Петър Волгин: Бойко Борисов като Майка Тереза и папа Франциск
Вече е повече от ясно, че нито една от партиите, взели най-вече гласове на последните избори, няма желание съществено да работи за съставянето на държавно управление. А тези, които най-загрижено приказват какъв брой необходим на страната е постоянен кабинет, в действителност вършат всичко допустимо, с цел да стане сходна алтернатива невъзможна. Вижте какво прави водачът на ГЕРБ – партията, която излезе победител на тези избори. Бойко Борисов сега се показва като нещо приблизително сред Махатма Ганди, Майка Тереза и папа Франциск – мил, преклонен и подготвен на всевъзможни отстъпки в името на положителното на страната. Изобщо не желае да бъде народен представител или министър. Дори и министър-председател към този момент не желае да бъде. Само и единствено да има мир и съгласие в страната. И в това време, до момента в който реди тези смирени слова, Борисов ни оповестява, че е измислил някаква „ контактна група “, която щяла да бъде ръководена от Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Дори единствено споменаването на тези две имена е задоволително, с цел да стане пределно ясно, че водачът на ГЕРБ няма никакво предпочитание да бъде излъчен постоянен кабинет в границите на това Народно заседание. Най-малкото тъй като както Соломон, по този начин и Росен няма по какъв начин да провокират у естествените хора друга реакция, с изключение на снизходителни усмивки.
Двамата господа излъчват подобен принципен евроатлантизъм, че евентуално някои служители от някои непознати посолоства в София доста ги харесват. И с това значително се изчерпват техните фенове. Ако в действителност искаш да бъде свършена сериозна работа, последните, на които би трябвало да я поверяваш, са Росен и Соломон. Бойко Борисов сигурно знае това. Той схваща от хора, знае по кое време да употребява някого оптимално, когато му е потребен, а знае също по този начин и по кое време да се освободи от него, когато престане да му прави работа. В момента е заел Плевнелиев и Паси точно тъй като не желае работата по съставянето на кабинет да бъде доведена до сполучлив край. И в това време се надява, че ангажирайки тези евроатлантически кукли на конци, още веднъж ще си върне доверието на Брюксел и Вашингтон.
А битката за званието „ пръв евроатлантик “ е хем епична, хем жестока. Политическа партия и Демократична България през последната година много се постараха, с цел да изхвърлят водача на ГЕРБ от конкуренцията. Докато тези партии участваха в ръководството, направиха всичко допустимо, с цел да трансфорат България в една от най-русофобските страни в Европа. Нямаше друга европейска страна, която да изгони 70(!) съветски дипломати и чиновници. Станахме една от доста дребното страни, чиито ръководители намерено обявиха, че няма да възобновят контракта с „ Газпром “ много преди неговото приключване и отхвърлиха да заплащат за природния газ по препоръчаната от съветския снабдител скица. Разбира се, нищо не спечелихме от всичко това. Само загубихме.
Днес мнозина се чудят за какво руснаците заговориха за „ българска диря “ при взривяването на Кримския мост. Първосигналните евроатлантически коментатори почнаха да изясняват по какъв начин това било резултат от „ неутралната “ български позиция. Тоест руснаците удряли по „ най-неопределилата “ се страна. Както всички останали евроатлантически пояснения, и това е безпределно неуместно. Най-малкото тъй като нищо „ неутрално “ няма в българската позиция. Благодарение най-много на политиката на Политическа партия още от началото на тази година ние не просто се наредихме измежду най-русофобските страни, ами истерично настоявахме да бъдем надали не ръководители на тази антируска групичка. Е, значи е напълно естествено точно страната, отличила се с изключително мощни русофобски позиции и дейности, да бъде обвинена като участник във взривяването на моста. Разбира се, това може да не е правилно. Възможно е просто да ни набеждават. Така както преди няколко десетилетия едни други велики сили ни набедиха, че сме взели участие в атентата против папа Йоан Павел Втори. Само че тогава на това обвиняване повярваха доста хора. Защо? Ами тъй като бяхме най-верният спътник на Съветския съюз и изглеждаше изцяло лигочно, че ще създадем всичко, което Москва изиска от нас. Включително и терористични дейности. Днес сме в безусловно идентична ситауция. Смятат ни за най-праволинейния васал на господарите в Брюксел и Вашингтон. Ето за какво са уверени, че ще осъществим всичко, каквото ни наредят. И няма никакво значение дали това е правилно или не. Важното е, че сме основали усещането, че изпълняваме всевъзможни заповеди, в това число и такива за присъединяване в диверсионни дейности.
Плевнелиев, Паси и още десетки сходни на тях коментатори, политици и всевъзможни други обяснявачи с глуповатата си логорея направиха всичко допустимо, с цел да основат този срамен ореол на България. Няма никаква логичност да ангажираш персони с сходен профил за каквато и да било сериозна активност. А в случай че въпреки всичко го направиш, рискуваш естествените хора да престанат да те одобряват насериозно. Всъщност колкото повече приказват за „ евроатлантически “ полезности и „ анти-Путин обединения “, толкоз повече въпросните политици почват да бъдат гледани с подигравка от от ден на ден хора. Ето това е новото статукво и като всяко статукво ще поражда все по-силна опозиция. Все повече хора ще стартират да се оглеждат за опция на официозните политически партии, били те леви или десни.
Сигурно сте забелязали, че в дните след парламентарните избори доста зачести мрънкането във връзка това, че, както настояват някои официозни коментатори, отново много гласоподаватели били дали своят вот „ погрешно “. Под „ погрешно гласоподаване “ тези наблюдаващи имат поради гласовете за „ Възраждане “. Имам обосновано съмнение (този израз беше обичан на тогавашния втори човек в ГЕРБ, а и в страната Цветан Цветанов), че на идващите предварителни избори това „ погрешно гласоподаване “ ще бъде доста по-голямо. Логично е да се случи тъкмо това, тъй като доста хора ще бъдат отвратени от театъра, който в този момент играят редица партии, пробвайки се да се изкарат загрижени за страната и правещи се, че интензивно работят за съставянето на кабинет. Избирателите ще бъдат отвратени и от евроатлантическите мантри на множеството партии. И е напълно естествено да гласоподават за групировка, която изрично се разграничава от сходен официозен тюрлюгювеч.
Двамата господа излъчват подобен принципен евроатлантизъм, че евентуално някои служители от някои непознати посолоства в София доста ги харесват. И с това значително се изчерпват техните фенове. Ако в действителност искаш да бъде свършена сериозна работа, последните, на които би трябвало да я поверяваш, са Росен и Соломон. Бойко Борисов сигурно знае това. Той схваща от хора, знае по кое време да употребява някого оптимално, когато му е потребен, а знае също по този начин и по кое време да се освободи от него, когато престане да му прави работа. В момента е заел Плевнелиев и Паси точно тъй като не желае работата по съставянето на кабинет да бъде доведена до сполучлив край. И в това време се надява, че ангажирайки тези евроатлантически кукли на конци, още веднъж ще си върне доверието на Брюксел и Вашингтон.
А битката за званието „ пръв евроатлантик “ е хем епична, хем жестока. Политическа партия и Демократична България през последната година много се постараха, с цел да изхвърлят водача на ГЕРБ от конкуренцията. Докато тези партии участваха в ръководството, направиха всичко допустимо, с цел да трансфорат България в една от най-русофобските страни в Европа. Нямаше друга европейска страна, която да изгони 70(!) съветски дипломати и чиновници. Станахме една от доста дребното страни, чиито ръководители намерено обявиха, че няма да възобновят контракта с „ Газпром “ много преди неговото приключване и отхвърлиха да заплащат за природния газ по препоръчаната от съветския снабдител скица. Разбира се, нищо не спечелихме от всичко това. Само загубихме.
Днес мнозина се чудят за какво руснаците заговориха за „ българска диря “ при взривяването на Кримския мост. Първосигналните евроатлантически коментатори почнаха да изясняват по какъв начин това било резултат от „ неутралната “ български позиция. Тоест руснаците удряли по „ най-неопределилата “ се страна. Както всички останали евроатлантически пояснения, и това е безпределно неуместно. Най-малкото тъй като нищо „ неутрално “ няма в българската позиция. Благодарение най-много на политиката на Политическа партия още от началото на тази година ние не просто се наредихме измежду най-русофобските страни, ами истерично настоявахме да бъдем надали не ръководители на тази антируска групичка. Е, значи е напълно естествено точно страната, отличила се с изключително мощни русофобски позиции и дейности, да бъде обвинена като участник във взривяването на моста. Разбира се, това може да не е правилно. Възможно е просто да ни набеждават. Така както преди няколко десетилетия едни други велики сили ни набедиха, че сме взели участие в атентата против папа Йоан Павел Втори. Само че тогава на това обвиняване повярваха доста хора. Защо? Ами тъй като бяхме най-верният спътник на Съветския съюз и изглеждаше изцяло лигочно, че ще създадем всичко, което Москва изиска от нас. Включително и терористични дейности. Днес сме в безусловно идентична ситауция. Смятат ни за най-праволинейния васал на господарите в Брюксел и Вашингтон. Ето за какво са уверени, че ще осъществим всичко, каквото ни наредят. И няма никакво значение дали това е правилно или не. Важното е, че сме основали усещането, че изпълняваме всевъзможни заповеди, в това число и такива за присъединяване в диверсионни дейности.
Плевнелиев, Паси и още десетки сходни на тях коментатори, политици и всевъзможни други обяснявачи с глуповатата си логорея направиха всичко допустимо, с цел да основат този срамен ореол на България. Няма никаква логичност да ангажираш персони с сходен профил за каквато и да било сериозна активност. А в случай че въпреки всичко го направиш, рискуваш естествените хора да престанат да те одобряват насериозно. Всъщност колкото повече приказват за „ евроатлантически “ полезности и „ анти-Путин обединения “, толкоз повече въпросните политици почват да бъдат гледани с подигравка от от ден на ден хора. Ето това е новото статукво и като всяко статукво ще поражда все по-силна опозиция. Все повече хора ще стартират да се оглеждат за опция на официозните политически партии, били те леви или десни.
Сигурно сте забелязали, че в дните след парламентарните избори доста зачести мрънкането във връзка това, че, както настояват някои официозни коментатори, отново много гласоподаватели били дали своят вот „ погрешно “. Под „ погрешно гласоподаване “ тези наблюдаващи имат поради гласовете за „ Възраждане “. Имам обосновано съмнение (този израз беше обичан на тогавашния втори човек в ГЕРБ, а и в страната Цветан Цветанов), че на идващите предварителни избори това „ погрешно гласоподаване “ ще бъде доста по-голямо. Логично е да се случи тъкмо това, тъй като доста хора ще бъдат отвратени от театъра, който в този момент играят редица партии, пробвайки се да се изкарат загрижени за страната и правещи се, че интензивно работят за съставянето на кабинет. Избирателите ще бъдат отвратени и от евроатлантическите мантри на множеството партии. И е напълно естествено да гласоподават за групировка, която изрично се разграничава от сходен официозен тюрлюгювеч.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ