Окончателно: Убиецът на красивата Виола ще лежи 22 години и 6 месеца в затвора
Вече е дефинитивно ясно - килърът на Виола ще лежи 22 години и 6 месеца в пандиза. Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в действие решение на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно, оповестиха от кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд, пише 24 часа.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване. Делото е формирано по касационна тъжба от подсъдимия Стефан Станев и по касационна тъжба от частни обвинители против въззивното решение на САС, с което е променена присъда от 03.11.2017 година на Софийския градски съд (СГС), като е понижен размерът на наложеното на подсъдимия наказване отнемане от независимост на 22 години и 6 месеца.
С присъдата на Софийски градски съд подсъдимият е приет за отговорен в осъществено закононарушение за това, че на 23.06.2017 година в София съзнателно е умъртвил Виола Николова, като действието е осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен за убитата метод. Съдът му е наложил наказване от 25 година отнемане от независимост при изискванията на кратко правосъдно разследване и когато съдът дефинира като най-подходящо по тип наказването пожизнен затвор без подмяна, не го постанова, а наказването пожизнен затвор заменя с отнемане от независимост от 20 до 30 година
Подсъдимият е приет за отговорен и за държане без съответно позволение на високорискови наркотични вещества), като му е наложено наказване от 8 месеца отнемане от независимост и санкция в размер на 2000 лева Определено е едно общо най-тежко наказване в размер на 25 година отнемане от независимост, присъединена е и санкция от 2000 лв.. Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за възможни, само че неоснователни. Съдът е безапелационен, че няма нито позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нито погрешно приложение на материалния закон. Няма нито неизясненост по отношение на волята на градския съд, нито пък е налице някаква съзряна липса на претекстове, в каквато тенденция са част от доводите на бранителя на подсъдимия, което да е лимитирало по някакъв метод правото на отбрана на която и да е от страните в процеса.
Според Върховен касационен съд е безпричинно и изказванието на частното обвиняване за позволено значително нарушаване на процесуалните правила с прекосяването от разглеждане на делото по общия ред към осъществяване на диференцираната процедура по Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, лимитирало правото им на отбрана да претендират налагането на най-тежкото планувано за закононарушението по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване. В претекстовете се показва, че според член 374 от Наказателно-процесуален кодекс, доколкото няма специфични правила в Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, ползват се общите правила на Наказателно-процесуален кодекс. И откакто няма ограничаване за използване на някоя от диференцираните процедури на кратко правосъдно разследване за реализиране на заложените от законодателя цели, тя е приложена вярно и съдът е извършил отговорностите си, то няма по какъв начин да се твърди да е позволено значително нарушаване на разпоредбите на Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс.
По отношение на твърдяното от частните обвинители процесуално нарушаване поради неприемането на гражданските искове за взаимно разглеждане с наказателния развой, висшите съдии пишат, че не е налично такова нарушаване както тъй като не лимитира ничии права в този развой, по този начин и тъй като не препятства исковото произвеждане на потърпевшите, в което при влезнала в действие присъда да открият размера на породените им болки и премеждия от незаконното действие.
Доводи във връзка с справедливостта на наложеното на подсъдимия наказване отнемане от независимост се сочат и в двете касациони тъжби. Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че както първостепенният, по този начин и апелативният съд са пределно ясни в актовете си – осъщественото е извънредно тежко по смисъла на Наказателен кодекс както по метода на осъществяване, по този начин и с оглед аргументите и умисъла на дееца за осъществяването му. Още повече, с оглед и на двете квалифициращи действието условия, охарактеризиращи в отрицателен проект неговия причинител и подбудите му да го стори.
Проявеното след това осъзнаване, самопризнание и страдание за стореното не понижава публичната заплаха на същото, нито снижава публичната заплаха на дееца на фона на проявената от него неоправдана настъпателност и свирепост. Правилно съдът е калкулирал в отегчаващите виновността на подсъдимия условия упоритостта му да аргументи смъртта на Виола Николова по всевъзможен метод – посредством удушване, безрезултатно, благодарение на кръвопролитие с един, два и най-после три ножа с пострадвания в дълбочина във врата й, с което най-после е съумял.
" С оглед на изложените визии на сегашния касационен състав по отношение на смекчаващите виновността му условия прекосяването към най-леката опция на наказванията по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс би било неоправдана благосклонност към дееца. Така избраният му размер на наказването отнемане от независимост е нужен както за неговото лекуване, коригиране и преосмисляне на осъщественото, по този начин и за предварителна защита на тези членове на обществото ни, които биха оправдали сходно свое държание с неразумната корист с упойващи субстанции и алкохол. Последното точно по тази причина е публично укорим, тъй като довежда човешката персона до безусловно недопустимо за всички държание, което не трябва по никакъв метод да бъде толерирано “, безапелационни са висшите съдии.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване. Делото е формирано по касационна тъжба от подсъдимия Стефан Станев и по касационна тъжба от частни обвинители против въззивното решение на САС, с което е променена присъда от 03.11.2017 година на Софийския градски съд (СГС), като е понижен размерът на наложеното на подсъдимия наказване отнемане от независимост на 22 години и 6 месеца.
С присъдата на Софийски градски съд подсъдимият е приет за отговорен в осъществено закононарушение за това, че на 23.06.2017 година в София съзнателно е умъртвил Виола Николова, като действието е осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен за убитата метод. Съдът му е наложил наказване от 25 година отнемане от независимост при изискванията на кратко правосъдно разследване и когато съдът дефинира като най-подходящо по тип наказването пожизнен затвор без подмяна, не го постанова, а наказването пожизнен затвор заменя с отнемане от независимост от 20 до 30 година
Подсъдимият е приет за отговорен и за държане без съответно позволение на високорискови наркотични вещества), като му е наложено наказване от 8 месеца отнемане от независимост и санкция в размер на 2000 лева Определено е едно общо най-тежко наказване в размер на 25 година отнемане от независимост, присъединена е и санкция от 2000 лв.. Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за възможни, само че неоснователни. Съдът е безапелационен, че няма нито позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нито погрешно приложение на материалния закон. Няма нито неизясненост по отношение на волята на градския съд, нито пък е налице някаква съзряна липса на претекстове, в каквато тенденция са част от доводите на бранителя на подсъдимия, което да е лимитирало по някакъв метод правото на отбрана на която и да е от страните в процеса.
Според Върховен касационен съд е безпричинно и изказванието на частното обвиняване за позволено значително нарушаване на процесуалните правила с прекосяването от разглеждане на делото по общия ред към осъществяване на диференцираната процедура по Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, лимитирало правото им на отбрана да претендират налагането на най-тежкото планувано за закононарушението по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване. В претекстовете се показва, че според член 374 от Наказателно-процесуален кодекс, доколкото няма специфични правила в Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, ползват се общите правила на Наказателно-процесуален кодекс. И откакто няма ограничаване за използване на някоя от диференцираните процедури на кратко правосъдно разследване за реализиране на заложените от законодателя цели, тя е приложена вярно и съдът е извършил отговорностите си, то няма по какъв начин да се твърди да е позволено значително нарушаване на разпоредбите на Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс.
По отношение на твърдяното от частните обвинители процесуално нарушаване поради неприемането на гражданските искове за взаимно разглеждане с наказателния развой, висшите съдии пишат, че не е налично такова нарушаване както тъй като не лимитира ничии права в този развой, по този начин и тъй като не препятства исковото произвеждане на потърпевшите, в което при влезнала в действие присъда да открият размера на породените им болки и премеждия от незаконното действие.
Доводи във връзка с справедливостта на наложеното на подсъдимия наказване отнемане от независимост се сочат и в двете касациони тъжби. Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че както първостепенният, по този начин и апелативният съд са пределно ясни в актовете си – осъщественото е извънредно тежко по смисъла на Наказателен кодекс както по метода на осъществяване, по този начин и с оглед аргументите и умисъла на дееца за осъществяването му. Още повече, с оглед и на двете квалифициращи действието условия, охарактеризиращи в отрицателен проект неговия причинител и подбудите му да го стори.
Проявеното след това осъзнаване, самопризнание и страдание за стореното не понижава публичната заплаха на същото, нито снижава публичната заплаха на дееца на фона на проявената от него неоправдана настъпателност и свирепост. Правилно съдът е калкулирал в отегчаващите виновността на подсъдимия условия упоритостта му да аргументи смъртта на Виола Николова по всевъзможен метод – посредством удушване, безрезултатно, благодарение на кръвопролитие с един, два и най-после три ножа с пострадвания в дълбочина във врата й, с което най-после е съумял.
" С оглед на изложените визии на сегашния касационен състав по отношение на смекчаващите виновността му условия прекосяването към най-леката опция на наказванията по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс би било неоправдана благосклонност към дееца. Така избраният му размер на наказването отнемане от независимост е нужен както за неговото лекуване, коригиране и преосмисляне на осъщественото, по този начин и за предварителна защита на тези членове на обществото ни, които биха оправдали сходно свое държание с неразумната корист с упойващи субстанции и алкохол. Последното точно по тази причина е публично укорим, тъй като довежда човешката персона до безусловно недопустимо за всички държание, което не трябва по никакъв метод да бъде толерирано “, безапелационни са висшите съдии.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ