Лиз Бурбо: Болестите са травми от отхвърляне и изоставяне
Вече близо четиресет години Лиз Бурбо e приет водач в областта на личностното развиване, а „ Твоето тяло споделя: Обичай се! “ е една от най-популярните й книги, продадена допълнително от половин милион екземпляра в целия свят. Сега заглавието, помогнало на хиляди хора, излиза в ново допълнено и модифицирано издание от „ Ентусиаст “.
Бурбо е уверена, че всеки здравословен проблем е външна демонстрация на психически или прочувствен подобен, само че бързо осъзнава, че да се уточни метафизичната причина за заболяването, не е задоволително. Нужно е да се помогне на хората да се освободят от възприятието за виновност и най-много да се одобряват такива, каквито са, във всеки един миг. Ето за какво авторката създава елементарен, удобен и бърз за осъществяване способ. „ Твоето тяло споделя: Обичай се! “ изяснява повече от 500 заболявания и предлага десетки способи за справяне с проблемите.
Според Лиз Бурбо едно от най-важните неща е да потърсим подсъзнателните си потребности, да променим метода си на мислене, вярванията, които ни пречат да задоволяваме тези потребности, както и страховете, които са ги провокирали.
Тази книга е ориентирана към всички, които се стремят да водят уравновесен живот, които са подготвени да се отворят към нов метод на мислене и най-много да се оставят да бъдат водени от сърцето си. С „ Твоето тяло споделя: Обичай се! “ Лиз Бурбо подтиква читателите да бъдат такива, каквито не желаят да бъдат. Защото единствено тогава ще съумеят да се трансфорат в тези, които желаят да са.
За поръчки ➡ www.bit.ly/37sqouq
Представяме ви фрагмент от книгата, а изявление с авторката може да прочетете ТУК.
- Как може да се изясни вродената болест от позиция на метафизиката?- Вродената болест демонстрира, че душата на индивида, която се въплъщава в болно тяло, носи нещо, което не е уредено от предходен живот. За душата всеки земен живот може да се съпостави с един ден от живота на индивида. Човек, който се е наранил и не се е възстановил изцяло в границите на деня, продължава да се лекува и на идващия ден.
Много постоянно страдащият от присъщ проблем го приема по-добре от близките. Този човек би трябвало да разбере какъв му пречи да бъде тази болест и какво не може да прави поради нея. Само по този начин ще разбере посланието. Що се отнася до родителите на този човек, значимо е те да не се усещат отговорни за избора на детето, защото този избор то е направило, преди да се роди.
- Как може да се изясни наследствена или генетична болест от позиция на метафизиката?- Когато някой е болен от наследствена болест, това значи, че той е наследил в известна степен метода на мислене и на живот на родителя, който има тази болест. В реалност този човек не е наследил заболяването. Той по-скоро е избрал този родител, тъй като и двамата имат потребност да научат еднакъв урок от живота. Неприемането на заболяването нормално се демонстрира в възприятие на виновност у родителя и обвинявания от страна на детето към родителите. Освен че упреква въпросния родител, детето прекомерно постоянно прави всичко допустимо да не замязя на този родител, а това от своя страна води до още повече паники и страсти у двете страни.
Човекът, обиден от наследствена болест, получава посланието, че е по-добре да одобри избора, който е направил, защото Вселената му дава комфортен случай да израсне духовно. Докато това не се одобри с безусловна обич, заболяването ще продължи да се предава от потомство на потомство.
- Когато зараза убива или разболява хиляди души, всички те еднакъв урок ли имат да научат? - Ясно е, че от зората на времето епидемиите са засегнали огромен брой хора. Метафизиката заключава, че разпространяването на една зараза е съразмерно на вярването на хората, което я поддържа. Всички наранени от нея имат потребност да осъзнаят доколко си вредят, като се оставят да бъдат водени от метода на мислене и най-много от страховете на другите. Това пояснение е съответно най-много за епидемиите, които вземат живота на хиляди хора за относително къс интервал от време – няколко седмици или месеци.
Според мен има заболявания, които са придобили размерите на епидемии, като рак, СПИН, диабет, мускулна дистрофия, сърдечни болести, астма и така нататък В реалност те засягат милиони хора всяка година и този брой не стопира да се усилва макар многочислените проучвания и открития на учените и на фармацевтичните компании. Със сигурност има нещо друго, което човек може да направи, с цел да ги спре. Лично аз считам, че това друго нещо е точно любовта към себе си, която е допустима единствено в случай че същински си извиним. Етапите на това сбогуване са доста добре посочени в края на тази книга.
- Защо множеството заболявания се появяват след една избрана възраст, веднага като казвате, че те произтичат от обещано поверие, което ни въздейства още от младостта ни?- Болестта се демонстрира сега, когато човек доближи физическата си граница. Всеки човек има вродена граница на физическа, прочувствена и ментална сила, която е характерна. Моментът, когато човек доближава тази граница, е избран от броя пъти, през които той изживява една и съща вътрешна болежка, и от неговия ресурс сила. Колкото по-големи са запасите на сила, толкоз по-бавно се доближава до физическата граница. Емоционалните и менталните граници се доближават преди физическата граница.
Да вземем за образец дете, което претърпява някаква неправда. През целия му живот всяка нова неправда ще разсънва у него тази болежка от младостта и ще я усилва. В деня, в който не можем повече да понасяме несправедливостта, заболяването ще се появи.
-Можем ли да излекуваме физически проблем, без да осъзнаваме каква е повода за него?-Разбира се! Това става непрекъснато. Възможно е човек да одобри обстановката или да си елементарни вътрешно, без да осъзнава това. Ние сме изцяло осъзнати единствено през 10% от времето и по тази причина е обикновено да изживяваме прочувствено блокиране, да изпитваме завист или ненавист, без да си даваме сметка за това. Следователно е допустимо да извиним или да заличим злобата, без да го осъзнаваме. При това състояние излекуването е дефинитивно. В случай че става въпрос за ментално излекуване, което ще рече, че то е вследствие на това, че индивидът е повярвал в този, който се грижи за него, в благотворното въздействие на медикаментите или в лекуването, мислил е положително или се е молил и така нататък, то лекуването ще бъде краткотрайно. Неразположението или заболяването ще се завърнат незабавно откакто нещо отприщи болката от остарялата вътрешна рана, която не е излекувана, т.е., която не е простена.
-Кои са факторите, които дефинират дали човек ще бъде обиден от доста сериозна, даже смъртоносна болест, или ще изпита нормално неразположение? - Първият фактор е степента на болката, изпитана в детството. С други думи – по какъв начин е възприето и интерпретирано обещано прекарване. Другият нужен фактор за развиването на сериозна болест е степента на изолираност, в която е изживяна болката. Например дете, което не е можело да изрази какво претърпява и каква болежка усеща заради липса на някого, с който да показа, би могло да се разболее от по-сериозна болест спрямо дете, което е можело и е смеело да показа. Хората, които не разрешават да се види сериозността на техните рани, са също податливи към разболяване от съществени заболявания. Основните рани, преживявани от индивида, които постоянно се потискат неумишлено, са отхвърлянето, изоставянето, унижението, измяната и несправедливостта. Сериозните заболявания, даже смъртоносните, са главно породени от контузии от отменяне и занемаряване, които са налице още от раждането.
Бурбо е уверена, че всеки здравословен проблем е външна демонстрация на психически или прочувствен подобен, само че бързо осъзнава, че да се уточни метафизичната причина за заболяването, не е задоволително. Нужно е да се помогне на хората да се освободят от възприятието за виновност и най-много да се одобряват такива, каквито са, във всеки един миг. Ето за какво авторката създава елементарен, удобен и бърз за осъществяване способ. „ Твоето тяло споделя: Обичай се! “ изяснява повече от 500 заболявания и предлага десетки способи за справяне с проблемите.
Според Лиз Бурбо едно от най-важните неща е да потърсим подсъзнателните си потребности, да променим метода си на мислене, вярванията, които ни пречат да задоволяваме тези потребности, както и страховете, които са ги провокирали.
Тази книга е ориентирана към всички, които се стремят да водят уравновесен живот, които са подготвени да се отворят към нов метод на мислене и най-много да се оставят да бъдат водени от сърцето си. С „ Твоето тяло споделя: Обичай се! “ Лиз Бурбо подтиква читателите да бъдат такива, каквито не желаят да бъдат. Защото единствено тогава ще съумеят да се трансфорат в тези, които желаят да са.
За поръчки ➡ www.bit.ly/37sqouq
Представяме ви фрагмент от книгата, а изявление с авторката може да прочетете ТУК.
- Как може да се изясни вродената болест от позиция на метафизиката?- Вродената болест демонстрира, че душата на индивида, която се въплъщава в болно тяло, носи нещо, което не е уредено от предходен живот. За душата всеки земен живот може да се съпостави с един ден от живота на индивида. Човек, който се е наранил и не се е възстановил изцяло в границите на деня, продължава да се лекува и на идващия ден.
Много постоянно страдащият от присъщ проблем го приема по-добре от близките. Този човек би трябвало да разбере какъв му пречи да бъде тази болест и какво не може да прави поради нея. Само по този начин ще разбере посланието. Що се отнася до родителите на този човек, значимо е те да не се усещат отговорни за избора на детето, защото този избор то е направило, преди да се роди.
- Как може да се изясни наследствена или генетична болест от позиция на метафизиката?- Когато някой е болен от наследствена болест, това значи, че той е наследил в известна степен метода на мислене и на живот на родителя, който има тази болест. В реалност този човек не е наследил заболяването. Той по-скоро е избрал този родител, тъй като и двамата имат потребност да научат еднакъв урок от живота. Неприемането на заболяването нормално се демонстрира в възприятие на виновност у родителя и обвинявания от страна на детето към родителите. Освен че упреква въпросния родител, детето прекомерно постоянно прави всичко допустимо да не замязя на този родител, а това от своя страна води до още повече паники и страсти у двете страни.
Човекът, обиден от наследствена болест, получава посланието, че е по-добре да одобри избора, който е направил, защото Вселената му дава комфортен случай да израсне духовно. Докато това не се одобри с безусловна обич, заболяването ще продължи да се предава от потомство на потомство.
- Когато зараза убива или разболява хиляди души, всички те еднакъв урок ли имат да научат? - Ясно е, че от зората на времето епидемиите са засегнали огромен брой хора. Метафизиката заключава, че разпространяването на една зараза е съразмерно на вярването на хората, което я поддържа. Всички наранени от нея имат потребност да осъзнаят доколко си вредят, като се оставят да бъдат водени от метода на мислене и най-много от страховете на другите. Това пояснение е съответно най-много за епидемиите, които вземат живота на хиляди хора за относително къс интервал от време – няколко седмици или месеци.
Според мен има заболявания, които са придобили размерите на епидемии, като рак, СПИН, диабет, мускулна дистрофия, сърдечни болести, астма и така нататък В реалност те засягат милиони хора всяка година и този брой не стопира да се усилва макар многочислените проучвания и открития на учените и на фармацевтичните компании. Със сигурност има нещо друго, което човек може да направи, с цел да ги спре. Лично аз считам, че това друго нещо е точно любовта към себе си, която е допустима единствено в случай че същински си извиним. Етапите на това сбогуване са доста добре посочени в края на тази книга.
- Защо множеството заболявания се появяват след една избрана възраст, веднага като казвате, че те произтичат от обещано поверие, което ни въздейства още от младостта ни?- Болестта се демонстрира сега, когато човек доближи физическата си граница. Всеки човек има вродена граница на физическа, прочувствена и ментална сила, която е характерна. Моментът, когато човек доближава тази граница, е избран от броя пъти, през които той изживява една и съща вътрешна болежка, и от неговия ресурс сила. Колкото по-големи са запасите на сила, толкоз по-бавно се доближава до физическата граница. Емоционалните и менталните граници се доближават преди физическата граница.
Да вземем за образец дете, което претърпява някаква неправда. През целия му живот всяка нова неправда ще разсънва у него тази болежка от младостта и ще я усилва. В деня, в който не можем повече да понасяме несправедливостта, заболяването ще се появи.
-Можем ли да излекуваме физически проблем, без да осъзнаваме каква е повода за него?-Разбира се! Това става непрекъснато. Възможно е човек да одобри обстановката или да си елементарни вътрешно, без да осъзнава това. Ние сме изцяло осъзнати единствено през 10% от времето и по тази причина е обикновено да изживяваме прочувствено блокиране, да изпитваме завист или ненавист, без да си даваме сметка за това. Следователно е допустимо да извиним или да заличим злобата, без да го осъзнаваме. При това състояние излекуването е дефинитивно. В случай че става въпрос за ментално излекуване, което ще рече, че то е вследствие на това, че индивидът е повярвал в този, който се грижи за него, в благотворното въздействие на медикаментите или в лекуването, мислил е положително или се е молил и така нататък, то лекуването ще бъде краткотрайно. Неразположението или заболяването ще се завърнат незабавно откакто нещо отприщи болката от остарялата вътрешна рана, която не е излекувана, т.е., която не е простена.
-Кои са факторите, които дефинират дали човек ще бъде обиден от доста сериозна, даже смъртоносна болест, или ще изпита нормално неразположение? - Първият фактор е степента на болката, изпитана в детството. С други думи – по какъв начин е възприето и интерпретирано обещано прекарване. Другият нужен фактор за развиването на сериозна болест е степента на изолираност, в която е изживяна болката. Например дете, което не е можело да изрази какво претърпява и каква болежка усеща заради липса на някого, с който да показа, би могло да се разболее от по-сериозна болест спрямо дете, което е можело и е смеело да показа. Хората, които не разрешават да се види сериозността на техните рани, са също податливи към разболяване от съществени заболявания. Основните рани, преживявани от индивида, които постоянно се потискат неумишлено, са отхвърлянето, изоставянето, унижението, измяната и несправедливостта. Сериозните заболявания, даже смъртоносните, са главно породени от контузии от отменяне и занемаряване, които са налице още от раждането.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ