Вече две години доброволци и членове на НЧ Будителите 2017,

Вече две години доброволци и членове на НЧ „ Будителите 2017 ”, Габрово, влагат сили и запаси в помощ на ползвателите на Терапевтичен център „ Свети Илия ” и работят взаимно. Резултат от това партньорство е и планът „ Не на омразата ”, който посредством средствата на документалния спектакъл цели основаването на културен артикул с лечебен темперамент за участниците и превантивна устременост към публиката. В случая спектакълът се основава напълно върху действителни разкази и събития.

С резидентите работят експерти по разнообразни типове изкуства. Не единствено за задачите на театралното зрелище. А тъй като разнообразните форми на изкуството оказват помощ на подвластните да открият своите ползи и пристрастености за креативна изява. Заниманията минават под формата на игра, без непосредствено гонене на резултати и спомагателен стрес.

Терапевтичен център „ Св. Илия ” дава високопрагова стратегия за лекуване на взаимозависимост от алкохол, наркотични субстанции, хазарт, хранителни разстройства. Програмата е резидентна и дълготрайна, ползва международно приет и потвърден психосоциален лечебен модел за рехабилитация на подвластни. Мисията на центъра е да подкрепя и поддържа подвластните и техните фамилии, да трансформира настройките на обществото към тях и да организира покровителствен акции в отбрана правата на една от най - уязвимите групи в обществото. И най-много – да обезпечава правото им на налична психосоциална терапия и ресоциализация.

По молба на Терапевтичен център „ Св. Илия ”, през декември 2021 година ръководители на художествените сформира към читалище „ Будителите ” се включиха в техния седмичен график, с цел да добавят със смислени и забавни занимания свободното им време. Особено в студените месеци, когато заниманията измежду природата и спортните занимания са лимитирани и това ускорява фиксацията на потребителите върху персоналните им проблеми, води до депресивни положения и все по-силна потребност от дрога или алкохол.

Доброволците от читалището се срещнаха с житейския път на подвластните. А измежду тях има момчета с няколко висши образования, които приказват по два и повече непознати езици и са хора с благоприятни условия пред себе си. Хора, надалеч от общоприетите избрания, които сме чували: долни наркомани, сган, пропаднали видове и тлн. Ето за какво изборът на експертите е персоналните истории на момчетата и девойките, попаднали според, да бъдат разказани. За да могат другите да осъзнаят, че никой не е застрахован, че всеки от нас, или децата ни, един ден може да имат същата потребност от помощ.

Проектът „ Не на омразата ” се осъществя посредством ежеседмични срещи на резидентите с художествени експерти, които им придават познания и умения, нужни за сцената. В неофициална, предразполагаща среда, отвън типичните лечебни групи, се организират срещи диалози. Така посредством персоналните истории на участниците се написа сюжетът за бъдещо зрелище.

Освен документалния сценичен театър, който е крайната цел на плана, се заснимат и инсталират видеоклипове. Така разказите на резидентите ще стигнат до доста необятна публика посредством обществените мрежи. Естествено подвластните се тормозят да застанат с лицата си пред камерата. А е допустимо също при сходни обществени акции, те да бъдат разпознати от дилъри и недоброжелатели. По тази причина в готовите видеоматериали няма да бъдат употребявани лицата им и техните имена. А и задачата на обществената акция е да покаже какъв брой е елементарно да залитнеш и какъв брой старания, ограничения, труд и неизменност са нужни на цели фамилии да се завърнат към естествения си живот.

На 26 юни, Световният ден за битка с наркоманиите, спектакълът, изпълнен от артистите-любители, ще бъде показан обществено с вход свободен. Той ще се трансформира в самобитен хепаниг против зависимостите. Ааудиторията ще бъде от младежи и родители. Достигайки по този метод до рискови групи /включително и посредством хора, които имат контакт с тях/, резултатът от този план ще им помогне да осъзнаят проблемите си.

От другата страна всеки допир до изкуство е самобитна терапия. Освен с спектакъл, подвластните в лечебния център се занимават с танци. Излизайки отвън нормалните групи, водени от психотерапевти, те се избавят от чувството за непрекъснато наблюдаване и разбор, стават надалеч по-открити и с лекост беседват за проблемите и отрицателните си усеща, а по този начин се освобождават от тях. Придобиват нови знания и умения, предизвикат нови, разнообразни от досегашните си ползи.

В България няма държавна политика, клинична пътека или обединен стандарт за лекуване на зависимости. Центрове от сходен вид разчитат на само на средства, добити посредством такси и дарения. Със своята работа участниците в плана целят да смъкват стигмата към подвластните и да покажат, че в днешния свят заплахата е близо и никой не е предпазен. Още повече, че и всеки би могъл да помогне......



-----------------------

Публикацията е по стратегия „ Социшално ангажирани изкуства’22 ”, „ Работа с общности и групи в неравностойно състояние ”, финансирана от Национален фонд „ Култура ”