Вече една седмица в Белем се провежда 30-та поредна конференция

Вече една седмица в Белем се организира 30-та поредна конференция за климатичните промени – COP30. Десетки хиляди делегати вземат участие в договарянията, само че напъните са подкопани от цялостното неявяване от администрацията на Съединени американски щати, както и на водачите на Индия и Китай, а общите излъчвания на парникови газове от 3-те страни са близо половината в света.  

На фона на все по-тревожни научни отчети и нови температурни върхове, както и на засилваща се антиклиматична изразителност от страна на авторитетни политически и стопански водачи, на 10 ноември в Белем, Бразилия, стартира 30-ата конференция на Организация на обединените нации за климатичните промени (COP30). Въпреки отсъствието на някои от най-големите замърсители, срещата поражда вяра за по-конструктивен разговор с помощта на семейството на страна, която е по едно и също време знак и жертва на климатичната рецесия. Под мотото „ COP на истината “, конференцията дава обещание да върне фокуса върху науката, справедливостта и незабавната потребност от дейности – само че дали това ще се трансформира в действителност, следва да забележим. Правим „ междинна равносметка от първата седмица “ с ангажимента, че картината може да се промени във втората фаза.

Между 6 и 9 ноември срещата на върха беше предшествана от предварителни диалози. По проект тя ще продължи до 21 ноември, само че практиката от последните години демонстрира, че е допустимо удължение на договарянията при приемането на формален документ с политически задължения за климата. С значимото конкретизиране, че множеството заключителни съглашения от тези конференции са под формата на апели, които не са правно обвързващи

Над 56 000 делегати от 193 страни, в това число и от Европейски Съюз обявиха публично присъединяване. Това прави този COP вторият максимален след COP28 в Дубай от преди 2 години (Фиг. 1). Най-значимо е представителството на страната хазаин с над 3805 регистрирани делегати. 

Фигура 1. Броят на записаните участници на COP30 в Белем. Източник: Carbon Brief.

Съединени американски щати обръщат тил на света: COP30 без Вашингтон

COP30 е белязан от острия завой на Съединени американски щати във връзка с климата. В началото на тази година президентът Доналд Тръмп отдръпна страната от Парижкото съглашение за повторно, а от Белия дом публично потвърдиха, че няма да изпратят делегати на високо равнище на конференцията. Това е невиждан ход и подрежда страната измежду дребното, които нямат публични представители на тази основна за света среща. Прави усещане и отсъствието на огромни американски медии, които обичайно имат репортери онлайн. 

Въпреки това голям брой американски опозиционни водачи на локално ниво – кметове и губернатори на щати са декларирали присъединяване. Сред тях е губернаторът на щата Калифорния Гавин Нюсъм, който е измежду делегатите и съобщи по време на конференцията, че Доналд Тръмп е „ инвазивен тип “, чиято политика на занемаряване на климатичната рецесия е „ отвратителна “. 

Не участват и водачите на другите два водещи замърсители в лицето на Китай и Индия, вместо това те са изпратили техни министри. 

Бразилия като хазаин: Надежда за „ COP30 на истината “

Надежда за резултати на тазгодишната среща носи фактът, че за първи път от 4 години насам конференцията не се организира в властническа петролна страна, а в демократична страна, директно застрашена от измененията в климата. Президентът на Бразилия Лула де Силва разгласи, че конференцията би трябвало да бъде „ COP-ът на истината “ и че в този момент е моментът да бъдат възприети доста съществено предизвестията на науката. Лула посочи, че е основно значимо оправянето с неравенството сред страните и че би трябвало да се черпи ентусиазъм и образец от коренните популации за резистентен живот в синхрон с природата.

Преди началото на конференцията водачите на 43 страни и Европейски Съюз одобриха Декларацията в Белем, засягаща проблеми като глада и бедността и ориентирана към климатична правдивост. Призивът в нея е за пренасочване на световната политика за климата към акомодация, насочена към хората, за обществена отбрана, съобразена с климата, запазване на реколтата и поддръжка за уязвимите общности и фамилните фермери, като в същото време се не престават напъните за намаляване на последствията. Декларацията дефинира осем измерими цели и признава Глобалния алианс против глада и бедността като основен механизъм за осъществяване. 

Документът отразява възходящия световен консенсус, че климатичните въздействия към този момент заплашват продоволствената сигурност на стотици милиони хора и че оправянето с уязвимостта на хората би трябвало да бъде в центъра на климатичните тактики. Страните се предизвикват да включат тези задължения в своите национално избрани приноси и национални проекти за акомодация, като прегледът на напредъка е плануван за 2028 година, а цялостната оценка – за 2030 г.

Фонд „ Тропически гори вечно ”

На първия ден на срещата Бразилия разгласи публично новата си знакова самодейност – фонд „ Тропическите гори вечно “. Той цели да употребява първичните финанси от развитите страни като събере средства от частния бранш и финансовите пазари. Те ще бъдат изразходвани за планове за помагане и заплащане на държавни управления и локални общности, с цел да могат да запазят съществуващите там гори от изсичане и употреба. Надеждите на Бразилия са фондът в началото да събере 25 милиарда $, а в следствие да стигне до 125 милиарда $. До този миг 53 страни са декларирали присъединяване, като Норвегия се включи с 3 милиарда Долара, а Бразилия и Индонезия – с 1 милиарда. Опазването на горите е измежду ефикасните естествени способи за задържане на въглерод, единствено изсичането на тропическите гори понастоящем способства за 10-15% от годишните антропогенни излъчвания на въглерод.

Защита на земите на коренните нации

Друго значително развиване досега е съглашението сред страните за запазване на земите на коренните популации. Засега обещаните 1,8 милиарда $ са за площи в размер на 160 милиона хектара. Причината за тази сделка е, че доста от тези общности нямат публични права върху земите, които обитават, макар че ги ръководят най-устойчиво. В горите под техен надзор обезлесяването е до 26% по-ниско – факт, който демонстрира основната им роля за опазването на природата.

Заедно против климатичната дезинформация

На третия ден от конференцията 12 страни подписаха Декларацията за интегритета на информацията за климатичните промени, с което за първи път страни се ангажират публично да се борят против дезинформацията за климата. Декларацията приканва държавните управления, бизнеса и университетските среди да толерират точната информация и да се борят с отричането на климатичните промени и офанзивите против науката за околната среда и публицистиката.

Дезинформацията и тормозът сега възходящо са ориентирани към климатични учени и публицисти. Лидери, измежду които президентът Лула, генералният секретар на Организация на обединените нации Гутериш и Одри Азулай от ЮНЕСКО подчертаха, че надеждна информация е от значително значение за публичното доверие и ефикасната политика в региона на климата. До момента подписалите страни са Бразилия, Канада, Чили, Дания, Финландия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Уругвай, Нидерландия и Белгия. 

Нуждата от взаимни дейности против дезинформацията произтича освен от политическата обстановка в Съединени американски щати, при която при започване на тази година бяха уволнени голям брой чиновници и учени от метеорологични организации, само че и заради обстоятелството, че фирмите за изкопаеми горива от десетилетия финансират дезинформационни акции по отношение на причинно-следствените връзки сред изгарянето на изкопаеми горива и стоплянето на планетата за забавянето на климатичните политики. За следващ път има мощно наличие на лобисти от компании за изкопаеми горива – над 1600: повече от представителите на която и да е делегация като се изключи тази на Бразилия.

„ От Баку до Белем ”

Друга самодейност, подета от президентството на Бразилия, взаимно с това на COP29, е основаването на пътната карта „ от Баку до Белем “, оповестена в дните преди конференцията. Тя съдържа над 50 необвързващи рекомендации за постигането на контрактуваното в Баку финансиране за разрастващите се страни от 1,3 трилиона $ годишно. Сред предложенията са набиране на средства от производители на петрол и газ и въглеродно-интензивни действия (например от налози на билетите за полети). След първото разискване самодейността срещна необятна поддръжка на страни и институции, само че следва политическо договаряне “ и реалистично доста от рекомендациите ще отпаднат.

Как гласът на Амазония нахлу в COP30?

Сегашното домакинство интензивно окуражава наличието на членове на гражданските общества. Така тази година има рекордно наличие на представители на коренните популации – над 2500 делегати, близо 10 пъти повече от конференциите в Париж през 2015 година и в ОАЕ през 2023 година Въпреки това единствено дребен % от тях са позволени до „ синята зона “, където се организират формалните договаряния. 

В края на втория ден на срещата няколко десетки деятели от тези общности и подкрепящи ги проведоха спонтанна протестна акция и влязоха принудително в “синята зона ”. На 13 и 14 ноември се състоя „ Срещата на върха за народа “, при която деятели приканиха за поддръжка на разрастващите се страни и опазването на Амазония. Над 5000 деятели дойдоха в сряда на борда на 200 лодки и кораби, а в петък те блокираха централния вход към конференцията.

На 15 ноември деятелите в Белем организираха многохилядно шествие, наречено „ Големият национален поход “, призоваващо за дейности за климата. Това е най-големият митинг на срещата на COP от 2021 година насам. Участниците призоваваха за климатична правдивост, изключително обезщетения за маргинализираните общности, наранени от световното стопляне поради излъчванията на корпорациите и държавните управления. Протестиращите носеха ковчези с надписи „ въглища “, „ нефт “ и „ газ “ и някои от тях бяха облечени с червени облекла в чест на убитите бранители на околната среда. 

COP30 стартира с ясно обръщение: времето изтича

Откриването на COP30 стартира с остро предизвестие от генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, който дефинира неуспеха да се задържи стоплянето под 1,5°C като „ честен неуспех “ и „ смъртоносна немарливост “. Той акцентира, че тази граница е „ алена линия “ за обитаема планета и прикани страните за „ смяна в парадигмата “.

„ Всяка парченце от градуса значи повече апетит, разселване и загуби “, съобщи Гутериш и насочи рецензия към промишлеността на изкопаемите горива поради продължаващото политическо въздействие и дотации. Той настоя за явен проект за обещаното финансиране от 1,3 трилиона $ годишно за разрастващите се страни.

Президентът на Колумбия Густаво Петро също нападна остро отсъствието на Съединени американски щати, като съобщи, че политиките на Доналд Тръмп са „ срещу човечеството “. Подобна рецензия пристигна и от президента на Тувалу, страна, застрашена от цялостно потапяне поради покачването на морското ниво.

Сред водещите гласове се открои и английският министър председател Киър Стармър. Той акцентира, че Обединеното кралство остава мощно ангажирано с климатичните старания, тъй като те носят „ двойна изгода — за хората и стопанската система “. Стармър насочи индиректна рецензия към Бил Гейтс и Тони Блеър, които неотдавна приканиха за закъснение на климатичните политики, като съобщи, че битката с климатичните промени „ не може да бъде отлагана “.

Европейски Съюз подвига летвата: 90% по-малко излъчвания до 2040 година

Непосредствено преди COP30 страните от Европейски Съюз се споразумяха до 2035 година да свият излъчванията на въглероден диоксид с сред 66 и 73% по отношение на равнищата от 1990 година Тази цел не е наложителна. Държавите членки на Европейски Съюз гласоподаваха правно обвързващата цел за понижение на излъчванията с 90% до 2040 година за всички страни от блока, като се позволява 5% по-малко понижение, стига то да бъде обезщетено посредством въглеродни заеми – да вземем за пример компенсиране на излъчвания посредством финансиране на планове за залесяване на гори. На откриването на форума ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че COP30 би трябвало да бъде срещата на върха, която да донесе резултати за страните, уязвими от климатичните промени. 

„ Ние оставаме най-големият донор на финансиране за климата в света посредством Global Gateway (стратегията на Европейски Съюз за вложения в зелена и сериозна инфраструктура отвън Европа – бел.ред.) и ще продължим да активизираме вложения в прехода към чиста сила в международен мащаб “.

Европейският комисар по климатичните дейности Вопке Хоекстра увери, че Европейски Съюз продължава да следва курса си и дава своя принос за ограничение на излъчванията на парникови газове и насърчи другите народи да се борят с световното стопляне.

„ Целият свят би трябвало да се сплоти, с цел да реализира нулеви чисти излъчвания. Европа е виновна единствено за 6% от световните излъчвания. Призоваваме другите да създадат своя обективен принос – изключително тези в развитите и в разрастващите се страни, класифицирани като страни с по-висок междинен приход “, съобщи Хоекстра.

България регистрира прогрес, само че е надалеч от климатичните цели

Тази година българската делегация e ръководена от заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов. България акцентира значителното понижение на излъчванията за страната ни – с 60% спрямо 1988 година А излъчванията през 2023 година са с 22% по-ниски спрямо миналата 2022 г. 

Факт е, че излъчванията у нас значително спаднаха през 1990-те години заради деиндустриализацията след края на комунистическия режим, а през последите години претърпяваме взрив на силата от фотоволтаици, като последното съставлява самобитен триумф. 

От друга страна обаче България мощно изостава – съгласно оценката на самостоятелната организация CCPI: поради поддръжката на изкопаеми планове и ниската степен на енергийно възобновяване на постройките, използването на въглища е планувана за 2038 година, което не е задоволително амбициозно за осъществяване за уговорките към Парижкото съглашение. Остава и предизвикателство постигането на задачата от 90% до 2040 година, даже и при отчитането на понижението по отношение на 1988 година Това значи, че емиситие в България би трябвало да бъдат в допълнение понижени с още 75% по отношение на сегашното.

Париж на 10: светът загрява по-бързо от климатичните политики

Десет години след подписването на Парижкото съглашение COP30 демонстрира дълбоката бездна сред научните предизвестия и действителните политики. Макар че светът евентуално е избегнал най-тежките сюжети на над 4-5°C стопляне, напъните надалеч не са задоволителни. Китай — най-големият емитер — стабилизира излъчванията си през последните 18 месеца с помощта на рекордно нарастване на слънчевата и вятърната сила, само че те остават на исторически високи равнища.

Глобалната картина обаче е тревожна: излъчванията набъбнаха с 2,3% през 2024 година, достигайки 57,7 милиарда тона CO₂ e — нов исторически връх. Всички райони, с изключение на Европейски Съюз, означават растеж. Ако настоящите политики се запазят, светът върви към към 2,8°C стопляне до края на века, а даже и при осъществяване на всички поети задължения към Парижкото съглашение — към 2,3–2,5°C. Това е надалеч над към този момент превишената цел от 1,5°C, откакто 2024 година беше с 1,6°C над прединдустриалното равнище.

Световната метеорологична организация регистрира, че последните три години са най-топлите, а концентрацията на CO₂ продължава да се усилва с рекордно движение. Данните подсказват, че сюжети под 3°C може да се окажат даже оптимистични, защото световните излъчвания към момента не са почнали да спадат.

Налице е ясно разминаване сред прилаганите политики, поетите задължения и условията на науката. Макар 114 страни (72% от световните емисии) към този момент да са актуализирали своите национално избрани приноси, те водят единствено до към 10% понижение на излъчванията до 2035 година — пет пъти по-малко от нужното за стабилизиране под 2°C.

Дали сегашните темпове значат, че COP30 не е среща за догонване на Париж, а за ограничение на вредите.

До края на конференцията можем да чакаме план на общ документ, включващ нови задължения за финансиране на разрастващите се страни. Има и очаквания за надграждане на формулировката от COP28 за „ преход отвън изкопаемите горива “. Най-същественото тестване пред COP30 обаче остава едно: дали страните ще се договорят за доста усилване на своите национално избрани приноси. Без по-високи и реалистични цели този COP няма да успее да затвори разлома сред научните предизвестия и политическите дейности.

Анализ на Николай Петков за Климатека. Авторът е приключил е магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор.