основата на самодейността на ИПИ " 2% в твоята община “ и също по този начин участва в оповестен неотдавна отчет на Световната банка, изследващ в дълбочина провокациите на локалните обществени финанси у нас, към правенето на който екипът на ИПИ взе участие интензивно като съветник.
В интервала, в който ИПИ пресмята показателя, неговата междинна стойност за страната (претеглено по население на общините) стабилно пораства. Изключение е само 2019 година, когато обаче има локални избори и общините по-скоро намаляват локални налози. През 2025 година обаче се следи изключително внезапен скок в данъчната тежест – с цели 2,5 пункта по скалата от 0 до 100, споделя икономистът от ИПИ Теодор Недев. Повишението е невиждано високо за последните 10 години, изключително като се вземе поради, че 2025 година не е следизборна година, а общинските препоръки са най-склонни да покачват налози точно при започване на мандатите си.
Средната данъчна тежест пораства тъй като невиждано огромен брой общини са повишили някой от проследените налози, а не да вземем за пример тъй като дребен брой общини със относително огромно население са повишили дадени ставки с доста. През 2025 година се следят по 72 случая на покачване на налога върху недвижимите парцели, 33 на налога за възмездно придобиване на имущество, 28 на патентния налог за търговски обекти и 45 на налога върху транспортните средства. С изключение на последния от изброените налози, тези резултати са рекордни за последното десетилетие.
Ако разгледаме данъчната тежест по общини, виждаме че тя е най-висока в регионалните градове и в общините по южното Черноморие. На челните места се подреждат общините Царево (стойност на показателя от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). Най-ниски са локалните налози в обособени по-рядко обитаеми общини, изключително в регионите по западната граница на страната, като общините с най-ниски налози са Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).
По-интересният резултат обаче е динамичността на данъчната тежест през годините. Сравнявайки картите на страната през 2021 година и 2025 година, виждаме, че втората е надалеч по-тъмна – т.е. доста общини, които са били с релативно ниски налози преди пет години, към този момент са със приблизително високи или високи. Всички данни сочат, че локалната данъчна тежест у нас пораства бързо и навсякъде. Това е и разумно – както неведнъж сме коментирали, общините у нас имат прекомерно лимитирани лични доходи и са мощно подвластни от централния бюджет за финансиране на локалните действия. Водещата причина е, че основите, които се употребяват за облагане с локални налози – данъчни оценки на парцели, мощ на колите, комерсиалната повърхност – не порастват с инфлацията, за разлика от основите на налозите, постъпващи в държавния бюджет – приходи, доходи, облаги и така нататък Това е причина общините да стават все по-финансово подвластни от централната власт, което надлежно им пречи да взимат независимо решенията, които са най-подходящи за личните им поданици.
Едно допустимо решение е част от приходите от подоходния налог, които порастват във времето с ценовото ниво, да бъдат насочвани непосредствено към общинските бюджет. Така общините биха имали доста по-високи лични доходи без да се постанова да усилват непрекъснато локални налози. Тази концепция е в основата на самодейността на ИПИ " 2% в твоята община “ и също по този начин участва в оповестен неотдавна отчет на Световната банка, изследващ в дълбочина провокациите на локалните обществени финанси у нас, към правенето на който екипът на ИПИ взе участие интензивно като съветник.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ