Вече и най-големите абсурди и безобразия в нашата институционална среда

Вече и най-големите парадокси и безобразия в нашата институционална среда си минават просто ей по този начин.

Ето да вземем за пример фактическото заемане на длъжността основен прокурор от Борислав Сарафов и след 21 юли.

Преди няколко месеца Народното събрание гласоподава с голямо болшинство " закон за един човек ", както беше наименуван тогава. Волята на това голямо парламентарно болшинство беше пределно ясна - Сарафов да не може да бъде определен за титулярен основен прокурор от този състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) и да се постави таван от 6 месеца на " краткотрайните мандати " на Сарафов и Чолаков отпред респективно на прокуратурата и Върховният административен съд (преди този закон, съгласно различен цялостен парадокс, официализиран от Висш съдебен съвет и пленума на съдиите от Върховен административен съд, Чолаков можеше да продължи да си бъде ръководител на Върховен административен съд, и то безсрочно, макар изтеклия си седемгодишен парламентарен мандат като ръководител!).

Когато шестте месеца изтекоха, се оказа, че прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява този " закон за един човек " като неупотребим за тъкмо този един човек и няма да прави нищо.

Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява назад - като използван за Чолаков, и че ще би трябвало да избира нов краткотраен ръководител поради закона.

И оттук нататък цялостно безмълвие. В момента сме страна, в която закон, касаещ позицията на основния прокурор (която, да не забравяме, съгласно скорошно решение на Конституционния съд е извънредно значима, надали не част от националната ни идентичност), просто не се извършва и това не среща никакъв институционален отпор.

Мълчи самият Борислав Сарафов. Не споделя какво е неговото мнение по отношение на обстановката. Но пък с в действителност дейности продължава да заема длъжността - прави публични срещи като и.ф. основен прокурор.

Мълчи болшинството от болшинството в Народното събрание, гласувало самия закон единствено преди няколко месеца и изразило ясната си воля Сарафов да не бъде основен прокурор след юли. Мълчи в частност неговият ръководител, тя на всичкото от горната страна и конституционалист.

Само „ Продължаваме промяната – Демократчна България “ има позиция.

Мълчи държавното управление, в частност неговият правосъден министър.

Мълчи президентът.

Мълчат съдиите.

Наистина не мога да си показва по какъв начин най-малкото ръководителят на Върховния касационен съде (ВКС) и висшите съдии биха могли да оставят актуалното състояние без коментар..

Председателят на Върховен касационен съд даже е част от съдийската гилдия, направила противоположното пояснение на същия закон! Обаче от нея няма ясно изказване като ръководител на висш съд, че сме в нетърпима конституционна рецесия, в която има човек в кабинета на основния прокурор, който няма законово съображение да бъде там!?

Мълчат юристите посредством своите представителни органи.

И в тази гора от безмълвие нещата си вървят, както са си вървели.

Фактическата власт в правосъдната система се упражнява по метода, по който действителните държатели на властта в страната са решили, че би трябвало да бъде - Сарафов би трябвало да остане основен прокурор и това е. Макар и официално даже да е признато противоположното законово решение.

Че това е насмешка с правовия ред, е ясно. Но по-важното е, че демонстрира за следващ път по какъв начин със закони нищо не може да се контролира там, където значение има единствено действителното практикуване на властта.

Как всеки закон може да бъде прочетен по всевъзможен метод и просто да не се приложи от този, към който е адресиран. И когато няма кой да му потърси сметка за това и всички си мълчат, се оказва в действителност, че писането на закони е единствено излишно прахосване на мастило.

*Текстът е от Facebook профила на Андрей Янкулов. Заглавието е на редакцията