Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. 

Рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ ще ви напомни предишното и ще ви опише сегашното на едни от най-големите митове на армейския клуб.

Очаквайте нашата графа всеки четвъртък.

Милчо Миланов е роден на 4 март 1965 година в София. Той е 6-кратен първенец с екипа на ЦСКА. Един от емблематичните нападатели на „ армейците “ през 80-те години на предишния век, прочут по родните терени с прякора „ Елвиса “.

Г-н Миланов, помните ли по какъв начин мина първата ви подготовка в ЦСКА?

– Връщате ме много години обратно във времето. Започнах при Васил Симов, като асистент му бе Димитър Златанов. Бях младеж на „ Локомотив “ София и прекосих в клуба в казармата, в спортната школа на ЦСКА, 1983 година.

Кой бе първият ви мач в мъжкия тим?

– Първата година бе доста мъчно да пробия, тъй като в ЦСКА играеха най-хубавите състезатели в България и Европа. Димо Тонев даже ми беше остарял боец и отиде в „ Левски “, тъй като не можеше да играе в ЦСКА. Но съм бил запаса в първия си мач, без да си припомням с кого тъкмо е било.

Имате ли характерен дуел?

– От 1983-а до 89-а са доста, мъчно е да се каже. За този интервал станахме 6 пъти първенци, мачовете с „ Левски “ бяха ужасно шоу, говорейки за национално равнище. На интернационално играхме няколко пъти финални четворки в Европа, тъй че има много положителни мемоари от този интервал. Почти всяка година завършвахме първи и играехме за КЕШ, а това са доста срещи и страсти.

Кои са треньорите, съдействали за израстването ви?

– Васил Симов и Димитър Златанов. Играл съм и при Милко Караиванов, Иван Сеферинов, само че при тях двамата оставих най-траен отпечатък и пробих до националния тим. Оттам ми потегли кариерата, тъй като преди този момент играех в мъжете на „ Локомотив “, само че след казармата стартира действително моят път. Преди това играех в четири тима – юноши и мъже на „ Локото “, както и в националния тим, само че без да съм измежду най-хубавите.

С кои съотборници се чувствахте най-добре?

– С всички, само че израснахме с Любомир Ганев, с който започнахме. Той пристигна втората година боец от Русе. Мога да загатна Венцислав Тодоров, лека му пръст, Милчо Натов, Стоян Гунчев, Иван Николов, Стефан Соколов, който също умря. Това бяха хората, които ми помогнаха да израсна, одобриха ме в колектива, което е най-важното за един състезател. Петко Петков, Борислав Кьосев също по този начин. Много са. От по-младите са Ники Иванов, Грациети, Тунчев, Сашо Попов и Людмил Найденов.

ЦСКА е клуб с обичаи и в него не се вирее елементарно. На какво ви научи този интервал?

– Научиха ни на дисциплинираност. Бяхме офицери и също по този начин да работим в колектив. Ние бяхме в действителност страховит колектив, на първо място.

Как се справяхте с напрежението да носите алената фланелка?

– В интерес на истината, всички тимове ни се хвърляха, тъй като бяхме най-хубави. Излизаха с доста завист против нас, тъй като нямаха какво да губят, играеха без задръжки и ни затрудняваха. Напрежение имаше, изключително на финали и пред наша аудитория. Отговорността е огромна, само че показваш темперамент и се справяш. Като цяло обаче рядко губехме даже гейм, осъзнавахме, че сме по-добри и печелехме.

В този интервал имал ли сте по-трудни моменти, свързани с травми?

– Няма метод, в професионалния спорт постоянно има травми. Казват, че спортът е здраве, само че постоянно се получават проблеми. Имал съм хернии, язви, играл съм и със разкъсан менискус. В оня интервал нямаше „ боли ме това, имам температура “. Това оставаше на назад във времето. ЦСКА беше над всички болежки. Блокирал ми е крайници, изпъвах го и продължавах да играя. Изискват се воля и темперамент. Но имах и образци – Петко Петков игра със счупена ръка против Сантал Парма, няма по какъв начин да се оплачеш, откакто до теб има подобен състезател.

Кой ви насочи на поста на централен блокировач?

– Аз започнах като централен, треньорите споделяха какво да се прави, по-късно минах през диагонал, защото съм над 2 метра и ми беше мъчно да посрещам. Честно казано, като диагонал се усещах по-комфортно, тъй като като център има моменти, в които не срещаш топката в офанзива, това не е незабравим пост, вършиш мръсната работа като цяло. Но не ми е било проблем, вършех си я на драго сърце. След това, като станах диагонал атакуваш повече, получаваш повече благоприятни условия, добре е.

Накъде поехте след ЦСКА?

– Получих оферта от Галатасарай в Турция, играх две години там. От Турция отидох в Испания, Ла Мерия, Гран Канария.

Лесно ли се адаптирахте към тези шампионати?

– Да, като цяло да. Научих испански и турски ненапълно, въпреки че в Турция говорихме най-вече на британски. В Испания обаче трябваше да науча добре езика, тъй като там нямаше толкоз чужденци. Хареса ми и живота там, хареса ми, тъй че беше наслаждение.

Накъде поехте след волейбола?

– Продължих в спорта, първо бях играещ треньор, като изкарах 10 години в ролята на треньор. Бях отпред на Перуел, Лерия в Испания, а в България бях треньор и на Марек Юнион Ивкони. Сега съм преподавател в Испания.

Следите ли какво се случва в последните години с ЦСКА?

– Да, непрекъснато. Гледам мачове, когато мога, чета, осведомявам се.

Какви са ви усещанията от тима и проблемите към залата?

– Само мога да смъква шапка на Сашо Попов, че съумя да не разпусне клуба. В Испания, два клуба, които бяха дълги години първенци, закриха школите си и се отхвърлиха. Сега стартират да възвръщат, само че 10 години изчезнаха. Сашо обаче, нямам визия по какъв начин го реализира, само че мога да му кажа „ отлично “. На фона на всички проблеми, както с базата, по този начин и финансови. Трябва да си същински цесекар, с цел да продължиш в тази посока.

Ако проблемите със залата се разрешат, ще може ли ЦСКА да гледа и към по-позитивно бъдеще?

– И сега ЦСКА е от водещите тимове. Да, няма нищо общо с бюджета на Пазарджик и Нефтохимик, само че съумяват. Залата е водещ фактор, който преди не сме имали като проблем. Това си беше нашата зала и никой не можеше да ни каже нищо. Това е съществено перо и би трябвало скоро да се позволи, тъй като близо половината бюджет отива в разноски по нея. Без тази финансова тежест, на Сашо ще му е доста по-лесно да построи още по-силен тим и да държи школата на висота.

Какъв съвет бихте дал на актуалните волейболисти на ЦСКА?

– Трудно е да се поучава младежта в днешно време. Нека да обичат спорта ни, тъй като той е магия. Трябва да се играе с обич. Да държат на ЦСКА и да станат скоро първенци. Трябва да се случи. Спортът е доста по-комплексен от всички останали, няма част на тялото, която да не се употребява и се развива съгласуваност. Труден е, не на всеки се отдава. Пожелавам им да не престават да пишат с достолепие историята на най-успешния волейболен клуб в България.

Известен сте във волейболните среди като „ Елвиса “. Откъде се появи този прякор?

– Малко инцидентно стана всичко, просто съответства моето влизане в казармата с излизането на кино лентата на Елвис в казармата. Аз свирех на китара и оттова потеглиха по този начин да ми викат. Не съм доста сигурен, само че мисля, че Петко Петков ми го измисли. Той ме съпостави с Елвис, дружно с Иван Николов започнаха да ми викат по този начин. Повечето хора в действителност ми викат Елвис. В следствие и на други хора им лепнаха този прякор, само че аз останах „ оригинала “.

Снимки: Startphoto