Вече е напълно сигурно - Стинг е един от изпълнителите,

Вече е изцяло несъмнено - Стинг е един от изпълнителите, които се радват неизменно на отличен банкет в България, без значение какъв брой пъти идват. Шестото посещение на британеца (и пето, проведено от " София мюзик ентърпрайзис " ) бе доказателство за това. Най-голямата зала у нас - " Арена Армеец ", се пръскаше още веднъж по шевовете, както и предходния път през 2017 година

Публиката (включваща и много почитатели от прилежащи държави) знаеше, че Стинг е на турне за показване на сбирката си от най-хубави шлагери - My Songs, което бе идеално за нея. Предвид взаимния и много чудноват експеримент с Шаги, който бе показан предишното лято в Античния спектакъл в Пловдив (б.р. - Стинг въпреки всичко подсети в събота вечер за това си клатушкане с парчето Waiting for the Break of Day).

Извън това в залата нямаше разочаровани. След забавния подгряващ сет от изпълнителката Чинчила, последва в действителност " каймакът " от Стинг. Ретроспективна разходка из над 40-годишната му кариера, включваща части от ерата " Полис ", като се стартира от откриващата Message in a Bottle, та се стигне до петте му песни на бис - Can`t Stand Losing You, King of Pain, Demolition Man, Every Breath You Take и Next to You. Публиката чакаше и бижутата му от соловата кариера. И си ги получи - Englishman in New York, Fields of Gold, Fragile... Вмъкната бе и позабравената Seven Days (1992 г.). Но кулминационните точки като че ли бяха осъществяванията на Shape of My Heart и Desert Rose. 

При това Стинг бе в отлична форма - в самото начало на турнето си - зареден и с въодушевление от позитивните трептения, които постоянно получава в България. Човешките сетива обаче не се засищат елементарно. И след второто излизане на бис въодушевените фенове продължиха да желаят още и още от песните му. Е, въпреки всичко бе комплициран край, само че разочаровани от това нямаше. Нека остане нещо и за идващия път.