България и Македония през вековете
Вече близо 10 години, от 2017 година до в този момент, работи взаимна българо-македонска историческа комисия, която организира голям брой съвещания. По седем индивида университетски историци от двете страни, би трябвало да реализират единодушие по основни събития, персони и процеси в общата, значително история на двата народа. Въпреки че бяха препоръчани общи празнувания на светите братя Кирил и Методий, на Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславски и други църковни персони, по доста въпроси единодушие не може да бъде реализирано. Това е въпросът за характерът на Илинденско-Преображенското въстание, което се смята от двете страни, надлежно за българско и македонско национално въстание, за личността и делото на Гоце Делчев, считан надлежно за български воин и централен воин на македонската национална история, въпроси за средновековната история на двете страни и изключително времето на цар Самуил и така нататък
Впечатлението е, че и в двете страни, формирани от хора учени, доминира прекомерно националистически взор към историческите събития, както и това, че имаме спор за истина, при конфликт на две неправилни исторически доктрини.
Исторически видяно и българи и македонци са съставка от една огромна общественост, населявала Балканите от антични времена, сигурно надалеч преди времената на новата епоха. Тази общественост се състояла от десетки племена и групи, наричани от историците тракийски, за територията на днешна България, и македонски или пеонски, за територията на днешна Македония. Пеоните били едно от най-силните и известни племена на територията на антична Македония, по чието име били наричани и останалите племена в тази огромна област. Още в Илиада се загатват пеоните, които са съдружници на троянците. Техният лидер е Пирехм, който идва от земите край необятния Аксиос (Вардар). Пеонците носили извити лъкове и по този метод се биели отдалеко.
Всъщност централните земи на пеоните се намирали към границата на днешна България и Република Северна Македония. Голямо и мощно племе били и самите македони, а други по-малки общности били орестите, линкести (около Битоля), елимиотите, пелагонците (областта Пелагония, т.е. Поле), едоните, преселени по-късно от централните македонски земи, към беломорското крайбрежие и Източна Тракия.
Ако приказваме за Троянската война, траките също изпратили войски в помощ на Троя, като най-известно е описанието на цар Резос, на неговият впряг от четири бели коня, а също и на трагичната му крах, дружно с най-близките му войни. След шести век преди новата епоха, траките също били назовавани по името на най-силното племе - одрисите, които в продължение на доста епохи имали и свое царство. Създател или най-малко първият мощен държател на Одриското царство бил цар Терес, кой то управлявал дълги години от към края на шести век, доникъде на пети век преди новата епоха. Той бил завещан от синовете си Спарадок и Ситалк. Много любопитен миг е, че границата сред одриското и македонското царство, в оня миг, края на пети век преди Христа, минавала тъкмо там където е през днешния ден границата сред България и Република Северна Македония. Историкът Тукидит ни е оставил едно дълго изложение на похода на тракийския цар Ситалк, против Пердика, цар на Македония. От това изложение излиза наяве, че Одриското царство, което започвало от днешна Източна Тракия, на запад владеело земите до поречието на река Струма, или земите по източните скатове на Осоговската планина и Малешевската планина. От подчинените на одрисите области, Ситалк събрал една голяма войска от близо 100 и петдесет хиляди индивида, по-голямата част от която била пехота. Тази армия минала през планината Огражден или Беласица, която разграничавала пеонците от една страна и синтите и медите от друга. Когато превалили планината траките достигнали до пеонското населено място Добер, т.е. Добран или Дойран, който и през днешния ден се намира покрай югозападната граница на България. От Добер или Дойран, тракийското голям брой се готвело да се спусне към Долна Македония където царувал Пердика, наследник на Александър, произхождащ от именитите Темениди, открили царската власт в Долна Македония. Походът на Ситалк по долното поречие на река Струма траял единствено месец, след което той се завърнал назад. Македонският цар Пердика дал сестра си Стратоника за жена на Севт, който бил наследник на Спарадок и племенник на цар Ситалк.
Сравнително мирни били връзките сред траки и македонци по време на най-известните владетели на Македонското царство Филип II и неговият наследник Александър Велики. Действително Филип II завладява огромна част от Тракия, като доближава до северното племе на гетите, чиито цар по това време е Котела. Неговата щерка Меда става една от съпругите на цар Филип II и се допуска, че е заровена в царския некропол във Вергина, до днешния град Бер.
За потребностите на своя поход към Азия, неговият правоприемник Александър Македонски набирал бойци и от тракийските земи. Когато македонските войски доближават до Стара планина, траките заграждат проходите, само че с огромна доза шанс, а също и военна тактичност македонците съумяват да продължат нататък. Те стигат чак до делтата на река Дунав, където на остров Певка, обсаждат царя на трибалите Сирм. Александър даже съумява да премине реката и да разори едно от основните селища на гетите, което се намирало наоколо. След това Александър се завърнал към земите на агрианите и пеоните. Една от най-силните дружини, които помагали на македонския цар в похода към Персия били агрианите. Разположението на агрианите сред пеоните на запад, племето меди на юг и трибалите на север, както и самото им име (а)гриа(ни) демонстрира, че доста евентуално, това е общността, която през днешния ден назоваваме граовци, в днешно Пернишко, Радомирско и Брезнишко. Агрианите са характеризирани като добре въоръжена, щитоносна армия. В походът на Александър взели участие и одриси, трибали, сапеи, беси и други. Предполага се, че тракийската част от армията, формирана главно от македонска армия и гръцки наемници, била не по-малко от 7-8 хиляди индивида, като някои откриватели приказват даже за 17-18 хиляди тракийски войни. При главния контингент от към 35-40 хиляди войни на Александровата войска, това била една забележителна численост. Което е по-важно да се каже, че античните историци, описали похода на Александър Македонски към Азия, твърдо разграничават траки и македони. За траки се одобряват всички племена, които са живели точно в днешните граници на България, източно от пеоните и живеещите над тях дардани. Траки са и тези, живеещи по беломорското крайбрежие, източно от река Места, а на запад от устието на река Струма са македоните. Виждаме етническото землище, което и през днешния ден назоваваме македонско. То започвало на запад от река Струма, а сред Места и Струма била една преходна област, в която живеели беси, синти, меди, сатри, едони, пиери и други.
Когато римляните стартират да превземат земите на Балканите от запад в посока изток, още веднъж виждаме едно ясно разграничаването сред македонските и тракийските земи. Още в 148 година преди Христа, земите на бившето Македонско царство са превърнати в римска провинция. Североизточната граница на тази провинция минавала тъкмо през днешната Санданско-Петричка долина. Тук в последните години, в подножието на Кожух планина, беше оголен градът Хераклея Синтика, който се явява граничен за тази римска провинция. За доста десетилетия, даже столетие, това било границата на Рим на Балканите. Но тук възниквали и протести, като този на жрецът Вологес и въобще, тази гранична област не била спокойна. По на север, в тракийските земи, римските войски не смеели да обхванат, а когато това ставало, било с цената на доста жертви и огромни жестокости. Чак към средата на първи век от новата епоха тракийските земи са дефинитивно присъединени към Рим, т.е. завоюването на земите на Одриското царство, лишава цели два века.
В римско време, гъсто обитаемоте земи на Македония и Тракия са изобилен източник на бойци за легионите на империята, за помощните войски, както и незаместим източник на строители, занаятчии, майстори, земеделци, градинари и така нататък След най-силните за Римската империя епохи, към края на трети век, центърът на властта се измества към Балканите. Много императори от този интервал, края на III-ти, чак до края на VI-ти, са родени към и в град Ниш, Сердика, Сирмиум, Сплит, Скопие, Филипопол и други градове на Балканите. Населението през този интервал си остава същото многочислено и работливо население, каквото е било то и в антични времена, а по този начин наречените славянски нашествия са на обособени групи от няколко хилядно население, което не трансформира етническата картина на многомилионното население на Балканите. Македония е разграничена на Първа Македония, със столица Солун и Втора Македония, със столица Стоби, през днешния ден село Градско, в центъра на днешна Северна Македония.
Когато в Източната Римска империя вместо провинции, са формирани по този начин наречените тематики, се вижда едно любопитно разбъркване. Около VIII век от новата епоха, днешна Тракия, стартира да бъде наричана тематика Македония, а малко по-късно, земите от Видин, през Скопие, до Охрид, са наречени тематика България. Тези две названия се резервират за доста епохи. Така родените в Тракия, с център град Одрин, са наричани от тогавашните историци и от византийската администрация македонци, а родените в Македония, с център град Скопие, са наричани българи. Може би това историческо разбъркване, този исторически куриоз, идва да покаже за следващ път свързаността сред Македония, Тракия и България. Така Василий II е представител на Македонската династия, която идва от тематика Македония, към днешния град Одрин, а е наименуван Българоубиец, когато завоюва земите на днешна Северна Македония, с център град Скопие…
Ще си разреша малко шеговито да отбележа, че както ние, днешните поданици на Тракийската низина, не бихме желали да се назоваваме македонци, в случай че и да има подобен исторически казус, то по този начин и жителите на антична Македония, през днешния ден не желаят да се назовават българи, в случай че и да имат доста повече съображение за това. Двете страни би трябвало да проявят схващане и да си оказват помощ, още повече в случай че твърдим, че сме директни родственици. Примери за такива роднински страни, в Европа има доста – Германия, Австрия и по-голямата част от Швейцария, Франция и Южна Белгия, Испания и Португалия, Гърция и Кипър, да не приказваме за славянските страни. Така че нашият случай не е нещо толкоз особено, както незнайно за какво, имаме навика да си мислим.
