Германски имунолог: Този серум от телета ще ни спаси от коронавируса!
Вече е реалност, че COVID-19 блокира естествения живот на човечеството. Учени от целия свят умуват върху лек за вируса. Сред тях е немският имунолог и ветеринарен доктор доцент доктор Волфганг Герхард Люпке, който от 40 години работи в България. Пред "Труд " той разгласи, че има рецепта за отбрана от грипа.
- Доцерт Люпке, правилно ли е, че имате рецепта срещу ковид? Да не би да сте разкрил ваксина?
- Не е ваксина. Ще ви обясня. Аз съм ветеринарен доктор, вирусолог и имунолог. На база на солидния си опит знам, че ваксина в близко време не може да бъде вкарана в деяние. Родният ми град Пазевалк е побратимен с китайския Ухан, където първо пламна епидемията. Там към този момент тестват серуми от оздравели хора, с цел да защищават останалите. Това е правено и преди, по време на епидемията от ебола.
В България и на доста други места по света обаче няма задоволително преболедували, тъй че този вид не става. Но има различен, бърз вид за произвеждане на серум, който аз предлагам. Той може да избави хиляди хора, до момента в който имунизацията стане подготвена. Защото ще помогне на здрави – за профилактика, и на към този момент инфектирани – за ограничение на вредите.
В Италия виждаме, че те към този момент са трагични. Там липсват задоволително апарати за обдишване на тежко болните, излекуваните са единици, а дейностите на управляващите дават съвсем нулев резултат.
- Как се подготвя вашият серум?
- От заболели хора се взема материал, който се развъжда и се инжектира на телета. След това с тяхната кръв може да се създаде хиперимунен серум, който да се употребява под формата на аерозол за създаване на въздържан имунитет и за лекуване на към този момент болни.
- Защо навръх телета да се инжектира?
– Защото телетата не се разболяват от коронавируси и бързо построяват антитела тъкмо против този вариант, който в този момент мори човечеството. Получава се пресечен имунитет. Затова серумът ще е изключително потребен, до момента в който бъде направена ваксина. Той може да се създаде по-бързо от препаратите срещу малария, които дават добър резултат за лекуване на COVID-19, само че към момента са прекомерно лимитирани.
– Колко време е нужно за производството на серума от телета?
– Максимум един месец. Ако през днешния ден инфектираме телетата, след 14 дни към този момент ще има значителни количества антитела, а след 3 седмици ще разполагаме с високотитърен хиперимунен серум. Ефектът от него е 100% обезпечен. При инфектирани хора коронавирусът нападна клетка и се развъжда вътре, като употребява обмяната на веществата в нея. След това се излъчва неведнъж развъден, с цел да атакува други настоящи кафези.
Но това е палиативна мярка. За да се спре болестта, е необходим аерозолът. При използване през известни шпации той основава антитела, които отблъскват вируса, преди той да се е настанил в клетките на дихателния тракт. При към този момент инфектирани с първоначални признаци аерозолът блокира вируса, когато развъден той излиза от инфектирана клетка, т.е. лимитира тежките провали.
– Този аерозол няма ли да е рисков за тежко болните? Те множеството, споделят, са хора с хронични белодробни и сърдечни болести?
– Нали ви споделих, че серумът е аерозол? Ние всекидневно дишаме толкоз токсини! Антителата в аерозола можем да съпоставим с полените. Но, за разлика от тях, те няма да провокират алергична реакция.
– Вие представихте ли плана си на нашите управляващи?
– Първо пробвах да го показва в Германия, тъй като знам, че там има благоприятни условия бързо да се осъществя. А и работя за немска организация, която разгласи подготвеност да влага в него. Писах до Централния институт по заразни заболявания „ Роберт Кох “ и получих отговор, че ще ревизират предлагането ми.
Уведомих с писма канцлера Ангела Меркел, ръководителя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а напълно неотдавна – и папата, и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, тъй като казусът е световен.
– А не уведомихте ли българските институции за откритието си?
– Ето, върша го в този момент посредством вестник „ Труд “. И се надявам уважаваните специалисти в Националния спешен щаб да схванат, че това е избавление. Познавам премиера Бойко Борисов от времето, когато беше кмет на София. В столицата имаше кучкарник, който работеше като място за ликвидиране на четириноги. Ние го трансформирахме в кастрационен център.
Борисов действаше доста делово. Той е най-подходящият човек, който може да овладее тази спешна обстановка. Разбира се, дружно с Народното събрание и с президента. Нито една страна не е готова за този камшик, само че Министерският съвет на България се оправя чудесно и в миг, когато всичко нужно липсва, съумява да набави бързо най-необходимото и да търси още запаси.
– А по какъв начин, съгласно вас, се оправя България с рецесията спрямо други страни от Европейски Съюз?
– България реагира доста добре с оптималното ограничение на директните и косвени контакти, с изолирането и лечението на болните и издирването на контактни хора. България работи образцово! Хората са осведомени, за образец е и методът към малцинствата, които са малко небрежни към хигиената.
Националният спешен щаб е безукорен, както и държавното управление. В родната ми Германия, да вземем за пример, подходиха малко несериозно и чак в този момент схванаха какъв брой е тежко ситуацията. Докато тук се работи редовно - налице е атака за закупуване и произвеждане на защитни дрехи и защитни средства, има и надзор на границите.
Но решаващите фактори на всички места и макар ограниченията на управляващите са два – съвестта на популацията и опциите на медицината. Засега няма ваксина за този ковид. Шанс е рецептата, която предлагам. Тя ще избави популацията от ужаса, който се случва в Италия.
– Къде у нас може да се създаде серумът?
– Подходящо място е институтът по шапа в Сливен. Там можем да проведем пробно заразяване на 20-30 телета. Животните ще са рискови в първите 4-5 дни, след това стартират да създават антитела и вирусът към този момент не се излъчва от тях. С обикновена хигиена и с защитни средства ангажираните с плана хора ще са предпазени в този рисков интервал.
А единствено след месец ще можем да спасяваме инфектирани и да предпазваме здрави. България има опция да стане пример и да я сочат като международен образец. Тук съм от 40 години и считам, че страната го заслужава, тъй като се преобразява към положително.
– Как виждате това „ видоизменение “?
– То се видя осезаемо с европейските стратегии. Макар че не всички средства отиват там, където би трябвало. Има, да вземем за пример, игрища и детски площадки, издигнати с европари в селища, където към този момент няма деца и младежи. Аз съм на съвсем 79 година, само че съм оптимист и имам вяра, че в миналото още веднъж в тези обитаеми места ще има жизнерадостен живот.
Действам по една стратегия за възкръсване на селата, финансирана от немска организация и със съдействието на Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите в Пловдив, където преподавам. За 25 година са го приключили 30 хиляди студенти. Те се осъществят, тъй като са добре готови. Намерих подпомагане от страна на регионалния шеф на Варна и скоро планът за възкръсване на българското село ще тръгне пилотно и във варненския район. Но сега по-важното е да се стартира произвеждане на серума за предотвратяване от ковид.
– Чист немец сте, какво ви свърза по този начин задълго с България?
– В София приключих ветеринарна медицина и по-късно имах брак с българка. Синът ми живее в Германия, само че неотдавна си купи апартамент в България и ще се реалокира тук. Не харесвах дискриминирането в някогашната Германска демократична република. С нея се сблъсках за първи път през 1967 година, когато като прясно квалифициран ветеринар постъпих на работа. Началникът първо ме пита къде съм приключил – в Лайпциг или в Берлин. Когато оповестих, че съм учил в България, той разгласи, че не желае да работи с мен, тъй като приключилите в чужбина не знаели нищо. След това ме попита какъв брой поданици има Букурещ, защото мислеше, че това е столицата на България. Преглътнах обидата и се приготвих за работа - с престилка, ботуши, ръкавици.
С "Трабант " потеглих към първата си задача - огромна плантация с над 300 глави добитък, в която щяхме да изследваме крави за бременност. Шефът се учуди, като ме видя там и още веднъж ми сподели, че не съм мечтан. Отвърнах му, че до обяд ми заплащат и желая да науча нещо от умел доктор като него. Така ме пусна да вляза в обора. Гледах по какъв начин изследваше юници и крави.
По едно време ме помоли да шетам животните. Направих го и след 3 часа и половина работа той сподели на бригадира да събере личния състав. Помоли ме да проучвам една юница, която се откъснала и имала контакт с бик. Установих бременност в осмата седмица, макар че животното имаше единствено един яйчник. Тогава шефът предизвести всички:
„ Когато този човек влиза тук, все едно пристигам аз “. Стисна ми ръката и разгласи, че никой млад сътрудник, приключил в Германска демократична република, не би могъл да даде толкоз точна диагноза. След това писах на моя професор по акушерство в София и му благодарих за знанията. Работих 13 години в Германска демократична република и направих две неща, които ме направиха прочут в цялата република.
– Какви бяха те?
– На дежурство в сектор на сътрудник ме викнаха в свинеферма, където имаше болни свине, само че нито едно не беше умряло. Дадоха ми термометър, с цел да ги ревизира. Още на входа си погледнах часовника. Видях, че е съвсем 16 часа. Знаех, че два часа преди времето за хранене животните почват да квичат, изключително в огромни ферми за угояване. А в това стопанство цареше гробна тишина.
Преди да прекрача прага, заявих, че прасетата са заболели от чума. Така ни беше учил професорът по заразни заболявания – че няма друго заболяване, което да провокира този резултат. Цялата Германска демократична република настръхна. Дойдоха топексперти отпред с основния епизоотолог. Взеха проби и потвърдиха диагнозата.
След това стана ясно, че за фермата са отговаряли семейство потомствени ветеринари. Мъжът беше с 16 година стаж, жена му – с 14 година, само че макар практиката и опита на родителите им не са съумели да слагат вярна диагноза, за разлика от мен – приключилият в България млад ветеринар. След този случай получих огромен престиж.
Вторият бе през 1979 година Тогава пламна зараза от птичи грип. От 6 места в страната изследваха проби и оповестиха, че болестта е подправена, единствено аз се забавих. Спах една нощ в Държавна сигурност и по-късно заявих, че птичият грип е същински и болестта е страшна.
Пуснаха армията и 600 000 кокошки бяха унищожени, а с огнехвъргачки бе изпепелено всичко. Моята диагноза се оказа единствената вярна за разлика от тези на ветеринарните факултети в Германска демократична република. Потвърдиха я Централният институт по вирусология и институтът по птиците. Но най-после наградиха сбъркалите, с цел да се дезориентира класовият зложелател оттатък желязната завеса.
– Затова ли се върнахте в България?
– Да, огорчението ми беше прекомерно огромно. Тогава ме питаха дали ще потегля към Западна Германия, само че аз бях безапелационен, че се връщам в страната, която ми даде знанието - България. Това става през 1980 година Разказвам историята си, тъй като в този момент още веднъж виждам по какъв начин вирусолози и имунолози от Европа стоят и нищо не вършат.
С моя способ могат да бъдат избавени доста хора, тъй че човечеството да оцелее с помалко жертви.
Проф. доктор Волфганг Герхард Люпке е приключил ветеринарна медицина в София. Преподавател е по „ Животновъдни технологии “ във великотърновския филиал на Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на районите в Пловдив. Работи и за немската организация Regionwelt, посредством която приготвя план за възкръсване на селата посредством подкрепяне на отглеждането на животни и земеделието. Като ветеринарен доктор и академик се труди в България от четири десетилетия насам.
- Доцерт Люпке, правилно ли е, че имате рецепта срещу ковид? Да не би да сте разкрил ваксина?
- Не е ваксина. Ще ви обясня. Аз съм ветеринарен доктор, вирусолог и имунолог. На база на солидния си опит знам, че ваксина в близко време не може да бъде вкарана в деяние. Родният ми град Пазевалк е побратимен с китайския Ухан, където първо пламна епидемията. Там към този момент тестват серуми от оздравели хора, с цел да защищават останалите. Това е правено и преди, по време на епидемията от ебола.
В България и на доста други места по света обаче няма задоволително преболедували, тъй че този вид не става. Но има различен, бърз вид за произвеждане на серум, който аз предлагам. Той може да избави хиляди хора, до момента в който имунизацията стане подготвена. Защото ще помогне на здрави – за профилактика, и на към този момент инфектирани – за ограничение на вредите.
В Италия виждаме, че те към този момент са трагични. Там липсват задоволително апарати за обдишване на тежко болните, излекуваните са единици, а дейностите на управляващите дават съвсем нулев резултат.
- Как се подготвя вашият серум?
- От заболели хора се взема материал, който се развъжда и се инжектира на телета. След това с тяхната кръв може да се създаде хиперимунен серум, който да се употребява под формата на аерозол за създаване на въздържан имунитет и за лекуване на към този момент болни.
- Защо навръх телета да се инжектира?
– Защото телетата не се разболяват от коронавируси и бързо построяват антитела тъкмо против този вариант, който в този момент мори човечеството. Получава се пресечен имунитет. Затова серумът ще е изключително потребен, до момента в който бъде направена ваксина. Той може да се създаде по-бързо от препаратите срещу малария, които дават добър резултат за лекуване на COVID-19, само че към момента са прекомерно лимитирани.
– Колко време е нужно за производството на серума от телета?
– Максимум един месец. Ако през днешния ден инфектираме телетата, след 14 дни към този момент ще има значителни количества антитела, а след 3 седмици ще разполагаме с високотитърен хиперимунен серум. Ефектът от него е 100% обезпечен. При инфектирани хора коронавирусът нападна клетка и се развъжда вътре, като употребява обмяната на веществата в нея. След това се излъчва неведнъж развъден, с цел да атакува други настоящи кафези.
Но това е палиативна мярка. За да се спре болестта, е необходим аерозолът. При използване през известни шпации той основава антитела, които отблъскват вируса, преди той да се е настанил в клетките на дихателния тракт. При към този момент инфектирани с първоначални признаци аерозолът блокира вируса, когато развъден той излиза от инфектирана клетка, т.е. лимитира тежките провали.
– Този аерозол няма ли да е рисков за тежко болните? Те множеството, споделят, са хора с хронични белодробни и сърдечни болести?
– Нали ви споделих, че серумът е аерозол? Ние всекидневно дишаме толкоз токсини! Антителата в аерозола можем да съпоставим с полените. Но, за разлика от тях, те няма да провокират алергична реакция.
– Вие представихте ли плана си на нашите управляващи?
– Първо пробвах да го показва в Германия, тъй като знам, че там има благоприятни условия бързо да се осъществя. А и работя за немска организация, която разгласи подготвеност да влага в него. Писах до Централния институт по заразни заболявания „ Роберт Кох “ и получих отговор, че ще ревизират предлагането ми.
Уведомих с писма канцлера Ангела Меркел, ръководителя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а напълно неотдавна – и папата, и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, тъй като казусът е световен.
– А не уведомихте ли българските институции за откритието си?
– Ето, върша го в този момент посредством вестник „ Труд “. И се надявам уважаваните специалисти в Националния спешен щаб да схванат, че това е избавление. Познавам премиера Бойко Борисов от времето, когато беше кмет на София. В столицата имаше кучкарник, който работеше като място за ликвидиране на четириноги. Ние го трансформирахме в кастрационен център.
Борисов действаше доста делово. Той е най-подходящият човек, който може да овладее тази спешна обстановка. Разбира се, дружно с Народното събрание и с президента. Нито една страна не е готова за този камшик, само че Министерският съвет на България се оправя чудесно и в миг, когато всичко нужно липсва, съумява да набави бързо най-необходимото и да търси още запаси.
– А по какъв начин, съгласно вас, се оправя България с рецесията спрямо други страни от Европейски Съюз?
– България реагира доста добре с оптималното ограничение на директните и косвени контакти, с изолирането и лечението на болните и издирването на контактни хора. България работи образцово! Хората са осведомени, за образец е и методът към малцинствата, които са малко небрежни към хигиената.
Националният спешен щаб е безукорен, както и държавното управление. В родната ми Германия, да вземем за пример, подходиха малко несериозно и чак в този момент схванаха какъв брой е тежко ситуацията. Докато тук се работи редовно - налице е атака за закупуване и произвеждане на защитни дрехи и защитни средства, има и надзор на границите.
Но решаващите фактори на всички места и макар ограниченията на управляващите са два – съвестта на популацията и опциите на медицината. Засега няма ваксина за този ковид. Шанс е рецептата, която предлагам. Тя ще избави популацията от ужаса, който се случва в Италия.
– Къде у нас може да се създаде серумът?
– Подходящо място е институтът по шапа в Сливен. Там можем да проведем пробно заразяване на 20-30 телета. Животните ще са рискови в първите 4-5 дни, след това стартират да създават антитела и вирусът към този момент не се излъчва от тях. С обикновена хигиена и с защитни средства ангажираните с плана хора ще са предпазени в този рисков интервал.
А единствено след месец ще можем да спасяваме инфектирани и да предпазваме здрави. България има опция да стане пример и да я сочат като международен образец. Тук съм от 40 години и считам, че страната го заслужава, тъй като се преобразява към положително.
– Как виждате това „ видоизменение “?
– То се видя осезаемо с европейските стратегии. Макар че не всички средства отиват там, където би трябвало. Има, да вземем за пример, игрища и детски площадки, издигнати с европари в селища, където към този момент няма деца и младежи. Аз съм на съвсем 79 година, само че съм оптимист и имам вяра, че в миналото още веднъж в тези обитаеми места ще има жизнерадостен живот.
Действам по една стратегия за възкръсване на селата, финансирана от немска организация и със съдействието на Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите в Пловдив, където преподавам. За 25 година са го приключили 30 хиляди студенти. Те се осъществят, тъй като са добре готови. Намерих подпомагане от страна на регионалния шеф на Варна и скоро планът за възкръсване на българското село ще тръгне пилотно и във варненския район. Но сега по-важното е да се стартира произвеждане на серума за предотвратяване от ковид.
– Чист немец сте, какво ви свърза по този начин задълго с България?
– В София приключих ветеринарна медицина и по-късно имах брак с българка. Синът ми живее в Германия, само че неотдавна си купи апартамент в България и ще се реалокира тук. Не харесвах дискриминирането в някогашната Германска демократична република. С нея се сблъсках за първи път през 1967 година, когато като прясно квалифициран ветеринар постъпих на работа. Началникът първо ме пита къде съм приключил – в Лайпциг или в Берлин. Когато оповестих, че съм учил в България, той разгласи, че не желае да работи с мен, тъй като приключилите в чужбина не знаели нищо. След това ме попита какъв брой поданици има Букурещ, защото мислеше, че това е столицата на България. Преглътнах обидата и се приготвих за работа - с престилка, ботуши, ръкавици.
С "Трабант " потеглих към първата си задача - огромна плантация с над 300 глави добитък, в която щяхме да изследваме крави за бременност. Шефът се учуди, като ме видя там и още веднъж ми сподели, че не съм мечтан. Отвърнах му, че до обяд ми заплащат и желая да науча нещо от умел доктор като него. Така ме пусна да вляза в обора. Гледах по какъв начин изследваше юници и крави.
По едно време ме помоли да шетам животните. Направих го и след 3 часа и половина работа той сподели на бригадира да събере личния състав. Помоли ме да проучвам една юница, която се откъснала и имала контакт с бик. Установих бременност в осмата седмица, макар че животното имаше единствено един яйчник. Тогава шефът предизвести всички:
„ Когато този човек влиза тук, все едно пристигам аз “. Стисна ми ръката и разгласи, че никой млад сътрудник, приключил в Германска демократична република, не би могъл да даде толкоз точна диагноза. След това писах на моя професор по акушерство в София и му благодарих за знанията. Работих 13 години в Германска демократична република и направих две неща, които ме направиха прочут в цялата република.
– Какви бяха те?
– На дежурство в сектор на сътрудник ме викнаха в свинеферма, където имаше болни свине, само че нито едно не беше умряло. Дадоха ми термометър, с цел да ги ревизира. Още на входа си погледнах часовника. Видях, че е съвсем 16 часа. Знаех, че два часа преди времето за хранене животните почват да квичат, изключително в огромни ферми за угояване. А в това стопанство цареше гробна тишина.
Преди да прекрача прага, заявих, че прасетата са заболели от чума. Така ни беше учил професорът по заразни заболявания – че няма друго заболяване, което да провокира този резултат. Цялата Германска демократична република настръхна. Дойдоха топексперти отпред с основния епизоотолог. Взеха проби и потвърдиха диагнозата.
След това стана ясно, че за фермата са отговаряли семейство потомствени ветеринари. Мъжът беше с 16 година стаж, жена му – с 14 година, само че макар практиката и опита на родителите им не са съумели да слагат вярна диагноза, за разлика от мен – приключилият в България млад ветеринар. След този случай получих огромен престиж.
Вторият бе през 1979 година Тогава пламна зараза от птичи грип. От 6 места в страната изследваха проби и оповестиха, че болестта е подправена, единствено аз се забавих. Спах една нощ в Държавна сигурност и по-късно заявих, че птичият грип е същински и болестта е страшна.
Пуснаха армията и 600 000 кокошки бяха унищожени, а с огнехвъргачки бе изпепелено всичко. Моята диагноза се оказа единствената вярна за разлика от тези на ветеринарните факултети в Германска демократична република. Потвърдиха я Централният институт по вирусология и институтът по птиците. Но най-после наградиха сбъркалите, с цел да се дезориентира класовият зложелател оттатък желязната завеса.
– Затова ли се върнахте в България?
– Да, огорчението ми беше прекомерно огромно. Тогава ме питаха дали ще потегля към Западна Германия, само че аз бях безапелационен, че се връщам в страната, която ми даде знанието - България. Това става през 1980 година Разказвам историята си, тъй като в този момент още веднъж виждам по какъв начин вирусолози и имунолози от Европа стоят и нищо не вършат.
С моя способ могат да бъдат избавени доста хора, тъй че човечеството да оцелее с помалко жертви.
Проф. доктор Волфганг Герхард Люпке е приключил ветеринарна медицина в София. Преподавател е по „ Животновъдни технологии “ във великотърновския филиал на Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на районите в Пловдив. Работи и за немската организация Regionwelt, посредством която приготвя план за възкръсване на селата посредством подкрепяне на отглеждането на животни и земеделието. Като ветеринарен доктор и академик се труди в България от четири десетилетия насам.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ