Михаил Йосифов: Българският джаз става все по-разнолик, което е хубаво
Вече близо 20 години, той води джем сешъните на джаз феста в Банско. Двигател е на академията за млади гении. Неведнъж е излизал на сцената на музикалния конгрес, който от 1997 година се провежда в града, в подножието на Пирин.
Той е тромпетист, композитор, аранжор и учител. В биографията му се преплитат имената на Майк Стърн, Дейв Уекъл, Mezzoforte, Dephazz, Петер Херболцхаймер, Макс Моя, както и най-изявените им български сътрудници. Свирил е три пъти в Royal Albert Hall, както и в зала Olympia.
Михаил Йосифов е едно от най-разпознаваемите лица на българския джаз, който по думите му става все по-разнолик и „ това е хубаво “. До огромна степен, заслугата е и на самия него, и на многочислените планове, в които взе участие. Виртуоз, екипен играч-мечта, модернист и човек, лишен от суетност и... отмалялост. И към всичко това има един скъп бонус – усмивка.
България 2 мин. Опасно високи температури в неделя в 18 области 
Съдържание от партньори 3 мин. 14 пързалки за дребни и огромни: Аквапарк София отвори порти 
Светът 2 мин. Българка е убита в Германия, подозират 73-годишен мъж 
България 2 мин. Тежка злополука е станала на автомагистрала „ Тракия “ при Чирпан (СНИМКИ) 
Тази събота и неделя 4 мин. Д-р Радина Денкова: Хидратацията е най-важната грижа за кожата през лятото 
Светът 2 мин. Тридневен печал в Бразилия за починалите в самолетната злополука (ВИДЕО) 
Тази събота и неделя 5 мин. Пет крави или без казарма: Какви награди получават медалистите от Олимпиадата? 
България 2 мин. Опасно високи температури в неделя в 18 области 
Съдържание от партньори 3 мин. 14 пързалки за дребни и огромни: Аквапарк София отвори порти 
Светът 2 мин. Българка е убита в Германия, подозират 73-годишен мъж 
България 2 мин. Тежка злополука е станала на автомагистрала „ Тракия “ при Чирпан (СНИМКИ) 
Тази събота и неделя 4 мин. Д-р Радина Денкова: Хидратацията е най-важната грижа за кожата през лятото 
Светът 2 мин. Тридневен печал в Бразилия за починалите в самолетната злополука (ВИДЕО) 
Тази събота и неделя 5 мин. Пет крави или без казарма: Какви награди получават медалистите от Олимпиадата? Снимка: Даниел Димитров
Михаил Йософов, в диалог с Даниел Димитров – за началото и оркестър „ Ботева чета “, за интервалите с „ Уикеда “ и „ Хиподил “, за оцеляването на един план и работата с Pink Martini, за работата с младите музиканти, гениите и джаз феста в Банско, за живота отвън музиката...
Какво дете беше Михаил Йосифов на 11, когато стартира да свири на тромпет в оркестър „ Ботева чета “?
- (Смее се – бел. а.) Със сигурност, нехаен. Какво тъкмо съм бил, по мемоари на нашите – нелошо дете. Нямам някакви залитания към доста неприятно или към доста положително. Middle, междинен вид дете (Смее се – бел. а.). Но, несъмнено, моите мемоари от този момент са доста безгрижни, за един доста безметежен живот. За нашето потомство тогава беше огромна работа да се отиде в чужбина и да видиш какво има там, тъй като обстановката у нас беше малко по-затворена. А нашият диригент сподели, че ще вървим на турнета в България и чужбина, и аз по този начин залетях към музиката.
Когато отидох в оркестъра, ме попитаха на какъв инструмент желая да изсвирвам. Аз към този момент бях надувал два-три пъти тромпет около дядо ми, който беше тромпетист, и споделих „ Тромпет! Това го знам! “. С концепцията да ми е по-лесно, а то се оказа, че е доста по мъчно. Но това го осъзнах по-късно (Смее се – бел. а.).
Днес, напълно метафорично видяно, чувствате ли се като част от „ Ботева чета “?
- Този оркестър е постоянно в сърцето ми. Това е началото. Ние даже, понякога, се виждаме през годините. Толкова прелестно е чувството да си с хора от това време, тъй като фактически беше безметежно. Чиста наслада от живота. Нищо повече.
Съжалявате ли, че преди време не заминахте за Съединени американски щати?
- Не, никога. Даже напряко се веселя.
Казвате, че тогава, в първите години след 1989-а, джазът у нас е неразорана равнища, по какъв начин наподобява през днешния ден тази равнища?
- Според мен тази равнища доста добре се обработва в България и стартира да дава купища плодове и зеленчуци (Смее се – бел. а.). И от ден на ден се отваря сцената за джаз. Все повече хора харесват тази музика. Факт е, че фестивалът в Банско участва към този момент 27 години и постоянно е цялостно с хора, и постоянно има все нови и нови, и нови.
Аз имам удоволствието да повеждам джем сешъните от 17-18 години и мога да Ви кажа, че има едни и същи хора, които всяка година идват, тъкмо поради тези джемсешъни. Аз ги познавам персонално.
Снимка: Даниел Димитров
„ Уикеда “ и „ Хиподил “ – интервалите липсват ли Ви?
- Беше ми доста прелестно с тях. Беше огромна веселба, само че имам възприятието, че малко ги понадраснах, или по-скоро поостарях. Защото там обстановката е „ Тежък е лекият живот “ и малко към този момент не устоявам (Смее се – бел. а.).
Кое е по-трудно за Вас като актьор в България – да поддържате форма като музикант или да поддържате усмивката, с която всички Ви познават?
- За усмивката не съм се замислял дали изобщо участва. Тя се получава по някакъв импровизиран метод. А другото е музикална хигиена, която всеки музикант би трябвало да съблюдава. Това е стоката, която продаваме – както всеки, който продава нещо, гледа да го държи в най-красивия му тип. Така е и с нашето свирене. Ние, които си изкарваме хляба с музика, се стараем да бъдем непрекъснато на равнище, тъй че хората да бъдат впечатлени, да ги радваме, да се вълнуват от музиката ни. Това изисква време и старания, само че това е нашата равнища, както казахме, и би трябвало да я поддържаме.
Казвате „ Ставам по-дъбор човек, когато изсвирвам “. Това ли е единственият тласък към положителното?
- Аз персонално нямам мотив да бъда неприятен към някого. Старая се да подкрепям положителни връзки с всички хора, с които пребивавам. По-скоро, когато музиката стане добре, това е мотив за някакво доста огромно благополучие. От тази позиция е положително.
Отказахте ли се от плана „ БГ винтидж “?
- Той някак си прерасна в „ Новините в джаза “. Даже някои от частите от репертоара използваме. Такава беше концепцията – да мога да направя повече от плановете ми с една група. Затова търсех младежи, с които да тръгнем дружно...
От какво зависи оцеляването на един план?
- Зависи от плана. Например, в „ Йо-Йо бенд “ се събираме остарели кучета музиканти, които желаят да си създадат кефа. Имайки поради кои хора сме, елементарно намираме участия и той върви. Иначе, за план като „ Новините в джаза “, е значимо да има живот и театрални изяви – с цел да може хората да изкарват и пари с него, и да не се постанова да вършат други неща. Защото като млад съм имал много случки – вършим нещо, идеалисти сме, доста желаеме да бъде страховит джаз, обаче в един миг той не се продава добре...
Ние доста си харесваме музиката, само че, в последна сметка, всеки, гонен от битовизма, почва да прави всякакви други неща и в един миг се оказва, че просто нямаме време да се занимаваме с това нещо. Затова е хубаво един план да акумулира средства за хората в него и те да се припознават артистично и музикално в тази преживелица.
Да приемем, че работата Ви с младите музиканти от биг бенда на Националната музикална академия е тип план. Налага ли се някакво опитомяване, или всичко се случва по натурален метод?
- Ами това, по-скоро, не е музикален план, а е част от обучителния интервал на тези хора...
Имах поради, когато излизате на сцена и свирите, както беше на откриването на джаз феста в Банско...
- Ние, в подготовката, много работим, много се култивираме. Те са пристигнали с тази цел в музикалната академия – да научат този поминък. И аз, и всичките преподаватели там, се стараем да им предадем всичките познания, които имаме – да създадем пътя по-кратък, да станат професионални музиканти. Повечето от тях сносно се развиват. И мисля, че много хора много харесаха биг бенда, който предложихме на откриването. Мисля, че това е явен симптом, че тези младежи схващат защо става дума, припознават го, ужасно стимулирани са сами по себе си. Не се постанова доста да ги блъскам и да ги карам да вършат нещо. Когато усетят, че нещо става, сами стартират да се развиват.
Разпознавате ли гения от раз?
- Мисля, че това не е ултимативно. Понякога виждаш, че някой е ужасно надарен, други по-късно се отварят. Винаги е развой. Понякога тези, които първоначално са страхотни, през годините има опция кривата на развиване да падне надолу, след това отново се подвига нагоре. Никога не е изведнъж цялата работа...
Има ли лице българският джаз? Как наподобява?
- Хубавото на българския джаз сега е, че има доста лица. Има хора, които отиваха в чужбина, учиха, върнаха се. Други останаха да живеят там. Все повече хора са забъркани в тая работа и все по-разнолик е българският джаз, което е хубаво. За мен сцената е забавна с това, че има разнообразни опити, в разнообразни направления, и хората съществено са се заели с това нещо. Припознават го като собствен метод на живот и това прави българския джаз забавен съгласно мен.
Между другото, би трябвало малко да поработим за това българските джаз музиканти да тръгнат малко повече по света. Защото, примерно, страни като Полша и изобщо западният свят в Европа, имат по този начин наречените export services, които страната дотира това тяхната просвета да се появява по света, до момента в който ние към момента нямаме такава преживелица.
Иначе, Теодосий Спасов е едно от лицата на българската просвета – генерално, тъй като той е джаз, само че и освен джаз. Той е много crossover музикант. Милчо Левиев беше едно от доста ярките лица – с помощта на него, международният джаз е добил някои от своите шедьоври. „ Акустична версия “ – Христо Йоцов и Антони Дончев, към този момент какъв брой десетилетия са част от лицето на европейския джаз, изобщо. За мен те напълно не се лимитират с рамките на България, както и Теодосий, и Милчо. Владо Кърпаров също е на международно равнище, Асен Дойкин, Ангел Заберски също е доста сериозен създател в джаза. И по този начин нататък...
Българските музиканти и артисти от ден на ден може да се каже, че са на международно равнище. Това мога да го кажа и от първа ръка. Аз работя с Pink Martini от 10 години. Те са страхотни музиканти, само че нашите не падат доста по долу.
Има ли вести към тази Pink Martini и Вас?
- Те непрекъснато пътуват. Сега се върнахме от турне. Почти цялостен месец обикаляхме из Европа, стигнахме до Бейрут. Имахме концерт там в един амфитеатър навън. Малко бяхме обезпокоени (Смее се – бел. а.).
Започнахме от Мюнхен, бяхме в Истанбул, в Атина – на страхотна сцена, на хълма Ликабетус. Бяхме в Кипър, както и на два от най огромните френски джаз фестивали – Festival Jazz in Marciac и Jazz à Juan. Доста огромно турне беше – 12-13 концерта, за двайсетина дни имахме 20 полета. Навсякъде цялостни зали...
Свирил сте в най-прочутите зали, с не по-малко фамозни Ваши сътрудници. Гледа съм Ви доста и постоянно имам чувството, че нищо не може да Ви уплаши на сцената. Някога треперил ли сте по време на концерт? Или преди концерт?
- О, има такива моменти, дето напряко неприятно ти става от терзание, само че това е част от специалността (Смее се – бел. а.). Който музикант твърди, че в никакъв случай не е имал театрална тресчица, лъже.
Оказва се, че психически това е един от най-олемите стресове. За мен, примерно, беше огромно огромен стрес, когато бяхме с Pink Martini в Хюстън и свирихме с тяхната филхармония. Това е една от, може би, петте най положителни филхармонии в Щатите, което значи – една от десетте най-хубави в света. В програмата на Pink Martini има и мощно типичен творби като „ Болеро “ на Равел, с което трябваше да открием въпросните три концерта с Хюстънската филхармония. Беше ми много обезпокоеното по какъв начин ще изляза пред тия лъвове, които седят откъм гърба в оркестъра, тъй като знам, че, в случай че Хюстънската филхармония разгласи конкурс за тромпет, ще се явят хиляда души от целия свят. И ситото е такова, че тези, които към този момент са там, са мощно впечатляващи музиканти. За мен беше много стресиращо да изсвирвам пред тях „ Болеро “.
Докато свирите, мислите ли за нещо друго, с изключение на за музиката?
- Най-хубаво ми е, когато съумея да си изключа главата изцяло, че дори и за музиката да не мисля, единствено да се возя на нея... Възможно е, когато си знаеш добре материала. Оставяш нещата на мускулната памет и започваш просто да се кефиш на музиката. Малко си сред слушател и реализатор.
Това постоянно ли се случва като положение на духа?
- За страдание, не толкоз доста постоянно, само че се е случвало и ето тогава имам огромното чувство за празник.
Когато свириш с огромни имена, всичко става малко небрежно и мъчно се доближава такова нещо. Имам един доста забавен образец с Mezzoforte. Те ни бяха извикали за концерта им в София – аз и Вили Стоянов, да допълним брас секцията. Преди това ни изпратиха нотите, само че за мен беше предизвикателно. Нямаше подготовки. Те пристигнаха в деня на концерта и ние – със саксофониста и другият тромпетист, се събрахме просто да изрепетираме брас секцията. Нещата кликнаха от първата секунда и по тази причина си мисля, че с положителни музиканти се работи елементарно – такива, които имат доста свирене зад себе си, доста ясна идея за това, което вършат. С тях щракваш и потегля.
Какво съставлява живота Ви отвън музиката?
- Има ли подобен? (Смее се – бел. а.). Не съм чувал за подобен живот. Аз съм много ангажиран с музиката. Знам ли... Обичам да си почивам, да вървя планини, да отивам на море – общоприетите неща. Имам семейство, с което обичам да извозвам време. Това семейство страда естествено поради музиката, само че, популярност Богу, търпят ме още.
Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?
- Нямам визия. Другите хора ще ме дефинират. Аз самичък не се ангажирам да се дефинирам. Изпадам в толкоз разнообразни положения, в разнообразни обстановки, тъй че не могат да се обобщя (Смее се – бел. а.).
Как бихте траяли изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Да свири на тромпет.
Американският пианист е измежду участниците в джаз феста, в Банско Шведската певица, композитор и продуцент е измежду участниците в джаз феста, в Банско