Вече донякъде свикнах. Но ми е особено трудно да събирам

" Вече ненапълно привикнах. Но ми е изключително мъчно да групирам труповете на деца и да ги заравям ", споделя Серхий, който работи като гробокопач в Буча.

В последните дни броят на новите гробове пораства непрекъснато. Серхий съвсем няма време да приказва, той не стопира да копае, с цел да могат да бъдат заровени почтено. " В началото беше доста трудно - съвсем не можех да дремя нощем. Вече ненапълно привикнах. Но ми е изключително мъчно да групирам труповете на деца и да ги заравям ", споделя Серхий.
Редакцията предлага
И той има деца, само че в този момент при него е останало единствено кучето му. След началото на войната брачната половинка му и децата са избягали във Финландия. Серхий е уверен, че това е било вярното решение. " Те избиваха дами и деца. Преди няколко дни намерихме в гората цяло семейство, което е било разстреляно в колата си. Отишли са да цепят дърва. На. Изглежда, че и в този момент е по този начин. "

За тях съветските бойци са " орки "

На гробището е доста студено, само че Серхий не носи дебели облекла - сгрява го копаенето. Няма се дам толкоз елементарно, споделя той и добавя: и на " орките " не се дадох. Много украинци назовават съветските бойци точно по този начин - " орки ".

Заради " орките " Серхий на няколко пъти за малко да не се елементарни с живота си. " Като бяхме на открито, с цел да събираме телата на мъртвите, на едно място ни допускаха, само че на друго започнаха да ни обстрелват. Две от нашите коли бяха изумени. "

На контролните пунктове съветските бойци насочвали оръжията си към него. Веднъж го задържали. Трябвало да се съблече, в продължение на 24 часа бил завързан. Но не го измъчвали и в последна сметка са го освободили.

Той споделя, че е имал шанс. " В последните дни докарахме тук трупове, които са били небрежно заровени от съседите в градините. Много от тези хора не са умряли просто по този начин - били са убити. Хората тук споделят, че. "

Серхий продължава да копае. Има още доста работа, преди да се стъмни и да стартира вечерният час. Вече не помни какъв брой доста хора е събрал и погребал в последните дни - спрял е да брои. Сега значими са тези, които са оживели. " Хората, които останаха тук, са се сближили извънредно доста. Ние сме една огромна общественост. Всеки оказва помощ на другия. Хляб против цигари или каквото друго би трябвало. Изпълнен съм с вяра! "

Името на Буча се разчу в целия свят поради. Но гробарят Серхий споделя, че Буча е градът, който той обича повече от всичко: " Yes, yes, I now love this town, Bucha. "