Куклата Робърт – най-загадъчната играчка в историята
Вече над 100 години куклата Робърт плаши хората и даже през днешния ден в нейно наличие се случват странни неща.
Почти всички старинни кукли наподобяват ужасно, само че куклата Робърт си е напряко злокобна. Тя е с размерите на действително дете и е облечена в същински детски облекла. Има безусловно празни очи във тип на две черни копчета, които гледат в нищото, а в скута на Робърт стои куче с големи, изпъкнали очи и странна паст. Казват, че в Робърт живее някакво създание.
Някога куклата Робърт била нова и блестяща, била направена преди повече от 115 години във фабриката на компанията Steiff. Впрочем, самите представители на компанията декларирали, че Роберт не е кукла – в началото е бил манекен за витрината на магазин.
Все отново, куклата се озовала в ръцете на момче на име Роберт Ото и тук историята има две версии. Тези, които имат вяра в свръхестествените качества на куклата се придържат към по-загадъчния вид. Тази, че прислужница в фамилията на Ото, младо момиче от Бахамските острови, провело над куклата вуду обред и я подарило на момчето като наказване за неговите смешки.
Скептиците са по-склонни да имат вяра в „ формалната “ версия на събитията: куклата била подарена на момчето от неговия дядо.
Във всеки случай дребният Робърт (в фамилията му го наричали с второто име Джин) безусловно се влюбил в куклата и даже я облякъл в детски облекла – моряшки костюм, с който бил израснал. Малкият носел играчката на всички места със себе си и се отнасял към куклата като към живо създание.
Вещите се премествали от единствено себе си и момчето почнало да се оплаква на родителите си, че всичко това прави куклата Робърт. Първоначално родителите се засмели над детските измислици, само че след това също почнали да виждат странни неща.
Водопроводчикът, ремонтиращ дома на Ото, твърдял, че чува детски смях и даже видял по какъв начин куклата Робърт се преместила от едно място на друго.
Когато Джин Ото пораснал, той се преместил в „ Дома на художниците “ в град Кий-Уест. Куклата му към този момент седяла на стол до прозореца и се виждала чудесно от улицата. Хората почнали да заобикалят да минават около този дом. Те безусловно се кълняли, че са видели по какъв начин куклата се мести и деликатно ги наблюдава с взор.
Гостите, идващи в Дома на художниците, казвали, че чуват стъпки от стаята над тях, където седял Робърт, като че ли куклата се придвижва там независимо. Дори дамата на Джин Ото била наплашена от куклата и най-после я преместила на тавана.
След гибелта на Джин Ото и жена му през 1974 година в дома им се нанесла жена на име Миртъл Рейтър, получавайки „ като завещание “ мебелите и, несъмнено, загадъчната кукла.
В течение на 20 години тя живяла в дома си с куклата Робърт и непрекъснато чувала необясними придвижвания и звуци от тавана, където се намирала куклата. Накрая Миртъл не издържала и дала куклата на Музея Форт-Ийст-Мартело, изтъквайки единствено една причина – куклата била обладана от някаква персона.
Служителите на музея взели куклата, решавайки, че това е единствено фикция на старата жена и я поставили в хранилището. Но, чувайки за захласнатата кукла, многочислените гости почнали да упорстват експонатът да бъде показан. Някои хора даже почнали да пишат писма до куклата Робърт, като че ли тя е някакъв всесилен екстрасенс.
В последна сметка, музейните служащи се предали и изложили мистичния експонат в залата. Сега куклата Робърт седи в стъклена кутия, с цел да не я вадят.
А посетителите се тълпят към куклата, надявайки се да уловят нейния взор или някое придвижване. Мнозина настояват, че към куклата Робърт камерите и електронните устройства излизат от строя.
