Соросоидите прегърнаха русофилството
Вече две десетилетия в обществената среда е признато, че структурите (медии, партии, НПО) към олигарха Иво Прокопиев са проводник на американските ползи у нас. Редно е да отбележим и че в последните години много постоянно се тиражира имащата съображение версия – подсъдимият Прокопиев в действителност гравитира към орбитата на спекуланта Сорос, който, знаем добре, е един от главните съперници на сегашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
И въпреки всичко – групировката „ Капитал “ постоянно се е употребила с репутацията на прозападно ориентиран подмолен кръг за въздействие в политиката, правосъдната система и публичното мнение. Днес, обаче, соросоидите скочиха в отбрана на русофил номер 1. А това е упрекнатият за шпионаж в интерес на Русия Николай Малинов, непосредствен другар на православния олигарх Константин Малофеев и някогашния военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников.
Ако отворите флагмана на Прокопиев „ Капитал “, ще прочетете половин дузина осмиващи прокуратурата материали, твърдящи че Малинов е почтен, а неприятните Цацаров и Гешев нямали причини да защитят страната ни от съветския хибриден напън.
И ще кажете – по какъв начин по този начин западните соросоиди се прегърнаха с източните русофили? Много просто. Нашите Прокопита са с бездънен номенклатурен генезис. Те са яйца, снесени от алената кукувица в демократичното гнездо през началото на 90-те. Вчерашните ревностни комунисти и лизачи на петолъчки през днешния ден се пребоядисаха в първи борци за дясното, за НАТО и Европейски Съюз. Но следите остават.
Откриваме ги в предишното, а и в сегашното. Да ви наподобява по нещо структурата, която Малинов желае да построи с съветски пари на Прокопиевата соросоидна организация? Концепцията е безусловно идентична – мрежа за въздействие, която се разгръща на всички равнища в публичния живот – медии, законодателна власт, изпълнителна власт, правосъдна власт, неправителствен бранш. Сиреч – там където Малинов отива, Прокопиев и другите соросоиди от дълго време са се настанили. Иначе генезисът им е общ, господарите са същите, разликата е в стадиите на развиване.
И в случай че през днешния ден всички разбрахме кой е Николай Малинов, дано напомним позабравени пасажи от биографията на соросидните водачи в България.
Иво Прокопиев
Баща му Георги Прокопиев е член на Българска комунистическа партия от 1966г. През 1969г. той стартира работа в Управление безопасност и охрана (Пето управление н (Пето ръководство на ДС). Стартира като волнонаемен и стига до чин „ капитан “.
Първо е лесничей, а по-късно зам.-директор и шеф на ловно стопанство „ Воден “ край Разград. Прокопиев старши бързо се трансформира в любим на основните ловци в Републиката – Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а похвалите към него са както морални, по този начин и материални. „ Воден “ е обичаната ловна резиденция на Живков, в която чест посетител е руският водач Леонид Брежнев. А един до друг с комунистическите диктатори е и бащата на Иво Прокопиев.
През 1984г. Георги Прокопиев е нараснал в чин „ лейтенант “, назначен на служба „ старши шпионин “ при трети отдел на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО) и трансфериран като шеф в ловно стопанство „ Мазалат “ (Габрово). Но има и черни петна – няколко години по-рано (през 1977г.) бащата на Иво Прокопиев е осъден за „ недобро стопанисване “ и „ погрешно разходване “ (тоест спекулация, очевидно крушата не пада по-далеч от дървото), само че дебелите му връзки с Живков и Кубадински го избавят от разжалване и затвор.
Сиреч – младият Иво е пораснал на коленете на всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на Българска комунистическа партия, дължи кариерата си на комунистите и Държавна сигурност (на 22 години притежател на вестник, на 28 горделив собственик на подарен от Костов цех за 150 милиона), а през днешния ден лъже, че е прозападен предприемач, продемократичен издател и прореформаторски политик.
Огнян Донев
Баща му Иван Тенев става член на РМС (младежката организация на БКП) на 17 години. Две години по-късно е задържан за разпространяване на антидържавна руска агитация. След кървавия 9-и септември той взе участие в налагането на комунистическата тирания, в частност в обезоръжаването на жандармерийските елементи. Заради дейните си старания в терора и репресиите е награден с участие в Българска комунистическа партия и бърза писта за възходяща кариера.
През 1963 година бащата на Огнян Донев е завербуван по линия на Първо ръководство на Държавна сигурност (външно разузнаване) с псевдоним „ Антонов “. По това време той се труди в комерсиалното ни посланичество в Хамбург. Шест години по-късно Донев старши към този момент минава към Второ основно на Държавна сигурност (контраразузнаване). През 1981г. продължава разследващата си активност още веднъж в границите на Западна Германия.
Благодарение на заслугите на татко си (активен участник в кървавите събития след 9-и септември, над две десетилетия сътрудник на ДС) ненавършилият 30 години Огнян Донев получава извънредно апетитно местенце – консултант в Министерски съвет на Огнян Дойнов, втори човек в Българска комунистическа партия, създател и реализатор (заедно с Луканов) на схемата с „ алените куфарчета “. А отсам към този момент пътят до милионите и несметните благосъстояния, ограбени от страната, е едвам няколко крачки.
Иван Кръстев и Евгений Дайнов
Кръстев е наследник на секретаря по идеологията на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Ловеч. През 80-те години Йото Кръстев става основен редактор на вестник „ Народна юноша “, след което се издига до завеждащ отдел „ Средства за всеобща информация “ към апарата на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Самият Иван Кръстев е секретар на комсомолска организация и член на Българска комунистическа партия. След 1990г. персонално Андрей Луканов спомага на Кръстев да получи стипендия и непосредствен контакт с финансовия търгаш Джордж Сорос, чието „ Отворено общество “ стартира работа у нас с посредничеството на починалия експремиер.
Евгений Дайнов е наследник на дългогодишния сътрудник на „ Работническо дело “ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на Българска комунистическа партия, в тесни връзки с Държавна сигурност поради работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на Отечествен фронт, щерка на дейни борци против капитализма и фашизма. През 1982г. Евгений Дайнов е причислен за аспирант (с тематика на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на Българска комунистическа партия. Това става със особено решение на Секретариата към Централен комитет на компартията, подписано от шефа Давид Елазар (Дайшо) – извънредно правилен и доближен до Живков партизанин от отряд „ Чавдар “, пълководец на Шопския партизански отряд.
Освен Института по история на Българска комунистическа партия, Елазар управлява и отдела по агитация и пропаганда на партията-държава. Евгений Дайнов самичък окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо поради идейната непосредственост сред Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава.
Ето това са хората, които откакто приватизираха стопанската система ни, през днешния ден претендират да приватизират съзнанието ни. Малинов е единствено един от тях.
И въпреки всичко – групировката „ Капитал “ постоянно се е употребила с репутацията на прозападно ориентиран подмолен кръг за въздействие в политиката, правосъдната система и публичното мнение. Днес, обаче, соросоидите скочиха в отбрана на русофил номер 1. А това е упрекнатият за шпионаж в интерес на Русия Николай Малинов, непосредствен другар на православния олигарх Константин Малофеев и някогашния военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников.
Ако отворите флагмана на Прокопиев „ Капитал “, ще прочетете половин дузина осмиващи прокуратурата материали, твърдящи че Малинов е почтен, а неприятните Цацаров и Гешев нямали причини да защитят страната ни от съветския хибриден напън.
И ще кажете – по какъв начин по този начин западните соросоиди се прегърнаха с източните русофили? Много просто. Нашите Прокопита са с бездънен номенклатурен генезис. Те са яйца, снесени от алената кукувица в демократичното гнездо през началото на 90-те. Вчерашните ревностни комунисти и лизачи на петолъчки през днешния ден се пребоядисаха в първи борци за дясното, за НАТО и Европейски Съюз. Но следите остават.
Откриваме ги в предишното, а и в сегашното. Да ви наподобява по нещо структурата, която Малинов желае да построи с съветски пари на Прокопиевата соросоидна организация? Концепцията е безусловно идентична – мрежа за въздействие, която се разгръща на всички равнища в публичния живот – медии, законодателна власт, изпълнителна власт, правосъдна власт, неправителствен бранш. Сиреч – там където Малинов отива, Прокопиев и другите соросоиди от дълго време са се настанили. Иначе генезисът им е общ, господарите са същите, разликата е в стадиите на развиване.
И в случай че през днешния ден всички разбрахме кой е Николай Малинов, дано напомним позабравени пасажи от биографията на соросидните водачи в България.
Иво Прокопиев
Баща му Георги Прокопиев е член на Българска комунистическа партия от 1966г. През 1969г. той стартира работа в Управление безопасност и охрана (Пето управление н (Пето ръководство на ДС). Стартира като волнонаемен и стига до чин „ капитан “.
Първо е лесничей, а по-късно зам.-директор и шеф на ловно стопанство „ Воден “ край Разград. Прокопиев старши бързо се трансформира в любим на основните ловци в Републиката – Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а похвалите към него са както морални, по този начин и материални. „ Воден “ е обичаната ловна резиденция на Живков, в която чест посетител е руският водач Леонид Брежнев. А един до друг с комунистическите диктатори е и бащата на Иво Прокопиев.
През 1984г. Георги Прокопиев е нараснал в чин „ лейтенант “, назначен на служба „ старши шпионин “ при трети отдел на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО) и трансфериран като шеф в ловно стопанство „ Мазалат “ (Габрово). Но има и черни петна – няколко години по-рано (през 1977г.) бащата на Иво Прокопиев е осъден за „ недобро стопанисване “ и „ погрешно разходване “ (тоест спекулация, очевидно крушата не пада по-далеч от дървото), само че дебелите му връзки с Живков и Кубадински го избавят от разжалване и затвор.
Сиреч – младият Иво е пораснал на коленете на всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на Българска комунистическа партия, дължи кариерата си на комунистите и Държавна сигурност (на 22 години притежател на вестник, на 28 горделив собственик на подарен от Костов цех за 150 милиона), а през днешния ден лъже, че е прозападен предприемач, продемократичен издател и прореформаторски политик.
Огнян Донев
Баща му Иван Тенев става член на РМС (младежката организация на БКП) на 17 години. Две години по-късно е задържан за разпространяване на антидържавна руска агитация. След кървавия 9-и септември той взе участие в налагането на комунистическата тирания, в частност в обезоръжаването на жандармерийските елементи. Заради дейните си старания в терора и репресиите е награден с участие в Българска комунистическа партия и бърза писта за възходяща кариера.
През 1963 година бащата на Огнян Донев е завербуван по линия на Първо ръководство на Държавна сигурност (външно разузнаване) с псевдоним „ Антонов “. По това време той се труди в комерсиалното ни посланичество в Хамбург. Шест години по-късно Донев старши към този момент минава към Второ основно на Държавна сигурност (контраразузнаване). През 1981г. продължава разследващата си активност още веднъж в границите на Западна Германия.
Благодарение на заслугите на татко си (активен участник в кървавите събития след 9-и септември, над две десетилетия сътрудник на ДС) ненавършилият 30 години Огнян Донев получава извънредно апетитно местенце – консултант в Министерски съвет на Огнян Дойнов, втори човек в Българска комунистическа партия, създател и реализатор (заедно с Луканов) на схемата с „ алените куфарчета “. А отсам към този момент пътят до милионите и несметните благосъстояния, ограбени от страната, е едвам няколко крачки.
Иван Кръстев и Евгений Дайнов
Кръстев е наследник на секретаря по идеологията на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Ловеч. През 80-те години Йото Кръстев става основен редактор на вестник „ Народна юноша “, след което се издига до завеждащ отдел „ Средства за всеобща информация “ към апарата на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Самият Иван Кръстев е секретар на комсомолска организация и член на Българска комунистическа партия. След 1990г. персонално Андрей Луканов спомага на Кръстев да получи стипендия и непосредствен контакт с финансовия търгаш Джордж Сорос, чието „ Отворено общество “ стартира работа у нас с посредничеството на починалия експремиер.
Евгений Дайнов е наследник на дългогодишния сътрудник на „ Работническо дело “ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на Българска комунистическа партия, в тесни връзки с Държавна сигурност поради работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на Отечествен фронт, щерка на дейни борци против капитализма и фашизма. През 1982г. Евгений Дайнов е причислен за аспирант (с тематика на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на Българска комунистическа партия. Това става със особено решение на Секретариата към Централен комитет на компартията, подписано от шефа Давид Елазар (Дайшо) – извънредно правилен и доближен до Живков партизанин от отряд „ Чавдар “, пълководец на Шопския партизански отряд.
Освен Института по история на Българска комунистическа партия, Елазар управлява и отдела по агитация и пропаганда на партията-държава. Евгений Дайнов самичък окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо поради идейната непосредственост сред Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава.
Ето това са хората, които откакто приватизираха стопанската система ни, през днешния ден претендират да приватизират съзнанието ни. Малинов е единствено един от тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ