Няма я вече къщата на Казанлъшката фея
Вече е в историята къщата на Казанлъшката самодива от Казанлък, както е известна в историята дамата, която придвижва сабята на Апостола на свободата Васил Левски и изпраща революционера Христо Ботев до кораба „ Радецки “. Жената, която има достойнството да е първият слушател на великото Ботево стихотворение „ Жив е той, жив е ”, освен това персонално от именития стихотворец и журналист.
Това е казанлъчанката Тодора Бакърджиева, пощальон на БРЦК. За нея днешните й съграждани от Казанлък знаят малко или нищо.
Гола земя, прясно подредени остарели тротоарни плочи, неизсъхнал още цимент и дребни строителни боклуци са нещото, което остана и през днешния ден припомня за колоритната къща в градски жанр на бул. „ 23 Пехотен Шипченски полк “ №8 в Казанлък, против постройката на някогашната към този момент Градска поща.
Заедно със съборената къща е изчезнала и избелялата възпоменателна паметна плоча, напомняща за тази героична и смела българка, дружала с Апостола на свободата, с Ботев, Любен Каравелов и други наши огромни революционни дейци от втората половина на 19 век.
Няма я към този момент и чешмата от двора на къщата, градена персонално от занаятчия Уста Кольо Фичето.
Сградата е съборена, заради заплаха от самосрутване.
От близо 3 години е сигналът на живеещи в прилежащия блок за това. Година и половина по-късно и Общината в Казанлък реагира на жалбата на живеещите в съседство.
От 20-ти юли предходната година, със заповед на кмета на община Казанлък Галина Стоянова и на съображение на Наредба №32 на Общинския съвет бе разпоредено на наследниците на парцела Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков да подхващат съответните ограничения по обезопасяването на постройката и преустановят действителната заплаха от нейното самосрутване. При състояние, че те не сторят това, Общината се ангажираше със събарянето на постройката, за сметка на наследниците й.
Не е ясно кой тъкмо е съборил сградата- дали наследниците на парцела или Общината, само че е реалност, че къщата на дъщерята на розотърговеца и казанлъшки властник Вълчо Миразчиев, и избраница на Петко Казанджиев- Тодора Бакърджиева, към този момент я няма.
Домът не е населен от години, като се изключи черно-бяла женска котка, която до преди няколко дни стоеше на един от прозорците.
Тодора Бакърджиева е родена в Казанлък, през 1849 година. Баща й бил богат търговец, който скрито подпомагал на локалните бунтовници при подготовката им за въстание. Турските управляващи научават за тази негова активност и това постанова незабавна емигрира в Румъния на цялото семейство.
Предприемчивият татко на Тодора Бакърджиева основава в Гюргево тухларна, която се трансформира в сборище на хъшове. Именно там тя се сприятелява с Левски, Ботев, Любен Каравелов и други огромни наши революционни дейци. Поетичният Каравелов я назовава „ Казанлъшката самодива “, а Христо Ботев с ентусиазъм рецитира за първи път пред нея новите си произведения.
Някак естествено в тази среда Тодора става пощальон на БРЦК и от време на време стартира да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „ адресирани “ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била доста елегантна жена и по принцип не будела съмнения у турските заптиета. А в действителност под необятния си кринолин тя постоянно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски.В преместването на оръжие и незаконна литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката самодива (наричана от време на време и „ Балканската самодива “) постоянно отсядала в дома на баба Тонка, постоянно се включвала и майката на Тодора – баба Станка.
Освен с пословичната си грациозност и финес, Тодора се отличавала и с извънредно дълга и буйна коса, която разпусната стигала безусловно до петите й. Тя събирала от нея обилен кок и в тази зашеметяваща прическа „ вграждала “ записките, които пренасяла скрито.
Хъшовете оттатък Дунав я наричали „ Дългата коса “.
Преоблечена пък като ханъма, един път Тодора довела майката на Ботев в Румъния, с цел да се види за последно със сина си. Именно казанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „ Радецки “, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно непретенциозно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и заяви на жена му закъде в реалност е отпътувал той.Доверената другарка на Ботев и Левски, куриерката на БРЦК доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава дружно със брачна половинка си и невръстния им дребен наследник Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й татко й. Тодора доживява до дълбоки старини- умира през 1934 година.
През 2018 година Казанлък праща в историята домът на тази забавна и смела българка.
Паметта за Тодора Бакърджиева остава...в паметта на будните жители и в музейните и вестникарски архиви.
На съвремениците на сегашен Казанлък следва да видят какво ще се роди на мястото, където е живяла смелата им и сърцата съгражданка и родолюбка от 19 и началото на 20 век.
Това е казанлъчанката Тодора Бакърджиева, пощальон на БРЦК. За нея днешните й съграждани от Казанлък знаят малко или нищо.
Гола земя, прясно подредени остарели тротоарни плочи, неизсъхнал още цимент и дребни строителни боклуци са нещото, което остана и през днешния ден припомня за колоритната къща в градски жанр на бул. „ 23 Пехотен Шипченски полк “ №8 в Казанлък, против постройката на някогашната към този момент Градска поща.
Заедно със съборената къща е изчезнала и избелялата възпоменателна паметна плоча, напомняща за тази героична и смела българка, дружала с Апостола на свободата, с Ботев, Любен Каравелов и други наши огромни революционни дейци от втората половина на 19 век.
Няма я към този момент и чешмата от двора на къщата, градена персонално от занаятчия Уста Кольо Фичето.
Сградата е съборена, заради заплаха от самосрутване.
От близо 3 години е сигналът на живеещи в прилежащия блок за това. Година и половина по-късно и Общината в Казанлък реагира на жалбата на живеещите в съседство.
От 20-ти юли предходната година, със заповед на кмета на община Казанлък Галина Стоянова и на съображение на Наредба №32 на Общинския съвет бе разпоредено на наследниците на парцела Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков да подхващат съответните ограничения по обезопасяването на постройката и преустановят действителната заплаха от нейното самосрутване. При състояние, че те не сторят това, Общината се ангажираше със събарянето на постройката, за сметка на наследниците й.
Не е ясно кой тъкмо е съборил сградата- дали наследниците на парцела или Общината, само че е реалност, че къщата на дъщерята на розотърговеца и казанлъшки властник Вълчо Миразчиев, и избраница на Петко Казанджиев- Тодора Бакърджиева, към този момент я няма.
Домът не е населен от години, като се изключи черно-бяла женска котка, която до преди няколко дни стоеше на един от прозорците.
Тодора Бакърджиева е родена в Казанлък, през 1849 година. Баща й бил богат търговец, който скрито подпомагал на локалните бунтовници при подготовката им за въстание. Турските управляващи научават за тази негова активност и това постанова незабавна емигрира в Румъния на цялото семейство.
Предприемчивият татко на Тодора Бакърджиева основава в Гюргево тухларна, която се трансформира в сборище на хъшове. Именно там тя се сприятелява с Левски, Ботев, Любен Каравелов и други огромни наши революционни дейци. Поетичният Каравелов я назовава „ Казанлъшката самодива “, а Христо Ботев с ентусиазъм рецитира за първи път пред нея новите си произведения.
Някак естествено в тази среда Тодора става пощальон на БРЦК и от време на време стартира да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „ адресирани “ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била доста елегантна жена и по принцип не будела съмнения у турските заптиета. А в действителност под необятния си кринолин тя постоянно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски.В преместването на оръжие и незаконна литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката самодива (наричана от време на време и „ Балканската самодива “) постоянно отсядала в дома на баба Тонка, постоянно се включвала и майката на Тодора – баба Станка.
Освен с пословичната си грациозност и финес, Тодора се отличавала и с извънредно дълга и буйна коса, която разпусната стигала безусловно до петите й. Тя събирала от нея обилен кок и в тази зашеметяваща прическа „ вграждала “ записките, които пренасяла скрито.
Хъшовете оттатък Дунав я наричали „ Дългата коса “.
Преоблечена пък като ханъма, един път Тодора довела майката на Ботев в Румъния, с цел да се види за последно със сина си. Именно казанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „ Радецки “, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно непретенциозно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и заяви на жена му закъде в реалност е отпътувал той.Доверената другарка на Ботев и Левски, куриерката на БРЦК доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава дружно със брачна половинка си и невръстния им дребен наследник Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й татко й. Тодора доживява до дълбоки старини- умира през 1934 година.
През 2018 година Казанлък праща в историята домът на тази забавна и смела българка.
Паметта за Тодора Бакърджиева остава...в паметта на будните жители и в музейните и вестникарски архиви.
На съвремениците на сегашен Казанлък следва да видят какво ще се роди на мястото, където е живяла смелата им и сърцата съгражданка и родолюбка от 19 и началото на 20 век.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ